Сказание за рода си написа Христо Милков. „Легенда за яснооките“ е петата му книга. През последните десетина години той написа култовата „Тихина“, острата „Казармата“, енигматичната „По пътищата към дома“ и философската „През времето“.

    Легендарният суров мъж от Тихина, поделение 20900, а по-късно 22580, Морският специализиран разузнавателен отряд, явно има подадене към писането. Писачът в него съчетава „този странен занаят“ със задълженията си в ТИМ СОТ и сутрешното самотно тичане.

    Писането приижда на талази в тихите часове на нощта, за да го обсеби с една друга будност. Този път тя го отвежда към дълбините на рода му. „Легенда за яснооките“ е и родова щафета. Книгата е посветена на поредния „ясноок“ – на сина Валентин. Да си знае и помни Длъжността.

    „Хората идват и си отиват, а народът пребъдва до века. Дори когато е забравил какво е било, когато древните му бранни пътища и стръмни пътеки се обраснали вече с трева, когато не разбира знаците, които сам той е оставил по каменните стени, пещерни сводове, мегалитни гробници и порутени капища. Земята ни помни, но тя е безмълвна.“

    В деня на Св.Николай Мирликийски-Чудотворец нашият приятел написа – „Всичко в света расте, цъфти и се връща към корана си. (…) Затова разрушаването на тялото не носи никаква опасност.“

    Христо готви ново издание на първата си книга – „Тихина“, с ново оформление и още снимки, за да могат повече от мъжете от Тихина, оставили дълбока диря в съзнанието му, да се докоснат до тази Памет и Будност.

 

6 декември 2010 г.

Никулден

 

Любомир Живков