Лиу Бан се взираше намръщено в далечината, а утрото протягаше сенчести пръсти от дърветата. Съюзниците му Хан Син и Пен Юе трябваше всеки момент да са минали през проходите и на свечеряване да заемат позиции северно и южно от селцето Гайся. Така обръча около лагера на ван* Сян Юй се затваряше, което затрудняваше снабдяването им с храни и фураж за конете. Наоколо воините приготвяха лъковете си и разхлабваха стегнато завързаните стрели в колчаните си.

Беше осигурил на войската си удобно място в полите на планината. Хората му щяха да бъдат скрити и можеха да удържат атаките на противника от превъзходни позиции. Но тайното му оръжие срещу воините от царство Чу щеше да проработи едва когато падне нощта.

Лагерът на Сян Юй едва се размърдваше в мразовитото утро. Снегът беше скрил следите от дългия им престой на това място и сега светлите шатри изглеждаха прекрасни и замръзнали – място на покой, което едва намекваше за войниците вътре. Лиу Бан се гордееше с острото си зрение, но не виждаше никакъв знак, да са открили предните постове на съюзниците му. Стражата се смени на зазоряване, стотици войници отидоха да се нахранят и наспят, а други заеха местата им. Не даваха никакви признаци на безпокойство.

Лиу Бан с неохота си призна, че изпитва смесени чувства към военачалника, организирал лагера в далечината. Точно преди изгрев слънце конници тръгнаха да разузнаят долината и я прекосиха по цялата дължина на юг, преди да се върнат. Ясно беше, че не очакваха врагът да бъде толкова близко, и Лиу Бан чу как си подвикват лекомислено един на друг, почти без да поглеждат нагоре към върховете. Несъмнено смятаха, че им се е паднала лесна служба да прекарат зимата на топло и сигурно, заобиколени от толкова много мечове. Но Лиу Бан добре знаеше, че тази веселост е само привидна. Сред армията на доскорошният му съюзник цареше разложение. От огромната му допреди месеци армия, наброяваща 300000 хиляди стрелци днес зад защитните валове стояха едва 100000 полугладни и обезверени мъже, жадуващи да се завърнат по домовете си след безбройните кървави братоубийствени сражения, продължаващи вече осем години.

Отвръщайки поглед от мирната долина Лиу Бан приседна на един камък и си спомни последната си среща с доскорошния си съюзник и днешен враг. Тогава двете им армии също стояха една срещу друга, без да предприемат никакви решаващи действия. Затова той и Сян Юй се срещнаха на двата срещуположни бряга на планински поток и започнаха разговор. Сян Юй искаше да се срещнат двамата и в дуел да решат изхода от битката, а той спокойно му отговори: От самото начало аз и ти Сян, получихме заповед от император Хуай, в която се казваше, че този, който първи овладее и усмири провинция Гуанчжун*, ще управлява тези земи. Въпреки, че аз овладях тези земи и столицата Сянян, вие нарушихте този договор и ме назначихте да управлявам далечните княжества Шу и Хан. Това беше вашето първо престъпление, което сложи край на съюза ни.
Вие, под лъжлив предлог убихте големия пълководец на обединената ни войска – Сун И, а заслугите му приписахте на себе си. Това беше второто ви престъпление.

След като спасихте от разорение царство Чжао, вие трябваше да дойдете, за да решим как да го управляваме, вместо това, вие нахълтахте обратно в пределите му и го подложихте на грабеж. Това е третото ви престъпление.

Ние двамата се договорихме, че който и да е от нас влезе в окранините на столицата, няма да допусне никакви жестокости и грабежи там, но вие, изгорихте императорските дворци и палати в столицата, разкопахте гроба на император Цин Шъхуан и си присвоихте богатствата му. Така вие извършихте четвърто си престъпление.

Вие безпричинно умъртвихте предалия се престолонаследник – това е петото ви престъпление.

По вероломен начин вие, Сян Юй, екзекутирахте двеста хиляди младежи от Цин – това е шестото ви престъпление.

Вие направихте по-личните си военачалници гун и хоу, като им предоставихте най-хубавите владения, а предишните господари преселихте в неплодородни земи или ги заточихте, принуждавайки така подчинените им да тръгнат срещу нас – това е седмото ви престъпление.

