Един от най-важните уроци, които научих през първата година на обучение в родната казарма, бе колко самоубийствено тънка е границата между тренировките
и реалния живот. В крайна сметка единственият начин да те подготвят за война е да внесат изкуствено малко насилие в ежедневието ти. Укротителите на змии поглъщат по малко змийска отрова, за да “подмамят” организма да развие имунитет. Спортистите съсипват на тренировки мускулите си, за да ги закалят за състезание.

Подобно беше и ежедневното разпределение за деня в ротата. Истинската битка изисква невероятна доза себеотдаване. Никога не знаеш какво те очаква когато моментът действително настъпи. Също като при квалификации, не е ясно дали спринтът на живота ти ще продължи сто метра или сто километра, затова трябва да бягаш толкова бързо, колкото можеш, със съзнанието, че си направил всичко в човешките възможности да стигнеш до финала.

Понякога номерът минава, друг път не. Единственият начин да елиминираш вероятността е да бягаш с възможно най-близка до реалната скорост. Отново и отново.
За да постигне това командването на ротата беше заделило значително време за “тренировки в основни умения”. Осъществяването на безотказна комуникация между командването на армията и бригадата от една страна и командването на елитната танкова бригада и подразделенията и от друга се основаваше на уменията на личния състав на свързочната рота. Така че основна част от графика за деня се въртеше около усвояване на морзовата азбука и работа на радиостанциите от страна на специалистите и поемане на войнишки навици под непосредствения контрол на старшина Блажев.

Дните от седмицата протичаха в общи линии еднакво за радисти, релейчици и телефонисти като понеделникът беше отреден на политическата подготовка – сутрин от 8:00 до 13:30 часа, а след обед от 15:00 до 17:00 самоподготвка. Голяма беше изненадата ми, когато разбрах, че вместо в осемте часа да изучаваме и овладяваме някоя от основните подготовки, губехме времето си в преповтаряне на вече наученото в училище от старата и новата ни история. Не че знаехме всичко, но като войни, макар и редови, трябваше да знаем поне нещичко за геополитиката и ролята на личностите през ония времена. Уви това беше забранено. Даже патриотизмът и национализмът, къде умело, къде нескопосно-принудително бяха подменяни с интернационализъм от лектора л-т Добрев. Като под интернационализъм се разбираше най-вече любов към братския съветски народ начело с неговата комунистическа партия.

През втората година на обучение, преизучаването на историята беше заменено от изучаване на възникването, състава и предназначението на Варшавския договор и СИВ. Към тази материя периодично се прибавяха мъртвородените тезиси на поредния конгрес или пленум на БКП.

Производителните сили и производствените отношения бяха важни. Но те не обясняваха защо комунистическата революция победи в Русия, а не в Германия или Англия, както следваше от доктрината на Маркс.

Основателите на нашата държава и нация през средните векове са имали ясна представа за законите в геополитиката.
Войната с Византия в 681 година, превземането на Мизия и преместването на столицата на основаната през 632 година Кубратова България в нова територия доказват това.

Канският съвет на Аспарух е оценил след неуспешната война с хазарите геополитическото разположение на държавата. Територията и, която се е простирала от Дунава до предпланините на Кавказ, е изцяло равнинна. Става за земеделие и скотовъдство, но е трудно да бъде отбранявана, тъй като лежи на пътя на Великото преселение на народите от Азия към Европа.

Несъмнено със стремежа да се овладеят равнините от двете страни на Балкана, Аспарух и последвалите го канове в Плиска и Преслав са намерили решението как да отбраняват територии за земеделие и скотовъдство. Древният Хем като една естествена крепост изиграл тази роля, независимо дали през Дунава сме атакувани от кумани, печенеги, татари или от юг от Византия.

Изборът на сегашната ни територия е най-успешния ход на българската политическа мисъл през цялата ни история, но успехът не се ограничава само с овладяването на двете равнини и хребета на Стара планина. Тази територия контролира основния път от Азия за Европа и това е било осъзнато още от Аспарух и Тервел. Геополитическите предимства са ясни – владеенето на Горна Тракия превръща България в европейска величина.

Някогашна Русия, а и светът щяха да бъдат други, ако през 1915 година, цар Фердинанд не беше присъединил България към Берлин. Тогава след завършването на Първата световна война, нямаше да има комунистическа революция и световна комунистическа система. А нашата бригадата днес нямаше да е под Обединеното командване на Варшавския договор, който беше създаден през май 1955 г. Но за това ръководителят на занятията по политическа подготовка мълчеше, Партията му забраняваше.

Лейтенант Добрев също не споменаваше, че всички страни от договора не бяха
го сключили доброволно, а бяха подчинени на великоимперската политика на СССР, всички бяха прегазени от Червената му армия, някои като врагове, някои просто, защото бяха по-слаби.

В часовете не се споменаваше и дума за кризата в Договора доминиран изцяло от СССР, която се задълбочи след свалянето от власт на Никита Хрушчов през 1964 г. и замяната му с Леонид Брежнев. Новата военна доктрина “Брежнев” за “ограничения суверинитет” провъзгласи защитата на социализма във всяка от съюзните страни като общо дело.

На картата, която висеше в кабинета ни по СЕС*, бригадата ни заемаше южния край на този Договор. Тя “умело” беше изправена срещу сегашни и отколешни наши врагове. Срещу тях дядо ми беше воювал успешно цели 10 години, а резултата от усилията му бяха провалени от политиците от онова време.

Аз заемах нищожна частица от тази позиция, без да намеря отговор за себе си и за сънаборниците си за тайната, свързана с необходимостта и свободата в световните човешки процеси и в човешките действия. Мислех си, че именно в тези наглед тъй скучни часове ще ми отговорят на това, л-т Добрев ще каже на всеослушание, дали СССР или Луцифер искат света за себе си? Но това не стана. За сметка на това ни се втълпяваше, че нашето дело е право, течеше постоянна информация за добродетелите на Варшавския договор и за американската опасност, за американците които воюваха срещу братския виетнамски народ, който въпреки всичко щеше да победи, ние щяхме да победим. Но какво щеше да стане след победата, щеше ли нашата политическа линия ръководена от Партията да се окаже Права? 

Въпреки това аз бях комсомолец, който служи не на партия, а на народ и родина по традиция мотивиран още от детството си да отдам най-добрите си години за опазване независимостта, живота и честта на българският гражданин.