Чувствах тялото си, като искряща колона, летяща с бясна скорост в безкраен тунел с гладки, ледени стени. Не, не беше тунел, а тръба – прозрачна, излъчваща тръба. Къпех се в радиацията, която циркулираше по цялото ми тяло. Силата и приемането на това излъчване обгръщаха съзнанието ми и аз се изпълвах с огромна ведрина, еуфория и бях готов да се смея от щастие.

Изглежда, че тръбата ставаше по-голяма, когато друга се присъедини към нея от едната страна, и друга вълнова форма се вля в мен и ние станахме едно цяло. Приех другата веднага, както и тя мен – получи се огромно вълнение от обединението – тази другата и аз.

През двама ни течеше единната енергия, която беше нашето създание, показващо великолепно реалността на цялото, голямо, колкото е сборът от частите. Нашите способности и познание изглеждаха неограничени и в този момент вече знаехме, че те са валидни само в енергийната система на нашето преживяване. Можехме да създаваме време, когато пожелаем или се появи необходимост. Можехме да променяме формата и да модифицираме в рамките на самото възприятие. Можехме да създаваме вещество от други енергийни модели, или да променяме строежа му до всяка желана степен, включително да възвръщаме първоначалната форма.

Можехме да създаваме, увеличаваме, променяме, модулираме или изкореняваме всяко възприятие в рамките на енергийните полета на нашето преживяване.

Продължихме по “течението” и навлязохме в облак, през който минаваха лъчи светлина. Всеки от тях беше тъй хубав, защото, когато минавах през него ефирното ми тяло се къпеше в него, защото той също преминаваше през мен. Рубинено-червени лъчи или нещо извън познанието ми за светлина, защото нямаше светлина, която да усещам така многозначително. Постоянно се появяваха и изчезваха всички цветове на спектъра, никога грубо, и всеки ми донасяше различно успокоение или изпълнено с покой щастие. Сякаш и аз бях част от заобикалящия ме облак, безкраен пламтящ изгрев, и с всяка смяна на живия цвят аз също се променях. Отзовавайки се на цялата тази красота, аз пиех от необятността на синьото, жълтото, зеленото и червеното, и от сложните междинни оттенъци. Всичко ми бе познато, ето на кое принадлежах. А това бе само преддверието.

Постепенно цветовете бавно се превърнаха в движещи се предмети, докато осъзнах, че виждам пейзаж от многоцветни дървета, цветя и растителност. Имаше овощни дървета, свели плодове под лекия ветрец в добре подредени дворове и многоцветни градини. Фонтани от синьо-зелена вода се издигаха към небето, а слънчевата светлина тънеше в омара. Вити ориенталски мостове над бълбукащи горещи потоци свързваха дворовете един с друг. Край дворовете имаше пирамидални постройки – едни от камък, други от кристал. Мозайки красяха стените на пирамидите, а мозайките бяха заобиколени с писменост подобна на рунически знаци.

Докато все по-ясно възприемах заобикалящата ме среда, също така осъзнавах, че цари кротка и пълна тишина. Чувах звуците на дребни животинки, шумове и движения, но това беше всичко. И въпреки това ги „усещах” как общуват един с друг.

Погледнах нагоре, през един от многоцветните дворове.

По моста към мен вървеше високо и достолепно човешко същество. Кожата му беше сребристо-розова, а очите кристално сини. Беше много високо около два метра и половина и имаше дълга сламена коса. Нямаше косми по лицето или ръцете.

Носеше нещо подобно роба и сандали. Плъзгаше се мълчаливо над земята, докато вървеше към мен.

Когато се приближи, не каза нищо с думи, но ми предаде мисълта:

– Здравей. Аз съм Богар* в едно свое предишно прераждане. – Усмихна се. Почувствах нещо родно, близко и също се усмихнах. Добре дошъл в първия си дом – каза Богар. – Аз ще ти помогна отново да се запознаеш с всичко.

– Опитах се да му отговоря, но не издадох никакъв звук. Изведнъж осъзнах, че Богар общува с мен телепатично, чрез някакъв визуално-емоционален език.

– Просто помисли за онова, което чувстваш – каза той, – и аз ще разбера какво искаш да ми кажеш.

