През цялата история най-различни прозвища са били прикачвани на онези, които са живели извън общоприетите рамки: предатели, авантюристи, саможивци, луди глави, аполитични – можете да прибавите към списъка каквото пожелаете. Всяко отклонение от приетите норми поражда риск. Всеки от тези индивиди през по-голямата част от живота си е знаел този риск. Ако ли не, невежеството не е било извинение. Ако е трябвало да се плати някаква цена, тези хора са били длъжни да я знаят, преди да се заловят за действие. Не е пролята и една сълза за чудаците или за загиналите в такива случаи. Зная това прекалено добре, а вие бихте могли да го откриете за себе си.

От този миг нататък въвеждането на личният ми разказ изглежда най-подходящият начин за обяснение на преживяното. Онова, което за мен е Познание Опит, може да предизвика у вас само убеждение, освен ако вие не сте преживели или пък не преживявате подобни неща.

За моето лично развитие през двадесет и седем годишната военна служба с дух стегнат в клещите на чужда идеология ми донесе една спокойна увереност, че мога да се справя и с по-сложни неща в този живот.

Човек идва на този свят чист и непорочен. И когато се появи мисълта, че е свободен, той е свободен, ако мисли, че този свят, в който е дошъл го ограничава, той остава ограничен. Това отначало ни плаши, но когато съзнателно го обмислим и го осъществим в собствения си живот, тогава осъзнаваме, че е истина. Ако и за миг допуснем, че свободата не е наша природа, в никакъв случай не ще бъдем свободни. Ако пък допуснем, че сме били свободни и по някакъв начин сме загубили свободата си, това показва, че не сме били свободни в началото. Ако сме били свободни, какво е могло да ни накара да загубим свободата си? Независимият никога не може да бъде направен зависим; ако той наистина е зависим, значи неговата независимост е била халюцинация.

Не претендирам за политическа коректност или деликатност към една голяма част от нашето общество, към многобройните желания на тази част от иначе малкият ни народ. Пиша единствено това, което знам от опит, получен в екстремални обстоятелства.

Стараех се да покажа как изглежда една партия като единствена самодържавна царица на българския народ и тези, които насилствено я лишиха от съпруг и поставиха вдовстващата кралица на освободения трон, напуснат от изгонения български дух. След това се стараеха да я накарат да изглежда толкова привлекателна, колкото е възможно сред благовонията и поклоненията на Мавзолея и новите светилища, които и бяха построили. Те или бяха забравили, или никога не са знаели факта, че при отсъствието на неговия законен притежател този трон е просто срутен гроб, в който всичко здраво гниеше и се разлагаше? Новата кралица без оживотворяващия дух беше само бездушна кукла, чиито крайници се движеха от външна сила.

Знам какво костваше това на мен и на такива като мен, които бяхме различни от другите. Знам какво се искаше да бъдеш винаги преди тях. И знам цената, която
трябва да се заплати, ако не постигнеш това ниво.

Част от най-силните ми години преминаха в борба за оцеляване, за успех и надмощие. Тиха идеологическа, политическа и социална война. Една повече самотна и лична война между менгемето на казармените условия, в които бе поставен българският народ пряко волята си. Но не всички бяхме воини в тази война и това беше нашият български провал. Горещо желая нещата да не остават така. Във всеки един от нас – понякога покрито с различни наслоения – бие сърцето на древния български воин. 

Такива бяха момчетата от групите, които водех през гори и води, във висини и пропасти, ден и нощ, през лабиринта на чужди и наши “доброжелатели”, когато мисията ни беше самите ние да се превърнем в “лоши” момчета, за да проверим сигурността на най-сигурните бази на ВМФ, КСВ, ВВС. 

Те не трепнаха и тогава когато нашите “врагове” излагаха на опасност живота ни. Невъзмутимо посрещаха и смъртните опасности, пред които ни поставяше собственото ни командване, изпращащо ни на бойното поле сковани от нелогични правила за водене на специални бойни действия, овехтяла тактика, негодна и ненадеждна материална част.

