Заветът на кана

Ето какво написа Ваня Маркова  по повод представянето на “Заветът на Кана”: Премиерата.

“Имах няколко въпроса към автора и получих удовлетворителни отговори.Признавам, че доста дълго преглъщах след сцената, в която Богатур решава да удовлетвори искането на пратениците на вожда съседното племе, давайки им любимата си жена (единствена, която при това му е родила син). “И най-любимата жена, на който и да е хун, па бил и самия кан, не струва колкото една война”. Струваше ми се жестоко, варварско, всичко в мен се бунтуваше. Но Христо Милков приведе и примера с хубавата Елена, заради която 10 години се води война…

Трети път пратениците се връщат и искат парче земя, което е близо техните граници и стои неизползваемо. Всички очакват, че и този път канът ще се съгласи. Той изслушва мненията на боилите си и отсича:

….”но земята, макар и кърмилница на всичко живо, самата е мъртва, защото не се размножава и не расте. Като загубим част от стадото, чрез размножаване можем пак да го възстановим. Отстъпената на врага земя, обаче няма как да върнем.

….Като загуби земята си, човек губи всичко: гробниците на предците са една трета от неговата сила; свободната степ, табора, където живее – това е втората трета от силата му; шатрата, къщата, където той отглежда своето потомство, това е останалата трета от силата му….

…Народ, който веднъж се съгласи да даде макар и парченце родна земя и да се примири с това, може следващия път да я предаде цялата!

…Запомнете: Земята е коренът, основата на държавата и дори мисълта да бъде отстъпена заслужава смъртно наказание!”

Много размислящи думи и постъпки. Бях потресена, когато предаде жена си, не го разбирах. Но после се сетих за думите на бащата на Карайбрахим от “Време разделно”, когато го пита защо него е дал за еничар, а не Манол, който не му е син. “Свое се дава чедо”.. Като истински държавник кан Богатур е готов да жертва свое, но да спаси народа си, защото държавата е неукрепнала и няма да издържи война в него момент. Враговете точно са преценили предизвикателството, разчитайки на гордостта му и залагайки капана в избрано време от годината, в което те имат предимства. Странно беше усещането ми. Още не съм сигурна доколко съм съгласна с тези решения, но не мога да не се възхищавам на силата на този човек да ги вземе, показвайки, че НАРОДЪТ И ЗЕМЯТА МУ СА НАД ВСИЧКО!”