Все по това време вие заточихте вана от Пенчен, като направихте Пенчен собствена столица. Заграбихте земите и започнахте да ги управлявате, присъединявайки ги към земите на царствата Лян и Чу. Вие твърде много заграбихте за себе си – това е осмото ви престъпление.

Вие, Сян Юй, изпратихте хората си да умъртвят тайно ван И-ди в Сянян – това е вашето девето престъпление.

Вие убихте своя господар; убихте вече предалите се негови воини; вие управлявате несправедливо, вероломно погазвайки задълженията си на
управник.

Поднебесната империя никога няма да ви прости това огромно предателство и безнравственост. Това е вашето десето престъпление.

Аз, начело на своите воини, вдигнали се за справедливост, вървя по пътя на предишните владетели, унищожавайки разбойническите банди; за тези ви престъпления, аз се изправям срещу вас и съм решен да стигна докрай – да ви убия. За какво ми е да се срещам в честен двубой с такава отрепка като вас?

Като чу тия думи Сян Юй изпадна в ярост и стреля коварно с предварително скрит малогабаритен арбалет.

Лиу Бан неволно прекара ръка по ръбчето на зарасналата рана на гърдите си. Тогава той, за да не деморализира приближените си, връщайки се при тях, тропна с крак и каза: „Този варварин проля кръвта ми, като ме одраска по палеца. Ще ми плати скъпо за това!…”

Лиу Бан се изправи и погледна надолу. Противниковият лагер продължаваше да е спокоен. Той отчупи машинално една борова клонка и несъзнателно започна да откъсва от нея вейка след вейка, докато от кичестото клонче не остана само една гола пръчица. Усмихна се и я захвърли. Трябваше да избере абсолютно точно момента на атака. Ако нападнеше преди появата на съюзниците, Сян

Юй щеше да отдели част от армията си и да смаже стрелците. Ако закъснееше, Хан Син и Пен Юе щяха да изгубят преимуществото на втората атака и да се провалят.

Очите започнаха да го болят от напрегнатото взиране в далечината. Не смееше да извърне поглед.

*

Късият зимен ден си отиде и студената нощ покри с тъмното си покривало долината. Всичко притихна. Само нежният звън на разлюлени от вятъра заледени клонки, като обредни камбанки, нарушаваше този приказен покой. Неочаквано към тях отначало плахо и поединично зазвучаха дзи*, а след тях цитри гунцин и та-ся*. За нежните мелодии нямаше никакви пречки и те се изливаха над притихналия лагер като тъжен, водопад. Ясните гласове на даровити певци от Чу* разбуниха духовете на воините на Сян Юй.

– Нима войските на Лиу Бан са завладели Чу. Откъде са се взели сред тях толкова много чусци? – гласът на Сян Юй стресна мъжете, който бяха на пост пред шатрата му. Тази вечер той пируваше заедно с любимата си Ю. Тя го придружаваше навсякъде. Носталгията по родния край го накара да се изправи и да запее песен оттам. Той и не подозираше, че в същото настроение са изпаднали и воините му. Възползвайки се от тъмнината те поединично и на групи напускаха лагера. Скоро от стоте хиляди щяха да останат само около осемстотин. А водачът им през това време от песни премина към рецитиране на свои стихове:

Силата ми се простираше над хълмовете,
могъществото ми засенчи света.

Но Небето е вече против мен
и сърната вече не тича в полето.

А когато и любимият ми кон Чжуи отказва
да препусне, какво мога да направя аз?

Ах, Ю, моя любима Ю,
каква ще бъде съдбата ти?

Сян Юй няколко пъти изпя новосъчинената песен, а любимата му му пригласяше.

– Господарю мой – обърна се към любимия си Ю – искам с последните си танци да засведетелствам преклонението си пред вас!

Тя се обърна към ъгъла на шатрата, където се виждаше голям барабан върху черен статив, малко лакирано барабанче и цяла колекция от гонгове и махна с ръка на музикантите.

