Храмовият комплекс беше разположен в квадратен двор. Големия южен олтар заемаше единия край на двора и се издигаше върху платформа от три концентрични кръга от бял мрамор.

Дванайсет мраморни стълбища от един вид и дванайсет от друг водеха към него като се пресичаха на три нива. Горната тераса беше постлана с мраморни плочи, образуващи девет концентрични кръга, като най-вътрешния беше направен от девет камъка. По време на зимното слънцестоене кана боила колобър коленичеше върху централния камък, за да се преклони пред Тангра. На по-долното ниво имаше плочки с изображения на Слънцето, Луната и звездите.

Храмът на знанието беше по средата. Тази белокаменна сграда с огромни размери бе покрита с купол от безцветен кристал и наподобяваше гигантска шатра. Отвътре богато украсеният купол се крепеше на четири големи стълба, разположени на равни разстояния. На върха си те са съединяваха с осем къси греди. Така се получаваше вътрешен кръг от дванайсет греди под купола; други 12 образуваха външна носеща конструкция. Непосредствено до храма се намираше свещената горичка с голямо тучно пасище. Тук пасяха на воля свещените бикове, за които се грижеха помощниците на колобрите, докато някое от животните не бъдеше избрано за жертвоприношение по време на големия есенен религиозен ритуал.

Школата за висши държавни служители се помещаваше в едно здание със строга фасада, където откритите и закритите дворове се редуваха в строен ред.

Всеки випуск имаше свой отделен открит и закрит двор. Условията на живот бяха казармени. Храната, която се сервираше на място, беше оскъдна. Обучаемите спяха на земята върху дюшеци от конски косъм, които разпъваха вечер. От изгрев до залез те изучаваха законите на ойкумене – всемирната сила, действаща в съгласие с природата. Трябваше да научат, че моралният закон не само е неотделимо обвързан с космическия закон, но и че тези два закона са всъщност едно и също. И тъй като цялата енергия е взаимно свързана – или по-скоро не е нищо повече от различни прояви на една-единствена енергия – добрите и лошите хора предизвикват съответните обратни въздействия в обществото и природата.

Тук ги обучаваха да прилагат природния закон към човешкото общество, да търсят хармония между себе си и Вселената – съзвучие, в което държавата да намери своята същност. Тук те се научаваха да търсят средство за справяне с човешкия егоизъм – чрез онази духовна енергия, най-великата сила във Вселената, която никога не може да бъде командвана, а може само да бъде направлявана как да си проправя път, за да действа в интерес на българи и хуни, достатъчно чистосърдечни, за да служат за неин проводник. Това било залегнало в основата на техните предци като съратници на Върховното Единство.

Трябваше да научат, че са различни от всички други живи същества, благодарение на факта, че с телата им е свързана една сила, или душа, с цел да управляват Земята. С тази сила те получават възможността – когато се научат как да я използват – да се поставят редом до Върховното единство, част от което всеки носи в себе си. Следователно, те са синове и дъщери на Бога.

Трябваше да се научат да пишат със стилет, ако е възможно, без да го повдигат, отначало върху дъски, покрити с тънък слой пясък, а после и върху по-твърди материи, азбуката завещана от прародината Му. По-късно трябваше да се научат да изписват и изговарят трите хиляди йероглифа на съседен Цин.

Всеки ден започваше със стрелба с лък. Това се смяташе както за физическо, така и за умствено упражнение по концентрация. Този интерес към стрелбата с лък се обясняваше с легендата за багатура Батоя.

Багатур Батоя умеел изключително изкусно и точно да стреля с лък и с това бил известен нашир и длъж. Печелел състезанията по стрелба на всички събори и славата му била толкова голяма, че отворил собствена школа за подготовка на стрелци. Желаещи да се запишат имало колкото щеш, затова скоро се замогнал.

Един ден в града се появил някакъв просяк. Видял, че Батоя провежда урок по стрелба с най-добрите си ученици, затова се спрял и приседнал на тревата, за да погледа. А зрелището си го бивало – багатур Батоя нито веднъж не пропуснал целта и стрелите му сякаш сами се забивали в центъра на мишената. Просякът гледал, гледал, а накрая отишъл при багатура и го поздравил за майсторските умения. Попитал го къде се е научил да стреля така, а Батоя отвърнал, че е хванал за първи път лък, още щом проходил и от година на година ставал все по-добър. Още като юноша започнал да участва в състезания и не бил загубил нито веднъж.

