28.

Поради мекия и влажен климат планината е гъсто обрасла с непроходими гори, на места наподобяващи истинска джунгла. Лабиринт от нагънати гребени, завършващи със заоблени върхове, прорязани от долини на реки, потоци, усойни оврази и кънтящи ждрела, са я превърнали в естествен, югоизточен страж на земята ни.

Какъв по-добър полигон за провеждане на специални тактически учения, изнурителни преходи и вживяване в суровата природа за елитна бойна част като нашата. Ненапразно старшето командване бе разпоредило вече втора година да провеждаме именно тук зимните си тренировъчни лагери.

В онази разделена за народната ни армия година – отново бяхме тук. Под натиска на външни сили привидно стегнатата военна структура се бе пропукала и разцепила из основи. Партията-кърмилница бе отделила от изпосталялата си гръд двете си чеда: Народната милиция и Народната армия.

Желязната ръка на военния министър бе предала копието в мека адвокатска ръка – о, чудо! – на цивилен военен министър.

От несръчно боравене или от нещо друго върхът на копието също пострада. Стегнатите ни бойни редици бяха поразбутани и спретнати в камуфлаж – сред нас се наредиха бивши милиционери и новоизлюпени военни партийни кадри. Каква работа имаха тези иначе добри момчета сред дебрите на Странджа посред зима, какъв щеше да бъде техният принос в обучението на подчинените им сред тази враждебна и зле настроена към и без това крехките им военни умения, родна среда!? На този въпрос отговор можеше да даде само вече деполитизираният Началник отдел.

По ирония на съдбата в навечерието на завършващия етап на тренировъчния процес – 100 километровият поход с въоръжение и снаряжение, обилен сняг покри с еднометрова снежна покривка същинската част на планината. В този капан на природната стихия попадна и временното ни обиталище под връх „Тумбата“.
Дебелият слой сняг притискаше не само брезента на палатките ни, но и поставяше в сложно положение командването на отряда.

Когато влязох в щабната палатка, вътре цареше тягостна атмосфера. Безпокойство, несигурност и зле прикрита тревога бяха привели раменете на Командира, Началник-щаба и Помощник-началник щаба над работна топографска карта, разстлана на походна маса.

Тримата мълчаливо изслушаха доклада по решението на поставената на групата ми задача. Последва неприятна и неловка пауза, прекъсната най-накрая от Помощни-началник щаба:

– Господин мичман, вашата група ще извърши прехода без карти и компаси, така че след като ви освободим, лично ми предайте картите си, компасите на подчинените ви, както и вашият личен компас. Вие сте професионалисти* и ще се справите без тях! Прехода ще извършите в сложна тактическа обстановка – в цялата област е въведено „извънредно положение“ от 08:00 до 20:00 часа.

*Вие сте професионалисти – по това време водех група от свръхсрочно служащи.

Местните полицейски участъци са в готовност за задържането, както на вас, така и на останалите групи. Не е изключено по маршрута ви за придвижване да са разставени засади от жандармеристи и местни сътрудници на полицията.

Среща с нас в 02:42 часа вдругиден в района на водоскока , два километра южно от далекопровода за високо напрежение! Ако нямате допълнително въпроси, сте свободен!

Излязох навън и девствената белота мигом изтри наслоеното неприятно чувство от срещата ми с командването. Не че с нещо ме изненадаха, но някак нелогично беше момчетата, които имаха зад гърба си само три месеца служба в поделението, да бъдат считани за професионалисти. Топографските карти и компаси им бяха нужни именно, за да бъдат обучавани. Но това може би бе новата линия на поведение на новите безпартийни командири? Компаси и подробни топографски карти бяха нужни сега именно на тях, които бяха изгубили ясно начертаната линия на Партията, на нас не ни трябваха – щяхме да минем и без тях!

Когато отметнах входното платнище и влязох в палатката, момчетата тъкмо преглеждаха обмундировката си.

– Сержант Станев, ето ви картите с маршрута за придвижване на групата! Разучете го внимателно и запомнете отметките в края на всяко преходно коляно, както и двойните крачки между тях. Особено внимание обърнете на отбелязаните сборни пунктове и сборни места. Време за подготовка – два часа. След това съберете компасите и заедно с картите ми ги предайте! Утре точно в 05:00 часа групата да е строена пред палатката с готовност за тръгване.

Тъкмо бях разглобил автомата си и свалях почервенялата от влагата смазка от затвора, когато в палатката ми влезе лейтенант Пейчев.

Понечих да се изправя, но той великодушно ме прикани да остана на мястото си и да продължа заниманието си.

– Господин мичман, дошъл съм да ви помоля утре да поемете водачеството и на моята група по време на похода, тъй като не се чувствам добре! Уведомил съм Командира за това и той е съгласен.

Никога не съм отказвал да помогна в труден момент и сега не го направих. Е, отговорността се удвояваше, но никога не бях бягал от нея, напротив тя ме предизвикваше.