Седем часа сутринта – пълен щил*, Исък-Кул беше придобил нежно-син цвят (специалистите говорят за няколко десетки варианта и оттенъци, но аз лично не съм ги броил). Денят обещава да бъде слънчев и аз тръгвам на плаж. “Този, който не обича самотата е лишен от самостоятелност” дълбокомислено е отбелязал един от добрите писатели името, на когото не се сещам. Аз по неволя съм принуден да го правя, тъй като нямам бански и съм принуден да ходя до отдалечени малки закътани заливчета. По пътя срещнах малко момче подкарало на паша няколко крави, а след него (навярно майка му), нарамила чувал, в който събираше тезеци*.

Свалих дрехите си на зелената морава и както някога в детството гол, както майка ме е родила, без маска и шнорхел, без плавници навлязох в тихата, топла вода. В тази вода, в която до появяването на руските преселници в ХІХ век, никой не смеел да стъпи, даже и да лови риба. Освен традиционните митове за змейове и дракони, обитаващи отдалечените планински езера, за Исък-Кул са характерни два вида легенди – за потънали градове и за златни съкровища.

Пуля очи в чистата, почти сладка вода с надеждата да прогледна в миналото и да видя потъналите градове, един, от които е Китеж*. За него художника Илья Глазунов твърди, че е част от прародината на арийците – “страната на съвършените”, намираща се на бреговете на Исък-Кул. Той е убеден, че корените на легендата за град Китеж се крие дълбоко във вековете, когато в резултат на гигантска катастрофа богатата и цветуща “страна на съвършените” потънала на дъното на огромно езеро. В книгата си “Разпънатата Русия” той пише: “При тихо време във водите на Исък-Кул могат да се видят следи от потънали градове:, техни очертания; отделни постройки и стени. В бурно време вълните изхвърлят на брега тухли, битови предмети и … предмети на зороастирийската култура”.

Според Глазунов, именно, от Исък-Кулските брегове започва великото преселение на народите 12 века преди Рождество Христово. Оттук арийците се разпространяват на запад и на юг – до Източна Европа и Индия. Скритата на дъното на езерото тайна на арийците и днес тревожи учените от целия свят.

След смъртта на Чингис хан през 1227 година синовете му устройват лъжливо погребение на “степния император” в Ордос* (на територията на днешен Китай). Но всъщност, според някои версии, тялото на “разтърсилия вселената” тайно заедно с несметни богатства било пренесено до Исък-Кул.

Много киргизки аксакали* и днес са уверени, че владетелят на тези места и син на Чингис хан Чагатай е заповядал да направят ковчег от свръх твърдата планинска хвойна. В него разположили покойника, злато и скъпоценности. След това спуснали ковчега в бездните на езерото. Останалата част от съкровищата скрили в планинска пещера, която запълнили с вода, променяйки руслото на близко течаща река. Всички, които участвали в погребението били обезглавени и така тайната за погребението на великия завоевател и неговите съкровища остават неразкрити и до днес.

И това обаче не е всичко. През 1218 година Чингис хан изпратил в Чуйската долина отряд от 25 хиляди конника начело пълководеца Джебе-нойон и Чагатай. Арменските монаси от манастира Суябе и местни богати жители-християни решили да избегнат монголското нашествие и да напуснат страната. Със себе си взели цялата църковна утвар* и натрупаното през годините имане. Керван от двеста камили натоварени със златни и сребърни изделия бързо се придвижвал по северния бряг на Исък-Кул в посока Кашгар*. Разузнавачите им доложили, че срещу тях от превала Сан таш се движи монголски отряд. Притиснати от всички страни християните започнали да търсят място, където да скрият съкровищата си. На пътя им, до брега на езерото открили арменски манастир. Със съвместни усилия монасите и бежанците успели да скътат на брега и в прибрежните скали само част от имането си. На сутринта керванът навлязъл в планината и спрял до пещера, в която течала река. Керванджиите успели да отклонят течението на реката, скътали останалите ценности на дъното на пещерата и ги покрили с каменни плочи. На една от тях поставили кръст и го засипали с чакъл и баластра. След това пуснали реката в старото и русло. Съкровищата били потопени. Така, Крементинската клисура и до днес пази дълбоко в утробата си несметни богатства.

Когато тръгнах обратно възбуден от завладелите ме малджийски* мераци, още повече, че пътят на монасите е минал през тези места, оглеждах всеки по-големичък камък, всяко заблестяло стъкълце в бистрата, плитка вода но нищо, само един колега на Глазунов, бе разпънал платно и се опитваше да пренесе на него обагрения в златисто-огнено залез над смълчания Исък-Кул.

*Щил – спокойно, тихо без вълни./бел.авт./

*Тезек(тюрк.) – изсъхнал говежди тор, който се използва за гориво./бел.авт./

*Китеж – легендарен руски град.

*Аксаал (тюрк.) – ак – бял и сакал – брада; глава на рода, старейшина в тюркоезичните народи на Средна Азия и Кавказ./бел.авт./

*Ордос – изконното местообитание на древните българи/бел.авт./

*Утвар – църковни богослужебни съдове.

*Кашгар – град оазис в Синдзян-Уйгурския автономен регион на Китай. Разположен е западно от пустинята Ткаламакан в подножието на планината Тян Шан./бел.авт./

*Малджия – иманяр./бел.авт./