На 29 октомври 2004 във Военноморския клуб във Варна Клубът на творците офицери и сержанти от резерва, организира представяне на сборника с документални разкази „Тихина” на Христо Милков, сюжетен прецедент в морската литература. За първи път, като че ли случайно – в навечерието на неговата 35 – годишнина, се разказва за едно от най-секретните поделение на ВМС, десетилетия наричано с името на местността /”Тихина”/, където се е родило. Едва през последните години, леко приповдигнатата завеса на военните тайни, отварянето на армията към обществото и света и евроатлантическият интеграционен процес, позволиха на медиите и гражданството да идентифицират въпросното поделение със словосъчетанията „специализирани части на ВМС или „специализирано подразделение”, а служилите в него мъже приеха по подобие на чуждестранните си колеги прозвището „черноморски тюлени”.

    Ако за „тюлените” разказват предимно филмови и по-рядко хартиени трилъри, то разказът за българския им аналог на Христо Милков е автентичен, „отвътре” и в първо лице – възможност, която му дава привилегията да бъде един от тях. По време на службата си в Сухопътните войски в Айтос авторът е първия войник – първокласен радист в Трета армия. След уволнението постъпва на кадрова служба в създаващото се поделение на Тихина и му остава верен точно четвърт век. За този период (1970-1995 г.) той изпълнява последователно три длъжности – отначало е помощник-командир на група, после отговаря за парашутната подготовка на поделението, след това е командир на група; на раменете му се сменят всички звания от старшина І степен до мичман; прави точно 700 скока с парашут и прекарва 4702 часа под вода.

    Книгата на Христо Милков, побрала 126 страници тридесетина разкази и 20 фотографии, излиза 10 години след преминаването му в резерва – период, достатъчен за задълбочено осмисляне на случилото се и промените, за разговори и консултации с колеги и приятели, за апробиране на бъдещата книга в публичното пространство. Когато преди няколко години в рубриката „строго секретно” и с анонимния подпис „Тихина”, разказите започват да излизат един след друг във варненския вестник „Черно море”, още тогава те шокират с нестандартните си сюжети, със смелостта да се пише за флотските тайни, с умението документалистиката да се пресъздава художествено.

    Разказите намерили място в книгата, относително самостоятелни, всъщност са парчета от един „пъзел”, който в неговата цялост казва всичко важно за „Тихина” – изграждането на поделението, подготовката му, различните специални задачи и фактически действия. Времевите граници на повествованието се простират в десетилетия от създаването поделението до срещите със задграничните колеги в новия период, то се разгръща на земята, във въздуха и водата, очарова с човечността, която надзърта зад използваните прякори, с професионалния жаргон и самоиронията, с интелигентното чувство за хумор, присъщо на собствениците на професионално и нравствено превъзходство. Понякога почти страховитият екшън е разкъсан отненатрапчиви лирични отклонения към природата.

    Христо Милков, служебно известен и с фамилията Христов, за приятелите – просто Ицето, е особен автор, който и до днес не прекъсва връзката със своите герои. На всички раздаде книгата си с автограф, а в качеството си на управител на ТИМ „СОТ” ЕООД – Варна назначава на работа бивши колеги, спонсорира 30-годишнината на поделението, дарява му цифров фотоапарат, а през последната година – 10 комплекта № 1 (плавници, маска, шноршел). Затова на представянето на книгата във Военноморския клуб, освен от създателите на поделението, бивши негови командири и флотски ветерани, присъства почти целия личен състав на днешната „Тихина”, начело със своя командир. В състоялото се импровизирано обсъждане, тези, които вече бяха прочели разказите, изразиха благодарност към автора за правдивото, всестранно и художествено разкриване на тяхната трудна и достойна служба.

    Книгата „Тихина” е част от флотската животопис. У различните си читатели, в зависимост от отстоянието им от поделението, тя би подбудила удивление, възхищение или гордост. Още по-добре ще бъде, ако събуди и размисъл – за изводи и сравнения, поуки и надежди. Защото ако сме в НАТО, трябва не само дух, мъжество и професионализъм, но и материална база да се съизмерваме с техните „тюлени”. Защото, ако до вчера Тихина бе „троянския кон на флота”, днес терористичните заплахи я превръщат в една професионална, национална и коалиционна отговорност.