– Ваше височество! – стражникът се поклони пред канартикина и продължи – този човек казва, че е колобър и отива на поклонение в Божията планина. Задържахме го до черната скала, която е близо до южната стражева кула. Бори таркан Маготин ми заповяда да го доведа при вас.

– Свободен си, стражнико! Отивай да си вършиш работата.

– А ти духовнико, заповядай в шатрата ми. Сигурно си уморен и гладен. Виждам, че торбичката ти е празна.

– Сполай ти за гостоприемството, велики канартикине! – поклони се ниско колобърът и влезе в шатрата.

Богатур се загледа в отдалечаващият се стражник, но мислите му бяха насочени към колобъра. Имаше усещането, че го познава, че го е срещал някъде. Толкова близък му изглеждаше този старец.

Махна с ръка, отметна завесата на шатрата и едва не извика от изненада. Пред него цял целеничък стоеше Дуло и му се усмихваше.

– Май не можа да ме познаеш? – каза той и пристъпи към него.

Двамата крепко се прегърнаха.

Богатур отново усети топлината, която го обгръщаше, когато сънуваше Дуло.

– Е, канртикин Богатур, как я караш? Виждам, че притежаваш солидна войска и вòините ти не седят със скръстени ръце.

– Не се оплаквам. Но ти как се озова тук? Аз сутринта изпратих вестоносец с писмо да дойдеш тук, ако имаш възможност.

– Не се притеснявай. Аз нали ти казах, че винаги съм до теб и винаги, когато имаш нужда ще ти помагам.

– Да, каза ми, но това беше на сън!? – сепна се Богатур.

– Може и да е така. Но няма ли да ме поканиш да седна или като стражници ще стоим прави?

– Заповядай на пейката? Сядай. Разполагай се.

Докато Дуло се настани на широката скамейка Богатур отиде до седлото извади оттам една кожена покривка и я разстла от лявата страна на пейката до Дуло. После пак оттам извади голямо парче козя пастърма и го постави върху покривката.

– Извинявай, но все още кухните ни не работят. За вечеря ще наредя да опекат агне – оправдаваше се стопанина, докато пълнеше две дървени чаши с кумис от кожен мях.

– Аз пък се надявах, че ще ме приемеш по господарски, а не по войнишки – пошегува се гостенинът.

– И аз чух разни неща за тебе. Вместо да си гледаш духовните дела, ти си яздил огромен бик, подарен на кана от юечжите, а после си го завел на жертвеника като кротко агънце – не му остана длъжен и канартикина.  А сега си хапни от пастърмата. Сигурно си забравил вкуса на войнишката храна?

След като се нахраниха и утолиха жаждата си Дуло се обърна към Богатур:

– Тук съм, както казах, за да ти помогна най-вече със съвети. А ако поискаш нещо друго, не се свени казвай! Помниш ли съучениците ни от школата?

Да, спомням си. Най-вече Улат. Но ти ми кажи какво прави Тамира? Как е тя?

– Добре е. Станала е помощница на колобър Синион в подреждане на библиотеката в Храма на знанието. Но ти спомена Улат. Да започнем от него. На теб сега ти е нужен точно такъв човек като него.

– Като него ли? – изсмя се Богатур.  Та той ще умре от страх тук.

– Силна армия не се изгражда само от железни вòини. Тя се нуждае от хора, които да я снабдяват с храна, облекло, конски амуниции, седла, лъкове и стрели. А Улат е тъкмо такъв човек. Говорих с кавкан Булгар. Той е готов да ви снабдява с брашно. По-нататък. Виждам, че конете ви са от най-различни породи, а на теб ти трябва най-доброто – „небесните коне” на предците ни. А такива коне са се запазили само във Ферганската долина. Там, откъдето е Бинду. Помниш ли го.

– Помня го, как да не го помня. Но като каза за коне си спомних за един търговец на коне, който живее в столицата на юечжите. Сигурно знаеш, че той ми помогна да избягам. Даде ми и кон, който и сега яздя. Та този търговец снабдявал Цин с коне от юечжите. И покрай тази търговия спечелил доверието на Шъ-хуанди, който го издигнал до министър.

