Разбуди ме тежка миризма на изгоряло машинно масло. Повдигнах глава и се огледах. Спалното помещение тънеше в предутринна дрезгавина. Всички спяха. Чуваха се само къде равномерни, къде взривни прохърквания. Но зад плътно затворената входна врата се чуваше подозрителен шум от движение на хора. Оттам се прокрадваше и натрапчивата миризма.

– Стани, бойна тревога! – изкрещя дневалният, затръшвайки крилото на вратата и бегом се отправи да отваря катинара на оръжейната стая. Заедно се него влетя и кълбо дим от недогоряла нафта.

Скочих от леглото нахлузих дрехите си, и тъй като бях все още сам на пътеката между леглата, влетях в оръжейната, взех си автомата, противогаза, сумката с пълнителите и излетях от помещението. По мозайката на коридора беше разлята нафтена смес, която гореше. До прага на умивалнята имаше неколцина непознати офицери. Влязох на бос крак в чепиците и хукнах надолу по стълбите, а пламъците на горящата смес вече лижеха дървената облицовка по стените на коридорите.

Тичайки оправях снаряжението и въоръжението си, а буквално край мен по все още безлюдния плац избухваха взривове, сухо трещяха автоматни откоси. Тук там около спалните помещения се мяркаха и други непознати офицери. 

Най-после достигнах автопарка. Портала зееше отворен. Достигнал нашата радиокола, започнах да свалям дървените трупчета, които служеха за облекчаване на окачването. В това време пристигнаха ефрейтор Костадинов и шофьора редник Иванов. Постепенно тесните пространства между машините започнаха да се изпълват с възбудени войници от ротата. В съседство, зад бетонната ограда, вече гърмяха мощните мотори на танковете.

Когато старшина Вичев пристигна, ЗИЛ-ът и радиостанцията вече бяха готови за работа. 

Под погледите на проверяващите ротата бързо напусна казармения район, престрои се в колона в движение и се отправи в бърз марш на югозапад.
След около 40 минути преход спряхме и се развърнахме в окрайнината на гората западно от село Пирне. 

Агрегата в машинното отделение бумтеше, бях успял да опъна телефонната линия до свързочния възел. Старшината и ефрейтора настройваха радиостанцията и буквопечатащата машина за работа, а ние с шофьора опънахме маскировъчната мрежа и масивното туловище на Р–118 се сля с дъбовата гора.

Следващата задача бе да почистим изкопания по-рано стрелкови окоп и да го подготвим за отбрана на радиостанцията и на командния пункт на бригадата от изток като цяло.

Току що свършихме и последва сигнал – “Общ строй”. Обявено бе ротата да се готви за инспекторско изпитване в полеви условия. Първият етап, от което е била проверката по вдигането ни по “бойна тревога”. Обявен бе и графикът по-който щяхме да бъдем проверявани.

Разотидохме се по колите си но “агенция-партенка”, вече бе успяла да пусне новината, че заедно с пехотния полк от Елхово, който също бил вдигнат по тревога, ще ни изпратят в Чехословакия. За това, че там ставаше нещо, знаехме още от пролетта, но само по каналите на същата “агенция”.

Така, почти в бойни условия започнахме горещото лято на 1968 година.

Проверяващите щъкаха навсякъде – в палатките, в кухненския блок, полевите тоалетни, радиостанциите. По ширналата се поляна източно от гората се виждаха войнишки редици с разстлани пред тях платнища, а по тях като търговски сергии бяха подредени тоалетни принадлежности, кепета и войнско снаряжение и въоръжение.

Зорките очи на проверителите не пропускаха нито двете игли в кепето с бял и черен конец, нито етикетите от плат (кой знае защо винаги съм си ги представял как горят).

А може би и ние трябваше да изгорим на кладата на световната революция, без остатък, заедно с куртките и панталоните, с чисти партенки и изрязани нокти.

Проверяваха нивото на всичко, което бяхме научили до сега. Проверяваха как го правим на местността, далеч от кабинетните условия, но не пропуснаха и да проверят дали вярваме в непоклатимостта на Варшавския договор. Надявах се, че някой от изпитващите ще ни обясни положението в Чехословакия и ще обоснове използването на войски извън територията на страната, за което не бяхме се клели. Но уви, един от въпросите които ми се паднаха бе за политиката “пинг-понг” на САЩ в Китай.

Другите въпроси също блуждаеха около горещите проблеми без да се докосват до тях.

Запомнил съм и изпита по физическа подготовка, защото заедно с нас за първи път изпитваха и командния състав (разбира се без началника на свръзки и ротния командир). 

Достави ми истинско удоволствие, “белите кецове” да гълтат праха на подкованите ми чепици по 3 километровото трасе. Не беше никак приятна и гледката с мъчението на мл.лейтенант Пенев с 20 килограмовият “сандък с патрони”. Истински сюрприз за комисията бе задното салто от място, което
изпълни старшина Блажев след като за “отличен” пробяга 100-те метра.