– Но нали все някога сте имали учител, който ви е въвел в тънкостите на стрелбата? – възкликнал озадачен просяка.

– О, не – категоричен бил Батоя – Всичко съм научил сам. Никога не съм имал нужда от учител. А и той на какво може да ме научи?

– Изкуството на стрелбата с лък не се състои само в това да опъваш тетивата и да поразяваш всеки път целта – рекъл просякът. Я ми кажете, случвало ви се е да стреляте когато сте ядосан.

– Не, никога.

– Тогава от къде знаете, че вашите умения ще ви помогнат в битка?

– Какво значение има това? – самонадеяно отсякъл Батоя. Ти не забеляза ли, че никога не пропускам целта? И на война да отида, пак ще съм най-добрият.

Като чул това просякът се усмихнал.

– Вие май забравяте, че мишената никога не отвръща на стрелбата. Ако се занимавате със стрелба, само за да поласкаете самолюбието си, то тогава има още много да учите за истинското изкуство на лъка и стрелата.

На багатура започнало да му кипва. Изтърсва се някакъв дрипльо и започва да му обяснява – на него, на великия Батоя! Откъде накъде?!

– Виж какво – рекъл той. – Като толкова разбираш от стрелба, ето ти лък. Я да видим сега какво можеш.

Дал му лък, дал му и стрела. Учениците се струпали с любопитство наоколо. Просякът се прицелил и стрелял. Стрелата се забила в мишената, но не точно в центъра, а малко встрани. Батоя нетърпеливо издърпал лъка от ръцете му и почти, без да се прицелва улучил мишената точно в средата. Тогава се обърнал към просяка и му казал подигравателно:

– Интересна работа, уж много разбираш от стрелба, а не улучи както трябва. А аз, дето трябваше да ти слушам всичките глупости, успях от първия път. Е, какво ще кажеш?

Тогава дрипльото го попитал дали може да улучи със същата точност всяка цел, която му посочи.

– Разбира се. Но защо трябва да се доказвам пред някакъв си просяк?

– Ако улучите птица, летяща в небето, аз съм съгласен цяла година да ви чистя къщата и да се грижа за градината, без да ви искам нищо в замяна.

Това било приемливо предложение, затова Батоя рекъл:

– Дадено, но все пак съм длъжен да те предупредя, че ми се е случвало да уцеля летяща птица със завързани очи.

– Не съм казал, че трябва да сте със завързани очи, напротив – поусмихнал се просякът. – Искам просто да уцелите птица, но условията ще определя аз.

– Ами кажи ги тогава – ядосал се Батоя. – Мога да те уверя, че те няма да се отразят на мерника ми.

– Има и още нещо. Ако загубите, какво ще получа аз?

– Изключено е да загубя, но най-добре си кажи ти какво искаш, стига, разбира се, да е нещо разумно.

– Ами ето какво? Загубите ли, искам да си намерите някой учител и да изучавате под негово ръководство бойната стрелба с лък за същия срок, за който аз щях да чистя къщата ви.

Батоя приел облога и тогава просякът го повел към гористата планина. Тръгнали по една тясна пътечка и накрая стигнали на една малка полянка на върха на планината.

– Ето тук ще проверим уменията ви – рекъл просякът. Завел го до една скала и го накарал да застане на самия и край, като само петите му се опират на камъка, а пръстите му стърчат над бездънната пропаст. Батоя започнал да диша учестено, завил му се свят, а ръцете му се разтреперели.

– Сега вдигнете лъка и стреляйте по първата птица, която зърнете – обадил се зад гърба му просякът. – Вие я изберете. Може да е голяма, може и малка, нямам претенции. Просто си набележете някоя и я застреляйте, както си лети.На клетия Батоя изобщо не му било до птици, лъкове и просяци. Само едно му се въртяло в главата: че всеки миг може да политне в пропастта и да се пребие в камънаците долу.

– Печелиш! – изхриптял той и припряно слязъл от скалата.

Просякът го огледал от глава до пети. До преди малко Батоя преливал от самоувереност, а сега се тресял от ужас.