– Знам, знам. Но на теб не ти трябват такива коне. „Небесният кон” е среден на ръст, с широка шия и широк гръден кош, с тънки подвижни крака и малка глава, с широки ноздри. Тези основни белези подсказват за много бърза и издръжлива конска порода. Такива коне има в конюшните на бащата на Бинду. Той може да ги развъди и тук, защото условията са добри. Стига да го повикаш и да му помогнеш със средства да построи конюшни и сеновали. А конюшните може да построи още един наш съученик – Кардама. Той на първо време ще организира построяването на конюшните, леярните и ковачниците.

– Какви ковачници, какви леярни? – изуми се канартикинът.

– Нуждаете се от най добро оръжие и защита от него. Трябват ви хиляди и хиляди стремена и подкови.

– Какви подкови? За стремената знам от тебе, но това подкова какво е?

– Знаеш че, когато яздиш по камениста почва или преминаваш през камънаци копитата на конете се израняват до кръв. Затова изнамерих начин това да не се случва. Ще ги „обуем в железни обувки”. Ще ги видиш, когато отидеш при Паламар. Аз съм му разпоредил да започне да ги прави. Дядо му знае тайните за изработването на най-смъртоносния лък. Тайната на този лък се състои в особената му форма, която отстрани изглежда како два нащърбени луни поставени едина под друга. Той има три твърди и две гъвкави места и при окачването на тетивата накрайниците и рамената му се извиват в обратна посока. Различното от другите лъкове е това, че колкото по-трудно се натяга, за да се закачи тетивата му, толкова по-лесно се опъва после при стрелба. За натягане на такъв лък понякога се изисква силата на трима мъже, но веднъж натегнат, с него може да стреля и дете. Това го прави три пъти по-скорострелен от другите. Освен това той е с малки размери – три лакътя, а може и по-малко (130-150 см.), което го прави незаменим при стрелба от коня. Той има страшно голяма сила. На триста крачки стрелата му пробива дебела дъска и с лекота пронизва незащитен воин. Той обаче е съставен от множество парчета (над 40), които са свързани по определен начин. Има дървена ръкохватка от бреза; рамена от брезово дърво с рогови пластини отвътре от рога на вол или коза; пласт сухожилия от пречистени, обезмаслени и омекотени говежди сухожилия; намотки от изсушени черва от елен или сухожилия; стръки от еленов рог и външна обвивка от кожа или брезова кора. Отделните парчета на лъка се сглобяват и слепват с рибено лепило.

За вас специално съм разпоредил на майстора да изработи „свирещи” стрели. С тяхна помощ се можеш да даваш сигнали на войската в бой.

За да се снабдиш с тези лепила ти трябва човек като твоя познат търговец от Цин. Подходящ за това е Видура. Той е способен да отвори пътищата за търговия чак до четирите морета.

– То, какво излиза – ти знаеш всичките ми нужди и всичко си премислил – обади се Богатур, докато Дуло отпиваше от чашата си.  Но въпреки това искам един съвет. Палашите ни са железни, но много тежки. Не могат ли да се направят по-леки?

– И това съм предвидил – усмихна се Дуло, след като остави чашата си на покривката. Ще имате оръжие за сечене и мушкане. Дължината му ще бъде такава, че с навеждане от коня да можете да достигнете паднал на земята противник (100 см.). Ще бъде леко извито и ще тежи много по-малко от правия палаш.

Сега имате брони от немез и кожа, а също и ризници покрити с рогови пластинки. Цинците, както знаеш имат кожени ризници с пришити към тях бронзови пластини. Ние ще се въоръжим с плетени метални ризници. Дал съм размерите ти на майстора и като отидеш там ще можеш да я премериш и да я сравниш с цинската.

– Всичко това, което казваш ще го направим. Ще създадем силна и боеспособна войска, но срещу кого ще я поведа? Баща ми ме отритна като краставо пале и никога няма да се довери на мен и на войската ми. На мое място ще издигне цинското копеле и тогава ще настъпи краят на хунската империя.

– Ето виждаш ли. Правилно си се ориентирал в интригите, които плете Ван ди. Сърцето ще ти подскаже как да постъпиш по нататък, но аз искам да напомня как са постъпвали дедите ни при такива обстоятелства. За да съдиш за държавата, трябва да погледнеш властника. Ако съдиш за рода, гледай юк боила. Онзи, който е способен да действа в полза на държавата, може да бъде владетел. Онзи, който е способен да действа в полза на рода, може да бъде юк боил.

– Но баща ми не действа в полза на държавата. Той ще въведе цински начин на управление.

