– Ще ви покажа първата книга, която някога е написана в родината Му.

Учителят се наведе разпови бришимената покривка и повдигна малка златна плочка към учениците. – В древни времена всяко дете там е било обучавано с тази книга. Виждате, че има един централен кръг, разположен в средата на два преплетени триъгълника. Те образуват една-единствена фигура, която има само едно значение. Тези два триъгълника са обградени от външен кръг, в който чрез триъгълниците се образуват дванадесет дяла. Външния кръг е обграден от дванадесет раковини, а една лента с осем дяла слиза от главната фигура надолу.

Централният кръг е изображение на слънцето, Ра, което е общият символ на Върховното единство. Тъй като Върховното единство е на Небето, този кръг символизира и Върховното единство – Бог Тангра и Небето.

Дванадесетте дяла между двата кръга, образувани от двата преплетени триъгълника, символизират дванадесетте порти към Небето. Всяка порта символизира една добродетел, така че душата трябва да притежава дванадесет добродетели, за да влезе през портите на Небето.

Външният кръг символизира междинния свят в отвъдното.

Дванадесетте раковини, които обграждат междинния свят, символизират вторите дванадесет добродетели. Душата трябва да потвърди повторно, че е готова да влезе през дванадесетте порти на отвъдния свят.

Лентата, която слиза надолу, символизира, че душата трябва да се изкачи, за да стигне Небето. Древното значение на думата „изкачвам се”, както е използвана тук, не било издигане на по-високо място. Тя означавала да се издигнеш на по-високо ниво по пътя към съвършенството. Лентата има осем дяла. Те обозначават Осемте пътя, които човек трябва да премине, преди неговата душа може да влезе в отвъдния свят.

Като каза това Учителят Боян върна плочката на мястото и и внимателно я пови с покривалото.

Осемте пътя към Небето – продължи той – обхващащи действията и мислите в живота и са следните:

1. Правилно убеждение.

2. Правилна реч.

3. Правилен начин на живот.

4. Правилна мисъл.

5. Правилно действие.

6. Правилни усилия.

7. Правилни практики според Орендата

8. Правилно преклонение пред Тангра.

А сега е време да се заемем с дванадесетте двойки добродетели. И така, слушайте внимателно и запомнете добре това, което ще кажа. Както „мълчание” и „говорене” са две допълващи се форми на проявление на една и съща енергия, така има дванадесет двойки добродетели-качества, които трябва да се научите да овладявате. Много по-лесно е да придобиете тези добродетели тук в храма, отколкото извън него. Тук се срещате само с подобни на вас, стремящи се към Бог Тангра ученици, както и с живеещите в него колобри и жрици. Извън стените на храма сте изложени на най-различни изкушения. Там ще срещнете мнозина, обладани от страстите на тялото, които ще искат да повлияят и на вас. Опасността да се поддадете е много по-голяма. Който от вас овладее всички тези качества ще издържи изпитите за Посвещението. Дванадесетте двойки добродетели-качества са:

– мълчание – говорене;

– възприемчивост – неподатливост;

– подчинение – властване;

– смирение – самоувереност;

– светкавична бързина – сдържаност;

– приемане на всичко – умение да различаваш;

– предпазливост – храброст;

– непритежаване на нищо – разполагане с всичко;

– необвързаност с нищо – вярност, лоялност;

– да се показваш – да живееш незабелязано;

– да презираш смъртта – да цениш живота;

– безразличие – любов и обич.

Сега планетата Земя е навлязла в дълъг период, през който управлението постепенно завземат обладани от земни страсти и егоизъм хора. От това, което учите тук вие вече знаете, че където се проявят отрицателни сили, там трябва да има за баланс и положителни, но в състояние на непроявеност. По време на този мрачен за Земята период синовете на Бога, чрез които се проявяват неговите закони на безкористна любов, ще трябва постепенно да напуснат нивото на земните дела и да се оттеглят в духовните сфери – ще трябва да се върнат в непроявеното. Ала те ще продължават да работят и след това в сферата на духовното у човека, защото именно те ще бъдат несъзнаваната страна на всички хора и ще се изявяват в душите на духовно съзряващите хора като копнеж за освобождение и спасение. В продължение на хилядолетия на Земята ще се сблъскват във все по-ожесточени борби жаждата за власт на отделни хора и растящото недоволство на хиляди и хиляди поробени човешки същества (вие все още не познавате робството, защото в нашата държава роби няма). Нестихващите хилядолетни битки и господството на алчността, суетното високомерие, завистта, отмъстителността, омразата и другите животински качества биха изтрили от повърхността на планетата всичко хубаво, правдиво и добро, ако Върховното единство е предвидил една общност от свързани чрез духа хора да работи под ръководството на действащите на духовно ниво Негови синове, за да спаси от забвение нашето тайно знание и да продължи да го разпространява. Както всяка планета, Земята се намира под ръководството на Четирите велики сили, което се изразява в една висша духовна енергия. Тя се изявява от тях в подходяща за човеците форма. Тази енергия се проявява и действа чрез група духовно просветени индивиди – риши. Всички те работят заедно за великото дело: да изтръгнат Земята от мрака, от господството на материалните сили, да върнат светлината и блясъка и от времето на великата Му. Всеки, който се издигне до Посветен взема участие в това дело. Това ще бъде задачата на този или тези от вас, които стигнат до това ниво. За да стане един човек радетел за великото дело, той трябва да измине Осемте пътя, да овладее дванадесетте двойки добродетели. Овладяването на добродетелите означава, че всеки ще ги употребява в подходящо време и на подходящо място. Едно и също качество, което на подходящо място и в подходящо време е божествено, употребено на неподходящо място и в неподходящо време може да се проникне от материалното. Понеже Бог създава само добро, красиво и истинно. Няма лоши качества и лоши енергии, има само неправилно приложени качества и зле употребени енергии … „Мълчанието” е божествено качество, то носи богослов, ако човек го употребява където и когато трябва да се мълчи. Ако обаче мълчиш където и когато би трябвало да говориш, ако например бихте могли да спасите с една дума човек от голяма опасност, а мълчите, божественото „мълчание” се е превърнало в бездушното „премълчаване” Ако говориш на неподходящо място и в неподходящо време, божествената дарба да говориш се превръща в празно „бърборене”.

