Напускайки столицата, Хайран, брат му и Дидона още дълго време щяха да си спомнят за благородния и щедър търговец Куджула. Те искрено желаеха той да им гостува в Палмира, и на прощаване, дълго му обясняваха, как ще го посрещнат, когато дойде с кервана си.

–           Пътят е дълъг и уморителен – нареждаше Хайран – но нима нашите търговски работи някога са били лесни и безопасни? Винаги и навсякъде нас ни очаква възможността да срещнем разбойници или пирати, тежки болести или да изгубим стоката си било в пропасти или буйни реки. Въпреки това ние оставаме верни на професията и продължаваме своето дело. Иначе хората биха изгубили връзка един с друг, нямаше да знаят как живеят другите племена и народи, какви прекрасни градове има по света. Всеки щеше да се свива в дупката си. Аз съм за това да се пътува, като се пренебрегват опасностите, и ти, мисля си на същото мнение.

–           Аз съм обходил половината свят – засмя се Куджула – и за да ти докажа предаността си към нашата работа, обещавам да дойда във вашата благословена Палмира.

    Пътят до Варну се оказа лек и приятен. Камилите бяха малко, товарите не толкова тежки, а и хубавото време повишаваше настроението.

–           Погледни тези сини планини с бели върхове – изпадаше в умиление пред брат си Хайран. – Даже не ми се вярва, че всичко лошо е зад гърба ни. И кракът ти вече заздравя; като младеж си на седлото! Само като си спомня през какви мъки и терзания преминахме! Сякаш като в страшен сън преминаха месеците на робството ти.

–           За мен това не беше сън, а гибел. Щастливец съм аз братко мой. Само благодарение на твоята непоколебима настойчивост и щедрост се оказах на свобода. Никога нямаше да се избавя от робството. Считай, че стана чудо. И аз винаги ще бъда твой длъжник. Всичко ще направя за теб, Хайран. Повярвай ми, такова нещо не се забравя. Сега даже ми е съвестно, като си спомня, колко невнимателен бях към теб преди. Минаваха месеци, без да се видим. Никога не съм ти носил подаръци от далечни страни. Все отлагах за следващия път. А сега ми се иска да те отрупам със щедри и скъпи дарения. Като се върнем, всичко това ще бъде изпълнено, повярвай ми! Ще ти се издължа за всичко, защото твоите загуби са неизброими. Изпадам в ужас, само като си помисля за това.

–           Ние с теб сме различни, макар и една майка да ни е раждала – отвърнаХайран. Ти винаги си бил пресметлив и благоразумен. Винаги си се страхувал да не фалираш, и спестяваше всичко, което изкараш. Аз съм друг, но винаги съм бил привързан към теб. Ти си ми единствен. Такава съдба ме сполетя, че ми останахте само ти и Дидона. Кажи ми как тогава да не ти се притека на помощ, когато страдаше в робство? Нима това може да се плати с пари! Нямаше време за сметки. Трябваше да се действа бързо, за да не стане твърде късно, не е ли така? Похарченото е оправдано. Щастието не е в парите!

    Хайран видя сълзи в очите на брат си, и си помисли, че е станал по-мек и сърдечен. Него винаги го шокираше прекомерната пресметливост, и грубото му отношение към хората. Беше честен и порядъчен, но винаги цепеше стотинката на две. Нямаше деца. Жена му беше тиха и непретенциозна. Тя винаги се боеше от мъжа си, във всичко му угаждаше, никога не си позволяваше да му поиска нещо, а се задоволяваше с малкото, което той и заделяше. Не обръщаше почти никакво внимание и на Дидона – единствената си племенница. Но като познаваше характера му, брат му не считаше за нужно да го укорява. Така живееха – близки и далечни. Нещастието ги събра, и на Хайран му се струваше, че когато се върнат вкъщи, всичко ще се промени. Нямаше търпение да се върне при своите пълни магазини, разположени до театъра. Обичаше добре облечените хора и понякога лично той предлагаше на знатните си клиенти скъпи бижута. Често магазина, който се намираше току пред вратите на театъра, се препълваше с купувачи, и той изгодно продаваше това, което беше донесъл от далечни страни.

–           Домъчняло ми е за вкъщи – призна той пред брат си – като че ли вече не ме изкушават довчерашните ми намерения. Мога и да не отида до Варну. Но ми се иска да продам скъпите изделия от слонова кост, които купих от хиндските търговци. Разбрах, че в този град много обичали ритони от слонова кост. Аз се поохарчих в това дълго пътуване и искам да попълня разходите си.

