Вървях по левия бряг на реката. Вляво от мен пенестите гриви на вълните блъскаха жълто-червените брегове, успокояваха се за малко и продължаваха своя безспирен бяг надолу. От двете ми страни на възбог се издигаха два планински хребета и тяхната сила ме караше да се чувствам сигурен на това непознато място. Земята ме канеше да поспра, да поседна и да послушам вятъра, кънтящ като в храм, в тясната клисура. Спирах се със страхопочитание пред изумителната гледка, която представляваха отвесните брегове оцветени хоризонтално в различни цветове и се изпълвах с разбиране за промяната, която във всички времена е била основния елемент на Универсалният закон.

В преходността на всяко нещо съществува една константа – Промяната. С това разбиране в нас навлизат нови представи за нас самите, които ни правят способни да гледаме на себе си с различен мироглед, този на абсолютната любов, чиито възможности са безгранични. Ние сме наистина нещо повече от физическо тяло и можем да възприемем една реалност, която е по-велика от физическото, което познаваме.

– Добра стига, пътниче! – гласът, макар и не много силен удари през цялото ми тяло и ме завъртя кръгом. 

Пред смаяните ми очи по тясната пътека приближаваше огромен златист бивол. Привидно тромавото животно яздеше благообразен старец с дълги бели коси и брада, свил се в гънките на златистото си наметало от груба тъкан.

– Дал Бог добро, дядо! Но кой си ти? – древен български колобър, китайски мъдрец!? Приличаш ми по-скоро на бял отколкото на жълт…. и-ъ-ъ, какво търсиш тук в тази Велика пустош, тук няма хора, на които да проповядваш, които да учиш!? 

Със запъване, като първолаче, изрекох питането си и още повече се смутих, когато двамата съвсем ме доближиха. Усещах, че пред мен е човек със забележителна душевност, със забележителна интелектуална цялост, с голяма проницателност, гений. Чувствах със цялото си същество, че от него се излъчва нещо, мистериозно, неуловимо, което не можех да проумея. Този човек не беше обикновен, макар да изглеждаше съвсем обикновено. Но най-вече нещо отдавна познато. 

– Ти ме повика! Отзовах се на повика на сърцето ти….. пък и това е мястото, което обитаваме ние – ришите. На земята и сега има много хора, които могат да направят, така че физически обекти да се появяват и изчезват.Те самите да се появяват и изчезват или живеят вечно в тяло, или се връщат обратно в тялото си и отново се съживяват – всичко това, всичко това е станало възможно поради тяхната вяра. Поради тяхното познание. Поради тяхната неизменна яснота за това как стоят нещата и какъв е техният смисъл. Ние се срещнахме с теб в едно друго време. Тогава бях по-различен отколкото съм сега – нали? Даже в книгата си ти ме наричаш Богар.

Старецът се засмя с ясен звучен смях и това отново ме потресе – та той наистина е човек!?

– А сега след като се запознахме, повдигни очи и погледни нагоре! 

Виждаш ли онзи „червен ботуш” на отсрещния бряг на реката, той е следа от твоите деди. Още по-нагоре, там където реката прави завой ще видиш изправен камък, стърчащ като показалец. Той сочи Изтока, там, където е Тангра* и в мъгливи и снежни дни, поклонниците на божеството го използваха като ориентир.

Тръгнах до бивола, който учудващо за габаритите си стъпваше леко, сякаш се движеше на въздушна възглавница, без да се препъва и без да поклаща тялото и товара си.

– Чувал съм, че някога при ВАС е дошъл китайския мъдрец Конфуций
да ви пита за нравствеността и формирането на добрия характер – осмелих се отново да надигна глас.

– Няма защо да се притесняваш, момчето ми! Аз чета по сърцето ти и знам какво искаш да ме питаш.

Не посмях да повдигна очи, защото имах чувството, че погледа Му ме пронизва чак до петите. Затова прескачайки от камък на камък, следвах десния заден бут на бивола и чаках мъдрите слова на УЧИТЕЛЯ.

– Искаш да ме питаш за чистата и вярна любов и дали тя съществува. Да, сине мой тя съществува. Тя се стреми да не навреди никому и да не нарани никого. Тя се стреми да избегне възможността някому да бъде нанесена вреда и някой да бъде наранен.

– Как можем да се надяваме, че ще разберем дали някой друг би могъл да бъде наранен от изразяването на любов? 

Този разговор в движение започна да ме увлича все повече и повече, защото и аз вече не усещах препятствията по пътя – като че ли не стъпвах на твърда земя.

– Може да не сте в състояние да го разберете във всеки отделен случай. – гласът на стареца идваше като енергийни вълни към мен и го приемах не само с ушите, но и с цялото си тяло. 

