Главният герой Богатур, на който е посветен романът, е живял от 234 до 174 г. пр.н.е.
Богатур поема престола на империята през 209 г.
Богатур печели битката срещу китайския император Гао Дзу край градчето Пинчен и се утвърждава като вожд на българите.
Богатур започва да обучава войската си според своите виждания. Приема сабята на въоръжение, която става неотменима част от кавалерията.
Под ръководството на Богатур се съставя двоен лък с далекобойност 750 м., и скорострелност 12 изстрела в минута, докато обикновеният лък има 7 изстрелав в минута, а арбалетът 2-3.
Богатур селектира нова порода бойни коне, които нямат равни по издръжливост, бързина и вярност към стопанина си.
За първи път към конското снаряжение той въвежда стремето, което способства за по-добрата стрелба в движение.
Романът завършва с призива: „Да събудим духа на Богатур в сърцата си, защото в него е надеждата ни за ново възраждане!“
Ваня Маркова –
Имах няколко въпроса към автора и получих удовлетворителни отговори.Признавам, че доста дълго преглъщах след сцената, в която Богатур решава да удовлетвори искането на пратениците на вожда съседното племе, давайки им любимата си жена (единствена, която при това му е родила син). “И най-любимата жена, на който и да е хун, па бил и самия кан, не струва колкото една война”. Струваше ми се жестоко, варварско, всичко в мен се бунтуваше. Но Христо Милков приведе и примера с хубавата Елена, заради която 10 години се води война…
Трети път пратениците се връщат и искат парче земя, което е близо техните граници и стои неизползваемо. Всички очакват, че и този път канът ще се съгласи. Той изслушва мненията на боилите си и отсича:
….”но земята, макар и кърмилница на всичко живо, самата е мъртва, защото не се размножава и не расте. Като загубим част от стадото, чрез размножаване можем пак да го възстановим. Отстъпената на врага земя, обаче няма как да върнем.
….Като загуби земята си, човек губи всичко: гробниците на предците са една трета от неговата сила; свободната степ, табора, където живее – това е втората трета от силата му; шатрата, къщата, където той отглежда своето потомство, това е останалата трета от силата му….
…Народ, който веднъж се съгласи да даде макар и парченце родна земя и да се примири с това, може следващия път да я предаде цялата!
…Запомнете: Земята е коренът, основата на държавата и дори мисълта да бъде отстъпена заслужава смъртно наказание!”
Много размислящи думи и постъпки. Бях потресена, когато предаде жена си, не го разбирах. Но после се сетих за думите на бащата на Карайбрахим от “Време разделно”, когато го пита защо него е дал за еничар, а не Манол, който не му е син. “Свое се дава чедо”.. Като истински държавник кан Богатур е готов да жертва свое, но да спаси народа си, защото държавата е неукрепнала и няма да издържи война в него момент. Враговете точно са преценили предизвикателството, разчитайки на гордостта му и залагайки капана в избрано време от годината, в което те имат предимства. Странно беше усещането ми. Още не съм сигурна доколко съм съгласна с тези решения, но не мога да не се възхищавам на силата на този човек да ги вземе, показвайки, че НАРОДЪТ И ЗЕМЯТА МУ СА НАД ВСИЧКО!”