Съсредоточих се изцяло върху въпроса: „Така ли разговарят всички тук помежду си?” Оформих думите в съзнанието си, но докато го правех, усетих по-скоро емоционалната им наситеност, отколкото конкретните думи. После всъщност чувствата се визуализираха в съзнанието ми. Богар се усмихна.

– Разбирам – каза – добре. Най-голямото ни постижение – продължи той е единното съзнание. Не сме отделени един от друг. Схващаме колективно нуждите на отделния индивид. Мислим за добруването на всеки от нас, като че ли с един общ разсъдък. Всеки мигновено разбира другия.

Тръгнахме заедно. Почувствах се много по-лек. Погледнах надолу и видях, че вървя по кристална пътека.

– Кристалът – каза Богар – е за усилване на мисълта. Строим много неща от кристал, защото кристалът усилва мисловните вълни, както кристалите в радио-апаратите ви усилват звуковите вълни. Кристалните пътеки също ни помагат да медитираме, докато вървим.

Докато Богар ми предаваше телепатично обясненията си, покрай нас от двете страни преминаваха други същества. Бяха облечени в роби или носеха набедрени превръзки и сандали като Богар и бяха високи колкото него.

Разглеждах заобикалящата ме околност. Искреше от цветове и живот – пъстри цветя, овощни дръвчета, буйна тропическа растителност, всевъзможна флора и фауна – и цялата растителност като че ли вибрираше на същата дължина на вълната като хората. Усещах преплитащите се потоци енергия и почти разбирах какво чувстват животните и цветята и какво мислят отрупаните с плод дървета.

– Ние се грижим много за градината – каза Богар. Дори и в сегашния си живот знаеш, че растенията имат чувства и се влияят от човешката мисъл и действия. Така е и в Хин*. Ние сме в пълна хармония с молекулярните свойства на растенията и животните и мислено се грижим за тях, както се грижим и един за друг.

Докато вървяхме, Богар се пресегна и откъсна зрял розов плод от едно дърво. Въздухът наоколо ухаеше. Чувах детски смях като звънко чуруликане в далечината. После чух в отговор да се обажда птица. Погледнах към овощното дръвче и се усмихнах. Сигурен бях, че клоните му се сведоха към мен.

– Този плод е основната ни храна – каза Богар, докато двамата поглъщахме сочния плод.

– Вие го познавате като манго. Когато се усвои както трябва от организма, то стимулира необходимите начини за проектиране на телепатията. Тъй като целта ни на земята е високото развитие на мисловната хармония, използваме мангото да ни помага за постигането на тази цел.

Вървях и си мислех. Ароматното ухание на въздуха като че ли следваше мислите ми и собствените ми вибрации. Почувствах се приласкан от хармонията на Хин. Хин наистина беше Райска градина. Внезапно разбрах символичното описание на Рая в Сказанието* – пълно спокойствие, абсолютна красота, цялостна хармония. Помислих си за Боян* и Бойгала, за Адам и Ева и за изкусителния плод от Дървото на познанието. Какво представляваше тази ябълка? Още недовършил мисълта си и Богар ми отговори.

– Ще ти обясня грехопадението в Райската градина по-късно, защото и ти си бил част от него. За теб ще е по-добре да го преживееш отново, вместо да го научиш пак от разкази, но ще стане по-късно. Имаш да видиш много преди това.
Докато вървяхме, забелязах други същества, които медитираха, издигайки се на три стъпки от земята върху кристалните пътеки.

– Някои от тези същества са колобри като мен, но с по-нисък ранг – обясни Богар, – онези, които носят кристални диадеми на главите за още по-голямо усилване на мисълта.

Вътре и около великолепните градини имаше пирамиди, изваяни от кристал или камък. Някои от пирамидите бяха инкрустирани със скъпоценни камъни – смарагди, рубини, сапфири и нефрит. Свойствата на скъпоценните камъни отразяваха електромагнитните полета на земята, тъй като съществуваха в резултат на естественото земно налягане.

– Те са изключително ценни – каза Богар, – защото също така лекуват и помагат за усилване на мисълта.

Яркозелени лози се виеха около основите на всяка кристална пирамида.