Едната половина на следващата двойка качества – „възприемчивост”, е божествена, ако сте възприемчиви и с отворено сърце за всичко възвишено – за красивото, доброто и истинното, ако оставите Бог да работи върху вас и ако Го приемете в себе си. Тя обаче става фатална, ако се превърне в безхарактерна и безволева „податливост”. Другата половина на тази двойка – „неподатливостта”, означава способност да оказваш устойчивост и непоклатима съпротива на всички нисши влияния и въздействия. Ако обаче се съпротивляваш и на висшите енергии, божествената способност „да бъдеш устойчив на влияния” се превръща в „изолираност”.

Безусловното подчинение на Божията воля е дълг на всеки съратник на великото дело. Божията воля може да се изяви непосредствено чрез всеки един от вас. Можете да разпознаете Божията воля, ако старателно проверявате всичко, което изискват от вас, и ако сте сигурни, че то съвпада с вашето най-дълбоко вътрешно убеждение. Бог ни говори чрез нашето дълбоко вътрешно убеждение и ние трябва да Му се подчиняваме безусловно. Да се подчиняваш някому против собственото ти убеждение, само от слабост, страх, или пък угодничество и заради материални облаги, т.е., поради низши и личностни мотиви, означава „подлизурство”.

„Властване” означава всеки от вас, който има силна воля, да помага на много други незнаещи и слабоволеви човешки същества да започнат да разбират нещата и да засилват всеки поотделно собствената си воля. Обединявайки всички сили на хората, универсалната или вселенската обич и любов постепенно ще доведе нещата до всеобщо благополучие, но без да накърнява свободната воля на всеки един или правото на човека на свободен избор. Така че всеки, който пожелае да наложи на другите хора собствената си воля без обич и от егоистични съображения и да им отнеме правото сами да вземат своите решения, превръща божественото качество на „властването” в „тирания”.

„Смирение” трябва да преживяваме спрямо божествения оживотворяващия ни висш Аз. Трябва да осъзнавате, че всички истински добродетели принадлежат именно на този твой Аз, че човешката личност е само средство за проявление, инструмент за отразяване на божественото, но сама по себе си личността не е нищо друго освен празна обвивка. Трябва да разпознавате в себе си божествеността, която се проявява навсякъде във вселената – вечното Битие, вечното Същество, вечното СЪМ – и смирено да му се подчинявате. И обратно, никога не трябва да се подчинявате на низшите земни сили и да падате на колене пред материалните форми. В този случай божественото „смирение” ще превърнете в подло „раболепие и самоунижение”, с което ще оскърбите и нараните оживотворяващата ви божественост на вечното Битие.

Ако желаете да работите и служите добре на великото дело за спасение на Земята, не бива никога да забравяте, че вие не живеете и не работите със собствени сили. Всяка енергия произлиза от Тангра и всички сили, които се проявяват чрез вас, се вливат в телата ви от вашият висш Аз – от Бога. Имайте винаги на ум истината, че вашата личност е само едно подобие. Вашата истинска същност – единствената вечна реалност във вас е Бог! И тъй, самоувереност означава да имате доверие на живеещия в сърцето ви Бог, а не на онова подобие, което е личността ви. Божествената „самоувереност” е абсолютно необходима за всяка съзидателна дейност и означава вътрешна връзка с Бога. Ако обаче някой човек си въобрази, че неговите качества и сили са си единствено негови собствени – а не на Тангра, тогава божествената самоувереност се превръща в „самонадеяност”.

Радетелите в това голямо дело трябва да вземат решения със светкавична бързина. Вие трябва да се научите да избирате мигновено, без колебание, най-добрата от различните реални възможности. Могат да настъпят ситуации, в които един миг закъснение ще означава пропускане на възможност, която никога повече няма да ви се предостави. Ако можете да действате пределно съсредоточено в мига, с присъствие на духа, излизащо извън представите за време, тъй като Божията воля се изявява чрез вас и в този случай моменталното решение идва от Бога, светкавичната бързина на вашето решение е божествена. Ако обаче действате светкавично, но прибързано, без да мислите и да се владеете, губейки по този начин съсредоточването си, тогава божествената „светкавична бързина” се превръща в „прибързаност”.

Ето защо трябва да усвоите и божествената „сдържаност”. Преди всяко действие трябва да бъдете способни да контролирате собствената си природа и с много търпение да съумявате да оставите всяко отделно решение да узрее във вас самите. Често ще трябва да отделяте доста време, за да се научите да разпознавате Божията воля, докато стигнете до мига да намирате във всеки определен случай правилното и единствено най-добро решение. Ето това означава да работиш с нужната „сдържаност”. Ако обаче протакаш тази сдържаност безкрайно дълго и не стигаш до никакво решение, тогава божествената „сдържаност” се превръща в „колебливост нерешителност”.

