Предназначението на човешкият дух е да изпита всичко, за да може да бъде всичко
Със спомена за дядото и дните от най-ранното детство започва пътят на лирическия герой. Разказите са като километрични камъни по извървения път. Някъде се е спирал повече, другаде – по-малко. Без да го е търсил съзнателно, книгата излиза в годината, когато поделение “Тихина”, където е прекарал 25 години, навършва 40 г. Там спирката е по-дълга, защото са много и спомените от този период. Дори последният разказ е като помен за момчетата, с които е служил заедно и които са си отишли рано от живота.
Закалката от поделението, в което съм бил подлаган на екстремални условия, ми даде възможност няколко години след пенсионирането си да издържа огромно психическо и физическо натоварване, разказва Христо Милков. Пробягал 100 км по 10 часа (за това разказва в “През времето”). Когато човек изпада в екстремални психически състояния, му се отваря вратата към други измерения, смята авторът. И така обяснява защо доста от разказите му са пропити с поглед към това друго измерение. Успял да се изкачи и на 6400 м – височина, която не бил достигал дори при скоковете си с парашут. Самолетът най-много да ме е качвал на 3000 м, а аз извървях двойно повече в планината, допълва с гордост. (На това преживяване бе посветена книгата му “По пътищата към дома”.)
Между незабравимите спомени през времето е и моментът, когато през 1962 г. сложил за първи път леководолазна маска и погледнал под водата. Години по-късно – на 27 май 1999 г., край бреговете на Флорида видял две акули и без да се притеснява, хванал едната за опашката. В същите води заснел и бронзовата статуя на Исус. Който има хъс да се гмурне, стига до нея, разказва авторът.
“През времето” е посветена на малката внучка на Христо Милков Вивиан. Като гледал първите й стъпки, си спомнил и своите. Останалото е между кориците на изданието.
Отзиви
Все още няма отзиви.