В самотата си Единният дух започнал да се движи в себе си и сътворил големи чудеса. Пантеон от въглеродни газове се завихрили във и около себе си, докато се превърнали в слънца. Чрез ядрена реакция светлината, мракът и газообразните вещества се превърнали в сияние, а светлината се превърнала в цвят. Изначалната маса и изначалният Дух си взаимодействали, докато се раждал космосът, създавайки вселени във вселени, светове в светове, измерения в измерения. И въпреки това имало само един Дух, една енергия, един закон, които задвижвали всичко, свързвали в едно всички системи, докато станат цялостни и завършени. И всичко сътворено било хармонично, като симфонии от небесна музика.

Трилиони галактики се вихрели и припламвали една в друга, една около друга и отделно една от друга. Слънца изригвали и угасвали, а на тяхно място се раждали други. Космическата пустош се раздвижила. Великата мисъл се активирала. Седем дълги периода Божеството се движило и след седмия – спряло.

Суровата вселена вече била стабилна и хармонична. Царяла пълна хармония, пълен мир. Но все още съществувала някаква непълнота. Великият дух изпитвал някаква летаргия, някаква самота в своето Единство… някаква скованост… и остра нужда. Божеството почувствало нужда да усети себе си. То изпитало нужда да запълни празнотата в себе си. Доловило необходимостта да ЧУВСТВА. Усетило, че творенията му значат малко или нищо без чувството вътре в него. Божеството обикнало творенията си и видяло, че са добри, но за да не бъде само в единството си, обърнало се навътре в себе си и си казало: „Ще създам венеца на творението. Ще създам живот по свой образ и подобие.” И така се родили отделни души в състояние на божествено съвършенство и подобие. Трилиони души с божествения образ, чиста бяла светлина, се пръснали из вселената, после се разделили и тръгнали по двойки. Двойките се докосвали една друга, можели да се преплитат и сливат помежду си, без да губят усещането, че съществуват по двойки.

Великият дух създал двойките като духовни партньори. Всеки индивид в двойката бил едновременно мъжки и женски и следователно цялостен в себе си. Всяка отделна душа съчетавала двата пола и следователно никой от тях не доминирал и не бил неравностоен спрямо другия. Съзнавайки собственото си съвършенство, Великият дух пожелал децата му да се осъществят един чрез друг и като партньори по душа да се доказват един друг. Така били създадени по двойки и обвързани от самото начало на времето и така щели да останат във вечността. Заедно те сияели като хиляди слънца, всяка от тях отделно сияйно същество… деца на светлината… рожби на Божеството. И тези рожби, тези партньори по душа били сътворени от

Божеството с полярност вътре в себе си, с положителното и отрицателното, подобно на природните сили, които властват из вселената и управляват всички дейности. Защото без полярност – мъжко/женско, положително/отрицателно, светло/тъмно, горе/долу – не може да има нито действие, нито сътворение. Защото благодарение на полярността има творчество – живот… било той духовен, научен, философски, математически или материален. Така душите деца на светлината били създадени да общуват както помежду си, така и с Божеството, което било техен създател и Велик дух, обединяващ всичко в едно.

Милиарди години – продължаваше Богар – тези души еволюирали, натоварени от Божеството да творят заедно с него физическия живот трилиони двойки души се стрелкали, мятали и кръжали в пространството, докато някои стигнали до планетата Земя, а други до различни планети в галактиката, за да изпълнят задълженията си в други светове. Някои останали в божествено състояние (алпи), служейки единствено на волята на Великия дух, и сред тях били душите на име Терек, Барадж, Хурса и Кубар. Общували помежду си като високо развити вибрации на светлина и сияние. Били зрели, цялостни и божествени във волята си, служейки само на Великия дух, който ги бил създал, прозрачни създания от чиста светлина.

Имали електромагнитни криле и гръбнаци от седем ярки светлини във вертикален ред, известни като чакри или органи на душата. Алпите бдели над душите, които били изпратени със задачи на земята. Те наблюдавали как душите, създадени една за друга, със собствени оттенъци на светлина, цветови спектър и електрически осцилации, описват непрекъснати кръгове, както се движат планетите, всяка душа била хермафродит и всяка двойка хермафродитни партньори си имала уникална електромагнитна честота, с която били обвързани и двамата. Целта им била да свидетелстват за Божеството и да служат на Божията воля, която на свой ред да служи на тяхната по-висша същност. И за да стори това, Божеството дарило децата на светлината с най-големия дар -свободната воля, способността да се освободят и да изберат своя господар.