– Бойната стрелба не е само ловко боравене с лъка. Трябва да владееш и собственото си съзнание, за да се слее целта с мисълта ти и да се концентрираш в точката отвъд мишената, забравяйки за всичко останало. На бойното поле няма как да избягаш, когато неприятелят те обсипва със стрели. Бойната стрелба излиза от рамките на техниката. Най-напред трябва да се научиш как да се съсредоточаваш, без да позволяваш нищо да те разсейва. Не забравяй, че и най-силният вятър не може да развълнува дълбока вода, а
слепецът не се бои от змии.

Като чул тези мъдри слова, Батоя много се засрамил. Разбрал, че досега е бил на погрешен път. А когато се прибрали в града, просякът му дал името на учител, който щял да му посочи верният Път.

*

„Добрият пътешественик е този,
който няма нито идея за пътуването,
нито план за завръщането.”
Лао Дзъ-Боян

В просторната зала беше тихо. На малък издигнат подиум върху мека постелка седеше боила колобър Боян. Пред него в същите пози бяха насядали новоприетите школници.

– Голяма част от знанията си ще получите по метода на Орендата. Но преди да навлезем в тази древна практика на дедите ни искам да ви кажа няколко думи:

– Всеки от нас знае, че е специален, че има нещо повече от раждането, живота и смъртта. Това е заложено дълбоко вътре във всички нас. Прекарваме отреденото ни за живот време, като се опитваме на достигнем отвъд това, което сме по един или друг начин. Понякога от тези ни опити се получава една каша. Понякога правим прогрес, напредък. Но твърде често се носим по течението с надеждата, че някой ще отвори вратата за нас. Ако някой го направи, ние бихме побягнали веднага през нея. Дали наистина бихме го направили?

Това е първата критична стъпка – желанието да докоснем това нещо повече вътре в нас. Да, желаем да го направим. Да, жадуваме за него. Да, нуждаем се отчаяно. Аз съм тук защото в продължение на много години съм бил един такъв човек, и зная, че би трябвало да има и други такива като мен.

Бих искал да покажа някои методи, методи, които работят. Инструменти. Те са, за да ги изпробвате. Останалото зависи от вас самите.

Ще говорим за философия, но не твърде много. Предимно ще говорим за древните практики, как те работят, какво те правят, и как да ги правим. Как те се смесват и подпомагат една друга като магия.

Тук ще говорим за много пътища навътре, пътища към божествения ви Аз. Как наистина да отворите нещата. Готови ли сте за това? Мечтаете ли, тъгувате ли за това? Не всеки мечтае или тъгува за това. Но рано или късно всеки ще започне. Всъщност, малко практика раздухва огъня на тъгата по божественото. Само малко практика отваря вратата достатъчно, така че божественото желание започва да извира. Тогава ние се разпалваме и искаме повече и по мощни практики. Това е вид пристрастяване – божествено пристрастяване. Аз признавам, че съм пристрастен към тази игра на духовни практики.

Всичко ще изглежда различно – първоначално съвсем малко по-различно, а по-късно много по-различно.

Това обсъждане е за мъдрите, за тези, които са готови да направят нужното, толкова дълго, колкото е нужно. Били ли са мъдреците от родината Му по-малко предано отдадени от това??? Разбира се – не. Ние се възхищаваме на техните забележителни истории, описани в писанията. Същото е и сега. От практиките си ще получите това, което влагате, винаги е така.

Защо изобщо да се занимаваме с всичко това? Ще ви отговоря честно, това е най-голямата висота, до която можем да достигнем като хора. Това е НЕЩОТО, в което има много подлежащ смисъл, екстаз от любов и още, още…!!!, изобщо става дума за страхотно преживяване. Истина е. Същността на божественото преживяване е безкрайно, изтощително щастие и едновременно с това непоклатим тих покой. Звучи противоречиво, нали?

Така е всъщност. Но не вярвайте на думите ми. Опитайте някои от тези методи и проверете сами. Всичко описано очаква вас. Направете няколко мънички стъпчици, и скоро ще тръгнете с нарастващо желание. Това, разбира се, при условие че сте готови да решите всеки ден да правите повече. Помнете, това е единственото нещо, което можем да вземем с нас, когато напускаме този живот.

Практиките, които ще обсъждаме, включват:

– Насаждане на постоянна вътрешна тишина чрез Орендата.