Когато полуголата Ю пристъпи напред бисерите по мрежата на косати и заблестяха. Рой искри пръснаха и перлите по мрежата, която покриваше тялото и. Вихърът започна още с първия танц, от място в див бяг – ритъмът на ревящите гонгове и барабани беше по-бърз от грохота на копитата, едва докосващи земята в бесен галоп. Последва танц с малинов костюм със сатенени ръкави и зелени дантелени панталони. Лицата на пируващите застинаха до момента в който Ю захвърли дрехите си и остана само по гердани, който я прикриваха като завеси, а тя замря върху десния си крак. После плавно прехвърли левия през леко присвитото коляно на любимия си. Тогава флейтите започнаха да отмерват по-забързан ритъм, не по зле от гонговете и барабаните. Това беше съвсем нов танц, който никой от присъстващите не беше виждал.

За този танц и беше нужен Сян. Тя рязко протегна ръка към вана, който седеше до самите ресни на килима. Ръката и се изви и дланта направи движение, което беше ясно за всички. Молба, по-точно настойчиво искане: „Ела!”

Сян Юй не много уверено се изправи и танцьорката го избута нежно в средата на килима, а после закръжи покрай него, сякаш около каменен истукан, без да го докосне с пръст. Изглеждаше, че тя всеки момент ще се вреже в тази твърдо застинала, леко разкрачена скала и ще се разбие. Но всеки път вихрените завои минаваха покрай него (ванът само премигваше, втренчил поглед право пред себе си). Тя се оттласкваше от него като вълна от бряг и отлиташе надалеч. Накрая се преметна така, че само краката и се мярнаха във въздуха и се приземи зад гърба му, свлече се и застина неподвижно.

Сян Юй стоя някое време, изпънат като струна, но после се обърна и изхлипа:

– Какво си стори, любима! Защо, защо го направи?

Ю не помръдна. Под лявата и гръд стърчеше дръжката на кинжал, а до нея се бе образувала тъмна локвичка.

Покрусен Сян Юй горчива заплака. Всички около масата също плачеха, и никой не смееше да го погледне в очите. А той се изправи призова воините си да го следват, качи се любимия си петнист кон и съпроводен от най-верните си хора, същата нощ проби обкръжението.

Рано на следващото утро предните постове на обединените войски откриха бягството му и Лиу Бан разпореди на Гуан Ину с хиляда конника да преследва беглеца до залавянето му.

Когато Сян Юй се прехвърли на южния бряг на замръзналата рекичка се оказа, че с него са само около стотина конника. До селцето Инлин, той се отби и попита един стар селянин за пътя. Селянинът го излъга като му каза: „Карай на ляво!” Поеха наляво и попаднаха в голямо блато и докато се опитваха да излязат от капана конниците на Гуан Ину ги настигнаха. След кратка кръвопролитна схватка бегълците отново успяха да се отскубнат и потънаха в дебрите на гъста гора. Строят им се обърка и едва край градчето Дунчен спряха за кратък отдих. Бяха останали всичко на всичко двадесет и осем конника. Виждайки, че няма да може да се спаси от преследвачите си Сян Юй прикри хората си в рехава горичка на един хълм и се обърна към тях с думите: „Минаха вече цели осем години, откакто тръгнахме да громим омразните цинци. Аз лично участвах в повече от седемдесет битки. Преграждащите победният ми път разбивах; всички, които се обявяха против мен, биваха побеждавани и ми се покоряваха. В изминалите годни аз не познах поражение и станах хегемон над Поднебесната империя. В края на краища обаче съм сега тук заедно с вас в безизходно положение. И това е само защото Небето ми обърна гръб и е решило да ме погуби, без да съм допуснал и една грешка в бой. Днес аз съм твърдо решен да сложа край на живота си, но преди това пред очите ви с удоволствие ще спечеля още три битки – ще ви изведа от обкръжението, ще убия някой от вражеските началници и ще стъпча знамето им в калта, за да се уверите вие, скъпи мои, че Небето ме погубва, а не бойните ми грешки в тази война.”

След като каза това той раздели воините на четири групи и ги обърна към четирите посоки на света. В това време конницата на Гуан Ину приближи височината и веднага започна обкръжаването и от всички страни. Виждайки обходните действия на противника Сян Юй отново се обърна към своите: ”За вас скъпи мои аз ще убия един от военачалниците на преследвачите ни”. След това заповяда на четирите групи са се спуснат в галоп към вражеските редици с условието да се срещнат на три различни места на източния склон на близката
планина.