– Не бързай, а слушай по-нататък – прекъсна ядосания изблик на канартикина Дуло.  Пък и вече няма Цин, а има династия и държава Хан. Нали Гао Дзу стана император. Но това са подробности. Да вървим по пътеката на предците.

Наблюдаваш ли държавните дела, трябва да имаш предвид шест съперничества: такава е борбата между син и баща, управник и поданици (мъж и жена). Ако владетелят е могъщ и велик, няма да бъде истински управник, докато в империята му съществуват този вид съперничества. Ако сред съветниците му, посветени в държавните дела има такива, които служат на чужди интереси, положението му няма да бъде стабилно.

– Ами това са Ван Ди и Лю Сюн – отново не се стърпя Богатур.

Той винаги се учудваше на спокойствието и хладния ум на по-малкия от него Дуло. За съжаление не можеше да каже същото за себе си.

– Ако владетелят не познава най-подробно положението на нещата в държавата, опорите на духовността му ще бъдат поругани.

– Както земята с пирамидите – отново не се стърпя канартикинът.

Дуло само го погледна и продължи:
– Ако управникът бъде лишен от положението си, в империята му няма да има стабилност. Ако съветниците не бъдат сваляни от постовете им, низините може да се разбунтуват, държавата ще бъде сполетяна от нещастие, но ще оцелее.

Ако управникът бъде лишен от положението си, империята му ще западне. Ако съветниците бъдат лишени от постовете им, заповедите няма да се изпълняват. Ето какво се нарича разпадане на държавата.

Ако в държавата има двама владетели, господарят ще загуби разума си, мъжете и жените ще се борят за власт, а войската лесно може да се разбунтува. Ето на какво казват гибел за държавата.

Ако големият син се държи като баща си, това се нарича унижение на високопоставения. Ако съветниците на кана пренебрегват задълженията си и заместват владетеля, това се нарича плътна преграда. Ако това се случи в могъща империя, тя губи могъществото си, ако се случи на някое средно царство, то се разпада на части, ако се случи в някое малко царство, то престава да съществува.

Ако сред съветниците, посветени в държавните планове има такива, които служат на чужди интереси, това се нарича предел на противодействието. В такава държава няма мир. Ако това се случи в могъща империя, тя ще е изложена на опасност, ако се случи на някое средно голямо царство, то ще изгуби силата си, ако се случи в някое малко царство, то ще загине неизбежно.

Когато владетелят бъде лишен от положението си, но съветниците не бъдат лишени от своите постове, това се нарича пренос на основата навън. Тогава очаквайте нещастия. Ако такова нещо се случи в могъща империя, то ще бъде сполетяно от неуспехи, ако се случи в средно голямо царство, то ще изпадне в беда, ако се случи в малко царство, то ще изгуби силата си.

Ако управникът бъде лишен от положението си, но и съветниците му изгубят постовете си, това се нарича липса на основа или липса на основа и във върховете, и в низините. Тогава държавата ще претърпи големи загуби. Ако това се стане в могъща империя, тя ще се разпадне на части, ако се случи в средно голямо царство – то ще загине, ако се случи в малко царство – очаква го забрава.

Ако владетелят своеволничи, а съветниците му са непокорни, на това се казва велика разруха. Ще започнат войни както вътре в държавата, така и със съседите, а Тангра ще изпрати бедствия. Ако такова нещо се случи – всяка държава, голяма или малка, ще бъде сполетяна от гибел и забрава.

Когато държавата има двама владетели, тъй че мъжът и жената да делят властта, това се нарича велика заблуда, а в държавата ще избухнат размирици. Ако такова нещо се случи в могъща империя, тя ще се разпадне на части. Ако се случи в средно царство – ще загине. Ако се случи в малко царство – очаква го забрава.

Ако приемеш присърце делата в държавата, трябва да помниш за шестте съответствия. Ако управникът не бъде лишен от положението си, държавата няма да изгуби основите си. Ако съветниците бъдат лишени от постовете си, властта няма да има опора долу. Такава държава ще бъде преследвана от нещастия, но все пак ще оцелее. Когато владетелят е милостив, а съветниците му – предани, държавата ще благоденства. Когато владетелят се държи като владетел и съветниците му ще се държат като съветници, и върховете и низините не се борят едни с други, държавата е силна. Когато владетелят съблюдава нужната мярка, а съветниците му спазват правилата, държавата ще придобие положението на хегемон. Когато владетелят пази положението си, а съветниците са привързани към него като спиците на колелото, управникът ще бъде истински владетел.