Първата вълна души, които достигнали земната сфера, претърпели метаморфоза. След навлизането на светлината им в земната сфера техните кристални образи започнали да приемат магнитните честоти на земята. Докато се спускали в древните блата и джунгли на земята, те се превърнали в зрели ангелски същества с електромагнитни криле, които отразявали електромагнитните линии на земята. Било им възложено да се грижат за планетата Земя в Слънчевата система. Трябвало да сътворяват формите на живот на земята, изразявайки собствената си индивидуалност в този процес. Божията светлина започнала процеса на жизнения цикъл, а нейните души деца на светлината били тук, за да го индивидуализират физически.

Свободни били да властват над всички форми на живот. Били тук, за да създават нови видове и да подпомагат еволюцията на създадения от тях живот.

И така, душите, изтъкани от светлина, започнали да създават живот. Един ден можел да продължи хиляда години. Времето не значело нищо за тях. Те съсредоточавали заедно електромагнитните честоти на целите си същества, докато обектът на физическото им творчество не започвал свой собствен живот. Гущерът растял и ставал грамаден. Можел да развие и криле, ако пожелаели. После бавно му пониквали пера, преливащи в цветовете на дъгата. Хилядолетията преминавали в еони.

Главата му бавно се вдигала нагоре, докато най-сетне в изблик на ярост гигантският оперен многоцветен гущер размахал криле и полетял – завършено творение на невидимите души деца на Божеството. Макар че не усещали времето и пространството, може би били изминали десет хиляди години.

Така еволюирали стотици хиляди същества. В процеса на движението на времето и пространството, в процеса на еволюцията на творенията им в земната сфера изпратените на земята души постепенно били запленени от физическата земя. Започнали да се приближават твърде много до физическата сфера. Тъй като Божеството ги било определило да творят заедно с Него и защото имали Божествени способности, те материализирали форми на живот, които ги запленили. И тъй като били любопитни и имали свободна воля, те се влюбили в собствените си творения. Творели с всички Божествени енергии във вселената, с които разполагали. Животът се превърнал в своеобразно игрално поле. Създали пищно разнообразие. После били съблазнени от своите красиви творения, смятайки, че в много отношения са създали по-голяма красота от Великия дух. Така се превърнали в бунтари, като се доближили още повече до физическите си творби и се отдалечили от Върховното божество, докато в крайна сметка били напълно привлечени от физическите си творения и всъщност извършили грях, оставайки във физическата сфера. Покосени от творческите сили, които сами били задействали, те се слели с творенията си, вместо да съхранят единението си с Върховното божество. Някои от създадените същества били красиви и хармонични, отражение на творците си, а други били толкова грозни и чудати (отразявайки привързаността на създателите си), че трябвало да бъдат заличени. Някои души се опиянявали от способността си да материализират живот и не искали да се бавят, а творенията им отразявали тяхната дисхармония и се изплъзвали от контрол.

Алпите Терек, Барадж, Хурса и Кубар наблюдавали с разочарование развитието на виртуалния балет на изкривената еволюция. Наблюдавали своите братя души как, изгубили контрол, започват да се въплъщават в съществата, които всъщност трябвало да контролират. Това бил първият грях. Толкова много се отклонили от правия път, че се превърнали в онова, което създавали, забравяйки своята божественост, и за пръв път усетили физическа болка и страх. Изгубили съзнанието си на деца на светлината и пропаднали изцяло в материалната сфера, усещайки не само болка, но и чувственост.

Това станало известно като бунта на Албастий или влиянието на Албастий. И така концепцията за злото всъщност се отъждествявала с акта на отдалечаване от Върховното божество по собствена свободна воля. Влиянието на Албастий не произтичало от едно зло създание, а по-скоро било колективна грешка, извършена от душите, които забравили, че били създадени да служат на Божеството с искрена любов към всичко.

Това била първата проява на насилие, на отстъпление от Божиите закони. Душите започнали да спорят и да се карат помежду си, като същевременно продължавали да създават все повече чудати и изкривени същества, отражение на самите тях.

Създали огромни, безполезни и почти безмозъчни същества като динозаврите. Започнала борбата за оцеляване на най-силните, като задействала за пръв път на земята закона за причинноследствената връзка или закона за кармата, тъй като цялата излъчена енергия винаги се връща обратно. Създанията като че ли притежавали вродени демонични сили, но всъщност се борели със себе си. И вършей-ки това, спрели да се
припознават помежду си.

