ПРЕДИСЛОВИЕ
Като гледам своя род,
опознавам идното си потомство
Лао Дзъ-Боян
Хората идват и си отиват, а народът пребъдва до века. Дори когато е забравил какво е било, когато древните му бранни пътища и стръмни пътеки са обраснали вече с трева, когато не разбира знаците, които сам той е оставил по каменните стени, пещерни сводове, мегалитни гробници и порутени капища. Земята ни помни, но тя е безмълвна. Може би е така защото осъществява най-великото тайнство – в мълчание да превръща сухото зрънце в пшеничен клас, в ябълка на изкушението, в лоза с надвиснали гроздове, които с вино и кръв плодотворят, извисяват или сриват в бездната на слепите човешки страсти ….
Ние днешните българи сме такива – безконечно дълга история и къса памет, титанична бранна смелост и еснафска алчност, мъжество в бели ризи на дръвника на тиранина и мижаво живуркане редом с добитъка, гордо достойнство под хоругвите на нацията и ратайско коленичене пред силните на деня, великодушие към поробителите и дори към мъчителите ни и злорадство към несполуката и дори трагедията на съседа ….
Ние ценим повече направеното от други, нежели стореното от нас, харесва ни повече да рушим, отколкото да градим, идеалът ни е да притежаваме, без да постигаме, да имаме, без да даваме, да ни обичат, без да обичаме, да успяваме, без да работим, да ни помагат, докато пречим ….
Време е да си припомним, че историята не само се чете от хората, тя се пише от самите тях.
Затова се обръщам към теб, ЧИТАТЕЛЮ мой – нека в името на предците ни почистим буренясалите пътеки и повдигнем падналите надгробни камъни. Заедно да погледнем към тъжния ред от жестоки исторически удари, довели до похабяването на българския характер – ударите на две тежки робства от общо седем века, каквито малко европейски народи са преживявали и ударите на един сбъркан полувековен период, все още за съжаление незавършил, през който една политическа сила срина и трите стълба, върху които се е крепял някога българския характер – стълба на Патриотизма и чувството за ред, стълба на Религията и стълба на Рода.
Нека заедно с теб любезни ми Читателю тръгнем по извървяните друмищата на един стар български род през последното столетие от петвековното турско робство, споделим мъките и радостите на мъжете и жените му и слеем душите си с техните в порива им за светли бъднини.