Един радетел на делото ще бъде наистина полезен за осъществяване на Божия промисъл, ако се научи да приема всичко, което му поднася съдбата. Не външните обстоятелства ви придават някаква стойност, вашата стойност се определя само от степента, в която вие във всеки определен случай можете да бъдете проявление на Тангра. Униженията и оскърбленията от света не са в
състояние на намалят или разрушат вашите вътрешни ценности. Но пък и хвалебствията и величаенето не могат да ги умножат. Тъй че начинът, по който се държат с вас незнаещите хора, не трябва да ви засяга. Трябва да си оставате такива, каквито сте, независимо дали ще ви унижат, или ще ви величаят. Научете се да бъдете доволни от всички обстоятелства и да ги приемате, без да се вълнувате ни най-малко, и да не ви смущава нито критика, нито хвалба. Ако вашата работа за осъществяване на Божията промисъл изисква от вас да живеете в голяма оскъдица или пък ако заемате висок пост и разполагате с огромно богатство, трябва да приемате и едното, и другото като средство за постигане на великата цел. Нищо не трябва да променя вашата вътрешна нагласа.

Ако така си служите с „приемането на всичко”, това е божествено. Но винаги трябва да можете да преценявате добре и да вземате правилни решения – без това да ви е засегнало във вашата дълбока същност – кога трябва да се защитите, като представители на божествения порядък, от унижения и оскърбления кога трябва да се разграничите скромно от славословията. „Приемането на всичко” никога не трябва да се изражда в апатична „безучастност” или подла „безхарактерност”.

Избирайте винаги най-доброто и не се задоволявайте с малоценни неща. Трябва да умеете да различавате красивото от грозното, доброто от злото, истинското от фалшивото – Божественото от земното. Без съвършеното умение да различавате нещата ще бъдете напълно негодни за реализиране на Божията промисъл.

Ако обаче искате да бъдете полезни, трябва да умеете „да се борите” с всички сили. Трябва да се борите с меча на истината срещу сенките на заблудата, за да помогнете на Божественото да победи на земята. Обаче от благородната храбра „борбеност” никога не трябва да преминаваш към постоянна глупава „свадливост”.

Никога не трябва да забравяте, че – макар да ви се налага често да се борите храбро – трябва да правите това само с духовни средства или оръжия, за да носите мир на Земята. Трябва да се стремите да обединявате всичко онова, което е разделено и разпокъсано, както и винаги да помирявате едни с други, онези които водят битки помежду си. Вашето миролюбие никога не трябва да се превръща в страхливо или носещо ви изгода „нежелание за борба”.

Ако искате да станете истински радетели за възкресението на Земята, трябва да се научите и на „предпазливост”, но същевременно да можете да решавате кога и къде да прилагате това божествено качество. С „предпазливост можеш да спасиш себе си и много други хора от големи опасности, от зло, щети и безмислени жертви. Но ако от страх или неувереност не се решиш да направиш нещо, божествената добродетел „предпазливост” става подло „малодушие”.

Трябва да притежавате желязна „храброст”, да не се боите от никаква опасност, да вървите смело срещу всички трудности и да отблъсквате безстрашно всяка нападка срещу Божественото, ако това е нужно за постигане на голямата цел. Обаче божествената „храброст” никога не бива да се изражда в „безрасъден риск и самоунищожение”.

Като радетели в реализирането на Божията промисъл също трябва да разбирате какво означава „непритежаване на нищо”. Независимо дали вашата задача изисква от вас пълна бедност, или ви поставя сред богатство, помнете винаги, че никога и никъде нищо не ви принадлежи, а всичко е собственост на Тангра, но от това всичко вие получавате само онова, което ви е необходимо, за да изпълните задачата си. Както една вада няма отношение към това, дали през нея тече по-малко или повече вода, понеже тя не и принадлежи, така и вие трябва да гледате на всичко, което ви дава съдбата, като на идващо от Тангра, което трябва да предаваш по-нататък. Няма да има нужда да се грижите от какво ще живеете. Получавате точно толкова, колкото ви е нужно. А и дори да сте много богати, трябва винаги да имате в съзнанието си мисълта, че не притежавате нищичко. Но това божествено отношение не бива никога да се изроди до „безгрижие или пренебрежение към материалните неща”, нито до „презиране на материята”. Никога не бива да очаквате от вашите близки да ви поддържат, без вие да работите!

Материята също е проявление на Тангра и затова трябва да я цените като нещо божествено, трябва да умеете да я владеете и да разполагате се нея. Трябва да притежавате изкуството да си набавяте винаги толкова материални неща, от колкото имате нужда за изпълнение на земните си задачи. Винаги имайте пълното съзнание за истината, че докато сте тука, на Земята, трябва да действате със, а не без материята или против материята. Нужно е да умеете да събирате и задържате материалните средства, да ги владеете и да употребявате правилно. В противен случай сте напълно изложени на произвола на земните низши сили, ще бъдете зависими от тях и не ще можете да изпълнявате задачата си съвсем свободно и независимо. Но внимавайте с божественото качество да властвате над материята, за не се превърне то в егоистична алчност и жажда за притежаване.

Като радетели в името на великото дело не бива да бъдете привързани към никого. Научете се добре да разпознавате у всеки човек онова, което той носи в себе си: кое е божественото в него, кое – земно и кое с по-малко положителна енергия. Обичайте не личността, а Божественото в нея, понасяйте земното и избягвайте демоничното. Ако задачата ви изисква това, трябва да можеш без колебание да напуснеш най-любимия си човек, защото винаги трябва да имате на ум, че достойното за обич в него е Тангра, а не личността. Личността е само инструмент, чрез който се изявява Тангра. Можете да откриете същите изяви и при други личности и да ги обичате. Обичайте Бога във всеки човек, тогава няма да сте привързани към никого. Но тази „необвързаност” не бива да се превръща в „безлюбие, неотзивчивост или безразличие” към вашите най-близки, към другите хора около вас.

