За „Тихина” преди 1989 г., се говореше тихо. Булото на секретността раждаше в общественото пространство измислици и небивалици, а и нямаше практика такива неща да бъдат опровергавани. Уви – и след 1989 г., се родиха „експерти”, които лансираха идеята, че поделението от морските командоси е родено изцяло по съветски образ и подобие, сиреч да го ликвидираме и да скъсаме с миналото, което ни дискредитира пред новите съюзници. Именно това е подтикнало Христо Милков – морски командос с предостатъчно голям стаж и авторитет сред колегите си, да напише тази книга. В интерес на истината, написал я е професионално, от позицията на „бивш негър” – по страниците не изтича класифицирана информация, но всеки непредубеден читател ще намери безкрайно интересни епизоди, ще усети как всеки ред от написаното е и преживян, и изстрадан.

Защото нашите морски командоси са наистина български патент, самородно колективно творение на шепа ентусиасти и патриоти, с което днес можем само да се гордеем. Между редовете на документалните разкази може да се прочете как тяхното утвърждаване преминава през сложни перипетии и ако срещу изключително тежките условия под и над вода, във въздуха, в девствени гори и разорани стърнища най- важните оръжия са мотивацията, волята и жаждата за професионално себедоказване, то срещу бюрокрацията и раболепието на набедени специалисти пред властимащите тези страшни бойци понякога са безпомощни. И ако те бяха готови да воюват в тила на противника, в техния тил някой трябваше също да воюва за правото на ВМС да разполага с точно такава сила за бързо или превантивно реагиране, каквато днес има като вариант за действие срещу асиметрични, терористични и др., заплахи.

С чувство на удовлетворение Христо Милков е написал разказа „Следовници”. Тези, които оставя след себе си в поделението, са вече калени и мотивирани от самия него да надминат и учителя си. Авторът реши премиерата на „Тихина” да се състои именно в деня на празника на поделението. Заедно с книгите той дари на следовниците си и десет комплекта № 1, за да подпомогне специалната им подготовка. След време маските, плавниците и шнорхелите ще остареят. Книгата му обаче несъмнено ще остане в арсенала на „Черноморските акули”.

Атанас Панайотов