През тия години ми се отдаде да премина през най-висшите университети. Образованието ми в реалния свят, в реално време се оказа по-ценно от престижните военни училища, пречупили не една свободна воля.

Удовлетворен съм, че тези, които ми повярваха се научиха да прекрачват отвъд болката, като насочват вниманието си само върху резултатите. Тези които усвоиха добре това, днес жънат плодовете от посятото тогава.

Иска ми се да забравя само тази част от изминалото време, когато млади, енергични и простодушни служехме в най-елитното бойно формирование. И уж деляхме последната глътка останала в манерката ми, заедно газехме кал и фучахме в разредения въздух, изпълнявайки едни и същи задачи, а когато се завръщахме и преминавахме портала на Казармата се разделяхме. 

Накрая разбрах. Стана ми ясно какво означава “другият”, защото не бях като тях и какви бяха даровете. Знам защото бях организирал процеса на освобождаването на такива като мен. И разбрах защо усетих нуждата да споделя моите преживявания чрез книги и писане, защо предоставих физическите си способности и години на лични усилия за развитието на системите за обучение, така че тези като мен да постигнат състояния на съзнанието, подобни на онези, които аз бях преживял. Не бе задоволяване на егото. Нямах желанието да стана гуру или “духовен” лидер. Не бе славата, останалите ми жизнени дейности се бяха погрижили за това. Бях успял да открия около мен будните и внимателни българи, които бяха разбрали голямата разлика между чистата Христова вяра и нечистивите домогвания на „Новата църква.“
Нека бъдем като изначалната планина Богдо-кан* в полите, на която са родени прадедите ни – непоклатими като хилядолетното ѝ величие. Като нея да бъдем освободени и вътрешно спокойни, колкото и силни да са ветровете, които брулят склоновете ѝ, колкото и черни, и гъсти да са облаците, които се вият около върховете ѝ. 

Вярвайте в съществуването на вашата лична свобода, издигнете се и полетете във висините към нея.

*Богдо-кан – Тян шан

И в добавка, към времето, през което живях, прилагам едно изказване на френския посланик у нас от 13.09.2016 : <Комунизмът е в основата на днешните проблеми на България. Той е главната причина младите българи да напускат страната, заяви френският посланик дьо Кабан Комунизмът е в основата на проблемите, с които България се сблъсква днес. Това заяви посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан по време на финалната си реч, предаде репортер на Economic.bg.

„Преходът бе овладян от бившите представители на системата. Елитите, които дойдоха на власт след 10 ноември, бяха и останаха комунисти, защото бяха формирани или по-скоро деформирани от този режим“, посочи Лапер дьо Кабан. 

По думите му липсата на изследване и осъждане на комунизма впримчва България в неблагосъстоянието ѝ.

„Тази липса позволява на избягали банкери и на други, които скоро може също да избягат, да направят състояние на гърба на данъкоплатците, на които оставят милиарди дългове, без да виждат нищо нередно в това“, подчерта посланикът.

По думите му непризнаването и неосъждането на престъпленията на комунизма кара младите българи да напуснат страната. 

„Как да очакваме от елитите, които използват заучени по времето на комунизма думи, без да познават истинския им смисъл, да установят принципите на правовата държава?“, попита риторично Лапер дьо Кабан.

Дипломатът коментира и българо-руските отношения и зависимости, свързани с бившия комунистическия режим. 

Историята, преподавана на няколко поколения, живели през този режим, е била подменена, за да бъде внушено, че България е била освободена от съветските войски през 1944 г. и че тя трябва да бъде васал на Съветския съюз, обясни той.

„Отношенията ви с Русия не трябва да се определят от историята, още по-малко от подменена и осакатена история, а от вашите интереси и ценностите ви. Днес няма място за признание по отношение на сегашна Русия, на която не дължите нищо – нито вашата свобода през 1878 г., нито вашето потисничество през 1944 г. Но имате дълг към руските, финландските, полските, естонските, украинските, белоруските войници, загинали за вас през Руско-турската освободителна война”, посочи Лапер дьо Кабан.