Надавайки боен вик той се понесе към врага начело на своята група. Воините на Гуан Ину за момент се объркаха и разстроиха редиците си, изненадани от вихрената атака на четирите групи. Сян Юй, възползвайки се от ситуацията моментално съсече един от водачите на цзу*, премина като вятър през разбърканите им редици и се присъедини към своите в едно от сборните места.

Преследвачите не знаеха в коя група се намира Сян Юй, затова се разделиха на три отряда и така обкръжиха поотделно трите групи.

Сян Юй отново и изскочи от една от групите, втурна се напред уби в движение един от военачалниците на Лиу Бан и се присъедини като на парад към своите.

– Е, как е? – попита весело той.

Навели глави конниците му отвърнаха:

– Всичко е така както казахте, Велики господарю!

Доволен Сян Юй поведе оредялото си войнство на изток, за да пресече река У* и по този начин да успее да се отскубне от преследвачите. Когато стигнаха до градчето Уцзян и потърсиха лодка, управителят на общината им предостави лодката си с думите: „Земите на изток от реката макар и да не са толкова обширни, все пак изхранват няколкостотин хиляди жители. Те ще се радват да станете техен господар. Моля Ви, Велики господарю, прехвърлете се веднага на другия бряг. Тук само аз, вашият покорен слуга притежавам лодка, и когато
дойдат хората на Лиу Бан няма да има с какво да преминат на другия бряг.

Царят се усмихна и каза:

– Небето е решило да ме погуби, така че няма защо да се прехвърлям оттатък! Освен това някога аз преминах точно оттук, само че на запад, водейки след себе си осем хиляди юноши от този район.

А днес нито един от тях не се връща с мен обратно. Даже и ако техните бащи и по-големи братя ме съжалят и се съгласят да ги управлявам, то с какви очи ще ги погледна аз? Даже и думичка да не кажат, аз ще се срамувам да застана пред тях.

Продължавайки в същия тон той се обърна лично към управителя:

– Аз знам, че вие сте достоен човек. Яздя този жребец вече пета година и не съм срещнал такъв като него. Той може на ден да измине хиляда ли*. Не мога да го убия, затова ви го подарявам.

След тези думи цар Сян Юй заповяда на своите воини да слязат от конете и да ги дарят на хората от общината, а те самите да продължат да се сражават пешком. И когато за пореден път конницата на врага ги застигна Сян Юй отново успя да убие няколко конника на противника, но получи няколко тежки рани. Изправяйки се целият в кръв той се обърна към приближаващия го командир:

– Люй Ма тун, ти ли си стари приятелю?

Люй Ма тун се вгледа в обляното с кръв лице и, сочейки го на яздещия до него Ван И възкликна:

– Това е цар Сян!

Тогава Сян Юй, давейки се в кръв каза:

– Чувал съм, че цар Лиу Бан дава за главата ми хиляда златни таела и селище с десет хиляди двора, затова приятелю, приеми от мен този дар.

Веднага след това той преряза гърлото си и се строполи в краката на коня на Ван И. Той се наведе и с един удар на меча отдели главата от все още потръпващото тяло.

Около обезглавения труп, боричкайки се помежду си веднага се струпаха десетина воини. В края на краищата Ян Си, Люй Матун, Лйю Шен и Ян У успяха да се сдобият с части от тялото на цар Сян Юй.

*

Слънцето надничаше зад скалистите върхове и в полегатите му лъчи долината се къпеше в златна светлина. Като от злато блестяха и стотиците хиляди шлемове на обединената армия, строена пред малка могила в източния край на бялата равнина.

Генерал Лиу Бан съпроводен от вановете Хан Син, Пен Юе, Сяо Хе и генералите Чжан Лян и Хуан Вън бавно се изкачваха по полегатия склон. Когато генералът стъпи на върха от множеството пред него се надигнаха стройни възгласи: „10000 години живот за генерал Лиу Бан”, „10000 години живот за император Лиу Бан.”

