Как бяха успели шпионите на хуните да научат толкова неща? Къде се криеха? Очевидно там, където никой не подозираше… По тази логика дори и Първия министър би могъл да се окаже платен вражески шпионин. Те сигурно бяха десетки, а защо не и стотици, пръснати по цялата държавна машина, а може би и в непосредствения антураж на Императора, които дебнеха и най-незначителните постъпки и действия и следяха най-високопоставените личности в двореца, без в това число да се включват многобройните „заспали шпиони”.

Внезапно усети, че му се завива свят. Бе осъзнал, че онова, което му се случи в хунския стан за лош сън, се е оказало истина.

Човек не подозираше за съществуването на този подмолен свят на местни шпиони, вътрешни шпиони, обратни шпиони, шпиони на смъртта и шпиони на живота, докато не станеше част от мрежата на паяка. Сега разбираше на какво се основава огромната сила на хунската държава. Тя се базираше на съвършено на изграждането на съвършено непробиваема мрежа, която бе оплела предишните царства. Хоризонталните отношения между шпионите са били забранени, почти нямало агенти, които да се познават взаимно. Двама шпиони можело да са добри приятели без да подозират и за миг, че работят за една и съща чужда сила. Никой нямал право да се свързва с поръчителя си.

Благодарение на тези правила паяжината на хунските шпиони, за която Първия министър смяташе, че се е разпаднала, беше успяла да проникне в самото сърце на управлението на Цин.

Разстроен, потънал в мислите си, Чао Цуо изведнъж се сети, че всичко това е нищо и никакъв страх. Та той не бе сам, хунския военачалник му бе дал да разбере, че и главният евнух в двореца е шпионин, а и до днес се радва на добро здраве и благоволение от страна на Императора. Но страховете и притесненията му бяха нищо в сравнение с това, което притежаваше като отплата за „верността” си към новите си господари. Мечтата му, мечтата на всеки простосмъртен да живее десет хиляди години бе на път да се осъществи. Той притежаваше карти с маршрута до островите на безсмъртието.

Той стана от мястото си и се приближи до шкафа от тиково дърво. Върху неговата тежка двукрила врата, покрита с бронзови плочи, с яркочервено бяха изписани красивите йероглифи на щастието и благоденствието.

Щастие? Благоденствие? Той бе на път да потъне в обятията им.

Двата издълбани в дървото йероглифа, сякаш го канеха да потъне в техните мамещи обещания.

С ритуално движение той постави ключа в катинара и леко го превъртя, а ключалката отстъпи с леко скърцане.

Бавно отвори първо обкованото с бронз крило на Щастието, а след това – на Благоденствието. Вратите бяха дебели колкото голяма маса за хранене, но пантите им бяха толкова добре смазани, че се отваряха леко като перца.

Точно зад първата врата имаше по-малка на вградено вътрешно шкафче. Краищата му бяха обковани с блестящи бронзови ленти. Чао гальовно погали малката бронзова издатина между тях, а след това леко я натисна и вратичката леко се открехна.

На етажерката лежаха двете безценни карти.

Затвори очи, а сърцето му биеше като лудо. С треперещи ръце развърза връзките, които пристягаха меката агнешка кожа.

Едната изобразяваше крайбрежието на предишното царство Чу и най-вече там, където брегът се врязваше като вълча глава в източното море. Там имаше надпис с йероглифите на хуните, който не можеше да разчете, но вероятно ставаше дума за сегашното пристанище Дунин.

Малко по-на изток в края на кожата бяха изобразени две тъмни точици, сигурно това бяха малки островчета. Но най-важното бе на втората карта. Там в близост до точиците във формата на сърце бе разположен най-южният остров на безсмъртието, а над него остров с форма, наподобяваща цитрата Съ. Близо до тях от източната им страна бе разположен трети остров. А най-отгоре – на север с формата на звезда с намираше четвъртия остров. И тук наименованията бяха хунски. Така не можеше да ги поднесе на Императора.

Изправен пред растящото нетърпение на Императора, Чао Цуо се принуди да поеме риска собственоръчно да прерисува двете карти и да смени хунските наименования с цински.

Разстла грижливо скъпоценните кожи върху широкия плот на маста и дълго им се любува. След това отиде до шкафа и извади оттам две стари дъсчици от черешово дърво, които бе открил в библиотеката на двореца.

Макар че не бе сръчен художник, Чао с жар и упование се зае до копира документа на хуните.

*

Когато старият книжовник Юн-чън влезе безшумно, Цин Шъхуанди се разхождаше напред-назад из широкия си работен кабинет.

По този начин Императора размишляваше.

По някое време той спря и се загледа в двете цветни карти от черешови дъсчици, които лежаха до една малка бронзова лампа с формата на овен. Изписването на йероглифа, който означаваше „овен” беше много сходен с този, който означаваше „благоприятен” и „добро предзнаменование”. Да, чрез формата на това животно, стъпило върху картите, лампата трябваше да му донесе цялото щастие на света.

– Кажи ми защо, аз, Императора на Поднебесната Империя трябваше да чакам цели две години, за да получа тези карти? Защо в нито една библиотека не се намери нито един документ, нито една карта на островите на Безсмъртието, та трябваше някакъв твой приятел да ги открие в незнайна пещера? Защо са тези библиотеки пълни с купища бамбукови свитъци, в които не можеш да откриеш това, което търсиш? Те само внушават съмнение в умовете на онези, които ги четат! Книгите са маята на народните брожения, подкопаващи устоите на държавата. От всичките тези бамбукови плочици, натрупани на купчини до таваните в нашите библиотеки, сигурно ще излезе хубаво гориво.