Ала вие трябва да оставате верни цял живот, до смърт на всички онези, в които сте разпознали проявлението на Тангра. Вие обичате учителите си и съратниците си във великото дало, защото в тях сте познали Бога. И ще бъдете верни на Него именно чрез тях, защото ще обичате техните личности само като инструмент на Бога. Така уважението и верността ви към вашите учители и съратници никога няма да стане обожание, нито „култ към личността”.

Ако искате да бъдете полезни във великото дело, трябва да усвоите умението и изкуството да владеете и контролирате собствената си личност и си служите с нея в обществото като с инструмент, който изпълнява вашата воля, идваща от Тангра. Трябва да давате живот на дарбите и способностите си чрез вашите духовни сили и да ги покажете на много хора като доведени до върховен резултат и излъчване, тъй че да изявите духа си във висша степен чрез своята личност, чрез стойката, движението на ръцете, израза на очите и погледа и чрез изкуството да говорите, за да привличате хората към вас, за да можете заедно да се извисявате към по-съвършена духовност. Значи трябва да можете да показвате духа си пред обществото чрез своята личност – без притеснения, без задръжки. Но умението „да се показваш” никога не трябва да събужда във вас измамния блясък на суетата, нито пък да се обезобразява да самонадеяност или самовлюбеност, до желание да блестите и да изпъквате с дарбите си от Бога. Ако хората ви почитат и приемат с въодушевление, в съзнанието ви неизменно трябва да присъства мисълта, че те са ентусиазирани не от вашата личност, която е само празен съд, а от Тангра, който Се е изявил посредством вашата земна обвивка.

Ако, служейки си с изкуството „да се показваш”, не се поддадете на съблазните на суетата, тогава ни най-малко няма да ви смущава това, че вие, изпълнявайки други задачи, отново трябва да останете напълно незабележими и незачитани от другите хора. В тези случаи не бива да показвате способностите си, просто изчезвайте незабелязано сред людете, като едни от многото, без да желаете да правите впечатление и да се откроявате сред тях. Но това скромно поведение на „незабележимост” никога не трябва да се превръща в подценяване на собствената личност и в самоунищожение. В сърцето си винаги трябва да носите своето човешко достойнство.

Ако искате да станете истински участници във реализирането на Божия промисъл, длъжни сте да можете да докажете цялото си пренебрежение към смъртта. Трябва да сте непоклатимо уверени в това, че смърт изобщо няма, тя не съществува. Когато тялото ви се износи, вашият висш Аз го изоставя. Висшият Аз е клонка от Дървото на живота, той е самият Живот, а животът е безсмъртен и вечен. Щом в съзнанието си сте се разпознали вече с живота, ще съумеете да се изправите лице срещу лице пред смъртта – ако вашата задача те изложи на смъртна опасност, – без страх ще посрещнете и най-голямата заплаха, невъзмутимо пренебрегвайки мисълта за смъртта. Но не оставяйте никога „презрението към смъртта” да бъде изопачено в подценяване на живота, по-точно в „пренебрежение към живота”.

Живота трябва да цените повече от всичко. Животът е самият Тангра. Във всичко, което живее, се изявява вечното Битие, вечното СЪМ, вечното Същество. Никога не бива да се излагате безрасъдно на опасност. Ценете Живота и в своите тела, живейте с радост. Но радостта от живота никога не трябва да се превръща в самоцел и да се изражда в „сластолюбие”.

И най-накрая ще трябва да издържите най-тежкия изпит – на „любовта” и на „жестоката любов” – „безразличието”. Последната двойка качества образува още на земно ниво неделимо единство.

Винаги когато изявявате едната половина, без да искате, едновременно се проявява и другата. Трябва напълно да се откажете от своята лична нагласа и от своите гледни точки, от личните си симпатии и чувства: да можете да обичате така, както обича самият Бог – да обичаш всичко, без разлика! Да обичате, самите вие свързани в единението и единството на вечното Битие. Тъй, както слънцето грее с пълно безразличие над хубост и грозота, над добро и зло, над истина и лъжа – всъщност то обича, – така и вие трябва да обичате с пълно равнодушие и това, което е прекрасно, но и онова, което е грозно, всяка добрина, както и всяка злина, истинското и фалшивото. Най-възвишената, божествената любов е абсолютно безкористната любов! Трябва да ви е напълно безразлично, че някой е красив или грозен, че е добър или зъл, искрен или лицемерен – трябва да обичате всички еднакво. Трябва да усетите, че прекрасното не съществува без безобразното.

Трябва да разберете, че доброто не може да съществува без злото. Трябва да знаете, че не може да има истина без лъжа. Именно затова трябва да обичате всичко. Трябва да проумеете, че красивото и грозното, доброто и злото, истинското и неистинското са само взаимно допълващи се огледални образи на Неизразимото, което ние българите наричаме Тангра или Бог, за да не повтаряме за щяло и нещяло името на Създателя.

Ако от вас се излъчва напълно безкористна и ненакърнена обич към всяко живо същество, към тази обич и любов никога повече, при никакви обстоятелства, няма да се прибавя лична симпатия. Вие ще наблюдавате всичко от позицията на великото цяло, а когато гледната точка на всеобщото се сблъска с гледните точки на отделните личности, вие без колебание ще защитите позицията на цялото и ще пренебрегнете хладнокръвно отделните индивидуални човешки интереси. Но това хладнокръвие и незачитане на индивидуалното винаги трябва да има своя корен във вселенската божествена обич и любов и никога не трябва да произтича от някаква лична „антипатия”.