Избухнали стълкновения и убийства, след като нововъплътените души попаднали в капана на по-силната физическа същност на животинските форми, което им причинило силна болка. Алпите наблюдавали разочаровано, но не се намесвали.

Това били плодовете на техния труд. Това били падналите ангели.

Алпите наблюдавали какво става със свободната воля, когато излезе извън границите на Божията воля. Но не се намесвали. Знаели, че Великото божество – творецът – ги обича всичките. Падналите ангели може и да са се чувствали отделени и низвергнати от Върховното божество, но не през цялото време.

Съществували други същества, в други светове, в други форми, с други възможности и технологии – други братя, които били отишли по-напред по пътя на Великия дух. Имало и такива, които били изпаднали в подобни обстоятелства, като тези на земята, и трети, които били още по-зле. Във всички тези случаи задачата на всяка отделна душа била да си спомни за собствената си Божествена природа и да се върне към нея.

Върховното божество и алпите разбирали, че ще трябва да разчистят хаоса, създаден от душите. Трябвало да се сложи край на безмерната лудост, градяща бъдещето си на земята. По неодухотворените форми на живот, живеещи в панически страх и изкривяване, трябвало да бъдат пометени. На тези същества им била прекъсната жизнената сила и така бил сложен край на множенето им. Така изчезнали огромните животни, известни като динозаври. Тъй нареченият Ледников период не е бил причина за изчезването им. Той е бил инструмент, с чиято помощ те изчезнали, защото жизнената им сила била отнета от алпите, които трябвало да създадат по-съвършена среда за духовните си братя, за да постигнат изкупление.

Трябвало да има инструмент за изкупление на душите им във физическата сфера. И така, от калта те създали ново същество, което да еволюира до човешки индивид… приматът.

По-нисшите примати започнали да еволюират в предшестващи човека форми. Възвръщайки реда, алпите трябвало да създадат съвършена форма, за да се върнат душите към своята божественост. Но формата и душите трябвало да еволюират заедно. Изгубените души сега не съзнавали, не знаели нищо за божествения си произход, не познавали силата и способностите си. Това състояние на съществуване го наричат ад в днешния свят. Адът бил запратен във външния мрак. Адът бил отрязан от сиянието на Върховното божество. Адът бил форма на духовно забвение. Това състояние преди всичко било резултат от падението във физическата и материалната сфера. Душите запазвали донякъде интелекта си, но не и духовността си, следователно не били в съзвучие с Божията воля.

И така, нисшите примати станали първоначалното средство за еволюцията на човека и завръщането му към Божеството – първата стъпка към изкуплението.

Едновременно с това в други части на вселената, в съседните галактики, еволюирали други същества. Някои развили по-висша духовност, други – по-висши технологии, трети и двете. Извънземните, както започнали да ги наричат, създали големи кораби, с които пътували между планетите. Пътували с тези големи машини, носейки със себе си своите култури, принципи и идеи. Стремейки се да продължат делото на Великото божество творец, те наблюдавали ситуацията на планетата Земя и се опитали да ускорят процеса на еволюция. Притежавали големи познания по генно инженерство и знаели, че процесът на изкупителната еволюция ще продължи много дълго, ако се остави изцяло на приматите. Така извънземните дали своя принос за ускоряването на еволюционния процес, като използвали технологията на кристалите, генното инженерство и кръстосването с приматите – физически и психически. Този процес всъщност е липсващото звено в еволюционната верига на земята. В резултат на физическите и психическите въздействия изведнъж се появил човекът без видима междинна връзка с приматите, които го предшествали. В резултат на приноса на извънземните душите си възвърнали съзнанието. Колкото повече се осъзнавали, толкова по-цялостни ставали и все повече божествеността на душата оформяла физическото тяло така, че формата му да отразява отново пробудената божествена душа, а физическото тяло да изразява съвършения баланс на мъжкото и женското начало, положителната и отрицателната искра, която била същината на Божеството.

Така се появил човешкия род, който се развивал и еволюирал милиони години. От него възникнали първите общности, обичаи, закони и вярвания, докато започнала да се оформя основна цивилизация. И с по¬мощта на втората вълна от извънземни се появила люлката на първата процъфтяваща човешка цивилизация. Цивилизацията се наричала Хин и точно тя се споменава в Библията като Райската градина. Сега средство за връщане към Божественото бил хинианецът.

Извънземните ускорили еволюционния модел на земните хора.