– И когато не можете да го разберете, значи не можете да го разберете. Подтиците ви са чисти. Намеренията ви са добри. Любовта ви е вярна. Но в повечето случаи можете да го разберете и повечето случаи го разбирате. В тези случаи ви е ясно как изразяването на любов може да нарани другия, да му причини болка. В тези случаи би било добре да се запитате: Какво би причинила сега любовта! Не само любовта към настоящия обект на вашата привързаност, а също така и любовта към всички други.

– Но подобно „основно правило” би могло да ни попречи да обичаме когото и да било! Винаги ще се намери някой, който да се оплаче, че ще бъде наранен от нещо, което някой ще направи в името на любовта.

– Да. Нищо не е причинило повече болка сред вашия род от онова, което всъщност би трябвало да я лекува.

– Защо е така?

– Защото не разбирате какво е любов. А какво е любов? Тя е нещо без условия, без граници и без нужда. И тъй, като е без условия, тя не изисква нищо, за да бъде изразена. Не изисква нищо в отплата. Не извлича нищо от връзката. Тъй като е без граници, тя не поставя граници, ограничения пред другия. Не познава край, а продължава вечно. Не среща прегради, бариери.

Тъй като няма нужди, не търси да вземе нищо, което не е дадено свободно, на драго сърце. Не се стреми да задържи нищо, тъй като не желае да бъде задържана. Не се стреми да даде нищо, което не е дадено с радост. И е свободна. Любов е онова, което е свободно, защото свободата е същността на Дао (вие го разбирате като Бог, и затова по-нататък ще използваме това определение), а любовта е изразеният Бог. 

– Това е най-красивото определение, което някога съм чул – от възторжените чувства, които се надигаха в сърцето ми, сякаш ми бяха пораснали крила и летях до бивола над неравните сипеи.

– Ако хората го разберат и го преживеят, всичко ще се промени. Ти имаш възможност да им помогнеш да го разберат и да го преживеят.

– Тогава трябва първо самият аз да го разбера по-добре. Какво имаш предвид (някак неусетно прекрачих преклонението и преминах на ти в обръщението си към УЧИТЕЛЯ. Толкова непринудено се държеше с мен, че изпуснах контрола над почитанието си), като казваш, че „любовта е свобода”? Свобода да се прави какво?

– Свобода да изразиш най-радостната част от това Кой Си Ти Всъщност. 

– Кой е тази част?

– Частта, която знае, че ти си Едно Цяло с всичко и с всички. Това е истината за твоето съществуване и онази страна на Твоето Аз, която ти се стремиш да изразиш най-настойчиво и сериозно. 

– Ние наистина се стремим да я изразим всеки път, когато се свържем с някого, с когото изпитваме това чувство за Едно Цяло. А трудността идва оттам, че можем да изпитваме това чувство за Едно Цяло с повече от един човек. Наистина. Едно високо развито същество изпитва това чувство към всекиго, и то – непрестанно. Как да се измъкнем от това? 

– Дай да видим дали разбирам въпроса. Как да разбираме чувството, че сме Едно Цяло с всекиго, и то – непрестанно?

– Да. Как можем да направим това, без да попаднем в беда, без да си създадем неприятности?

– Каква беда? Какви неприятности?

– Всякакъв вид неприятности! Нежелана любов, незадоволени очаквания, ревниви партньори – наречи ги, както щеш.

– Ти поставяш на обсъждане една тема, която ще разкрие основната причина за цялата мъка и болка, окръжаващи на цялата планета изживяването, наречено „любов”, основната причина, поради която считате, че е толкова трудно да се обичате един Друг, и основната причина, поради, която считате, че е толкова трудно да обичате Бога.

– Доколкото знам първите три стъпки към Бога са: Познай Бога, Довери се на Бога, Обичай Бога.

– Правилно.

– Всеки обича Бога! Последната стъпка трябва да е лесна.

– Ако е тъй лесна, защо на толкова от вас им е тъй трудно да я направят?

– Защото не знаем „какво значи” да обичаме Бога.

– А то е, защото не знаете какво значи да се обичате един друг.

– Третата стъпка не може да бъде лесна на място, където ни се е чуло, ни се е видяло, че можеш да обичаш някого без нужда, където безусловната
любов на хората един към друг е рядкост и където се счита, че да обичаш всички безгранично е „грешно”. 

Човешките същества са създали начин на живот, при който да бъдеш непрестанно Едно Цяло с всички останали наистина, ще ти докара само неприятности. Ти току-що спомена главните причини за това: бедност (нужда); очакване; ревност.

– Не можете да изпитвате истинска обич един към друг, ако едно от тези неща е налице. И с положителност не можете да обичате Бог, който се отдава на някое от тях, още по-малко – ако се отдава и на трите. Но точно такъв е Богът, в когото вярвате, и щом сте провъзгласили, че отношението му към тези три неща е достойно за един Бог, значи то би трябвало да е достойно и вас. И ето че при тези условия вие се опитвате да създадете и задържите любовта си един към друг. 

