Алана леко открехна вратата и повдигна светилника, който държеше в лявата си ръка. Двете момчета спяха. Завивката на Богатур се бе свлякла от леглото и откритото му тяло бе присвито сякаш в съня си се готвеше за скок.

Жената на кавкана постави светилника на раклата, наведе се, вдигна падналата покривка и грижливо покри с нея канартикина. После направи няколко крачки до другото легло, докосна с устни тъмните къдрици на малкото момче, отстъпи назад в сянката, която хвърляше левия край на сандъка и дълго се взира в станалото и скъпо личице.

Когато се върна в покоите мъжът и вече беше легнал в широкото ложе.

– Вече имаме не едно, а две момчета и трябва да им обръщаш по-голямо внимание – започна да нарежда тя като приседна до мъжа си. Те имат нужда от бащинска ръка. Ей на, сина на кан Дорбар все още не може да свикне с порядъка у нас. Изглежда неспокоен и в съня си. Сега сигурно пак е сънувал кошмари, защото завивката му се бе смъкнала на пода. А и нашето момче – не ти ли се струва, че сякаш е надраснал детските игри и е прекалено сериозен за годините си? Трябва, трябва да го приемеш като истински син, да почувства бащина обич. То и аз… – смути се младата жена – не смея да го прегърна, а само целувам косите му когото спи. Комай само Тамира и Модра се разбират с него. – Извинявай Боге, но ми се е насъбрало и от дълго време искам да ти го кажа, но все отлагам – изрече с въздишка кавканката и нежно подпъхна дясната си ръка под шията на мъжа си.

– И аз не знам какво да мисля. Права си, че даже и в игрите е по-различен от другите деца. Знаеш ли какво е направил днес?

– Какво? Нищо му нямаше на детето. Нали преди малко бях при тях – сопна се Алана и застана на колене на пода с лице към мъжа си.

– Спокойно, спокойно нищо му няма на него, но той е направи НЕЩО, за което много по-големи и по-умни като мен досега не са се сетили.

– Какво, какво е направил? Казвай, че ще ми се пръсне сърцето.

– Измислил е НЕЩО, за което ще са му благодарни и идните поколения българи, и хуни. Наглед е толкова просто и обикновено, че просто да се чуди човек как досега не е дошло до ума на всеки, който се е качвал на кон. Сигурно и ти си спомняш, че като дете си падала през главата на овцата, която са те карали да яздиш. Аз самият съм го правил много пъти, но никога не съм се сещал да вържа за седлото две връвчици със стегнати клупове в двата края, където да си поставя краката. Така, когато животното (кон, коза, овца, овен) внезапно спре, ездачът има опора и не може да падне. Но това е само една малка част от предимствата, които дава това ЧУДО НА ДУЛО. Това ще подобри стрелбата с лък от движение, ще даде по-голяма опора на воина, когато върти палаш или мушка с копието… – Това е направило нашето момче, което Тангра ни дари! – скъпо ми Еленче.

Кавканът се изправи, прегърна крепко все още зашеметената от чутото млада жена покри с горещи целувки мокрите и от радостни сълзи очи и я придърпа в леглото.

– Разпоредих на майсторите да доизкусурят връвчиците – да ги заменят с кожа, а за подложки за краката да поставят дръвчета, бронз или желязо, ще видим занапред кое ще е най-доброто. Да права си още веднъж – нашето момче е необикновено, защото е дар от Бога. Колобър Синион също не може да се нахвали с него – той нямал какво повече да го научи. Като казах Синион, че се сетих. Щели да ги прехвърлят двамата с Богатур във по-горната група в Храма на знанието, където техен учител ще бъде боила колобър Боян – кръстника на нашето момче. Към тази група щели да се присъединят и две момчета от школата в град Балхара. – А сега е време да заспиваме. Обещавам утре да ви изведа всички в планината.

Прекрасният зимен ден беше вече зенита си, когато кавкан Булгар спря до реката, която познаваше от малък. Спеши се и се усмихна, като гледаше с одобрение как Богатур и Дуло намериха храсти и привързаха конете си за тях. Знаеше, че планината има власт над него, но за негово най-голямо изумление допирът до почвата от детството извика сълзи в очите му, макар и само за миг.

Реката беше бърза и плитка в подножието на стръмния скат. Назъбени парчета лед, паднали от височините, плуваха в бистрата вода, удряйки се едно о друго.

Алана му се усмихна скочи от седлото и застана до дъщеря си, която вече бе повела своя кон към „коневръза” на момчетата. Булгар се загледа в жена си, докато стоеше и се протягаше в сянката на надвесилите се над реката дървета. Алана беше висока, жилава и силна и все още събуждаше страстта му само с едно докосване. Въздъхна. Беше я оставял много нощи сама. Може би именно затова бе организирал тази разходка далеч от сплетните на двореца, които вечно ги следяха, а приказките за осиновяването на момчето се лееха като пролетен дъжд.

