Вълнуват ме род, традиции и кауза…

За мен

Роден съм на 30.04. 1946 г. в село Новградец (Суворово) в родолюбиво семейство, проследяващо корените си до 1780 – 1790 г. Основното си образование завърших в родното си село, а средното във Варна. По време на службата си в Сухопътните войски в Айтос станах първият войник – първокласен радист в Трета армия.

През 1970 ме поканиха да бъда първият изследовател на пещерата „Дяволското гърло.“ По същото време получих и покана да стана универсален войник в създаващото се поделение  “Тихина” . Приех втората покана. От 1970-1995 г. изпълнявах последователно три длъжности – отначало помощник-командир на група, после отговарях за парашутната подготовка на поделението, след това станах командир на група.

Имам точно 700 скока с парашут: на суша, в обикновенни условия, на летища, в гори и планини, денем и нощем; на вода, в море и езеро; с въоръжение и снаряжение; зиме и лете. 

Документално записани имам 4 702 часа под вода (и още толкова нерегистрирани), преминали в обучение на бойни плувци и морски десантчици, индивидуални тренировки и „подривяване” на отделни бойни кораби и елементи на военноморските бази. 

Освен под вода и въздух имам и хиляди километри по суша в обучение на десетки млади разузнавачи, като по правило през непознати местности, най-често планински, силно пресечени. Обхватът ми на действие беше е от Стара планина и Странджа до Тян Шан. 

 Имам литературни публикации във вестници и списания. Автор съм на книгите: „Тихина” (сборник с документални разкази), „Казармата” (разкази, 2006 ), „По пътищата към Дома” (дневникова проза, 2008) , „През времето”(разкази, 2010), „Легенда за Яснооките” (исторически роман, 2010).

За мен ще е удоволствие да ги споделя тук със Вас.

Другите за мен:

Първото ми добро впечатление от книгата беше от красивия дизайн на корицата и името на книгата, което асоциирах с приказка за благородни и смели хора.
Легендарният суров мъж от Тихина, поделение 20 900, а по-късно 22 580, Морският специализиран разузнавателен отряд, явно има подадине към писането. .
Пожелавам здраве на Христо Милков, постигнал забележително ниво на будност. След всичко, казано от него, вече знам, че идваме от едно и също място. Така, както знам, че трябва да помним пътя, който са извървели дедите ни.