Премъдрият пазител на архива, макар и да знаеше причината за срещата усети леко бодване в сърцето при последните думи на Императора, за когото говореха, че е жесток и непредвидим, но това, което каза го ужаси и той бавно заговори:

– Просветените не са бойци Ваше Величество, за каквито ги смятате. Те са привикнали да използват писеца, вместо меча… Храбростта не е присъща на
учените. Но без книги разумът остава като растение без вода: залинява и накрая умира!

– Забравих да ти кажа нещо важно – заяви той на стария книжовник със заплашителен тон. – Мразя книгите! Те са източник на проблеми и проводник на мнимо познание. Най-често това са бабини деветини, които могат да доведат лековерните хора до най-лоши крайности!

Премъдрият старец, който живееше заобиколен от бамбуковите си свитъци и по цял ден ги подбираше, подреждаше или преписваше, и за когото превъзходството на писаното слово не подлежеше на съмнение, предпочете този път да замълчи. Той не можеше да разбере дали яростния изблик на бившият му ученик беше провокация или той искрено вярва в думите, които бе произнесъл.

За да се убеди, старецът скришом изгледа владетеля. Яростта му изобщо не изглеждаше престорена. Този път той открито бе дал воля на цялата жестокост, която таеше в себе си.
Кръвта застина в старите му жили.

Къде бе отишъл прилежния ученик, комуто вярваше, че е вдъхнал любов към древните текстове?

Държавата се бе сдобила с император, който вярваше единствено в себе си; владетел, който беше способен да заличи всички древни традиции; държавник, който щеше да престъпи всички стари завети, които стотици книжовници неуморно предаваха от поколение на поколение векове наред; император, който щеше да пожелае да унищожи Историята!

Старият книжовник, който с основание се смяташе за пазител на тези съкровища, тежко въздъхна. Но той открай време бе свикнал да служи за устна библиотека на владетелите, които благоволяваха да прибягнат до знанията му. Затова направи опит да отклони черните мисли на владетеля.

– Откъде смята Ваше Величество да тръгне с флота за далечното плаване към островите на Безсмъртието? Имате избор – крайбрежието се простира от студеното северно море до топлите брегове на Юга.

– Възнамерявам експедицията да отплава от този голям полуостров, който се врязва в морето като корабен нос, който пори вълните. Това ще ни приближи
най-много до островите на Безсмъртието. Там има един пристанищен град, който се казва Дунин. Научих, че в него има корабостроителница. Вече заповядах да започне строителството на първия кораб. Работниците вече изравняват една огромна тераса, която се издига над морето. Оттам ще наблюдавам отплаването и пристигането на моята флотилия! – гордо заяви той.

Той докосна с показалец указаното място, отбелязано с червена точка на черешовата дъсчица. Там очертанието на брега образуваше огромна крива, чийто връх се врязваше далеч в морето в североизточна посока.

– Доколкото разбирам, не възнамерявате лично да участвате в експедицията?

– На първо време – не. Ще замина за тези острови след като ги открият.

Дотогава ще е неразумно Императорът на Поднебесната да напусне страната, която управлява. Затова заповядах на генерал Му-дзъ да контролира строителството на корабите – отвърна той със сериозен тон.

Старецът, който бе излязъл от покрусата го наблюдаваше с нарастващ интерес. Макар да бе обсебен от тази мечта Императорът се оказваше по-предпазлив, отколкото изглеждаше. Преследването на безсмъртието не му пречеше да разсъждава трезво. Той не беше човек на излишния риск.

– Ще ми разкажете ли по-подробно за начина, по-който възнамерявате да осъществите откриването на островите? – обнадежден от промяната на разговора продължи архиваря.

– Имам план, който обмислям от месеци. За да разполага с максимум вътрешна енергия, защото има вероятност пътуването да бъде дълго и опасно, експедицията трябва де се състои от равен брой младежи и девойки, общо хиляда души.

– Сега разбирам откъде идва името „Пътят на Хилядата”, за което от известно време говори цял Сянян.

– Най-важното е момичетата да бъдат девствени, така тяхната ин ще се запази непокътната, когато корабът достигне островите. Безсмъртните, които обитават четирите острова, няма да посмеят да отблъснат толкова младост и невинност. Какво мислиш за това?

– Идеята ми се струва подобна на тази, която имам за Великия път – вътрешната енергия принадлежи на младите и невинните. Ако правилно се контролира, тази енергия може да повдигне планини! – отвърна Юн-чън и попита:

– Колко кораба ще са нужни, за да превозят младежите?

– Четири. По един за всеки остров – Пънлай, Фънджан, Шикоку, Инджоу. Наредих да повикат най-добрите корабостроители в Империята. Корабите ще бъдат боядисани в оранжево, а платната им ще бъдат бели, за да се виждат от далече, когато пристигат… На отиване трюмовете ще бъдат празни, за да ги напълнят на връщане със свещени праскови.

– Кога смятате за посетите Дунин?

– В началото на пролетта идната година, веднага щом построят корабите,…

По това време морето е най-спокойно. Корабите ще могат безопасно да излязат в открито море.

– А как ще се отблагодарим на Чао Цуо? Той горещо желае да посети островите, но виждам че това засега е невъзможно.

– Така е, може би ще го удостоя с високата чест да бъде сред героите, с които ще присъединим островите към Поднебесната Империя.