Историята, развила се около 1825г в България е основната тема, която определя трагичните събития, които сполетяват семейството на стария Гюнгюрмез. Колко добри очаквания и надежда са били разбити от Руското правителство след освободителната за Гърция война срещу османските поробители. Руските войски минават през българската територия и биват посрещани като освободители, но имперските планове са други.
Свободата ще бъде само за гръцкия народ, а българите са оставени отново под владичеството на султана. Този трагичен развой на събитията са причина много българи (около 140 000) да напуснат родината си.
Българите са били и допълнително стимулирани от имперските представители да тръгнат на опасен дълъг преход, за да се заселят в руските неплодородни земи на Бесарабия. Император Николай I се е надявал този трудолюбив и красив народ да облагороди пустеещите руски степи.
Един от тези, които виждат в това начинание предателство към родния край е Петър Гюнгермеза и той преживява тези събития трагично. Духом и физически изнемогва. Като не на себе си, обикаля от село на село и убеждава своите сънародници да не напускат родните си места. Неговите думи сякаш звучат и сега към всички тези, които тръгват към чужди държави с измамната надежда за по-добър живот.
Земята, която свише ни е дадена е най-голямото ни богатство. Тук планините, реките, горите, плодородните ниви, всички те подарени ни от Бога, са безценни дарове, който ни хранят, дават сила, носят легенди и сякаш говорят за славните отминали времена на народа ни. Зареял поглед там във времето на тази епоха, писателят ни подканва да видим поуките в историята която непрекъснато се повтаря.
Отзиви
Все още няма отзиви.