Тихина

 Книгата „Тихина” на Христо Милков ни потапя в един свят на риск, тайнственост, изключителна воля и професионализъм, истинско приятелство, човечност, уникални разузнавателни и бойни умения. 

Книгата е достоверен и художествен разказ за бойците от Морския специален разузнавателен отряд (МСРО). Милков служи в отряда от 1970 до 1995 г. Има зад гърба си 700 скока с парашут и е прекарал във водата 4 702 часа.

Освен, че е от най-добрите командоси Христо Милков е и истински писател. Преди „Тихина”(второто издание) той издаде книгата „Легенда за яснооките”, в която с високо художествено майсторство „в името на предците тръгва да почисти буренясалите пътеки на историята и да повдигне падналите надгробни камъни”. 

„Тихина” е заредена с конкретна и много наситена воинска атмосфера, в която преобладават рискът, бързата мисъл и реакция, опасните противници, уменията да предвиждаш и комбинираш и в крайна сметка да побеждаваш, запазвайки човешките си качества и добродетели.

Още в началото авторът предупреждава, че не всеки е роден с дух на командос. Не всекиму е дадено да воюва и да побеждава по суша, въздух и вода. Затова в посланието на Тихина към застаналия на прага пред нея се казва:

„Ако си готов, ако имаш очи да ме видиш и уши да чуеш, ако намеренията ти са чисти и благородни, ела! Макар и да нямам чувства и да съм отвъд доброто и злото, аз съм пътят на съзнателната индивидуалност. Стъпи на него и стани мой воин. Защото на духа са подвластни всички оръжия”.

Милков казва, че нито руснаци, нито американци, нито сърби или гърци могат да се опрат на нашите момчета. Един от командирите на американските „тюлени” признава, че има какво да научат от българските командоси.

Милков не одобрява думата тюлен, защото му говори за тромавост. В света на командосите не по-силният изяжда слабия, а по-бързият побеждава бавния. Той смята, че командоси, разузнавачи и „морски акули” са по-вярни като определения. Но най-точната дефиниция според него е, че това са универсални бойци.