В същия ден в Балгх пристигнаха хората на партския шпионин Бердин. Дълги месеци те обикаляха по селата и градовете като се ръководеха от неговите препоръки и наставления за това как да добиват сведения от местното население: „Алчността, липсата на чувство за граждански дълг, егоизмът и честолюбието са почвата, на която можете да вербувате населението. Сред чиновниците на кушаните има умни хора, но обърнете внимание на тези, които са изгубили своите постове; има хора, провинили се в нещо и наказани за това – намерете ги и говорете с тях; има любимци на управляващите, алчни за повече богатства – открийте ги и се възползвайте от слабостта им; има хора, неудовлетворени от ниските си длъжности – възползвайте се от това; има хора, които не са се справили с възложените им поръчения – възползвайте се от слабостта им; има хора, стремящи се към по-широко поле за прилагане на способностите си, възползвайки се от нещастието на другите – привлечете ги на ваша страна; има хора, склонни към хитрости и измама, двуличници – внимавайте с тях. Такива хора трябва да привличате тайно за шпионска дейност, щедро да ги възнаградите, да ги накарате да се привържат към вас и чрез тях да разберете какво е положението в страната, да научите плановете срещу нашата държава и да ги принудите да всяват вражда между царя и неговите управници“.

    Днес трябваше да разкажат на Бердин за всичко, което бяха сторили, видели и разбрали. Дълго записва донесенията им писарят на Бердин. Заболяха го ръцете, краката ме отекоха, а разказите сякаш нямаха край. На Бердин оставаше да осмисли всичко, да го систематизира, да отсее зърното от плявата и да го изпрати по куриер на цар Пакор. Сложна работа беше да се скиташ из чуждата страна и като вярно куче, да запомняш всичко и да го съобщаваш на своя господар! Когато писарят свърши своята работа и сложи в краката на Бердин изписаните папируси, той въздъхна тежко, и заповяда да го оставят сам.

    „Нека боговете дарят дълъг живот на моя господар! – започна донесението си Бердин. – Нека процъфтява империята на моя господар, нека процъфтява столицата на моя господар, нека се умножават стадата на моя господар!

    О мой повелителю, мой господарю! По волята на Шамаш, владетелят на вселената, отвориха се моите очи и уши. Видях аз силата и могъществото на Вима Кадфиз, нечистивия цар на кушаните. Той издигнал крепостта Термез със стени подобни на скали, с кули за наблюдение. Железните врати на тази крепост се охраняват от неподкупна стража. В тази крепост е разположена войската на кушаните. Данъци от всички части на страната постъпват в тази крепост. Много медна и желязна руда се обработва тук. А хората са изкусни майстори и правят най-различни оръжия за царската войска.

    Предложих на търговците в замяна на нашите стоки да ни предоставят руда или копия и железни шлемове. Но те не търгуват. Казват, че всичко е за цар Вима. Да бъде проклет този цар!

    Но това не е всичко. Омразният цар Вима Кадфиз е преместил столицата си на юг – в Пурушапура. С него е и цялата армия на кушаните, които воюват с Хинд. Тук в старата им столица, Балгх, гарнизона е от ветерани, които са загубили силата и бойните си качества. Командва ги един алчен дебелак Мицо.

    Всичко, което ми заповяда, господарю мой, аз изпълних. Навсякъде пребродих, като вярно куче. И всичко, което разкрих изпратих по моите верни хора на спахбод Варахран. Разбрах как е организирана отбраната им, къде са казармите им. Всички крепости обходих, и охраната им разкрих. Всичко в пределите на страната им е спокойно.

    Научих още, че северните и западните области щял да отбранява някой си българин Кубер. Царят му дал чин мегистан, което значи водач на българското племе. Но не можах да видя и да разбера, какви воини ще командва и от къде ще ги набере. Може да са скрити зад стените на Термез, но по вероятно е да няма още никакви войници. Или е събрал голтаци и просяци. Но ще му трябва време, ако е способен да ги направи войници.

    Но за сметка на това, господарю мой, видях много плодородни поля с жидан, урвиш и памук, плодни градини и лозя. Всички тези благини ще поставим в краката ви, господарю мой, защото тези области тук поне сега са незащитени“!..