След раздялата с Анагай, Драгомир дълго мисли за това, как може да научи каква съдба е сполетяла баща му. Анагай не знаеше много, но затова пък му даде добър съвет. Недалече от Термез се строяла крепост. Там работели най-добрите майстори в кушанската държава. „Може би някой от старите майстори ще знае нещо за баща ти“ – посъветва го Анагай.

    В крепостта Драгомир наистина откри един стар майстор, който още преди нашествието на партите, беше строил храмове в Балгх. Той познаваше Балах и много се зарадва, когато видя Драгомир.

–           Знаеш ли нещо за баща ми? – попита Драгомир стареца, който виждаше за първи път в живота си. 

–           Нима не знаеш как геройски загина баща ти? – учуди се стареца. – Трябва да знаеш, че той отказа да тръгне като роб от страната си. Тогава един от партските воини посегна да го прониже с кинжала си, но баща ти така го удари с юмрук по главата, че той изпусна ножа си и падна мъртъв на земята. Татко ти грабна кинжала и дълго отбива ударите на партските мечове. Някои от тях уби, други нарани, но вражеска стрела прониза храброто му сърце. На него дължим живота си. Докато той проливаше кръвта си всички каменоделци, които бяхме наблизо, избягахме и се скрихме в една пещера, недалече от най-близкия храм. Така аз останах жив благодарение на храбрия ти баща.

    Драгомир слушаше разказа, а сълзите се търкаляха по слабото му мургаво лице. Пред очите му оживя картината от миналото, и образът на смелия му баща го призова на бой срещу враговете.

–           Ние ще им отмъстим, за всичко ще им отмъстим! – прошепнаха пресъхналите му устни.

    След няколко дни двамата с Нукрат се върнаха в Балгх. В същия ден в столицата пристигнаха и хилядата воини от Термез. Начело на петстотин елитни конника яздеше хилядник Тарвил. От българските области и градове се стичаха воини към столицата.

    На празното място до северната външна стена на града се упражняваше в ръкопашен бой елитната гвардия на мегистан Кубер. Състоеше се от сто и двадсет души специално подбрани мъже, оцелели в много битки с хуните и доказали своята опитност в боравенето с всички видове оръжия. Упражнението водеше лично стотник Мугел – мъж на около четиридесет години, научил всичко от своя баща – непобедимият в ръкопашен бой багатур Ила. По традиция на българите отвъд Имеон изкуството на ръкопашния бой се предаваше от баща на син в рода и сега багатур Мугел се беше заел да възроди багатурското съсловие в новата българска войска.

    Мугел беше строил хората си в каре, на три крачки човек от човек и редица от редица. Всички, включително и багатурът, бяха обути в еднакви ниски ботуши, изработени лично за тях от мека си специално обработена кожа, черни ленени панталони, широки и стегнати в кръста с кожени колани, голи до кръста. Багатурът стоеше на десетина крачки пред строя и лично показваше всяко движение с ръка или с крак.

    Извън крепостните стени на Балгх, на полето срещу източните порти от изгрев слънце провеждаше своята подготовка новата конница на мегистана. Разделени по отряди, отделно тежката и леката конница, под командването на своите командири местните и новите българи по тези земи вихрено препускаха и стреляха с лъковете по мишените от всички възможни положения – напред, назад и встрани. Сечаха със сабите си специално подготвените сламени чучела, мятаха късите си копия в целите, хвърляха аркани, секири и ножове по специално забитите за целта дървени колове с мишени във форма на човешки тела. По команда на командира си скачаха в движение от коня си и миг по-късно се хвърляха отново на седлото, и пак продължаваха напред. Полето се огласяше от веселите викове за пришпорване на конете и тропота на техните копита, от командите на командирите, но и от ругатните при пропусната цел.