Богар прекъсна разказа си. Той толкова живо ми разказваше телепатично за създаването на душите, че аз сякаш изживявах всичко. Говореше за събития, неизвестни в историческата литература. Говореше за отклоняването от правия път, за чувството на непълнота, за първородния грях. Говореше за липсващото звено в еволюцията и каза, че психологическият и генетичният принос на извънземните от дълбокия космос били причината за това. Главата ми се въртеше. Изпитвах чувство на натрапчиво осъзнаване.

Докато той говореше, а аз седях в хинианския Храм на знанието, усещах как всяка клетка и атом в тялото ми се съживяват. Чувствах се свободен, като че ли се бях отърсил от тревогите. Усещах как се отпускам напълно. Не бях сигурен как е станало това, докато не осъзнах, че левитирам около метър над тънката постелка на пода. Долових, че Богар се усмихва. Отново бе усетил болката в коленете ми и се бе погрижил да ме освободи от нея. Чувствах се едно цяло с него. Усещах се едно цяло с Божеството. Усещах се едно цяло със себе си. Усещах се свободен. Древни пословици и поговорки се въртяха из главата ми. „Опознай себе си”, „Истината ще те освободи”, „Обичай Бога с цялото си сърце и душа, обичай ближния както себе си”.

Досега те бяха за мен само думи. Сега вече имаха смисъл. Разсъдъкът ми започна да асоциира свободно. Спомних си колко бях потресен, когато прочетох Книга на пророк Иезекииля и други библейски текстове, където сякаш се описваха космически кораби и същества от други светове (или Небесното царство). Сега Богар ми обясни какво означава това. Усетих как вибрирам във въздуха, изпълнен с непознато досега спокойствие.

– Значи пришълци от космоса са проучвали тази планета от милиони години? – попитах Богар.

– Да. В това няма нищо необичайно. Случва се на всяка планета. Не бива да робуваш на идеи за превъзходството на извънземните. Ще ти обясня.

Има най-различни извънземни, някои по-духовни от другите. И всички духовни същества са творения на Върховното божество, натоварени с едни и същи задачи – да върнат душите си към Божественото в замяна на дарения им живот. Това се отнася и за извънземните, макар че някои от тях може би имат по-висша духовност и по-развита техника. Например когато пристигнали с втората вълна да дадат своя принос за хинианската цивилизация, донесли изкуствата, културата, математиката, по-високо развита техника и духовност, но настоявали да бъдат почитани като богове – като по-висши същества. Нарушили закона на Великия дух за смирение и равенство. Представили се измамно за Бог и резултатът от поведението им бил появата на идолопоклонничеството. Алпите, отговарящи за тази галактика, не били доволни от духовните неистини на извънземните и им наредили да водят политика на ненамеса в апогея на хинианската цивилизация. Разбирали, че за човечеството било по-добре да се труди само, със собствена духовна самоличност, докато само постигне по-чисто състояние на божественост.

Ние пристигнахме в критичен момент за хунианската цивилизация – каза Богар. Атлантида, която се е намирала там, където сега е Атлантическият океан, била високо развита колония на Хин. Жителите й предпочитали да се наричат атланти и да развиват собствена, по-модерна цивилизация, откъсвайки се от духовната си родина Хин, тъй като атлантите били повлияни силно от модерната техника на извънземните, които осъществявали там културен обмен.
Извънземните били високо развити технологически и атлантите се блазнели от това – от големите им космически кораби, от развитата материална наука, генното инженерство, изкуствата и културата им; и от онова, което смятали за голям напредък в социалното инженерство. Извънземните се опитвали деликатно да предупредят атлантите да внимават и да не се отклоняват от духовните си устои и спазвали политика на ненамеса. Атлантите обаче не искали да се вслушат. Започнали да разработват процес на откъсване от мисловния си модел в резултат на преклонението си пред техниката и материалните ценности. Страната майка Хин се тревожела, че новите технически идеи ще съсипят духовността на атлантите и ще предизвикат разцепление и спорове между Хин и Атлантида. Тези идеи щели в крайна сметка да засегнат и Хин – дома на човешката духовност.

Някои атланти, практикуващи новите ценности и възприели новите идеи, щели да се завърнат в Хин и да приведат примамливи примери за техническия прогрес на извънземните и техните изкуства и култура.

