„… Няма да ги видите как идват, защото „ТИХИНА” атакува от въздух и вода, от сенките в нощта с умело въвеждащи екипи, без да привличат внимание. Няма да знаете къде са, изненадата е основното им тактическо предимство…”

До 1962 година такъв род формирования във въоръжените сили на България не е имало.

Въпреки това бивш офицер от Военноморските сили, повлиян навярно от промените след 1989 година, в едно свое писание казва, че специално морско поделение е създадено с благоволението на бившия голям северен брат.

В едно от редките издания за българските специални сили и малкото, което е споменато за МСРО, започват с уточнението, че отрядът, видите ли, не е в състава на ССО /сили за специално операции/. Пак ни отреждат местенце в миманса, далеч от големите.

Едно обаче не споменават. Когато за първи път се омешахме сред ССО и те ни отредиха място на левия фланг, само година след това ние се изравнихме с челниците им, напомняйки им девиза на спецчастите, че не големите изяждат малките, а бързите поглъщат бавните.

Желанието ми е с тези епизоди от живота на поделението да повдигна завесата за ония дни на „студено противоборство”, когато беше създаден МСРО, и да разсея възникналите недоразумения: имала ли е България, в частност ВМС, специални части или не?”

Мисията ни през онези години беше самите ние да се превърнем в „терористи”, за да проверяваме сигурността на рейдовете, пунктовете за базиране и базите на ВМС.
Наред с това бяхме „достоен противник” на различни формирования от Народната милиция /сега полиция/ в стремежа и да усвои тактиката за успешно противодействие на партизански и диверсионни групи.

Днес, когато в средствата за масова информация се правят опити да се спекулира с духа на българския войник, когато „специалисти” се питат: Велик ли е българският войник?, когато рейнджъри панически пишат рапорти за отказ от мисии /Боен стрес или боен страх размеква българските рейнджъри в Кербала?/ – на тези господа искам да заявя: 

„Ние от „ТИХИНА” научихме военните си уроци по най-трудния начин. Научихме какво става, когато никой не желае да поеме отговорност за ситуация, излязла от контрол. Научихме се да комуникираме, когато никой не желаеше да слуша. Научихме как да отстояваме позициите си, как да създаваме стратегии и да се организираме в сплотени единици”.

Нашите войни знаеха, че животът е война и ако един войн служи на истинска кауза, той може да постигне сила и реализация, и слава и мир.

15 май 2004 г.