    Брат му се съгласи с него. „Кой търговец ще се откаже от печалбата си!“ – успокои го той. „Кой разумен човек ще заобиколи купувачите си? Това не може да стане, и да говорим повече за това е смешно.“

    Пристигнаха във Варну на свечеряване и от пазачите на главната порта научиха, че могат да се настанят в голяма къща за гости с басейн и добре поддържана овощна градина. Те разполагаха с шатри, но все пак по-уютно си беше в дом с покрив. Те лесно намериха къщата, която беше в близост до централния пазар, и веднага слугите на Хайран разпънаха шатрите и започнаха да приготвят вечерята.

    До басейна, под клонестите ябълки, беше прохладно и приятно. Дидона беше във възторг, когато сутринта я събуди тихият плисък на падащите във водата зрели плодове.

–           Колко е хубаво, колко е спокойно тук! – чуруликаше тя около Алипи. – Сега си спомням гостоприемния Куджула и сърдитата му дъщеря, която помрачи гостуването им със своите претенции и просия. Толкова и беше обидно за щедрия търговец и добрата му жена! Тази девойка е позор за такива мили хора. На баща и и през ум не му минава, че дъщеря му е просякиня. Представи си само, говореше тя на Алипи, тя си изпроси от мен моите любими сини мъниста от Сидон. Просто дойде и ми ги изкрънка. През живота си не съм срещала по-противно момиче! А иначе личицето и е добричко. Истинско агънце… – Но тук много ми харесва – и тя прегърна малката гъркиня.

    През това време Хайран се запознаваше с първите търговци на Варну. Той искаше да разбере на какви цени може да продаде стоките, които е донесъл. Искаше му се да открие хора, които да го представят на местния княз. Според него само той може да му предложи високи цени за редките и скъпи вещи, които бе донесъл.

    В един от най-големите златарски магазини на Варну Хайран се срещна със старейшината на търговците в града. Той научи, че всички по-големи и по-малки магазини на главната улица са негови. Най-големият му син търгувал с ханска коприна, памучни тъкани от Самарканд, шагренова кожа, седла и фин конски юфт, калансува ва-ал Булгария(калпаци), музикални инструменти – булгарини и планински кристал от областта Балгар. Средният имал парфюмериен магазин, от който благоухаеше цялата улица. Тук се продаваха ароматни треви за зороастрийските храмове, благовонни масла от Сирия и Египет, мехлем за рани – чарм-и-булгар(български цяр). А малкият търгувал с грънчарските изделия на майсторите от Варну, цветни стъклени изделия от Балгх, гръцки амфори, сребърни блюда и муза-и-булгар(български филигран) от майсторите на Балгх.

    Като чу за далечната и богато Палмира, стария търговец много се зарадва и сърдечно посрещна колегата си от далечната страна. Хайран почувства, че пред него стои благороден човек и съветите му ще му послужат в чуждата страна.

–           Виждам богат и красив град – обърна се Хайран към собственика. – Мисля, че търговията процъфтява тук под покровителството на кушанските владетели.

–           Не е съвсем разцъфнала – с горчивина в гласа – отвърна търговеца, чието име бе Саклан. В миналото родът ми се радваше на благополучие. От поколение на поколение търговците от рода умножавали богатството си, защото се отличавали със своята находчивост и изобретателност. Те не се страхували да пътуват и керваните им достигали до много и далечни страни. Но това било отдавна. Днес живота във Варну се променя пред очите на жителите му. Те никога преди не са били притеснявани от когото и да било, но сега не е така. Постепенно цялата власт в града премина в ръцете на алчните и жестоки мобади от зороастрийските храмове.

    Според нашата вяра, в света господстват доброто и злото. Добрият дух Ахурамазда е във вечна борба със злия Ахриман, и хората са длъжни докато са живи да помагат на Ахурамазда, като изпълняват безпрекословно сложните обреди. В града има прекалено голям брой зороастрийски храмове, където постоянно гори „неугасващия“ огън и се извършва кадене с ароматни треви. Четат се свещени книги, а богослуженията се съпровождат с песнопения. Всичко това е под надзора на мобадите. Те отнемат от земеделците съседните на храмовете орни земи, отнемат добитъка и голяма част от реколтата. Служителите на храмовете поемат да изпълняват обредите вместо вярващите срещу високо заплащане. Трудовите хора на Варну и околността напълно се подчиниха на мобадите. Но не само материалните блага принадлежат на храмовете. Ако възникне съдебно дело, то решението му зависи от мобадите, ако главата на семейството реши да даде образование на синовете си, то той отново трябва да поиска благоволението на духовенството. Така народът, вместо да се извисява към добрия бог, стене под неговите заместници, тук на земята.

–           И на врага си не пожелавам такова благоденствие – продължаваше да се оплаква стария Саклан. – Преди време мобадите изпратили техен служител в магазина на моя син и взели, без да плащат голямо количество ароматни треви и благовония. Синът ми даже не се осмелил да възрази. Съпротивата му щеше да му коства живота. Но ако продължава така, скоро ще бъдем разорени.

