Тихина… Кръстниците навремето сигурно са били с поетична жилка, като нарекли мястото не на собственото име на някой местен бей, гагаузки или български големец. Напротив, използвали са чисто природните дадености при избора на наименованието – на шумна Варна са противопоставили тихия, още незаселен южен кът, притихнал между хълма Джанавар (джн араб., о вар – „дух там има”) от юг и миещ северния си край от Варненското езеро.

Тъкмо тук духовните ни бащи са решили да поставят основите на новото по нашите земи военно формирование – МСРО.
Когато дойдохме, наоколо властваше само Духът!

Командирът, в сини работни дрехи, прие разноцветния строй. По негова команда вдигнахме знамето от наскоро издигнатия пилон и чинно изслушахме държавния химн. След това лично той започна да ни разпределя за работа.

Когато слушах немногословните, ясни и точни разпореждания, несъзнателно ги сравних с думите на президента Кенеди в обръщението му към випускниците на Уест Пойнт през 1962 година: ”Преди да отпразнувате бурно завършването на училището, позволете ми да ви напомня, че дните на вашето учене едва сега започват…. Може би ще командвате и нашите специални части, които са твърде необикновени, за да бъдат достатъчни знанията, натрупани от вас през тези години.”

При нас обаче нещата стояха по друг начин. Затова запретнахме ръкави и изкопахме дълбоки основи. Работехме всички заедно, рамо до рамо, почивахме рамо до рамо, веселяхме се рамо до рамо. Със собствените си ръце, умове и сърца изградихме яките каменни темели на МСРО и ги одухотворихме със сенките си.

Асфалтирахме калния плац. Още е пред очите ми „хеопсовата пирамида” от чакъл, която разстлахме ръчно. Построихме си съвременен санитарен възел, гараж с автомивка за автомобилния парк, закрито стрелбище, волейболно и футболно игрище, парашутна зала и парашутен полигон. Старата сграда, която бе склад за свързочни материали, преоборудвахме в канцеларии за командира, офицерския и сержантския състав, лекарски кабинет, кабинет по тактико-специална подготовка, кабинет по леководолазна подготовка и леководолазен склад. С активното творческо участие на Паламона, Художника, Балетиста и Гениалния бяха изработени табла, схеми и други учебни помагала. Създаденият от тях панорамен макет на десантно-достъпен район в близост до морския бряг на една съседна държава стана наша гордост. Не един капацитет в областта на тактическото разузнаване е цъкал с език от удивление, застанал пред него.

Всичко това вървеше успоредно с учебния процес, с походите, с тактическите учения на местността, с тренировъчните лагери. И там не беше леко. Нямаше курсове и програми за бойната подготовка, литература по темите, справочни материали. Не бяха написани още пособия за състава, организацията и водене на разузнаването от морската разузнавателна група както в прибрежната зона, така и в дълбокия тил на противника.

Но за духа на новото, което капитан първи ранг Василев беше успял да всели в сърцата на младия ни ентусиазиран колектив, не съществуваха пречки. 

Чрез импровизации и „апокрифна” литература, ползвайки опита на парашутните поделения от БНА, зрънце по зрънце се сдобивахме с помощна литература.

Усилията не отидоха напразно. Едва направили първия си прощъпалник, още на мащабното учение „Родина 72”, в което участваха трите рода въоръжени сили, достигнахме първия си професионален връх. Оценката на висшестоящия щаб беше: „Поделението е способно да изпълнява сложни задачи на високо професионално ниво.”

За съжаление горчивата чаша на съвремието не отмина и нас. Когато ни напусна капитан трети ранг Цветков, след него в поделението проникнаха пипалата на Новото духовенство. Заслепени от примамливата идеология, част от нас се поддадоха на влиянието и се превърнаха в началници. Те и не мислеха да отговарят на въпросите на партията: „Вие луди ли сте? Какъв дух? Тук е казарма!”...