Е, вие ще трябва да проявите вашата нецеленасочена, жестоко безкористна обич и любов към ближния си например и в такива случаи, когато неговата душа може да бъде спасена само с цената на земното му благополучие, дори и тогава, когато той е най-близкия ви човек. Би трябвало при възможност да гледате безразлично как вашите най-любими същества попадат сред най-големи опасности и, ако те не реагират на обичайните мерки, вие нямате право да се намесвате нито с вашата духовна сила, чрез хипноза, нито с магически средства, ако спасението на техните души изисква те да преминат съответно през тези опитности. По-добре е един човек да бъде съсипан материално или физически, дори да умре, отколкото да загуби душата си. Но при всички обстоятелства сте длъжни да направите всичко възможно за спасението на душата му. Също като Бог, който не се бърка в никакви човешки работи, а ги оставя свободно всеки да прави своя индивидуален избор, тъй и вие трябва да оставите ближните си на тяхната свободна воля и никога да не ги принуждавате за нищо. Вашата готовност да помогнете трябва да бъде насочена винаги към спасението на душата, а не от гледна точка на земното благосъстояние или физическото здраве. Обаче тази божествена обич и любов никога не бива да се изражда в „безлюбие и равнодушие” и вие никога не бива поради лична антипатия да отказвате да помогнете някому, ако можете да го спасите със средства от проявения на земята свят.

Това са най-трудните за вас и най-сериозните изпитания, защото ще трябва да се самоотричате, да изключите личните си чувства, като че ли никога не са съществували. Само след като напълно овладеете и контролирате единадесетте двойки качества, ще можете да чувате и разпознавате Божия глас тъй ясно, че ще усещате със сигурност – и в най-трудните положения – и ще знаете какво трябва на правите или не трябва да правите – ръководени от божествена обич и любов.

От този миг нататък повече няма да можете да грешите, тъй като ще бъдете самата обич и любов! Няма да е нужно да правите нищо друго, освен да излъчвате вашия висш Аз, да бъдете Себе си, и цялата вселена ще може да черпи от вашата топлина, от вашата светлина и от вашата сила. Тогава вие самите ще станете божествени, съзнанието ви, ще бъде като това на самия Бог! Вие ще сте се измъкнали от света на Дървото на познанието на доброто и злото значи, от царството на тленността и от дървото на смъртта, където всичко изглежда разделено и раздвоено, и ще се върнали в царството на Дървото на живота, в царството на божественото единение и единство. Ще ядете отново от плодовете на Дървото на живота и от тях ще давате и на онези, които вървят заедно с вас, за да могат всички да се завърнат в единението и единството на нетленния безсмъртен живот, във вечното Битие – СЪМ – Същество, в Бога.

*

– Ето че дойде време да отговоря на въпроса на Богатур за златна плочка на Дуло. Колобър Синион поглади бялата си брада и вдигна поглед към цветния фриз на задната стена, сякаш там бе написано това, за което щеше да говори и започна да разказва: „Преди много, много години, върху голям остров в Източното море имало величествено царство. На това прекрасно място както ви казах предишния път Върховното единство – Бог създал първите хора. Те построили великолепни градове и огромни дворци и храмове и били много богати, защото моретата били пълни с всякаква риба, а посевите растели в изобилие на топлия климат. Тъй като били богати и задоволени, хората имали време за други неща и така изнамерили писмото, религията, корабоплаването, астрологията, медицината, музиката – просто всичко. Били велики колибри, притежавали вълшебна сила като можели да преместват тежки камъни по въздуха.

Образованието в Му било разпределено на дванадесет степени. На тринадесетата степен учениците научавали как да придобиват необикновени способности за вникване в езотеричната мъдрост, което им позволявало да се издигнат до елитни колибри.

Много преди окончателното разрушаване на Му, продължи Синион, тези просветени учители успели да посетят много други краища по земята като ревностни представители на тази най-висша система от знания и вярвания.

Когато краят настъпил, тринадесетата степен не изчезнала заедно с Му. Много преди това нейните членове се заселили по днешните наши земи, където можели да опазят своята духовност. Те не дошли тук сами, а заедно с много други изселници създали Великата Арийска империя. Империята почти била достигнала нивото на развитие на Прародината МУ, когато я постигнало първото голямо бедствие. Столицата на империята с всичките и жители била унищожена от невиждано наводнение, обхванало цялата източна част на Империята и погубило всичко без остатък.

Непокътнати останали западната и югозападната част от Империята. Но с това не свършили неволите на дедите ни.

До тогава цялата Земя била плоска и равна, досущ като Прародината МУ.

В нашите архиви не е запазено точно времето, когато започнали да се образуват планините, но то било ужасно време за тези, които са го преживели. Издигането на планините разкъсвало земята на части. Навсякъде ставали земетресения, към разрушенията се добавяли разтопените потоци лава от вулканите. Не се знае със сигурност колко хора от запада и юга са оцелели след тази катастрофа, но тези, които намерили спасение в новородените планини не били много. Хората от равнините на сушата, която не се издигнала, пострадали повече, тъй като загинали от гигантски вълни, които дошли от моретата и се стоварили върху равнините. Това унищожило не само всички следи от живот, но за известно време и плодородието на земята.

Многобройните планини, които днес са пред нас, променили теченията на реките. Разрушенията погълнали голяма част от водите в реките и езерата. Когато от повърхността се дръпнала цялата вода се образували обширните безводни места – пясъчни, скалисти, неприветливи.