–           Преди да чуя словата ти, добри ми Саклан, аз си мислех, че в Кушанското царство животът е рай. Там не принуждават никого да приеме вярата на Зороастър. И ако приемеш тази вяра, то живей според разбиранията си. Никой няма да те проверява измил ли си ръцете си, пристъпвайки към вечния огън, даваш ли и последната си хапка за издръжката на мобадите.

–           Обаче не си ли забелязал, че богатите винаги се стремят към повече – каза с тъжна усмивка стария търговец. – Ще ти дам един съвет, отиди в двореца на княза и му предложи твоите стоки. Трябва да ти кажа, че успехът на продажбата ти зависи от жената на велможата. Тя е властна и умна. Много добре знае, какво иска, и затова можеш да продадеш всичко на изгодна цена. Опитай се да влезеш в нейната половина на двореца. Или се договори с княза и тя да присъства на продажбата.

    Хайран беше много благодарен на Саклан за съветите и напътствията. Той научи даром такива подробности за търговията тук, без които нямаше как да се оправи сам.

–           Ако търговски керван от Варну пристигне в Палмира и ти си с него – каза на прощаване Хайран – то моля те, ела в моя магазин до театъра и аз ще ти помогна във всичко.

    На следващия ден Хайран тръгна към двореца. Князът го прие в квадратна зала, напомняща архитектурата в столицата. Белите колони с капители, украсени с формата на дъбови листа на фона на червени стени изглеждаха тържествено. В нишите бяха поставени статуи на мъже и жени в царствени одежди. Стените бяха украсени с причудлива живопис, чиито тонове преливаха в слънчевата светлина, падаща от прозорците и тавана. Князът седеше в резбовано кресло от червено дърво, издигнато на почетно място в залата. До него седеше жена му, която порази търговеца с красивата си дреха и привлекателна външност. Тежката и червена копринена рокля беше украсена със златни токи, а на шията и блестеше огърлица от няколко наниза с големи красиви перли. От такива перли бяха и гривните на ръцете и, а накитът на главата и бе украсен не само с перли, но и с рубини. Дългите и черни коси се стелеха по коприненото наметало и прикриваха изваяните рамене.

    „Истинска царица“ – помисли си Хайран. Той се поклони ниско, пожела мир и благоденствие, а после помоли тяхно височество да му разрешат да отвори своите ковчежета и кутийки. Според това как той изваждаше от тях различни неща, в очите на княгинята заискриха пламъчета. Тя дълго и внимателно разглеждаше филигранната резба на ритона от слонова кост, после взе в ръце статуетката на богинята Сарасвати с лютня и други изображения на индийски богини, изкусно изработени от слонова кост. Много и харесаха дървените кушански кутийки инкрустирани със слонова кост, на които бяха направени изображения на млади, полуголи красавици. Тя малко се начумери предвид голотата, но когато чу, че това са героини от знаменитата “Махабхарата“, се усмихна и каза на княза:

–           Спомних си, че ти ми прочете нещо от тази книга.

–           Да – скъпа моя – отвърна княза, и като се замисли за малко изрецитира по памет следните строфи:

… и виещи се къдри,

и стан изящен, строен

  донасят, без съмнение,

страдания горчиви

на влюбени очи…

    Като помълча тактично някое време Хайран поиска разрешение да даде разяснение за изработката:

–           В Пурушапура работят изкусни майстори на дърво и кост – внимателно продължи той. – Това е тяхна работа. Подобно нещо никъде не съм виждал. Казаха ми, че подобна резба на кост може да се срещне само в далечното Ханско царство, ханците били изкусни резбари на слонова кост. Но от там аз ви предлагам само знаменитата ханска коприна.

    Към ханската коприна знаменитите купувачи не проявиха интерес, но изделията от слонова кост на индийските и кушанските майстори, ювелирните изделия и цветното стъкло от Балгх, всичко беше изкупено, и Хайран напусна двореца в повишено настроение, радвайки се, че дойде в старинния Варну.

    „Тук любовта към разточителното великолепие е жива – помисли си търговеца, и никакви зороастрийски магове не са в състояние да променят навиците на местните богаташи!“

    Хайран побърза към своите шатри, за да се подготви за отпътуването, без да отлага и без да се задържа повече. През това време Дидона и Алипи, се разхождаха в градината, како се занимаваха с децата на стопанина, които събираха ябълки, за да ги продават на пазара. Дидона с удоволствие помагаше в беритбата. Тя покани и Алипи да участва, и скоро те весело бърборейки, напълниха кошниците с големи червени плодове. Заедно с децата те навлязоха навътре в градината, където високата трева достигаше до натежалите клони.