Лиу Бан вдигна ръка и долината се смълча.

– Гуан Ину, разпоредете на подчинените си да докладват как са изпълнили заповедта ми за залавянето на Сян Юй!

Последва отчетлива и рязка команда и от строя към могилата се отправиха петима воини, държейки в ръце платнени торби. Когато стигнаха пред генерал Лиу Бан те се подредиха в редица и се поклониха чинно на предводителя си.

Генералът махна с ръка и към него се приближи Ван И развърза торбата, извади от нея човешка глава, положи я пред краката на Лиу Бан и се върна на мястото си. След него Ян Си постави под главата горната част на труп с лява ръка и се върна на мястото си. Люй Матун прикрепи дясната горна част на трупа заедно с дясната ръка към лявата горна част на тялото. Люй Шен сложи под лявата част на трупа липсващата долна част заедно с левия крак. И накрая Ян У добави липсващата долна час заедно с десния крак.

Лиу Бан се вгледа в така нагласения труп и възкликна:

– Да, да, това е Сян Юй! Цял целеничък, макар и на парчета. – Воини, гордея се с вас! Вие изпълнихте с чест заповедта. Затова обявявам пред всички: Първо – разделям земите на Сян Юй на пет части. Второ – присъждам на Люй Матун тилата ван на Чжуншуй и му дарявам земите на тази провинция; на Ван И присъждам титлата ван на Дуян и му дарявам земите на тази провинция; на Ян Си присъждам титлата ван на Чициюан и му дарявам земите на тази провинция; на Ян У присъждам титлата ван на Уфан и му дарявам земите на тази провинция; на Люй Шен присъждам титлата ван на Неян и му дарявам земите на тази провинция.

Под неспирните възгласи „Да живей император Лиу Бан” наградените се върнаха по местата си. А скандиранията продължаваха и прераснаха в бурни овации.

Лиу Бан отново вдигна ръка, за да успокои подчинените си. Когато възгласите стихнаха той се обърна към тях с думите: „Чувал съм, че титлата император притежават сам мъдрите владетели. Ако тази титла е само празна и нищо не значеща дума, то тя не трябва да се приема. Аз не смея да заема мястото на император. От вас чувам – Вие сте Велик ван, издигнал се от най-ниско ниво, наказахте жестоките и непокорните, усмирихте и умиротворихте земите и ги дарихте във владение на наградените от вас ванове и гунове. Според вашите думи, ако аз Великият ван, не приема почетната титла император, то вашите титли и владения ще се окажат под съмнение и никой няма да ви вярва. Виждам, че вие сте готови до смърт да отстоявате вашето предложение. Аз на три пъти ви отказвах, но изглежда е дошло време да се съглася, защото вие считате, че това ще е за благото на цялата държава.

Докато Лиу Бан разменяше няколко думи с приближените си, сянката, в която все още тънеше могилата, постепенно започна да изтънява. И докато царят, изстъпвйки се пред свитата си, започна с думите – „В името на Поднебесната приемам да бъда император на всички царства между четирите морета и от днес ще нося името Гао цзу!”, ослепително жълтият цвят го озари и засия с нетърпимия си пламък, като слънце светеше скъпоценната императорска броня, напомняща драконови люспи. Новият император се бе превърнал в една блестяща статуя със застинало строго лице. Само малката брадичка се забелязваше между кръглия шлем и драконовата броня. Брадичката кимна едва забележимо. Над долината се разнесе звук на барабани и блестящите квадрати на войските се раздвижиха. А пред върховете на ботушите му останките на цар Сян Юй лежаха покорно върху замръзналия сняг.

*Ван – благородническа титла равна на цар – с пет по низши степени: гун, хоу, бо, цзи, нан.

*Гуанчжун – исторически и културен център на древен Китай. Там се намират древните столици Хао, Сянян и Чанан.

*Дзи – вид китайска флейта, използвана главно за народна музика.

*Та-ся – древен китайски музикален инструмент, изработван от бямбук.

*Чу – царство в древен Китай.

*Цзу – бойна единица в състав от сто конника.

*Ли – китайска мярка за дължина равняваща се на 576 метра.

*У – най-големия приток на река Яндзъ.