Тези, които оцелели, не се връщали в равнините, защото там всичко било унищожено. Нямало нищо за ядене и страданията им станали толкова големи, че те започнали да ядат себеподобните си*. Понякога, когато планините се издигали, заедно със земята от равнините нагоре били отнесени и хората, които живеели там – мъже и жени, които познавали всички форми на лукса на великата цивилизация, която създали с ума и ръцете си. С течение на времето те загубили всички познания за по-възвишените изкуства и науки. Станали диваци и заживели като такива. Но не всички.
50000 БългАрски войни заедно с водача си Дуло слезли от хребета „БулгАр”* на „Небесната планина” и се отправили към долината на пълноводна река. Там те били посрещнати с радост от местното племе шани. Те предложили на БългАрите земя и се съгласили да им се подчинят, ако БългАрите се заселят тук и ги защитават от съседните враждебни племена.

БългАрите умували дълго и накрая решили да останат. Те обявили пред шаните, че техният водач приема титлата Кан, защото е „възвишен” (има връзка с Небето посредством сребърния аркан, който винаги държи намотан около кръста си) и провъзгласили своето царство Булгар.

Кан Дуло побил знамето с конска опашка до своята шатра и започнал да чака идването на шаните, за да положат клетва.

Седял час, седял два, седял три – никой не се появявал. Взело да се стъмва и разбрал, че няма да дойдат.

Цяла нощ Дуло не мигнал в размисли, а сутринта отишъл при шаните.

Когато го поканили да влезе в шатрата на главния аскал* той попитал насядалите около него старейшини:

– Защо не дойдохте да ми дадете клетва за вярност?

А старейшините в един глас отговорили:

– Ние искахме, но нашият аскал забеляза, че вие не искате да останете тук завинаги, защото вместо да построите къщи, които да не могат да се преместват, вие останахте в походните си шатри. Ако дойде враг, вие бързо ще се вдигнете и ще си отидете, а ние ще останем на произвола на съдбата.

Дуло разбрал тревогите на шаните, разпоредил и неговите БългАри си построили къщи за живот на едно място.

Къщите били построени и се образувал цял град, който нарекли Болуй, но отново никой не дошъл да положи клетва.

И отново Дуло отишъл при съседите-шани, а старейшините им отвърнали така на неговите упреци:

– Ние вече искахме да дойдем, но нашият аскал Сузрука ни каза: – Не бързайте да ходите! Защото не е трудно да се изгради град, трудно е да бъде удържан. Ако БългАрите го удържат, тогава ще им дадем клетва!

Удивил се Дуло на мъдростта на Сузрука и се върнал у дома да укрепи града си.

Тъкмо го укрепил и Болуй бил нападнат от войската на халджавъзите, която обсадила града.

Враговете били толкова много, че ако от стените се изстреляла дори само една стрела, тя нямало да падне на гола земя, а неминуемо щяла да порази някой от халджавъзите.

Дълго и жестоко се сражавали с враговете БългАрите, но ето че взели да отслабват десниците и на най-силните.

Тогава кан Дуло извадил своята вълшебна свирка. В свирката можело да се духа и от двете страни. Духнеш ли от едната – ще има веселие и танци, а от другата – всички като стадо ще тръгнат след теб.

Той наредил на всички БългАри да запушат ушите си и да се приготвят за излизане на бой извън крепостните стени.

Когато на следващата сутрин врагът тръгнал на пристъп, канът засвирил и враговете опиянени от музиката започнали да танцуват, захвърляйки оръжията си.

Тогава от града излезли всички БългАрски войни и погубили танцьорите – никой от враговете не се спасил.

Едва тогава шаните дошли при кан Дуло, преклонили се пред него и неговите БългАри и положили клетва за вярност. Канът се видял с аскал Сузрука и без колебание го назначил за кана боила колобър на БългАри и шани.

На веселия пир по случай победата кан Дуло видял Сандух – дъщерята на Сузрука и останал поразен от красотата и.

Шаните били базинско племе, прогонено от планините от своите съседи. И като всички базинци те се славели с красивите си девойки, но Сандух била по-красива от всички.

Поискал Дуло ръката на Сандух, а Сузрука му казал:

– Нека и твоите воини си изберат невести от нас. Защото ние видяхме, че вие се народ от багатури и ще бъде славно, ако красотата се сроди със силата!

Когато всички БългАри си избрали невести от шаните, Дуло казал: – А сега да направим тъй: – Да тръгнем на поход срещу врага, нали според БългАрския обичай женихът трябва преди сватбата да покаже своята храброст!

Нахлули БългАрите в земята Тамябаш и разгромили готовата за набег войска на халджавъзите.

Но по обратния път отново били нападнати от злобните халджавъзи и нямал чет броят им. А силите на БългАрите вече се изчерпвали, а и почти всички били ранени в сраженията.

Приготвили се БългАрите за смъртта, когато пред редиците им отново излязъл сам кан Дуло и им разпоредил да запушат ушите си. След това засвирил със своята тръстикова свирка.

Чули свиренето мерзките халджавъзи и последвали Дуло, който тръгнал към едно езеро. Като свирел, той влязъл в езерото и тръгнал по водата, без да потъва.

А халджавъзите, които влезли във водата, следвайки Дуло, всички до един се издавили и такъв бил техния край.

Оттогава езерото станало солено и безжизнено.

Върнали се БългАрите с голямо ликуване. Те показали своята храброст и станали желани женихи.

Победителите взели за жени най-красивите девици – нямало за тях по-желана награда!

В един ден БългАрите направили наведнъж 50 хиляди сватби – никога по Новите земи не бил виждан такъв празник.

И станали шаните БългАри – влезли в родствените родове, БългАрските жени станали украшение на Земята.

В чест на несравнимата си жена кан Дуло съградил прекрасна каменна столица, която кръстил Болуй.