Богар ме преведе през обвити в омара буйни тропически градини, като ми говореше чрез мислите си. Обясни ми, че в Хин обитават десет милиона души от расата на местните жълтолики, които познаваме днес, плюс още две – със златисто-жълтата кожа и с лунен цвят (блестящ лик), от които произхождат ариите, част, от които е и българското племе.

Столицата се наричаше Банд и днес се намира на дъното на океана край брега на Окинава. Хин се делеше на пет области, обединени от проста монотеистична религия и единна система на мислене. Температурата беше средно 24 градуса по Целзий и никога не падаше под 15 градуса, нито пък надхвърляше 32 градуса. По природа страната беше тропическа, с високи планини, плата, ниски хълмове и равнини. Всички постройки бяха конструирани така, че да отговарят на електро¬магнитните честоти на природните сили на земята, снабдявайки по този начин хората с по-висши форми на енергия. Хората пък не формираха нито земеделско, нито градинарско общество, а екологично. Богар ми каза, че било невъзможно да се изчисли продължителността на живота на един индивид в Хин, защото физическото тяло поради хармоничните си свойства било безсмъртно. Когато обаче душите достигнели високо ниво на старшинство, те просто решавали да разтворят тялото и да се върнат в астралната сфера. Причината за съществуването им била постигането на пълна хармония във физическата сфера; след това
можели да продължат по-нататък.

Когато Богар привърши обяснението, започнах да разбирам по-добре какво е залегнало в основата на живота на хинайците. Техният живот не се градеше върху техническо превъзходство. Те бяха същества, които се стремяха към хармония с всичко живо, което ги заобикаляше. А хармонията се постигаше чрез единство. Защото всички неща си влияят взаимно. А най-висшето единство бе Тангра, тъй като хинайците бяха разбрали, че най-положителният и надежден източник на познания е космическият разум.

Вървях подир Богар и усещах как по силата на телепатията общувам с дърветата и цветята и ги чувах как ми отвръщат. Дори и животните по пътя – малки кончета, кучета, котки и митичните еднорози, с рог отпред на челото като инструмент за телепатия – отвръщаха на мислите ми, докато вървях. Някои откликваха с физически допир, други се изправяха на задните си крака. Усетих как се разтапям от нежност. Спомних си колко обичах всичко това, когато бях тук едно време. Докоснах рога на един мъжкар. Беше от гладък кристализирал протеин, който действаше като чувствителна антена. Еднорогът потри муцуна в ръката ми.

Боян ме заведе в Храма на знанието. Беше от кристал, с формата на пирамида.

– С помощта на пирамидалния кристал се настрой¬ваме за космическите свойства на собствения си разум – каза Богар.

– За нас придобиването на знания се смята за духовно настройване. Благоговеем пред натрупването на знания. Затова построихме храмове на знанието. Възприемат се като университети, които съхраняват във времето
натрупаните познания за Тангра. Имаме, както вие бихте ги нарекли, религиозни церемонии, които се провеждат с две цели – първо, да изразим мълчаливото си обожание към Тангра и, второ, да предаваме знания един на друг.
Огледах другите ученици. Някои имаха къса коса на върха на главата и дълги кичури, които се виеха по гърбовете им, сплетени като прабългарската плитка чембас.

Богар ми посочи да надзърна в една зала за медитации. Около петдесет ученици в кръг левитираха* на метър от пода в дълбока медитация. Въздухът в стаята бе синкав. Не се чуваше никакъв звук и нямаше учител. Те като че ли общуваха колективно един с друг. Виждах как аурите* им вибрират. Взрях се по-внимателно и видях по гръбнака на всеки от тях светлинните вибрации на чакрите* и потока на кундалини*. Богар се усмихна.

– Подготвили са си домашното, така да се каже. Но левитацията е примитивно развитие на пространствените способности.

Богар ме върна обратно в открит широк коридор и после в една стая за обучение. Липсваха и познатите мебели в тези стаи. Вместо това имаше платформи на различни нива. И тънки постелки за медитиране. Платформите бяха украсени с бели мраморни колони. Чувствах спокойствие, докато се оглеждах. Богар ми махна да седна с кръстосани крака (добре, че в началото на 60-те години на ХХ в се бях увлякъл по хатха йога) върху една от тънките постелки.

