По онова време американците приводняваха своите космически кораби и прибирането на екипажите те осъществяваха с помощта на леководолази.

Реших да се възползвам от този техен способ, като го побългаря и използвам за прехвърляне в тила на противника.

Вече бях овладял техниката на скок с парашут на вода, а с морето отдавана бяхме на ти. Така че, когато се явих пред командира на поделението, за да поискам на поредния парашутен лагер да скоча с парашут на вода с леководолазен апарат, не страдах от излишно самочувствие. Тогава още нямах представа за скритите подводни камъни под плюшените покривки на военната бюрокрация. А те бяха в състояние да пробият и най-здравата броня, да пречупят крилете на всяка свободна мисъл и да я свалят в праха на казармения плац.

– Христов за тия работи трябва да се изготвят надлежни инструкции и наставления съобразени с ръководните документи и уставите на БНА – в гласа на доскорошния ми командир на група звучаха вече нотки на страх, дори от премерения риск. От днес нататък между мен и него винаги щеше да се изпречва бюрото, мястото, което той рядко напускаше през работно време.

Криво ми беше, но въпреки това опитвах се да го разбера – такова упражнение в Наставлението по въздушно-десантна подготовка нямаше, от друга страна Правилникът по водолазна подготовка изрично забраняваше да се скача във вода с леководолазен апарат при височина по-голяма от 3 метра (не, че не го правехме).

Но тия пропуски в единия документ и детинските забрани в другия бледнееха пред това, което предлагах. При новото упражнение, което всъщност трябваше да се превърне в нов способ за прехвърляне в тила на противника се избягваше навлизането на наши надводни и подводни кораби в чужди териториални води, което от своя страна изключваше загуба на стотици човешки животи и скъпа материална част. Всичко това ме мотивираше да поема и новото предизвикателство – борбата с бюрокрацията и да се се втурна да овладявам една сфера, която малко познавах – изготвянето на инструкции.

На първо място трябваше да преодолея предубеждението, че наливам вода в чужда воденица. Сред военните среди се ширеше мнение, че иструкциите са ламарина под задниците на началниците, военните пилоти се шегуваха, че ако се спазят всички инструкции, то е невъзможно боен самолет да излети!?

Идеята ми, която спокойно легна на страниците, се заключаваше в следното: вариантите за съвместяване на парашутната екипировка с леководолазната бяха – поставяне на леководолазния апарат в контейнер и освобождаването му от подвесната систем, когато парашутиста се намира на 100 метра над повърхността над водата, като при това той увисва под него на въже с дължина 9 метра;

– поставяне на леководолазния апарат на гърба под подвесната система на парашута;
– поставяне на леководолазния апарат със затворен цикъл на действие на гърдите под запасния парашут;

В зависимост от времето и атмосферните условия може да се използва неопренов костюм. Плавниците се закрепват към екипировката, а маската играе роля на парашутни очила. 

Парашутният скок се извършва през нощта от високо летящ самолет в близост до граничната територия. Парашутистът отваря парашута още след отделянето от самолета.

Ако “противникът” е засякъл самолета, то петте малки точици едва ли ще представляват интерес за него. Съществуват системи парашути (тип летящо крило), с които могат да се осъществят при благоприятни атмосферни условия и необходима височина, прелети над 100 километра.

След приводняването при първия вариант, парашутистът се освобождава от подвесната система, придърпва контейнера към себе си, слага плавниците, включва се към леководолазния апарат и сам или заедно с групата се отправя към брега. През това време парашутът потъва в морските дълбини.

Ако упражнението се изпълнява по другите два способа след приводняването десантчика се освобождава от парашута, включва се към апарата и надява плавниците.

Практическото изпълнение на написаното щеше да даде ясна представа на кой от вариантите да се спрем и той да залегне в тактическите ни действия.

Под всичко това се подписах, като с подписа си удостоверявах, че първите скокове на вода с леководолазен апарат ще извърша аз и поемам изцяло отговорността за действията и бездействията си по време на тренировките.

Остана само да впиша длъжността и фамилията на този, който трябваше да утвърди документа, такъв беше редът.

Когато представих писмения си труд пред командира, той дълго се взира в текста, поправи няколко запетаи, попълни няколко пропуснати букви и накрая дълбокомислено заяви: 

– Добре свършена работа, но с едно изключение, Инструкцията ти може да бъде утвърдена само от Командващият Краснознаменния Черноморски флот.
Пред този аргумент сложих оръжие, тази първа битка с бюрокрацията определено я загубих, но “тихата война”, която и обявих тепърва предстоеше.

*ВМБ – военно морска база.

*КЧФ – Краснознаменен Черноморски Флот.

*Май съм риба – отново Боян мага.

*Затворен град – през ония години в такива градове можеше да се попадне само със специален пропуск.