Така, когато по-късно бяхме принудени да напуснем района, който превърнахме в плацдарм за високо бойно майсторство, се оказахме разделени. На новото място отново започнахме отначало. Преместихме и парашутния полигон. С голи ръце започнахме да градим щурмова пътека. Но не бяхме заедно. Затова пък с пълна сила се прояви талантът на Гениалния. Той беше и архитект, и строител на съоръжението. Отново ние, подвластните на духа на Тихина, увлякохме матроския състав и без откъсване от учебен процес, тактически занятия и учения бяхме от сутрин до мрак на обекта, до окончателното му завършване.

Пак през този период по проект на Гениалния един разнебитен склад беше преобразен в зала за специализиран ръкопашен бой, която се превърна в еталон за поделенията от ВМФ.

Неспокойният Дух на Тихина напираше в гърдите ни и търсеше нови хоризонти. Проявявахме го в ежедневните тренировки, учебни занятия, в състезанията по бойни приложни спортове от регионален и републикански мащаб. Пред майсторството ни по СРБ и парашутен многобой прекланяха глави военни формирования с хиляден личен състав.

По това време изведохме поделението до първенец на ВМФ по бойната и политическа подготовка.

Времената се промениха, но духът остана. Отърсихме се от червената боя. На спортните полигони срещнахме доскорошните си врагове. По плацове за приземяване, по трасета за марш на скок и движение по азимут белгийци, румънци, сърби, руснаци и американци усетиха вкуса на прахоляка зад нас. Именно тогава на аса от американския отбор старши сержант Дейвид Буун с 1500 парашутни скока не му оставаше нищо друго освен да цъка изумено с език пред 5000-те скока на Тихия от нашия отбор, а на капитан Джон Кенън, командир на група „тюлени” от ВМС на САЩ, макар и сдържано – да сподели: „С професионалисти като българските колеги се работи лесно, разбираме се с една дума. И ние имаме какво да им покажем, но и те има на какво да ни научат.”

В края на 90-те години МСРО беше дислоциран в район, отговарящ най-после напълно на предназначението му. Убеден съм, че момчетата, с които
работих през тези години, са съхранили в сърцата си:

Посланието на духа на Тихина

„Ти, новодошлият, който стоиш пред бариерата. Ти, който напразно отправяш жаден взор през пустия плац, полигоните и щурмовата пътека. Успокой духа, освободи ума и овладей чувствата си. Остави предрасъдъците пред КПП, отърси се от егоизма, себелюбието и прибързаните решения и прецени това, което виждаш. Положи страховете си пред бариерата, но съхрани тези от теб самия.

Като прекрачиш моя праг, престани да гледаш навън, а насочи поглед дълбоко в себе си. Онова което търсиш, е точно там, където си. Настрой усещанията си, изостри сетивата си, втвърди волята си, преди да се озовеш лице в лице срещу: изпитанията, подготвени за теб от въздушната стихия; посрещни ударите и не се задъхвай от преследването, което ти готвят демоните на земната стихия; не потъвай сред изкушенията и пороците на водната стихия; възкръсни като феникс от изпепеляващия пламък от страсти и чувства на огнената стихия.

Ако устоиш, ще пречистиш сърцето си и ще се превърнеш във властелин на своя вътрешен свят и по подобен начин ще влияеш върху външните неща. Четирите стихии ще ти се покорят.

По всяко време, невидим като сянка ще се придвижваш по суша, въздух и вода и ще поразяваш превъзхождащи противници на най-неочакваните за тях места.

А ако не влезеш, ще ти дам благословията си да продължиш по пътя, който те е предопределил да бъдеш в услуга на силните на деня. Не на всеки е дадено да бъде командос, болшинството са само обикновени войни. Ако идваш при мен от любопитство, размисли добре. Лесно е да си прибързан в онова, което не познаваш. Ако нямаш достатъчно смелост, върни се. Скрий се зад бронята на гордостта и суетата си, задоволи се да гледаш надолу към земята, както правят ближните ти. Злочест е онзи, който, обладан от комплекси няма за ме забрави и ще тръби с ерихонски тръби, дорде е жив, че е бил под крилото ми.

Ако си готов, ако имаш очи да ме видиш и уши да ме чуеш, ако намеренията ти са чисти и благородни, ела! Макар и да нямам чувства и да съм отвъд доброто и злото, аз съм пътят на съзнателната индивидуалност. Стъпи на него и стани мой воин. Защото на духа са подвластни всички оръжия.”