Докато се качвах на кантара зърнах отражението си в огледалото на стената. Бях съблякъл старата си кожа и все още се чувствах неудобно в новата. Мускулите на гърдите ми се набраздяваха и при най-слабото помръдване на раменете. Можех да преброя плочките на корема си. Лицето ми бе отслабнало и издължило като на бегач на дълги разстояния.

– Добре, добре, младеж – изрече седналият зад бюрото хирург, като вдигна поглед от здравната ми книжка, доближи се до уреда погледна показанията на скалата, нагласи напречното рамо на указателя за височината на темето ми и възкликна:

– Какъв парашутист ще ставаш, като превишаваш допустимата норма с цели 5 сантиметра (бях 185 см., при тегло 80 кг)?

От задоволството от новото ми тяло не остана и следа.

А в това време доктор Петелов мина зад мен, прокара длани по протежение на гръбнака ми, завъртя ме, тикна дългите си пръсти в ингвиналните ми канали, отдръпна се, измери ме отново с поглед, обърна се отиде до мивката изплакна ръцете си и зае мястото си зад бюрото.

Стоях като обречен. Нямаше от къде да извадя тия 5 сантиметра – гърбът ми беше изправен, а краката дълги. 

– Виждам, че сте леководолаз – в тона на лекаря се чувстваше леко оживление. 

Хванах се като удавник за тази нотка – не само съм леководолаз, но и запален харпуджия, хвърлих всичките си надежди за спасение, аз!

– Така ли? – възкликна той, аз също имам съветски харпун и отпуските си прекарвам всяко лято край Созопол. 

Усетил се в свои води аз малко припряно започнах да изреждам добрите места за подводен риболов в тази част на южното черноморие.

Доскорошният ми “мъчител” коренно се промени. Започна дружески да ме тупа по гърба, когато му разказвах, къде каква риба съм отстрелял, той добавяше своите успехи и напрежението, което доскоро ме вдървяваше постепенно ме напускаше. Стигна се до там, че си обещавахме срещи в залива “Харманите”. В един момент той се обърна към мен и сякаш ме виждаше за първи път заяви:

– Отиваш, правиш си рентгенови снимки на гърба, носиш ми ги лично тук, и ако всичко е наред ще оправим нещата, ще скачаш!

Напуснах окрилен хирургическия кабинет.

По пътя за рентгеновия кабинет трамвайната мотриса се тресеше и дрънчеше оглушително, но не беше в състояние да разсее мислите ми, които упорито пълзяха по основния стълб на тялото ми, опипваха всеки прешлен от главата до кръста, връщаха се обратно и като разбунен кошер пчели бръмчаха в главата ми.

Не сбърках ли като избрах военната служба? Ето, една нищо и никаква черно-бяла рентгенова снимка препречваше пътя ми по-нататък. 

Днес, ако не беше този медицински преглед, който да удостовери годността ми за понасяне на екстремални натоварвания, щях да бъда край Триград*. Там в утробата на “Дяволското гърло” по стъпките на Орфей, загубил страхопочитание може би щях да намеря пътя към истината. Може би сбърках, че не изпитах парливото чувство, че нозете ми са слизали в преизподнята и лицето ми е близано от адските пламъци, а ходилата ми са прекосявали огъня, блъвнал от сърцето на земята. Може би там долу триж неизвестната тъмнина се разпростираше до невидимите светове? Да се опитам като безтелесна сянка да прекрача в царството на сенките. Може би щях да се докосна до светлото видение от слетите в прегръдка Орфей и Евридика. Уви сега седях в дългия коридор на поликлиниката и очаквах да се изпари влагата от рентгеновите снимки. Те щяха да разтълкуват загадката, че всичко е било загнездено в направената първа крачка към неизвестното.

През тези последни иглени уши преминахме всички без изключение като се почне от: капитан 3 ранг Веселин Цветков-командир, старши лейтенант Иван Мързаков-началник щаб, капитан лейтенант Мирослав Железов- заместник командир по техническата част, старши лейтенант Костадин Събев-началник свръзки, старши лейтенант Николай Попов-лекар, лейтенант Николай Николов-командир на МРГ, лейтенант Желю Миролесков-командир на МРГ, младши-лейтенант Яхим Димитров-инструктор по минноподривна подготовка, мичман* Димитър Димитров-началник на свързочен възел, мичман Николай Лазаров-командир на транспортно домакински взвод, старшина Йордан Лалев-старшина на отряда, старшина школник Юри Езекиев-помощник командир на МРГ, главен старшина Кольо Колев-началник на секретна секция, старши сержант Иван Няголов-инструктор по въздушно-десантна подготовка, старшина първа степен Петър Марков-инструктор по леководолазна подготовка, старшина първа степен Николай Александров-помощник-командир на МРГ, старшина първа степен Христо Христов-помощник-командир на МРГ, старшина първа степен Петър Михайлов-готвач, старшина втора степен Огнян Яков, старшина втора степен Ковачев, старшина втора степен Емил Тошев, старшина втора степен Костадин Костадинов, старши матрос Велизар Кръстев, старши матрос Димитър Атмаджов, старши матрос Димитър Вълков, старши матрос Радослав Александров, старши матрос Любомир Костадинов, старши матрос Чернислав Чернев, старши матрос Огнян Мишев, матрос Петър Пенев, матрос Петър Хрусанов, матрос Иван Николов, матрос Димитър Градинаров, матрос Николай Панчев, матрос Георги Драганов, матрос Тотьо Петров, матрос Минко Минков, матрос Златко Златинов, матрос Киро Иванов, матрос Цанко Цанев, матрос Динко Ангелов, матрос Георги Георгиев.

Въпреки че се възхищавах на моя първи командир за старателния личен подбор на кандидатите озадачен бях от това, че никой преди медицинския преглед не бе подложен на проверка за физическа сила и издръжливост. Този пропуск щеше по-късно да доведе до сериозни трусове и разцепление до обособяване на “топли местенца” в общо “проветривото” място, отредено на новото поделение в рамките на ВМС.

*Триград – на този ден в подводните пещери на “Дяволското гърло” намериха смъртта си Сияна и Евстати.

*МРГ – морска разузнавателна група.

*Мичман – офицер с най-нисък чин във военноморския флот.