    А пред стената, непосредствено пред главните порти на Балгх, стоеше мегистан Кубер – стегнал дългата си коса със сребърна лента, в лека плетена ризница, с черни кожени панталони и меки, красиво извезани ботуши. До него бяха хилядниците Безмер и Гонимир на бойните си коне и всички наблюдаваха тренировката на конницата.

    Заедно с Тарвил Драгомир и Нукрат излязоха пешком от северната порта и пред погледа на момчетата се откри впечатляваща гледка – срещу тях група воини се упражняваха по двойки с огромно старание с различни видове оръжия. Далече вдясно други стреляха с лъкове и хилядникът обясни, че това са млади воини, които не са влизали в бой, и сега започва тяхното обучение. Вляво голяма група голи до кръста мъже се биеха страховито с голи ръце. Нукрат направо зяпна – никога в живота си не беше виждал подобно нещо и по негова молба се приближиха до отряда на Мугел.

    Виждайки приближаващия се хилядник, багатурът понечи да спре тренировката и да строи хората си, но с махване на ръка Тарвил го накара да продължи. Вече отблизо бившите роби гледаха с широко отворени очи занятията на българите, местеха поглед от двойка на двойка и накрая Драгомир не се сдържа:

–           Какви са тези мъже? За първи път в живота си виждам такива страховити воини!

–           Това е личната гвардия на мегистан Кубер. Избирани са един по един от всички родове и племена. Върховна чест е за всеки воин да попадне сред тях. Преди да бъдат включени в отряда, са доказали, че владеят до съвършенство всички видове оръжия, а на седлото на бойния си кон са прекарали повече време, отколкото на краката си. Общо за сега са сто и двадесет души, разделени на три чети. Първата се командва от багатура, който виждате пред тях, той е и общ командир на отряда, и те са личната охрана на мегистана от първа линия. По стара традиция втората чета се командва от неговия син, ей го там, вдясно, със синята лента на челото. Казва се Каран и в хода на боя охранява наследника на мегистана, ако няма такъв (както е сега) – образуват втората линия на охраната на Кубер. Третата чета се командва от Хетен, оня вляво, с червената лента, и хората му отговарят за охраната на семейството на мегистана по време на поход. Във война образуват третата линия около мегистана. Командир Мугел е от рода Хинар. Целият род е дошъл отвъд Имеон и длъжността се предава от баща на син, а третият командир е от същия род и се избира лично от багатура на отряда – обясни подробно хилядник Тарвил и продължи: – А сега техният командир провежда с тях поредната им тренировка по древното българско бойно изкуство на ръкопашен бой. Според тяхната философия да убиеш с оръжие е лесно, висшата степен на бойното изкуство е да победиш с голи ръце въоръжен човек!

    Впечатлен от видяното Нукрат приближи Тарвил. – Хилядник Тарвил, а аз мога ли да стана като тях? Ще ме приемат ли да се уча от тях? Искам да бъда един от тях! Момчето трепереше от възбуда и мерак.

–           Успокой се момчето ми! – потупа го по рамото хилядника. Като приключим с партите ще те представя на Мугел. Пък той ще каже дали от „необработен камък“ ще може да извае багатур.

    Кубер отново беше повикал първите хора на българите, но този път в освободената от Вима Кадфиз тронна зала на двореца в Балгх.

    Приветствайки всички, мегистан Кубер подробно им разказа за наученото от Драгомир и заповедта на цар Вима Кадфиз. Всички го слушаха с огромно внимание. Слуховете бяха стигнали и до тях, но едва сега от думите на водача на българите разбраха цялата истина и големината на страховитата заплаха, надигнала се отново от юг.

–           Вече знаете всичко, което знам и аз. Събрах ви, за да чуя от вас какво мислите за тази война, която на практика трябва да водим ние – българите? Говорете!