Застана зад момчетата и потисна потръпването си при мисълта да влезе в ледената вода. Беше ги довел тук да се почувстват сами, за да изпитат себе си, а той да види силните и слабите им страни.

– Предстои ви да узнаете за ледената физиономия на воина – каза той на момчетата. – Изражението му, което не издава нищо на враговете. То идва от сила, която няма нищо общо с мускулите или с това колко добре огъвате лъка си. То е сърцето на достойнството, което ще ви позволи да се изправите срещу смъртта, изпълнени единствено с презрение. Тайната му е, че то е нещо повече от обикновена маска. Овладяването му носи спокойствие и с него вие побеждавате страха и плътта си.

С няколко бързи движения свали пояса от кафтана си, освободи се от гамашите и ботушите и застана гол на брега на реката. Тялото му беше покрито със стари белези, а гърдите му бяха по-светли от тъмния загар по ръцете и краката. Стоеше без да се смущава пред тях, после пристъпи в смразяващия поток и усети как скротумът му се сви до размерите на орех от допира на водата.

Потопи се и дробовете му така се стегнаха, че всяко вдишване се превърна в борба. Лицето му обаче не показваше нищо, той гледаше безизразно момчетата, после потопи глава под водата и се излегна по гръб, като се държеше за камъните по дъното.

Двете момчета и Тамира го гледаха като омагьосани. Кавканът сякаш се чувстваше у дома си в ледената вода, лицето му беше толкова спокойно, колкото и преди. Само очите му гледаха студено и те не можеха да издържат погледа му дълго време.

Богатур погледна предизвикателно Дуло. Малкото момче сви рамене и се съблече. Без да се притеснява влезе във водата и се потопи под повърхността и. Булгар го видя как подаде главата си, обърна се към Богатур, и му кимна да го последва. Като че ли изобщо не си даваше сметка за баща му или за урока,
който трябваше да научи.

Канартикинът изсумтя презрително и се съблече. Макар и малко неуверено, Тамира също започна да се съблича и кавканът видя как майка и се изправи на крака, за да я спре.

– Остави я да влезе, Алана – каза и той. Щеше да внимава дъщеря му да не се удави, макар че не си позволи да и даде увереност, като го каже на глас.

Алана трепна уплашено, когато дъщеря и нагази във водата само една стъпка след Богатур.

През това време Дуло беше избрал един вир до брега на реката, където водата беше спокойна. Гледаше баща си, подал само главата си на повърхността, и спокойно, сякаш само това бе правил, контролираше дишането си. По бузите му изби лека руменина а светлите му очи бяха широко отворени в очакване на следващите разпореждания на баща му. Както хиляди пъти преди, Булгар отново се запита кои ли са родителите на момчето. Малкият растеше и проявяваше привързаност към него, но той не винаги го разбираше. Без тази сигурност в привързаността му си оставаше една бариера. С времето тя ставаше все по-голяма – Дуло растеше висок и силен, но кавкана все се питаше кога ли ще види чертите на истинския му род.

От друга страна, беше приел сина на Дорбар, като собствен и даваше мило и драго за него. Единствена Тамира беше негова родна дъщеря и сега гледаше как очите и бяха станали още по-светли от студа, докато се потапяше във водата. Трябваше да прояви усилие, за да овладее обзелите го чувства, че вижда собствените си неродени синове…

– В толкова студена вода едно дете може да заспи само след шест-седем удара на сърцето. Дори възрастен мъж може да изгуби съзнание, ако остане малко по-дълго. Тялото започва да умира от ръцете и краката. Ще усетите как те стават безчувствени и безжизнени. Мислите ще потекат бавно и ако останете прекалено дълго, няма да имате силата или волята да излезете.

Спря за момент, като ги гледаше. Бузите на Дуло все така аленееха и той стоеше на мястото си сякаш се намираше в горещ извор. Богатур се бореше със студа и крайниците му се извиваха във водата. Булгар наблюдаваше най-зорко Тамира, която се мъчеше да подражава на момчетата. Усилието беше твърде голямо за нея и Булгар чу как зъбите и затракаха. Не можеше да ги държи дълго във водата и се замисли дали да не каже на Тамира да излиза обратно на брега. Не, баща му не беше постъпвал така, макар че накрая по-малкият му брат бе припаднал и едва не се удави.

– Не показвайте какво чувствате – каза им той. – Покажете ми студената физиономия, която ще видят враговете ви, щом ви предизвикат. Не забравяйте, че те също се боят. Ако някога сте се питали дали сте единствените страхливци в този свят на воини, знайте, че всички до последния човек се чувстват по същия начин. Като знаете това, можете да скриете страха си и да отвърнете на погледа им.