Шестте съответствия и шестте съперничества определят разликата между съществуване и гибел, разцвет и упадък. Като се опре на тези шест разлики, най-добрият сред управниците дава живот или умъртвява, дарява милост или неотвратимо наказва. Тогава в света настъпва Великото спокойствие, управникът влиза в триединство с Върховното единство и Земята, обгръща всичко и всичко подкрепя без лични пристрастия. Тогава той е способен да осъществи Пътя на истинския владетел. В него се събират силите на Върховното единство, и на Човека, и на Земята. Той участва с всички тях и владее целия свят.

Повелителят на хората седи на трона с лице на изток. Поданиците му са почитателни и не се осмеляват да подменят своя господар със себе си. Техните подчинени са покорни и не смеят да подменят със себе си своите началници. Обикновените хора живеят в мир и съгласие и се радват, че имат такъв господар. Владенията на империята са обширни, жителите и са многобройни, войската – силна, и по целия свят няма да намериш негов противник.

В основата на благото управление е силата на учтивостта, достигаща до най-долните слоеве на народа и силата на оръжието, което се използва, когато е необходимо. Този, който не владее изкуството да управлява, не може да стане истински господар. Владеещият това изкуство е такъв – дори ако на лов препуска с конете, той няма да навлезе в далечни пустинни земи, дори ако похапва вкусно, пийва и обича да се весели, не става необуздан и безгрижен във веселбата си; дори ако обича забавите и шегите, сърцето му ще избегне помръкването. Ако започне война, ще постигне победа с малки загуби. Тогава държавата му ще бъде богата, а хората ще благоденстват.

Този, който не владее изкуството да управлява, като подгони конете на лов, ще навлезе в далечни пустинни земи, когато седне на пир, да яде и пие, става необуздан и безгрижен във веселбата си, когато наблюдава различните забави и шеги, сърцето му помръква. И започне ли война, губи много, а не може да победи. Дори да надделее в боя, заповедите му не се изпълняват. В такъв случай държавата запада, а хората се разоряват. Ако попадне такова положение и не умее да цени служителите си, нито призовава колобри, владеещи знанията на предците, канството му ще попадне в други ръце.

Този, който е истински владетел на света, притежава Съкровеното съвършенство. Той е истинският владетел на света, но никой не знае защо това е така. Този, който управлява света като истински владетел, се отнася с пренебрежение към областите и царствата, но уважава служителите си, поради което почитат канството му и нищо не го заплашва. Той пренебрегва богатствата, но цени мъжете, притежаващи знанието, поради което успява да постигне целите си и богатствата му непрекъснато се умножават. Той е лишен от горделивост и уважава онези, които са съхранили духовността на предците и затова го ценят самия него, а нарежданията му изпълняват безпрекословно. Поради това той управлява света като истински владетел и целият свят го има за пример.

Владетелят, станал хегемон има голяма войска и наказва непокорните. Той наказва извършилите престъпления и не мисли да извлече изгода за себе си. Затова заповедите му се изпълняват и никой по света не смее да не му се подчини. При това вòините му са изкусни във военните дела, опасността и гибелта пристигат ненадейно и никой не знае откъде идват.

Само такъв владетел може да обхване и удържи целия свят и всичко по света му служи незримо за опора.

– Всички тези неща ги знаеш, само трябва да си ги припомниш и да ги предаваш на наследниците си.

– Ще ми трябва време да премисля всичко, което каза. Но стана късно. Време е да си починеш, че то само с моите дела се занимаваш. Ела и легни на моя одър, а аз ще легна на земята.

– Не бери грижа. И тук ми е добре – каза Дуло и опъна краката си на твърдата дъска.

Когато по някое време се събуди Богатур се надигна и се огледа. Пейката беше пуста. Нямаше и следа от гостенина му. Той скочи от одъра и изхвърча от шатрата.

 – Стражнико, да си видял колобърът, който ми бе на гости да си етръгнал или просто да е излязъл да се разведри? – изкрещя той на слисания вòин.

– Никой не е излизал господарю.

– Добре, добре! – успокои го Богатур и все още, оглеждайки се наляво-надясно и нагоре, се прибра в шатрата