– Отваряне на надите. Нашето тяло е изградено от 72000 многомънички тръбички, в които циркулира жизнената енергия – ОРЕНДА. Колкото по-добре работят тези нади, толкова човек е по-здрав. При много хора голям брой от тези канали са затворени и в резултат на това енергията не може да се движи правилно и тъй като тя подхранва живота, това води не само до болести но и до отслабване на човешкия дух. Освен това, за да живее нормално, човек трябва да привежда в равновесие мъжката и женската енергии.

– Събуждане на божествената енергия чрез физически пози и действия.

– Насочване на сексуалната енергия за други цели.

– Развиване на способността да насочвате навън по мощен начин своето тихо вътрешно осъзнаване.

Някои от тези упражнения ще ви се видят познати. Други ще ви се видят различни. Групирани по определен начин, те представляват мощна система на ЗНАНИЕ. Тези неща са твърде полезни, за да бъдат запазени само за определени духовни лица. Те принадлежат на всички. Но за да ги овладеете трябва да стъпите здраво на Пътя на Познанието.

Учителят спря за момент и погледът му срещна очите на Дуло. Не бе виждал момчето откакто вдигна зачервеното му телце и обяви името му. Със задоволство установи, че от светлия поглед струи онази неземна светлина, присъща на само на богоизбраните, а до него дъщерята на осиновителя му сякаш бе готова сестрински да го закриля по непознатия Път. От увереното излъчване на волевото лице на канартикина се излъчваше непоколебима увереност, че няма да се отклони от показаната посока. Погледите на всички ученици оставаха приковани в него, дори и когато спря да говори.

– Деца мои – продължи Боян – истина е, че ние вече сме съвършено обучени от колелото на живота, обучени да изпитваме завист, да копнеем, да
се тревожим, да изпитваме тъга и отчаяние, да сме алчни и да реагираме с гняв на всичко, което ни предизвиква. И сме толкова добре обучени, че тези отрицателни емоции се пораждат спонтанно, без никакво усилие от наша страна да ги предизвикваме.

И така, всичко се свежда до силата на навика и подходящото обучение. Ако отдадем ума си на объркването и – ако сме честни, не можем да не признаем, че той ще се превърне в черен господар на хаоса, ловко изобретателен в пристрастията си, изтънчено извратен в способността си да се нагажда в робуването си. Ако го отдадем чрез Орендата на задачата да се освободи от заблудите ще видим, че с времето, чрез търпение, дисциплина и правилно обучение, той ще започне да разплита възлите си, ще опознае естествената си яснота и благодат. Той има естествената способност да бъде тих. Когато утихне, вие се докосвате до това, за което сте дошли на този свят. Тихият ум има велика творческа способност. Но това не е всичко. Тихият ум е умиротворен, блажен и здрав, и излъчва всички тези качества вън от човека в обкръжаващата го среда. Хората, които знаят как да направят ума си тих, не само са в контакт с вътрешната си съзидателност, те освен това излъчват младост и оптимизъм, които засягат всички наоколо.

Естественото състояние на нашето съзнание е мълчание, пълно с екстаз.

Това е нещото, което е отвъд ума и се преживява когато умът се умиротвори. Това е един безкраен склад на качествата, за които току що говорихме, реалността, света, който ние познаваме като Бог, винаги тук в нас.

Това, което са ни завещали дедите, като практика е процес на систематично позволяване на ума да утихне за определено време всеки ден. Като правим това ежедневно в продължение на седмици, месеци и години, спокойствието, съзнателността постепенно стават все по-очевидни, когато умът е активен, светът става по-богат. Чрез тази практика връзката между съзнанието и светът постепенно се променят.

Но, първо, трябва да установим основа за съзнателност, да събудим тихото вътрешно семе, на това кои сме ние.

Мисли идват и си отиват в ума ни от минутата, в която се събудим сутрин до минутата, в която заспиваме нощем, а след това още повече идват по време на сънуването. И въпреки това казваме, че умът има естествена способност да бъде тих. Как?

Ще използваме мисъл – дума, за да го направим. Не някоя мисъл. Специална мисъл. Ще използваме специален метод за мислене на тази мисъл, който позволява на ума да прави това, което лесно може да прави, ако му се даде възможност – да се успокои.

