Когато най-после след 20 години на усилия със скъпоценния (макар поостарял но годен) спортен парашут се отделих от вратата на самолета от радост се претъркулих през дясното рамо и като изчаках момента на стабилизиране изтеглих ръчката. Бях високо над хълмиста равнина, окантена на изток с жълточервеникавата линия на морския бряг. Бялата дантела на прибоя постепенно преливаше в светлосиньо, а още по на изток лазура на морето се сливаше с небето. Тръгнах на изток. Виждах всичко на километри разстояние в четирите посоки: долу на земята… чуден фокус, с микроскопични детайли, листата на дърветата в поясите; малки животинки, прибягваха между тумбести възвишения в края на бетонена пътека в западния край, на която почиваха огромни птици със метални крила; от другия и край се щураха двуноги фигурки. Движех се бавно, правейки широки обръщания, дишащата вълна от морски въздух, която се удряше в нагорещените скали, предлагаше солиден и постоянен въздушен поток под крилата ми*… крила! Обърнах глава. „От рамото ми излизаше широко аркообразно крило, заострено в крайната точка, пера се поклащаха от лекото въздушно течение. Обърнах глава наляво, същото излизаше от другото ми рамо… летях, реех се… аз бях птица, птица бях! Спрях да се обръщам и перата на края на крилата се наведоха надолу от едната страна, а от другата се извиха нагоре – временни елерони… оставих се да достигна максимума на издигането… усещах , че се извисявам все повече и повече… достигнах апогея, завъртях се в кръг… скъсих обръщането и достигнах най-високата точка на издигането. Направих спирала, все по-бързо… перфектен контрол… въздухът ставаше все по-рядък… запазих високата скорост и се чудех къде ли е пределната точка. Нос, клюн на глава все по-нагоре и по-високо, голям ъгъл на атаката, ехей, чудесно е!… никога не бих и помислил, че тялото на птица може… опа! Ето я точката на задържане… лесно намалих скоростта… Да!

Просто сгънах криле и ето ни надолууу! Хващам се на бас, че тези криле могат да летят бързо, сега да отворя крилете малко по малко, бавно, хайде обратно, ъ… ъ, перата на опашката малко по-нагоре, ето така! Хайде сега обратно към нормалното, да забавя скоростта на движение… каква… ха! Каква птица! Сигурно е кръстат орел?

Обърнах се към сушата. Какво беше това там долу? Някаква непреодолима сила ме накара да се спусна към него. То излъчваше живот, в тялото му пулсираше топла кръв. Чувството да сграбча бягащата твар се засили. Прибиране на крилете, свистене, подлитане и ноктите ми се впиха в тръпнещата плът…“ Меко се претъркулих през рамо и когато се изправих, до краката ми се диплеше трибагреният, купол, а от грайферите на дясната ми парашутна обувка се подаваше кичур леко окървавена сивкава козина. Сън ли беше това което преживях? – едва ли – да гледаш през очите на кръстат орел, през погледа на реализацията, означава да видиш как границата между живота и смъртта, която си смятал за реалност се размива и изчезва и се превръща в непрекъсната цялост в плавно движение. Това, което в неведението си наричаме “живот”, и това, което в неведението си наричаме “смърт”, не са нищо друго, освен различни аспекти на тази цялост и на това движение. Това движение, в което най-накрая решихме варианта за прехвърляне в тила на противника по въздуха. А това означаваше да се напусне нощем самолет, който лети на голяма височина, далече от противниковото разположение, може да си и на 50 километра встрани, когато скочиш. След това съвременния парашут, който, понесъл те на крилата си ти позволява да да се приближиш безшумно и точно към целта си. И когато най-после зависнеш над указаните координати, единствения начин врагът ти да разбере, че си наоколо, е, като погледне задника си и открие, че е натежал наднормено с оканица олово.

*Кьошк – отворена и покрита отгоре предна част на къща.

*Монтен – френски философ от епохата на Възраждането.

*Коч – нескопен овен.

*Антоновката – самолет Ан-2 /съветско производство/.

*Ушмаев Николай – световен шампион по акробатичен и доцелен скок. Състезател на СССР висок 198 см.

*Военни устави и правилници – тогава, за съжаление, още не бе прието на “въоръжение” Наставлението по въздушнодесантна подготовка на парашутните поделения от БНА от 5 май 1976 година.

*СПОРТНИ – курсивът /б.а./

*Под крилата ми – отново Боян мага.