– Част от онова, което ще преживееш отново – каза Богар, – ще бъде неприятно. Но ти си тук, защото си достатъчно зрял, за да преживееш отново собствената си истина. Разбираш ли?

Кимнах, въпреки, че в медитирането бях съвсем в самото начало.

– Когато медитираме – продължи Богар, – предпочитаме да го правим колективно, защото всеки извлича повече електромагнитна енергия от групата. Няма да спра да повтарям, че сме високо развити духовно, защото общуваме ЗАЕДНО на всички нива. Не разделяме мисленето си на индивидуални мисли. Ние сме като един разум. Стремим се към абсолютна хармония на всички индивиди. А хармонията е ЛЮБОВ, която носи мир.

Седнах и се отпуснах. Замислих се върху живота си през XX век. Колко малко от него бе посветено на колективната хармония. Всъщност като че ли нарочно бе фокусиран върху индивидуалния сепаратизъм, индивидуалната конкуренция, индивидуалния личен живот, индивидуалните нужди и желания и индивидуалното щастие. Индивидуалната политическа борба, която водех с диктаторския режим в продължение на почти целия ми съзнателен живот бе капсулирала сетивата ми. Прокламираният от управляващите принцип за колективизъм бе до такава степен изроден, че го отхвърлях и се чувствах добре само в групите, които командвах. Духовните ми учители (разбирай ЗКПЧ*) не даваха и дума да се издума за духовност.

В действителност човешката душа не се признаваше като факт. Наложения от външни сили строй отричаше даже православието, което бе съхранило българите през тъмните векове на гнет и подтисничество.
Днес (14 август 1998 година) голяма част от “новите” българи изобщо не приемат сериозно темата за духовността, самата идея все още се приема за ерес. В хода на съвременния ни човешки живот душата ежедневно е изтезавана. За повечето българи душата не съществува. Когато се цитира броят на населението в днешно време, се говори в милиарди. Тук, в Хин, бяха десет милиона души.

Много малко неща в модерното време са предназначени да подхранват мирно душата. Помислих си, че дори и днешната ни музика опорочава духа на хармонията. Тя е шумна, дисхармонична и всъщност често дразнеща. Може би затова толкова много хора (предимно млади) търсят дрогата – поради желание за извънпространствено изживяване, усещайки, че това е част от духовната им истина и познание. Музиката представлява звукови вибрации, тогава защо да не може да се използва за лечение или успокоение? Защо да не може да се използва като групова терапия за хармония, вместо за дисхармония?

Мисълта ми се зарея като волна птица. Щом си по¬мислих за музика, чух някакъв струнен инструмент да реди тихи акорди.

Богар се включи телепатично.

– Използваме музикални акорди за лечение – каза той. Всичко в живота е въпрос на електромагнитни честоти. Вибрациите на музикалните струни и честотите имат собствени целебни свойства… нещо като звукова терапия.

Музиката играе важна роля в обществото – както положителна, така и отрицателна. Вече знаеш някои от отрицателните последици от дисхармоничната музика в твоя съвременен свят като наркотици, обществени вълнения и насилие. Хармонията е желаният ефект във всичко, защото е положителна. Дисхармонията поражда своето уродливо подобие. А то не е мир. Съвременните хора са забравили древното си минало и въпреки всичко една част от тях копнеят да го възпроизведат.

Седях, заслушан в нежните, напомнящи арфа звуци. Музиката успокояваше и идеше нейде отдалеч. Усетих отново гласа на Богар.

– Тук всеки – продължи той – зависи от всички останали. Ако един от нас изостане, цялата общност слиза на нивото му, за да го подпомогне отново да израсне. Всички в групата са толкова съсредоточени върху проблемите му, че буквално губят памет към всякаква друга информация, докато не помогнат на изпадналия в беда. Общността се превръща в единен разум, докато нуждаещият се индивид го разбере. Всеки е пазител на своя брат. Всеки отговаря за всички останали. Не позволяват на никого да изпитва нужда. Съществува динамично непрестанно общо израстване, защото духовният напредък е радост. Напредъкът тук не е бреме. Тъй като нямаме егоструктури,
ние сме пълни оптимисти и вярваме в силата на нашето положително мислене.