Ето как ще я използваме: На първо време тук в залата. Така ще отстраним всичко, което да ни разсейва.

Когато умът ви се отклони към други мисли – вие ще установите това. Не се ядосвайте. Ставащото е нормално, естествено. Когато установите, че сте престанали да повтаряте думата внимателно и нежно се върнете към повтарянето й. Това е всичко което имате да направите. Без усилие повтаряйте думата тихо вътре във вас.

Когато установите, че вече не я мислите, просто се върнете към нея. Целта не е постоянно да я повтаряте. Целта е да следвате простото повтаряне думата на ум, да я мислите, да я изгубите и да се върнете обратно, когато установите, че сте спрели да мислите за нея. Не се съпротивлявайте, ако думата започне да става неясна, размазана. Мисленето и не е нужно да бъде с ясно произношение.

Тя може да бъде преживяна на много нива във вашия ум и надите. Когато се върнете към нея, върнете се на ниво, на което се чувствате удобно, не се напрягайте да постигнете нито ясно, нито замазано произношение.

Ще правим тази практика в продължение на цялото ви обучение тук. Ще бъдете изненадани от резултатите. Всеки от вас ще открие себе си. От тук ще излезете като архитекти, калиграфи, книжовници, търговци, колобри, държавници и хора, обичащи другите като себе си.

*

– Да се представя. Аз съм колобър Синион и ще ви преподавам древна история. Ще започнем от самото начало – от сътворението и появяването на първия човек. Информацията за това се съхранява на пръстени плочки, съхранявани в библиотеката на Храма на Знанието.

И така в плочките е казано следното:

Първоначално вселената била само дух. Всичко било безжизнено – спокойно, тихо, безшумно. Цялото пространство било празно и тъмно. Само Висшият дух се движел в мрака.
Дотегнало Му да бъде сам и той създал Свещените Четири Велики сили – Кируб, Нигал, Устар и Наттиг.

Свещените Четири извели закона за реда от хаоса в цялата вселена. Когато те свършили тази работа, ТАНГРА ги натоварил да сътворят Галактиката, в която се намира нашата слънчева система, заедно със Земята и всичко живо по нея.

Но всичко това не станало отведнъж. Трябвало да изминат цели седем продължителни отрязъка от време. В плочките не се казва колко е траял един отрязък и колко е общото време, за да се появи земята и човека на нея, но със сигурност всичко е станало в следния порядък:

През първия отрязък от време газовете, които били без форма и разпръснати в пространството по заповед на Тангра се събрали във формата на грамада, която са въртяла бързо.

През втория отрязък Тангра разпоредили газовете да се втвърдят, за да образуват земята. Тогава газовете се втвърдили. Час от тях останали отвън. Мракът се спускал навсякъде и не се чувал звук, защото все още не били създадени нито въздухът нито водите.

През третия отрязък от време газовете се разделили; една част образувала водите и водите се установили на земята и покрили нейната повърхност така, че никъде нямало суша. Останалата част от газовете, образували въздушният слой и светлината, която се съдържала в него.

Лъчите на слънцето срещнали лъчите на светлината във въздуха и породили светлината. Оттогава има светлина върху повърхността на Земята.

В четвъртия отрязък Тангра наредили на огньовете в центъра на земята да издигнат сушата на повърхността на водите. И земята се появила на повърхността, и това било суха земя.

В петия отрязък лъчите на слънцето срещнали лъчите на земята в калта на водите и там образували космическите яйца (зародишите на живота) от частичките на калта. От тези космически яйца се появил животът.

През шестия отрязък от време лъчите на слънцето срещнали лъчите на земята в прахта на сушата и от нея се образували космически яйца; и от тези космически яйца животът се появил на сушата.

И когато всичко това било сторено, Тангра сътворил човека и поставил в тялото му жив, нетленен дух. И по умствени сили човекът станал като Своя Творец. Тогава сътворението било свършено.

– Колобър Синион първият човек мъж ли е бил? И ако е бил мъж кога и как се е появила първата жена? – въпросът бе на принцеса Тамира, която се бе изправила и лицето и руменееше от вълнение.

– Седни, дъще! Разбирам нетърпението ти, но потърпи още малко и ще отговоря на въпросите ти. – Ето тази плочка разказва за появяването на жената.