Една градина край канския дворец била особено красива: тя се разполагала на склона на един хълм, който се спускал надолу стъпаловидно. По тези стъпала сред разнообразни дървета се разполагали красиви, оцветени беседки. А от върха на хълма към подножието му течели по стъпалата чистите води на реката, която в знак на признателност към кан Дуло жителите нарекли Дуло-су*.

За БългАрите това било възродено кътче от прародината им МУ.

Веднъж кан Дуло казал на кана боила колобър Сузрука: – Малък е нашият народ. А бих искал да направя БългАрите велик народ, но не зная как да го направя!

На това Сузрука отвърнал: – Според нашите поверия затова трябва да запалиш в огнище Вечен огън. Но такъв има само на едно място – в дълбока пещера под Небесната планина. И само свят човек – пратен от Тангра може да се добере до там, а кой може да вземе огъня – това никой не знае.

Пред смаяните очи на Сузрука Дуло се издигнал във въздуха и полетял. Той видял от кръста му да се размотава дому таг*. Единият край на тънката, като паяжина, сребърна нишка увиснал неподвижно над канския дворец, докато тялото на кана, обвито в сребърно сияние, постепенно се изгубило в синьото небе.

Дуло успял да се промъкне в пещерата под Небесната планина. Когато приближил до Огнището с Вечния Огън той забелязал, че от дясната страна на огнището са подредени плочките от огромната библиотека донесена от жреците от Прародината.

Огънят в източната страна на Храма на знанието е запален лично от ръката кан Дуло. А безценните плочки, от които черпим знание и мъдрост, са тук за надеждно съхранение пак благодарение на него.

Свещеният огън и плочките от Прародината кан Дуло пренесъл в Храма на Знанието, който предварително изградил край град Бугур.

Като научили това всички вождове на околните племена дошли при Дуло и му се подчинили. И оттогава започнали да наричат страната на БългАрите „Страната на четиридесетте големи реки”.

За да прекрати разправиите и неразбориите сред племената във вече разрастналата се държава кан Дуло решил да раздели хората си според вида на техните занимания.

За това той се изкачил на Божията планина и помолил Тангра да му изпрати няколко предмета от небесни материали.

Когато тези предмети били готови Дуло получил знак от Тагра да ги получи.

В уречения ден кан Дуло повел вождовете на племената към подножието на Божията планина. Когато пристигнали там те се разположили на зелена морава в близост до снежните преспи и вперили очи в своя предводител. Той се изстъпил пред тях, свалил оръжието и снаряжението си и на кръста му заблестял обвития около него сребърен аркан. Дуло хванал свободният му край и със мощно движение на десницата си го запратил към висините на бездънното синьо небе. Когато тънката сребърна нишка се опънала и затрептяла като струна, канът сръчно започнал да я придърпва и намотава около кръста си. Спрял едва тогава, когато на зелената морава, току пред краката му меко тупнали великолепен златен щит и красив златен лък. Когато вождовете приближили до оръжията на щита ясно се откроил знака IYI. Заслепени от блясъка му всички падали ничком пред небесните дарове.

– Изправете се братя мои! – подканил вождовете кан Дуло. – Който от вас успее да повдигне щита и обтегне лъка ще стане кан на обединената държава!

Никой не успял даже да помръдне щита и да обтегне изящния лък.

Само Дуло с лекота успял да вземе в ръце щита, а когато обтегнал лъка останалите седемнадесет вожда го признали за Кан на обединеното царство и му присъдили титлата КАН.
Оттогава тази титла станала достояние на владетелите от български произход; вождове на обединената държава, които не били българи, не можели да носят тази титла.

Кан Дуло отново замахнал със сребърния аркан и не след дълго пред смаяните очи на вождовете тупнал бял калансув, украсен със злато и сребро.

– Виждате ли основния атрибут на калансува – „Скачащият елен”? Той е символът на вярата на дедите ни от прародината Му. Този бял калансув ще надене онзи от най-добрите, който ще стане кана боила колобър на нашата обединена държава. Неговите потомци – колбрите, съумели да станат багатур боила колобри и овладели древната религия на предците, ще я надянат след него! – Ако шапката вземе неподходящ човек, тя ще пламне в огън.

Вождовете и другите знатни започнали да премерват шапката; всички го правели предпазливо, защото се боели да не изгорят.

Само Макай дълбоко нахлупил шапката на главата си, а тя тутакси пламнала в синкав огън и косите на главата на вожда изгорели.

Накрая тази шапка успял да надене приятелят на кан Дуло – благородният Боян – и той станал кана боила колобър на обединената държава на БългАрите.

Кан Дуло се обърнал към Божията планина и вдигнал ръце в знак на почит към Тангра. След това енергично замахнал с аркана.

Този път на поляната се стоварил стоманен плуг. Кан Дуло се приближил до него и се обърнал към приближените си с думите – „Вие трябва да се разделите”: един да орат земята, други да пасат добитъка, а трети – да пазят земята и да умеят да майсторят, затова първите и вторите ще им дават нужното за живота! Работата на орачите е много тежка, затова земеделци ще станат онези, чийто вожд вдигне този плуг!

Великанът Макай, който на едно ядене изяждал един овен, се разсмял и казал:

– Няма на света багатур по-силен от мен – вижте, хора, как ще вдигна плуга само с кутрето си!

Но не успял да повдигне плуга нито само с кутре, нито с две ръце.

Не успели да го направят и вождовете на другите племена, колкото и да опитвали.

Тогава до плуга се приближил Чирмъш и с една ръка го вдигнал над главата си.

От тогава у БългАрите останал обичаят – в спора побеждава този, който вдигне един плуг по-голям брой пъти.

Така хората от племето джирак станали орачи.

За пореден път кан Дуло замахнал с аркана и този път от небесните висини долетял огромен златен котел.