Богар ми описа какво бе видял в Хин в резултат на новите идеи, донесени от Атлантида. Каза, че идеите на атлантите водели до раздвоение в колективното съзнание, което в крайна сметка пък довело до радикално объркване в моделите на общуване на хинианците и повечето индивиди изпаднали в състояние на неуравновесеност и смут, преставайки да се отъждествяват като единни и като едно цяло. Изпаднали в отчуждение и самота. От това състояние на отчуждение, каза Богар, всеки индивид развил свое его – чувствата, свързани с „аза” или с „егоизма”.

– Това – каза Богар – ти е известно като първороден грях.

Той каза, че утвърждаването на такива егоцентрични ценности означавало по-нататъшно развитие на чувството за превъзходство. А обладана от това чувство за превъзходство, една група хора се опитвала да пороби друга. Поробителите упражнявали мисловен контрол върху онези, които не били достатъчно развити и не били намерили своето истинско място в обществото. И така, те получавали по-маловажни постове, което пък довело до еволюция на управляваща класа. Когато това се случило, хармонията на ВСИЧКО била напълно разрушена.

Богар каза, че тъй като колективното съзнание било разрушено и тъй като дотогава то било пряко свързано с природата, връхлетяло голямо природно бедствие – смяна на полюсите, завъртване, преместване на магнитното поле, отклонение на земната ос на 23 градуса от вертикално положение, възникване на нови континенти – петте сегашни, промяна на релефа на земната кора. Земята била жив организъм, реагиращ правопропорционално на колективното съзнание на човечеството, а не обратното. Колективното духовно съзнание на човечеството всъщност моделирало и направлявало екологичните движения на природата. Духовната енергия на човека била по-мощна от природата. Божеството създало душите, за да творят заедно с него живот и да господстват върху всички форми на живот. Самата земя живеела органично като растенията или животните. Била жива, с чувства, реакции и емоционално поведение – и когато душите се изкривили, дехармонизирали и изпаднали в смут, същото станало и със земята.

– И така – каза Богар тъжно, – аз видях как Хин потъна под вълните.

Също и ти. Изкривената електро¬магнитна енергия на човечеството наруши природния баланс и развитие на хармоничната природа. И природата реагира мигновено. Това ме натъжи неописуемо и ме накара да се чувствам
безпомощен. Чувах как милиони души зоват за помощ, защото не разбираха какво са сторили. Чух за някакво “загубено племе”, което е поело по друг път, но не знаеха, че това “загубено” племе са прабългарите.

Все още носещи наследството на хинианците в душите, те по атлантски обзразец започнали да прилагат насилствени методи за приемането му от местното население на Китай и Индия. Тези българи създали мощни империи: Велика Хунска, Велика Кушанска, Велика Уйгурска и т.н. техните владетели са от един и същ род – ДУЛО, от който род произлизат и исторически познатите ни ханове и царе. За постигане основната цел: обединение на всички народи и приемане на учението на хинианците те прилагали своите стихийно разрушителни сили и своята огромно съзидателна енергия. В тази своя дейност те доказали на практика вечната валидност на духовните принципи: – обединение, чрез насилие е невъзможно, Културата не може да се носи на върха на меча и който използва насилие, от насилие умира. За съжаление и в днешни дни продължавате да проверявате отново и отново силата на тези принципи. Тези същите прабългари създали уникални обсерватории в Памир и предоставили на човечеството календар с ненадмината точност. Тези българи живели в жилища “юрти”, ориентирани винаги в посока изток – запад, едни подвижни обсерватории следваща земните пътища на звездния ритъм от Космическото небе. Тези българи с вяра в Единния Космически Дух имали дълбокото разбиране за разграничаване на духовното от религиозното, останало и до днес неосъзнато от немалко религиозни среди и народи в света.

– Толкова за тях. А при нас, под повърхността на Хин по ръба на континента се активира вулканична дейност и аз знаех, че Хин ще потъне.

Слушах го с някакъв горестен спомен. Знаех, че съм бил там, когато се е случило, и дълбоко в себе си разбирах, че потъването на Хин е задействало някаква лична кармична реакция в моя живот, която щях да проумявам през вековете, докато не я разбера.

Какво трябваше да разбера? Защо се бях върнал в земите на древните българи сега?

Изведнъж чух някакво пукане. Гласът на Богар заглъхна в съзнанието ми. Не знаех какво става. Вече не го чувах… само някакво ехо. Шумът се засили.

После, разбрах, че съм в познатия ми вече силно осветен тунел и се движа много бързо. Усетих, че не съм сам: до мен, в мен имаше друго Аз, а бяхме Едно. Около нас има много други… заедно летим нанякъде.>