Колобърът се наведе, отвори малкото ковчеже от хаданково дърво*, което стоеше до него, и внимателно извади оттам керамична плочка.

– Тази плочка е извадка от Свещените писания на родината Му и е направена преди десет хиляди години. – Приближете се до мен, за да може да виждате по-добре и аз ще ви разтълкувам какво е изобразено на нея:

1. Човешка глава, която символизира човека. Очите са нарисувани така, сякаш са слепи – следователно в смъртта, която представлява сънят, споменат в древните съчинения. Предците не вярвали, че човек (душата) би могъл наистина да умре.

2. Символите на Космическите сили тук са изобразени като една от способностите, дарени на човека, за да му дават възможност „да управлява Земята”.

3. Това, че Силата излиза от главата, показва, че тези способности са умствени.

4. Тялото е изградено от две космически яйца. Горното яйце е свързано с главата, а долното – с долната част на горното. По този начин се казва, че тялото е близнак.

Както ще видим, горното яйце е в процес на отделяне от долното или обратно.

5. От двете страни на шията има по един кръг, т.е., има два кръга. Това е символът на Тангра, с което се посочва, че в някои отношения това творение напомня за самия Тангра. Тъй като кръговете са поставени близо до главата, те допълнително обозначават думата „умствено”.

6. От двете страни на горното яйце се излъчва по една сила, а от тези две сили произлизат две спомагателни сили, които действат надолу. Краищата на спомагателните сили докосват космическите яйца, които са излюпени или създадени. Това е сила, която им вдъхва живот.

7. Както вече ви казах, долната част на тялото се състои от едно космическо яйце. От това космическо яйце се появяват четири други космически яйца, като по този начин се казва, че долното яйце е женското начало.

Връзката между силите на горното яйце – мъжкото начало, тъй като от него не произлизат космически яйца, а само сили – и космическите яйца, които се появяват от яйцето, изграждащо долната част на тялото, ни казва, че космическите сили на човека са предадени от родителя на детето.

Следователно, космическите сили на човека, които произлизат директно от Тангра, са предадени на цялото човечество.

8. Тази фигура представлява ножици – разделящи сили. Показани са две сили, които приближават една към друга, режат и разделят всичко помежду им. Те са били действащите сили, които са разделили тялото в смъртта и от него са създали мъжа и жената.

И така първият човек бил съставен от две начала. После това творение, първият човек, бил накаран да заспи (също като смъртта днес). По време на този сън началата били разделени и първият човек станал двама – един мъж и една жена. От този момент нататък възпроизвеждането ставало чрез мъжа и от жената. От тази първа двойка произлязло населението на целия свят.

– И къде е станало това? – изправи се Кардама – едно от двете момчета дошли от Балхара.

Сякаш само това чакал Синион отново се наведе и като магьосник извади от сандъчето втора плочка. Когато я обърна към любопитните очи на школниците

Тамира отново възкликна:

– Я, ами същото нещо има и на златния медальон на Дуло!

– Права си Тамира. Сега ще разберете защо това е така. На плочката е изобразено появяването на човека на Земята в нашата древна родина Му. А изображенията по нея имат следните значения: лотоса е цветето, което символизира Му; трите части, на които има листа, образува числото на Му; йератичният знак М е писменият знак на Му; тау е символът на възкресението, „излизането на повърхността”, „издигането” и „появяването”. Горната част на Тау, която е йератичният знак М, означава също и „суша”; следователно, сушата е излязла на повърхността; нагънатите хоризонтални линии са символът на водата. Излязлата на повърхността суша е обградена от вода; Еленът е човекът. Символът на човека нашите предци са нарекли Дуло. Той се появява на Земята, скачайки в изблик на радост.

– Значи разделянето на мъж и жена е станало на земята на страната Му? – обади се Видура, момчето от Согд. – И къде е тази страна учителю Синион?

– Отдавна е на дъното на Голямото Източно море, деца. Погинала нашата древна родина заедно с всичките и жители.

– Как тогава тази златна плочка, подобна на тази, която ни показахте се е оказала у Дуло? – не се стърпя и Богатур.

– Хубав въпрос момчето ми, но това е дълга история и на нея ще се спрем
обстойно следващия път.

*Хаданково дърво – вид много яко дърво, използвано от древните българи.