Останалите 16 вожда едва повдигнали котела и техните съплеменници станали пастири.

Когато Макай подпрял длани о котела, за да се присъедини към общите усилия на вождовете, те се покрили с гнойни мехури и той ужасен се отдръпнал.

Като видял, че нито една вещ не била дадена в ръцете на Макай, кан Дуло му предложил да напусне държавата на БългАрите.

От този паметен ден БългАрското общество се дели на три съсловия: духовенство със знака на белия цвят, войнство в червено и хора на труда в зелено и с култовете към всяко едно от тях – мъдростта, храбростта и плодородието. Така под знамето на БългАрите с конската опашка се появили и трите ленти – бяла, зелена и червена.

Оттук са изведени и трите принципа на религията на БългАрите: Мъдрост, Храброст, Плодовитост.

Кан Дуло управлявал триста години, като съумял да предпази царството от много беди и да превърне БългАрия в щастлива страна. При него никой не смеел да посегне на БългАрската земя, защото знаел силата на БългАрските багатури.

Нямали брой тучните стада по пасбищата и чет цъфтящите ниви.

Високи били тревите, широки били реките, безкрайни били горите, високи били планините на Стария БулгАр.

Триста години царувал Дуло, надживявайки седем свои царствени потомци.

Но този несвършващ живот дотегнал на кана. Потомците му си отивали един след друг, приятелите от младостта отдавна ги нямало, а той продължавал да живее. Хората започнали да се боят от него и появата му ги стряскала. Макар и да живеели щастливо, те започнали да говорят небивалици за него. Той запитал своя кана боила колобър защо не умира като другите.

В отговор кана боила колобър Арбат, потомък на Боян, му казал такива думи:

– Глупавото простолюдие напразно се бои от теб – ти не си върколак, а живееш тъй дълго, защото си безсмъртен.

Тогава Дуло заплакал – чашата на душата му била препълнена от болка, която не можела да утихне. Страдал от това, че роднините му, към които бил привързан, си отивали един след друг.

Кан Дуло се обърнал към Тангра: – Не искам повече да бъда безсмъртен, искам да умра като човек. Непрежалимите загуби и несправедливите обиди горят душата ми и нямам мира. Какво да правя, за да стана човек и да понеса това, което му е отредено?

Дни наред се молил Дуло за своята смърт и когато най-после разбрал, че молбата му ще бъде удовлетворена – заплакал.

Когато всичко било готово, без да отделят от кръста му намотания сребърен аркан, увили тялото му в избелен лен и го потопили в масло. После го положили в ковчег от бряст и желязо.
Чак тогава множеството потегли на север към Небесната планина, където се бил появил на този свят. Разказът за живота му бил изпят и разказан хиляди пъти, а веднъж прочетен, когато кана боила колобър Арбат отворил историята си. Бил уловил думите върху телешки кожи и те останали същите, колкото и пъти да ги изричал. Накрая завършвали така:

Заради Бог Той избра за себе си смъртта – Заради потомството Той не избра за себе си безсмъртието.

Седем потока текат за детето, съпровождано от Бога на Бурите.

Синовете вдъхнаха в бащата Всемирния закон.

Двамата заедно правят това принадлежащо на общото, двамата заедно заемат положеното място давайки процъфтяването за народа си.

На този, който се отдалечи по великите полегати склонове, видял пътищата за многото, на сина на Яркоблестящия, обеденителя на БългАрите, на кан Дуло почети жертвата!

През изминалите дни всички мъже, жени и деца от народа били дошли да положат ръка върху топлото дърво.

Почетна стража от сто багатури съпровождала талигата теглена от великолепни небесни коне.

Мълчаливо стигнали предварително приготвеното място. Всички вперили погледи в изсечената в скалата камера, когато оттам излезли надзираващите ритуала воини. Много от тях били със зачервени очи. Те задърпали въжетата, които се издигали към скалния корниз. Мускулите им се опънали и всички се напрегнали заедно, докато отгоре не се чул грохот. Дървените прегради били поддали и сякаш половината планина се срутила да скрие гробницата, вдигайки такъв гъст облак от пръст и сняг, че никой не можел нито да диша, нито да вижда.

Когато се прояснило, кан Дуло бил изчезнал и кана боила колобър Арбат бил доволен. Той се бил родил в сянката на Небесната планина и тя отново го приела в лоното си. Духът му щял да наглежда народа от заледените склонове*.

*БулгАр – един от централните хребети на Тян Шан през 1861г. се нарича Болгар, съобщава руският географ Н. А. Северцов в своя труд “Пътешествия в Туркестан (бел.авт.)

*Започнали да ядат себеподобните си – може би това е началото на обичаят при някои племена да се принасеят човешки жертви. За българите с изключение на кан Крум няма доказателства, че са извършвали този ритуал. Но те са живели сред племена, които са го практикували. (бел.авт.)

*Аскал – колобър, жрец.

*Дуло-су – буквално „водата на Дуло” – днес река Иртиш (според проф. Петър Добрев)

*Дому таг – връвта от Му, чрез която Просветените последователи на древното учение от прародината Му прелитали във въздуха до всяка точка на земята или небесата. Тази „връв” представлявала безкрайно дълго сребърно въже, привързано към слънчевия сплит. С негова помощ човешкото създание можело да странства навред из Вселената, без да се рискува душата да се отдели от тялото, което би довело до смъртен изход. (бел.авт.)

*Духът му щял да наглежда народа от заледените склонове – но нищо в този свят не остава скрито. В народната памет това място и до днес (2013 г.) се е съхранило под името „БОЛГАНДИ КУРГАН” („БЪЛГАРСКОТО ГРОБИЩЕ”).