По прашния черен път се зададе каруца, след която като къделя се диплеше сива пушилка. Конете препускаха леко и плавно. Бяха едри черни коне и от движенията им личеше, че не усещат никаква тежест след себе си, дори когато се изкачват по наклона на възвишението. Когато превалиха заобленото било и започнаха да се спускат, насреща им се зададе голямо бегликчийско стадо. Отпред и от двете му страни на коне яздеха джелепи*.

Мъжът в каруцата дръпна юздите и конете от тръс преминаха в ходом, забавиха крак и спряха встрани от пътя.

Водещият стадото пришпори коня и препусна към спрялата каруца. Когато наближи се видя, че е среден на ръст млад мъж, а везаните му със сърма
чохени чепкене бяха покрити с прах. Прах имаше и по кожения силях с втъкнатия в него револвер, ятагана с ножницата и прикачените към колана паласки и барутник.

– Защо препречваш пътя на стадото бре, керата**? Какво си кукнал на капрата като думбазин*? Я, сл… И недовършил думата, мъжът скочи от коня и се завтече към каруцата.

– Я, ама наистина си бил ти бе, бате Милко!? Брей каква щях да я свърша аз! То аз май изпуснах някоя и друга дума, ама ти ще ме прощаваш, то и нашта не е лесна! – сконфузено запристъпва от крак на крак разлютения до преди малко джелепин.

И като се отмести встрани той видя зад гърба на зет си силуета на жена, мушнала ръцете си в пазвите си, превита; ръченикът и не беше забраден, а с отпуснати встрани краища, за да и е леко.

– Мъри како, ти ли си!? – и младият мъж направи енергична крачка, пресегна се през сандъка и хвана ръцете на сестра си. – Какво, какво ти е? Защо си такава, такава бледа и изпита? Да не си болна?

– Ох, Раде, Раде! Тъй ли трябваше да те срещна, братчето ми! Ох, Раде, лошава болест изпива силата ми. Уж нищо не ме боли, а вехна.

– При баяч отиваме Радуле. В село Дели Осман* имало ходжа. Всички болести лекувал. – обади се най-сетне и Милко.

– Ха, знам го аз селото, нали оттам караме стоката за Варна. – сопна се Радул и пусна ръцете на сестра си. – Не ви трябва да ходите на никакъв ходжа! Аз ще ви кажа къде да отидете и да намерите цяр. Хайде бате Милко, обръщай конете.

През това време стадото овце и кози се изниза покрай каруцата и Радул се метна на коня.

– Ей сегичка ще се върна! И той препусна напред настигна един от конниците, поговориха си някое време и той отново се върна.

През това време Милко беше подкарал по обратния път и когато Радул се изравни с тях те вдигнаха към него очи изпълнени с нова надежда.

– В село Юшенлий* след една неделя става голям събор. Там край параклисчето на „Св.Марна” се стича много народ. До самия божи храм извира много студен извор, обграден отвътре с камъни, като гроб, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода. От мен да го знаете: изворът някога бил собственост на турчина Сали Топчи бей от Добрич и тука той прекарвал лете на „теферич” с харема си. Решил да си направи сарай, но при разкопките изкопали кръст с надпис „Света Марина”. Беят се отказал и подарил мястото на местните люде. Та казвам ви тука идват с коля от цяла Добруджа, Варненско и Провадийско. Стари, млади и болни идват най-напред в параклиса да запалят свещ на светицата. После вадят вода с кепчак и пият за здраве. Много народ е изцелила светицата – хроми оставят там патериците си, а болните си тръгват по- живо, по-здраво. Там ще идите и вие, не ви трябва никакъв ходжа!

– Ох, Раде, сполай ти за добрата вест! – оправи ръченика си Ивана и в тъжните и очи проблесна светлинка. – Миле, нали тъй рече и баба Димка, че Свети човек ще ми помогне! Но стига съм ви опявала: Раде, как е мама, как са Димо, Георги?

– Добре, добре сме како – отвърна Радул, въпреки че нещо като сянка мина по зачервеното му лице. – Бате Димо и бате Георги са бегликчии* във Варна. Имат работа с джелепкешани* из цяла Добруджа, че и другаде. И аз съм при
тях джелепин. Ей на, сега идваме от това село, за дето се бяхте запътили и караме добитъка за клане в Стамбул през Варна. Тежка ни е работата, но не се оплаквам. Добри пари падат. И тримата си направихме нови къщи в Козлуджа. Бате Димо се ожени. Жена му е от наше село и се казва Минка. Имат си момче, Илия му е името и две момичета Стояна и Драгна. А бате Георги си взе жена чак от Котел, Рада се казва. Те пък имат две момчета – Атанас и Недялко.

– Ох, Раде, дали ще съм жива да ги видя всичките, да им се порадвам, да си поплачем с мама двенките?….

Като чу сестра му да споменава майка им, Радул се стресна, огледа се и както си беше на коня, пресегна се през капака на сандъка, прегърна през раменете сестра си и през сълзи рече: – Ще се видим като се оправиш како, а сега „На добър час и Бог да те пази”! После се наведе към Милко и му пошушна на ухото: „Мама почина година след смъртта на тате. Кажи на кака когато му дойде времето”. – Ха останете си със Сбогом, че моите хора не се видят вече! И Радул смушка потния кон и вдигна пушилка по дирите на скрилото се зад баирчината стадо.