Двамата крепко се прегърнаха. А после Богатур оттласна младият мъж от себе си и докато го придържаше за раменете каза:

– Какъв напет хубавец си станал! Сигурно е от ездата. Искам всичките ми войници да станат като теб. Хора, които да не живеят в удобства, а в постоянни упражнения и постоянна борба да се научат да търпят студове и жега, жаравата на слънцето и ледените бури на зимата. Само с такива хора ще възстановим Великата Арийска Империя. Но затова ни трябват коне също така подвижни, издръжливи, свикнали на всичко, живеещи свободно, пасейки по степта зиме и лете, и неизползвани никога за друго освен за война.

– Ще ги имаш канартикине! Но първо те трябва да са от специална порода.

– Да знам. Затова повиках теб. Да ми докараш кобили и жребци от „небесните коне” на предците, които са се запазили само във владенията на вашия род във Ферганската долина. Тази порода отговаря на всичките ми изисквания.

– Второ. За тях ще трябва да построя конюшни. Хей там – посочи с ръка той тревистите склонове на Небесната планина. Там ще настаня на първо време петдесет кобили и петдесет жребци. Не искам толкова ценни и редки коне да нощуват на открито, за да не се чифтосват с местните.

– Да бъде твоето! Ще те свържа с един твой и мой много добър познат. Той ще ти построи каквото поискаш – каза Богатур и потупа приятелски по рамото гостенина си.

И сега, както винаги, той беше удържал на думата си. За голяма изненада на Бинду при него дойде съученика му от школата – Кардама.

– Кога ще можеш да построиш конюшните? – попита Бинду, веднага след прегръдките и възклицанията.

– Ако материалът е дърво – след месец ще ги имаш – отговори делово младият зидчия .

От началото на строителството двамата мъже успяха да възстановят приятелските си отношения от школата. Интуицията и майсторството на младия специалист направиха чудеса. Коневъдът и зидчията бързо се споразумяха за плановете на строежа.

Кардама, виждайки в това неочаквана възможност да се издигне в очите на другарите си от училището, беше проектирал да изгради величествена и същевременно оригинална постройка, чиито покрив с формата на птица с разперени крила трябваше да почива върху четири огромни дървени стълба. Същевременно бе спазил основния закон – троенето у българите. В лявото „крило на птицата” щяха да бъдат разположени боксовете за кобилите в „дясното” – жребците, а средището („тялото”) бъдещето на расата – младите кончета.

Архитектурният чертеж, който беше направил върху малка дървена дъска, беше възхитил Бинду. Оставаше само да се намерят необходимите дървета, а това стана като откриха една смърчова гора, разположена от другата страна на склона, откъдето се виждаха заснежените върхове на Небесната планина.

Набирането на дървосекачи не се оказа особен проблем за другия випускник от школата на храма на Знанието – Улат, който се зае с първата си задача с необичайно усърдие и прилежание.
Докато секачите режеха и дялаха сред облаци от трески и стърготини огромните прави стволове на широката тераса върху изравнения склон на планината, младият зидчия реши да сподели с приятеля си идеите си за изграждане на град – зимна столица на хунската империя. Коневъдът с радост се съгласи.

Метнаха се на конете и Кардама го отведе до мястото, което бе избрал. Пуснаха конете на зелената морава и Кардама въодушевено започна показва и обяснява.

Като слушаше разясненията му Бинду образно си представяше, че архитектурата в бъдещата величествена столица на империята, дори отвъд сградите, щеше да свидетелства за цялостното равновесие, което се налага между хората и държавата и между различните управляващи власти. Всяка прослойка, всяко занаятчийско сдружение и всяка казарма щяха да имат собствени сгради, които щяха да бъдат предназначени да изразяват представата за тях и за тяхната мощ. Всяка обществена сграда да бъде построена така, че да изглежда красива, внушителна и запомняща се в очите на минувачите. Огромните сгради на казармите щяха да бъдат построени от мрамор от съседните планини, за да свидетелстват за силата на армията. Що се отнася до чертога на кана, седалище на абсолютната власт на владетелят над всички негови поданици, защитен от непревземаемите си, войнствено назъбени стени, с гордо извитите си към небето покриви, той щеше да се извисява над града с цялото си величие и изящност.

Защитеният гръб на бъдещият град щеше да бъде построен върху големи тераси, които плавно се спускаха към равнината, където течеше реката. Над нея щеше да извисява сводовете си каменен мост. Сградите съвършено щяха да прилягат към наклона на местността, сякаш нищо не можеше да попречи на блестящите покриви на чертозите и къщите да следват естествения лек наклон. Те щяха да описват накъсани линии и извивки, нарушавани тук-там от зелените клони на дърветата.

Откъм стръмните брегове на реката усещането щеше да бъде обратно: величественото етажиране на обществените сгради, които перспективата скъсяваше, щеше да създаде илюзията, че градът ще представлява гигантски многоцветен стръмен бряг, чиито величествен и непристъпен край трябваше да е чертогът на кана.
Само след няколко дни работата на Кардама щеше да е завършена.

Дъсченият покрив с форма на орел с разперени в полет криле вече се забелязваше отдалеч. Този горд орел, обърнал се по склона на планината, чиито изящни крила, сякаш всеки момент щяха да го издигнат във въздуха, предизвикваше одобрителните коментари на свободните от тренировки вòини, които идваха да наблюдават как расте странната постройка.

Когато дървените конюшни бяха готови, гордо извисявайки се като орел, полетял над полегатия склон, целият лагер очакваше новите попълнения с „небесни коне” за конницата.