Той остро осъди престъпленията на комунизма и елитите, управлявали след 1944 г. 

„9 септември (1944 г., б.р.) е ужасна дата в историята на Европа, тя бележи момента, в който с помощта на съветския завоевател, се установява режим, който за няколко месеца взема решение за обезкървяването на целия български елит, за убийството на хиляди негови представители и то не защото са извършили престъпления, а просто за да се унищожи всякакъв критичен дух на независимост и свобода“, заяви дипломатът. 

„Управляващите преди 10 ноември никога не са вярвали в комунизма, а само в собствената си власт. Това е един невероятен режим, който предлага най-доброто на хората, надарени с най-лошите пороци. Той улеснява кариерата на най-добрите лъжци, безскрупулните, страхливците, хитреците, нелоялните, крадците, безпринципните. Така се стига до върха в една комунистическа държава“, подчерта той. 

„Всички тези качества трябва да бъдат възпитани, за да стане човек като Луканов, който пирува с луканка, докато българският народ не може да намери и бурканче кисело мляко по магазините. Тези качества със сигурност са по-развити у бившите служители на Държавна сигурност“, отбеляза посланикът. 

„Режимът на Г. Димитров и Тодор Живков не е обикновена диктатура, а политическа система, подчиняваща човека на известната само на ръководителите му истина, която може да се променя в зависимост от обстоятелствата, защото не почива върху нищо реално“, обясни Лапер дьо Кабан.

„Понятията за класов враг, диктатура на пролетариата, безкласово общество, комунизъм нямат никакво значение в реалния свят. Те не са средство за обяснение на действителността. Само празни думи, в които може да бъде заложено съдържание по собствено усмотрение“, добави дипломатът.

„Режим, който се основава на такива идеологически постулати, е неизменно дестабилизиращ за всеки гражданин, тъй като го задължава да живее в реалност, която не може да бъде разбрана“, заключи той.>

Морален кодекс на българския войник от царско време:

1. Помни, че на земята, в морето и на небето, жив или мъртъв, ти винаги си войник на България.
2. Тронът, знамето и честта са дадени от Бога. Защитавай ги, без да жалиш нищо земно.
3. Никога не питай “за какво” и “защо аз”. Просто ти! – и никой друг.
4. Уважавай командирите си. Дали са прави или не, ще решават техните командири, а не ти.
5. Бъди изпълнителен. Доблестта на войника е подчинението. По-високо е само победата.
6. Всеки, който носи българска униформа, е твой брат и другар. Полковете нямат значение.
7. Ако командирът ти е излязъл от строя, а другарите ти са отчаяни, командвай ти. Най-малкото – те ще се настървят.
8. Винаги отстъпвай с лице към врага. Българската войска е била разбивана, но никога не е бягала.
9. Докато имаш пушка, патрони и щик, нищо не е свършено. Ако има храброст и ум, то нищо не е свършено, дори ако вече нямаш пушка.
10. Ако наградата те подмине, не се натъжавай. Славата на юнака е според делата му, а не според броя на кръстовете.
11. Никога не крий, че си болен или ранен. От такъв “героизъм” има само вреда.
12. Не бий и не обиждай пленения. Възможно е някога и ти да бъдеш такъв.
13. Вземи от мъртвия всичко, от което имаш нужда. В замяна му дай уважението си – погреби го.
14. Отнасяй се благородно с жените, децата и старците – войниците са наследници на рицарите.
15. Пази оръжието си, униформата си и войнишкото имущество. Царството не е толкова богато, че да ги подменя.
16. Винаги помагай на другарите си и те също ще ти помогнат.
17 Бъди спретнат. Девойките харесват войниците, когато изглеждат като юнаци.
18. Свободното си време прекарвай в развлечения, които усъвършенстват тялото и душата – спортни състезания, четене, танци и песни.
19. Ракия и вино пий умерено – пияният е лош боец, а много пияният – не е човек.
20. Когато отиваш на бой, не се страхувай. Когато войникът загива, Бог му дава крила и го прави ангел.