Подбора на офицерския състав за поделението ставаше предимно от средите на завършилите военния профил на ВНВМУ “Никола Вапцаров”, независимо от специалностите им.

Вече получили назначение в под. 20900(22580), те установяваха, че нищо от наученото през петте години на обучение във висшето училище няма да им бъде от полза. За да бъдат в състояние самостоятелно да водят МРГ, се нуждаеха от добър помощник-командир на група, който да ги приведе през “адските” начални кръгове на обучение в „Тихина“. 

Не по-различно бе и с офицерите от сухопътното училище “Васил Левски”. Моряците не бяха и “помирисвали” танкова верига, а кашиците се страхуваха като от ада от съприкосновението с нощното море. 

По тази тясно ведомствена логика се процедираше и при назначаването на командния състав на поделението и на старшия команден състав. За началници на РО, биваха привличани предимно старши офицери от ВМС и за съжаление тяхното отношение към нас бе повече от “специално”.

Ето какво си спомня за създаването на първия разузнавателен отряд капитан първи ранг Василев: “Трябва да отбележа, това беше единствения случай, когато на ръководството на отдела бе даден “картбланш” да си изготви щат и организация без писане на дълги обосновки за целесъобразността на всяка допълнително искана длъжност. Разбира се, че се възползвахме от тази възможност и взехме допълнително около 50 щатни бройки, повдигнахме заплатите на офицерите, разширихме отдела, създадохме около 30 нови старшински длъжности, изписа се автомобилна техника и се поставиха основите на известна подвижност на отряда (радио-разузнавателния). От годините на натрупания опит следва да отчетем, че поради неопитност и скромност, предоставените възможности не бяха използвани напълно.”

От думите на заместник началника на отдела става ясно, че ударението по снабдяването с всичко необходимо се пада на радио-разузнавателния отряд, а за МСРО, каквото остане. 

Това отношение на старшия щаб към нас се запази и по-нататък в годините. 

Още в средата на 1972 година по нареждане на Началника на отдела бе спряна бойната подготовка и всички ние от командира надолу се преквалифицирахме в строители. Години по-късно това бе повторено от друг Началник на РО. За съжаление това с нищо необосновано принудително откъсване от учебно-тренировъчния процес на още необучени матроси, отне един млад човешки живот. 

Една проста сметка доказва следното: за да придобие военна квалификация на един офицер са нужни 5 години. През това време за обучението му държавата влага ресурси и интелектуалната енергия на високо квалифицирани преподаватели и когато получилият лейтенантски пагони випусник трябва да започне да връща част от вложеното от държавата за образованието той се оказва неподготвен за това. 

Тук му е мястото да спомена и за отношението на “бащата” на специалните части на САЩ бившия вече покоен президент Кенеди. В речта си, произнесена на 6 юни 1962 година пред випускниците на военната академия (училище) на армията Уест Пойнт той казва: “Преди да отпразнувате бурно завършването на училището, позволете ми да ви напомня, че дните на вашето учение едва сега започват… Може би ще командвате и нашите специални части, които са твърде необикновени, за да бъдат достатъчни знанията, натрупани от вас през тези три години.

Сега ние знаем, че съвсем неправилно е да се говори в този случай за “ядрен век”… Това е нов вид война, нов по своята интензивност, стар по своя произход. Това е война на партизани, подривни елементи, въстаници и убийци, война от засада, а не на полесражението, война чрез проникване, а не чрез нападение, война, в която победата се постига чрез изтощаване силите на противника, а не чрез открит бой с него… Ще ви се налага да давате заповеди на различни езици и да четете карти, съставени по друга система…”

И когато натрупал ценен опит и знания за воденето и провеждането на специални операции младши командир трябва да ги приведе в действие, него го “унизяват” като му предоставят да командва бойна единица по-малка от едно пехотно отделение. 

От практиката, която имам, зная, че младите офицери оставаха в групите максимум три-четири години. После биваха изпращани да управляват автопаркове или тилови части.

Най-голяма ефективност командването на поделението в частност, а бедната ни държава като цяло, имаше от подбора и работата със старшинския състав. 

Това започна още с привличането на двама леководолази и първокласни радисти отбили военната си служба в 24-та танкова бригада, премина с постъпването в поделението на наши бивши възпитаници и продължи с привличането на класни състезатели по парашутизъм и парашутен многобой отслужили военната си служба в 9-та танкова бригада. 

При тях от труда на бащите ни не бе взето ни повече ни по-малко от средствата, които отиваха за обучението на който и да е редник или матрос от БНА. При това те притежаваха умения и качества, които не отстъпваха на колегите им отвъд “желязната завеса”. 

Още с встъпването в редовете на поделението те можеха да изпълняват и организират провеждането бойни парашутни скокове (серж.Тодоров имаше 5000 скока, серж.Ростиславов-3000, серж.Пенчев-1500, ст. І ст.Кирилов 600). Имаха стотици часове под водата – ст.І ст. Марков, ст.Іст Александров, ст.І ст. Христов. Можеха да осъществят надеждна комуникация между командването на поделението и коя да е точка на картата на света (гл.ст Исаев, ст.І ст. Александров, ст.І ст Христов), а старшините първа степен Лязов, Митев, Георгиев не биха отстъпили в ръкопашния бой на нито един командос от възпитаниците на Уест Пойнт.

Най-зле бе с подбора на матроския състав. Когато в работата си по време на единичното обучение с тях се натъкнех на момче, което няма необходимите качества и доложех за това на командването, то с малки изключения той не беше откомандирован от състава на поделението, а трябваше да бъде почти насила обучаван.
Само матросите от набори 49, 50 и 51-ви, който лично бяха подбирани от капитан Цветков правеха изключение. Изключение от това правило направих аз заедно с л-т Жезанов и гл.ст Гавазов, когато в края на 70-те години се озовахме в новобранския център, от където подбрахме млади матроси за поредното попълнение на групите. За това “своеволие” разбира се бяхме надлежно наказани.

Ето с такъв състав поделението стоеше на позиции да отстоява завоеванията на народната власт в противовес на добре подбраните, обучени и екипирани “зелени барети” на президента Кенеди. 

И когато макар и единици от тях разбираха какво значи това да стъпиш на пътеката на “сивия вълк”, независимо от това дали си боксьор, борец, парашутист, леководолаз или стаер, аз изпитвах удовлетворение от това което върша.

*Шахматиста – бивш матрос от състава на групата ми, днес уважаван компютърен специалист в САЩ. Винаги когато е в България идва да си поговорим за времето, което е изкарал в казармата.

*ОПЛЕВ – отделна противолодъчна /против подводници/ ескадрила вертолети.

*АК – автомат калашников.

*Сумка /рус/ – паласка.

*ТТ – Тулски Токарьов, пистолет 7.62 мм. Снет от въоръжение.