    Юк боилите се умълчаха замислени. Всичко наистина беше много сериозно и никой не бързаше да се изказва, а по стара традиция първи имаше думата най-стария от тях колобър Татимер. Думата му тежеше и като главен колобър на Тангра той внимаваше особено много при изказванията си. От една страна, трябваше да се съобразява с настроенията в своя род и с тези на бежанците, от друга с интересите на държавата, която ги беше приела, а от трета – с мобадан мобад на Ахура Мазда Хориен, тъй като по-голямата част от българите тук вярваха в Ахура Мазда. След като се прокашля и поглади оредялата си брада, Татимер най-после отрони:

–           Аз мисля, че първо трябва да направим жертвоприношение на Тангра, да видим какво ще покажат вътрешностите на кучето и тогава да решаваме. 

    „Печели време и чака да чуе какво ще кажат другите. Хитър е както винаги!“ – помисли спокойно Кубер и попита:

–           Друг?

–           Кушаните са наши врагове от векове, въпреки че ни приеха за се заселим в земите на нашите предци. Да ги оставим да се оправят сами – каза юк боила Драгамер.

–           Ти не разбра ли, че не става дума само за кушанското царство, а за местата, където живеят предимно българи!  – отряза го юк боила Барън. -Мегистанът ясно обясни, че те ще нападнат предимно нашите села и градове. Затова аз предлагам да започнем да събираме конницата, да я изнесем до границата и когато партите навлязат в планинските клисури – да ги насметем.

–           Не става! – възрази Кардама от рода Кардамар. В такива планински местности само с конница не се воюва! Местните българи колко войници ще дадат? – обърна се той към Кубер.

    В залата легна тежка тишина. Мълчаха дълго и се чудеха какво да предложат на своя водач. Кубер от своя страна също не бързаше да обяви решението си. Знаеше че споровете ще продължат, и без да ги притиска, мълчаливо и спокойно чакаше. Накрая юк боила Саклан не издържа:

–           Ами то е ясно – ще трябва да помагаме! Но предлагам поне да изчакаме кушани и парти да се избият взаимно и да се намесим накрая – така хем ще сме изпълнили обещанието си пред цар Вима Кадфиз, хем ще сме победители и ще се отделим като самостоятелна държава!

    Думите му предизвикаха бурен смях у юк боилите и военачалниците, разведриха обстановката, засмя се и Кубер.

–           Мисля, че няма какво повече да обсъждаме – изправи се Кубер. – Затова слушайте моето решение: Във войната ще участваме на страната на кушаните, защото това е в наш интерес – няма да го обяснявам подробно. Най-важното е да създадем отново наша войска, а после останалото… Като федерати на кушаните ще искаме още права и възмездие за ранени, загинали, а и за всички участвали в бойните действия. Сигурен съм, че и плячката няма да е малка.

    Юк боилите и военачалниците слушаха с огромно внимание, усмихнаха се на последните му думи и зачакаха следващите му слова. Кубер ги изгледа един по един за някаква реакция и като видя, че дотук явно са съгласни с него, продължи:

–           Всички родове да започнат още от утре събирането на конницата. Знаете си – за всеки конник да има поне по един резервен кон. Да се приготвят и талиги за храните и резервното оръжие. На всеки сто конника да има по пет коли с храна и две с оръжие. На всеки триста човека да има един майстор кърчий – майстор ковач, с по трима чираци, подберете ги лично. Ако вашите не стигнат – да се повикат от местните българи, аз лично ще говоря с техните първенци. На сто човека да се осигури по един бахар. Да им се осигурят и колкото талиги им трябват за лековете, мехлемите и другите неща. На всеки петдесет човека по един готвач. – С хилядниците Безмер и Тарвил ще уточним точните цифри по родовете. Ще участваме с лека конница и пеши строй.

    Мегистан Кубер замълча и внимателно се вгледа в лицата на най-доверените си хора, юк боилите и военачалниците си. Като видя сериозните им лица и съсредоточени погледи, как внимателно и без капка страх от войната слушаха решението му, за кой ли път си каза: „С такива войни ще създадем наша войска и България ще пребъде“!