Богатур се помъчи да изличи от лицето си страха и болката, докато лицето на Дуло не изразяваше нищо. То бе студено като водата около него, а погледа му стъклен като забавящите хода си парчета лед току до главата му.

– Дишайте леко през носа, за да забавите биенето на сърцето си. Плътта ви е слаба, но не бива да се вслушвате във виковете и за помощ. Виждал съм човек да забива нож в собствената си плът, без да му потече кръв. Оставете тази сила да дойде при вас и дишайте. Не показвайте нищо, бъдете празни.

Дуло го разбра веднага и дишането му стана бавно, съвършена имитация на това на баща му. Кавкана го остави и загледа как Богатур се мъчи да се овладее. Накрая успя, малко преди момента, когато Булгар трябваше да прекрати изпитанието, за да не загубят съзнание във водата.

– Тялото ви е като на всяко друго животно, за което се грижите – каза им той. – То ще жадува храна и вода, за топлина и успокояване на болката. Намерете студеното изражение и ще можете за заглушите настоятелния му глас.

Тамира и Богатур започнаха да се вцепеняват и Булгар реши, че е време да ги извади. Очакваше, че ще му се наложи да ги носи на ръце, и се изправи да хване по-близо стоящия. Но Дуло стана с него а тялото му по нищо не показваше, че е стоял в ледена вода – бе гъвкаво и повратливо. Погледът на момчето така и не срещна този на бащата, докато Булгар докосваше ръката на Богатур; не му се искаше да го вдига, след като по-малкия от него беше успял да стане самичък.

Богатур се размърда сънено, изцъклените му очи се фокусираха върху Дуло и щом го видя станал, стисна зъби и се помъчи да се изправи, като се хлъзгаше в подводните камъни.

Тамира не можеше да се изправи самичка и силните ръце на баща и я поставиха на брега да съхне на слънце. Кавканът излезе от водата, чувствайки как животът се втурва обратно в крайниците му. Богатур и Дуло застанаха до него и по-голямото момче изохка, щом ръцете и краката му отново се съживиха. Усети, че Булгар продължава да го гледа, и се опита да овладее тялото си. Ръцете на

Богатур и Тамира издайнически трепереха неудържимо, но и двамата стояха изправени на слънчевите лъчи и го гледаха, без да смеят да отворят уста и да проговорят.

– Уби ли ви това? – попита ги Булгар.

Баща му беше задал същия въпрос на по-големия му брат и той бе отговорил „Не съвсем”, при което баща им бе избухнал в смях.

– Тялото не ви управлява – каза той колкото на тях, толкова и на себе си. –

То е безсъзнателно като добиче, което не знае нищо за истинския мъж. То е просто колата, която ви вози. Контролирайте го с волята си и с дишането през носа, когато ви призовава да се задъхвате като куче. Ако по време на бой ви улучи стрела и болката е зашеметяваща, ще я потиснете, преди да паднете, и ще донесете смърт на враговете си.

Когато сте уморени, никога не го споменавайте и другите ще си мислят, че сте от желязо. Не позволявайте на никого да ви се подиграва, дори на шега. Хората правят така, за да видят кой има силата да застане срещу тях. Покажете им, че не може да бъдете сплашени, и ако това означава, че трябва да се биете – направете го.

Замисли се за момент.

– От този ден вие не сте деца. Ако трябва да се биете дори с приятел, свалете го колкото може по-бързо и по-безмилостно. Убийте го, ако се налага, или го пощадете – но внимавайте да не останете длъжници на някого. Освен всичко друго, това предизвиква негодувание. Всеки воин, който вдигне юмрук върху вас, трябва да знае, че залага живота си и, че ще изгуби. Ако не можете да победите веднага, отмъстете си по-късно, дори това да бъде последното, което ще направите. Ще се движите сред мъже, които уважават само по-силните от тях, само по-коравите от тях. А най-много от всичко уважават успеха. Не забравяйте това.

Твърдият му поглед ги обходи и Богатур потръпна от студа в неговите думи. Булгар се усмихна и продължи нататък.

– Никога не си позволявайте да се размеквате, защото един ден ще се появи някой, който ще ви отнеме всичко. Слушайте онези, които знаят повече от вас, и говорете винаги последни, нека другите чакат вие да им покажете пътя. И се пазете от слабите, които идват при вас заради името ви. Избирайте кои ще ви следват толкова внимателно, сякаш си избирате съпруги и съпрузи. Ако нещо ме е довело да положението да управлявам българския народ, то е именно това ми умение.

Погледът му за миг се спря на спокойното изражение на Дуло и той крадешком погледна към жена си сякаш искаше да и каже: ”Видя ли го, видя ли го, нашият син! Той понася несгодите по-добре от мен!?” После вдигна очи нагоре към стръмнината и спомените за толкова невинни и далечни дни нахлуха в главата му, като буен водопад, че едва успяваше да ги различи.