Възприемах мислите на Богар и отново се върнах назад, когато с част от момчетата, които обучавах постигах такива резултати. Може би като поощрение за това, сега съм тук? Изведнъж изпитах силен глад. Толкова много неща не разбирах и въпреки това всичко, което чувствах, ми беше познато. Погледнах към Богар, чиито очи бяха затворени. Усетих как той прие мисълта ми за чувството на глад. Докато продължаваше да медитира, Богар протегна ръка във въздуха и съсредоточавайки се върху молекулярните свойства на мангото, материализира един плод пред очите ми, а после ми го подаде.

– При духовното разбирателство никой не изпитва нужда – каза Богар.

Спомних си (наскоро най-после прочетох Библията) как Исус умножил рибите и хлябовете за хората. Спомних си как от небето паднала манна за гладуващите израелтяни в пустинята. Захапах сочното манго и си помислих, че духовното знание трябва да бъде същото като научното знание. Почудих се какво ли щеше да помисли Айнщайн за това връщане назад във времето.

Богар потъна в още по-дълбока медитация. Аз също усетих как все повече се отпускам. Даже несвикналите ми колене не ме притесняваха.

– Медитацията – заяви Богар – е най-добрият начин за обучение. И навярно сетил се, че не съм много напред с материала допълни: „Не мисли, че медитацията е бягство от реалността. По-скоро е подготовка за нея. Можеш да кажеш, че медитацията е средство за откриване на действителността, тъй като онова, което приемаме за реалност, е почти продукт на нашите възприятия.“

Усетих как съзнанието ми силно се изостря. Бях напълно отпуснат и благодарение на това се почувствах отворен за външни стимули, като същевременно бях изпълнен с непреодолимо желание да се опитам да разбера големите въпроси.

– Как е започнал животът? – попитах. Едва задържах трупащите се в главата ми въпроси да не се изсипят като порой. Какво означава той? Що е това живот? Що е това душа? Кой съм аз? Все въпроси, за които интуативно усещах, че той има отговори.

Усетих как Богар търпеливо ме спира.

– Разбирам нетърпението ти – каза той. – Да, ще се опитам да ти помогна да разбереш. Но е необходимо да научиш отново онова, което всъщност си изживял.

– Което съм изживял ли? – повторих аз.

– Да – каза Богар, – ще се помъча да ти помогна да го схванеш по-точно.

Усетих как задишах по-дълбоко, стараейки се да изкарам всичкия въглероден двуокис от дробовете си. Изпаднах в още по-дълбока медитация, съпроводена от гласа на Богар.

– За да вникнеш по-дълбоко – каза Богар, – необходимо е да се върнеш още по-назад във времето. Трябва да се върнем отвъд времето и пространството, по-назад, преди да е имало пространство и време, преди да е имало движение. Назад към нищото, когато в огромната самота и нищото е имало само дух – онзи, който е известен като Божеството, Природата, както го нарича вашето атеистично общество. Прадедите ни, чиито корени си дошъл да търсиш го наричаха ТАНГРА. Те считаха, че Тангра е основното, първичното начало – средище, което в неспирната си пулсация излъчва последователно другите две основни начала. Това са дейното, творческото – наричано мъжествено – начало, на което са присъщи топлотата и сухотата, и покойното, зачеващото – наричано женствено – начало на влагата, тъмнината и студа. От различните съчетания на тези две начала е произлязла цялата Вселена с всичко, което е в нея. Тангра е персонифицираното небе, създателят на космоса, хората и животните, дарителят на благата, властелинът на света. Тангра е и Слънцето, и моралът, и съдията. Тангра е висшата справедливост, владее съдбата, въздава наказания и награди, покровителства и внушава страх. Тангра е центърът и творецът на всички правила във Вселената, преходът между видимото и невидимото. Тангра е небесата… Той е средището на Вселената и това средище е Полярната звезда* и затова я нарекли Тангра.

Това, което ще ти кажа сега дедите ни също са го знаели, но малко са го преиначили, сблъсквайки се с аборигените на азиатския континент.

В началото имало само едно съзнание, един Дух, една Сила, едно единство. Обгърната в това Единство била енергията, която по-късно свързала всички неща, целия живот, всички мисли, всички действия… и направила всичко единно.