Учили са ви, че Бог е ревнив, има огромни очаквания и е толкова беден, нуждаещ се, че ако не поискате да ви обича, ще ви накаже с вечно проклятие. Днес тези учения са част от вашата културна история. Те са толкова дълбоко вкоренени в психиката ви, че изтръгването им оттам би било тежка задача. И въпреки това, ако не го сторите, никога няма да изпитате истинска любов един към друг. 

– Какво можем да направим?

– За да решите проблема, трябва най-напред да го разберете. Нека хвърлим поглед последователно върху всяка от отделните части на този основен проблем.

Бедността, нуждата е най-могъщият убиец на любовта, който някога е съществувал. Но повечето от вас не познават разликата между любов и нужда и така често смесват двете – ежедневно, ден след ден.

„Нужда” има, когато си представяте нещо извън себе си, което сега нямате и което изисквате, за да бъдете щастливи. И понеже вярвате, че то ви е нужно, ще направите горе-долу всичко, за да го получите. Стремите се да придобиете онова, от което мислите, че се нуждаете. Повечето хора придобиват онова, от което мислят, че се нуждаят, чрез размяна, търговия. Те разменят онова, което имат, за онова, което се стремят да имат. И наричат този процес „любов”. Въобразявате си, че това е начинът да покажете любовта си един към друг, защото са ви учили, че и Бог показва по този начин любовта си към вас. Бог е изобретил една търговска сделка: ако Ме обичаш, ще те пусна на небето. Ако не ме обичаш – няма. Някой ви е казал: такъв е Бог – и ето че вие самите сте станали такива.

– Така е, казвали са ни: което е достатъчно добро за Бога, е достатъчно добро за мене.

– Точно така. Тъй сте създали своята човешка митология, една история, която преживявате всеки ден след ден: любовта е обвързана с условия. Само че това не е истина, а мит. То е част от вашата културна история, а не част от Божията действителност. Бог няма нужда от нищо и затова не изисква нищо от вас. Как би могъл Бог да има нужда от нещо? Бог е Цялото-в-Цялото, Всичко, Неподвижният Двигател, Изворът на всичко, от което бихте си представили, че Бог има нужда.

– Потресен съм от това! Никой никога не ми е обяснявал нещата толкова просто, толкова ясно.

– Добре момчето ми. А сега е време да се разделим. Ние с теб пак ще разговаряме, виждам, че ти вече си се ОТВОРИЛ за всичко, което става около теб и това, което видя, чу и усети тук ще го занесеш долу при хората от твоя народ и на всички други.

Стъпил си на Пътя*, ще ти бъде трудно по него, но знам, че ще се справиш. На добър час сине български!

Стоях като вкопан на мястото си и гледах след златистия силует на ездач и бивол, които завиха по невидима пътека и потънаха в отвесните скали на хребета. В съзнанието ми като икона се съхрани образа на УЧИТЕЛЯ. Не той не беше тъжен като Исус. Можеше да се смее, но дълбоко вътре в неговия смях имаше една тъга, състрадание – тъга за нас, за цялото съществуване. Смехът му не беше повърхностен.

Заратустра се смее, но смехът му е различен, в него няма тъга. Лао дзъ е тъжен като Исус и не е тъжен като Исус; Лао дзъ се смее като Заратустра и не се смее като Заратустра. В неговата тъга има смях и в смеха му има тъга. Той е среща на противоположностите. Той е хармония, симфония.

*Боян – Първоучителят на българите. Известен още като Лао дзъ, Поян /Боян/.Философ от древността /VІ век пр.н.е./, считан за една от най-мистериозните личности в световната история. Учението на полулегендарния философ е създадено най-вероятно около VI в.пр.Хр. То става основа за развитието на даоистката философия, една от трите господстващи съвременни философии. Сред Великите учители на човечеството Платон, Буда, Зороастър Лао Дзъ се откроява като странна и самобитна фигура. ./бел.авт./.

*Пътя – Според даоистката традиция всеки обект, процес или явление, в това число Човекът и Вселената, микрокосмосът и макрокосмосът, има свой закон на развитието – Път или – Дао. Движението на Дао е постоянно и циклично. Ако човек следва пътя Дао, то ще може да приведе живота си в хармония с Вселената, ще осъзнае и ще върви в крак с промените, които са тъканта на живота.

*Руми – ирански поет, философ-суфист, роден на 30.ІХ.1207 г. в Балх (някога столица на българите) днешен Афганистан, починал на 17 .ХІІ.1273 г. в Коня Турция./бел.авт./.

*Тангра – върхове в планината Тян Шан /7010 м.І/бел.авт./.