В синкавата дрезгавина на лятното утро таборът на Богатур се простираше надлъж и шир в долината на Блестящата река. Докъдето стигаше погледът, се виждаха шатри, между които догаряха стотици огньове. Встрани от тях стада коне, овце, кози, крави и волове излизаха от огражденията и се отправяха към тучните ливади. Всяка заран ги извеждаха на паша, а после ги връщаха обратно близо до шатрите.

В центъра на табора се издигаше шатрата на канартикин Богатур. Вътре тя се осветяваше от лампи от овча лой, които хвърляха топла светлина и изпълваха пролетния въздух с тежка миризма. Стените бяха покрити със знамената на българските родове дуло, ердим, бакил, себер, агачир, харка, утиг, кемер. Десет хиляди мъже от тия родове бе отделил от империята си кан Дорбар и бе ги предоставил под предводителство на първородния си син.

Така вместо да обяви за престолонаследник големият си син и да му повери командването на войската, канът го отделяше от Средищната част на империята, като му предоставяше малък отряд от 10000 вòини.

Кавкан Булгар бе приел отлъченият син и му бе отредил това място в долината на Блестящата река.

Богатур отвори очи. През кръглия централен отвор на шатрата надничаше едра звезда. Сега на фона на предутринния мрак тя изглеждаше ярка и блестяща, но скоро щеше да помръкне и изчезне под ослепителния блясък на слънцето. Дали и с него щеше да стане така – да изчезне в безбрежната пустош на степта? Дали мъжете, с които бе дошъл тук, благодарение на благоволението на кавкан Булгар щяха да останат с него? Какво можеше да им даде той – богатства, свобода, семейства? Той бе затворен в долината на реката. На север беше племето динлин, на изток и юг се ширеха просторите заети от Средищната орда на баща му, а на запад бяха българите на Булгар. Нима завинаги щеше да остане тук по волята на продажния си баща? С какво бе заслужил това низвергване? Та той бе добър син и добър поданик на империята. Бе избягал от клопката, в която не друг, а баща му го бе вкарал. А той се бе върнал при него, при своя род и родина. И там намери признание и почести. Но закратко. А и почестите бяха фалшиви. Вместо да му бъде поверено лявото крило на държавата и предводителството на целия ляв боен отряд в състав от 100000 конници, както повеляваше Закона, той отново бе отритнат и изпратен на заточение. Кой можеше да му помогне, за да възвърне правата си на престолонаследник? Никой. Баща му беше погазил Закона, но кой можеше да му потърси отговорност? Кой? Тогава изведнъж се сети за съня, който му се бе присънил. Това отново бе Дуло – малкият син на Булгар. Необикновеното момче от школата отново му подсказваше, че няма да го остави сам и даже му подсказваше за дарбите, които притежава и че е време вече да се опре на тях и да ги развие. В ушите му още звъняха думите на малкия: „…сега си пълководец, а първите изисквания за успешни бойни действия са – хората ти да са в пълно съгласие с теб, да са готови да умрат за господаря си …”

Пълководецът е ум, безпристрасност, хуманност, мъжество, строгост.

Законът е военният строй, командването и снабдяването.

Старателната подготовка, обучението на войската, наказанията и наградите са съществени за успеха, но войната има и друга страна, която не може винаги да се пресметне и предвиди:

„Войната – това е пътят на измамата.

Затова, ако ти можеш нещо, показвай на противника, че не можеш; ако се възползваш от нещо, показвай, че не се възползваш; даже да си близо, показвай, че си далеч…

Нападай го, когато не е готов, атакувай, когато не очаква.”

…. спомни си наставленията на колобър Синион за редовна медитация и ще намериш отговори на въпросите, които те терзаят… Подготви мъжете си за бой, въоръжи ги и ги снабди с оръжие, което другите нямат и те ще ти се отплатят… Но ти също трябва да извадиш от съзнанието си това, на което само ти си способен – познанията на пълководеца и управника, а те са:

Първо – знаеш много добре, че най-добрата политика по време на война или на конфронтация е да превземеше една държава непокътната; да я запазиш е по-важно, отколкото да я разориш.

По-важно е да плениш вражеската армия, отколкото да я унищожиш.

Да спечелиш много победи в битки не е върхът на военното изкуство. Върхът на военното изкуство е да покоряваш врага без бой.

Най-важното е да не допускаш враговете ти да се обединяват. Затова пресичай всеки опит за съюзяване на Цин с кое да е от племената около него.

Има три случая, в които един владетел може да докара нещастие на своята армия:

– Да заповяда настъпление, без да съзнава, че армията не може да настъпи, или да заповяда отстъпление, без да съзнава, че тя не трябва да отстъпи.

– Да участва в ръководството на войските, без да разбира от военни работи;

– Да поема отговорност, без да разбира от проблемите на командването.

– Познай врага, както познаваш себе си. Така никога в битка няма да изпаднеш в опасност.

– Когато не познаваш врага, а познаваш само себе си, твоите шансове да загубиш и да победиш са равни.

– Когато не познаваш нито врага, нито себе си, във всяка битка със сигурност ще си в опасност.

Лежащият в краката му Маготин се размърда и прекъсна наставленията на Дуло. Богатур погледна към него. Голямото момче, което знаеше от игрите се бе превърнало в спокоен и силен мъж. Спомни си деня когато се видяха. Маготин не беше въоръжен, но докато разговаряха, конят му бе отстъпил на три крачки от него. И той като ездача си надуши стаения хищник. Запита се дали ще го следва и докога. Усетил погледа му Маготин трепна и след миг се изправи готов да изпълни всяка заповед на канартикина.

– Спокойно, спокойно. Събуди Бузан и Сивин и елате при мен. – каза Богатур и напусна шатрата, понесъл със себе си седлото и пълна кана с вода.
Белите върховете на Небесната планина аленееха под първите лъчи на слънцето и долината на реката тръпнеше в очакване на новия ден.
Богатур разкърши рамене и се обърна към тримата мъже, които стояха пред шатрата.

– Вие дойдохте тук с мен по волята на баща ми. Ако ме приемете заваш водач, волята ви вече няма да бъде ваша – каза той. – Коленичете!
Маготин, Бузан и Сивин се отпуснаха на коляно и Богатаур вдигна палаша си над главите им и обръщайки се на изток произнесе с твърд глас:

Тангра,
Аз съм човек на Тангра
Кълна се в Небето
Кълна се в Бога на сияйното Слънце.

Изрекъл клетвените слова той се наведе взе каната с дясната си ръка и изля водата върху главите им и изрече:

– Който наруши тази клетва, нека кръвта му потече като тази вода!

– Който наруши тази клетва да не може да язди повече кон! – и той посочи обърнатото седло.

– Нека тази клетва бъде здрава като тези преплетени ремъци!

Канартикинът отново се наведе откъсна снопче трева и го разпръсна върху главите на мъжете с думите:

– Ако някой наруши тази клетва, нека трева покрие гроба му!

– Сега сме род и едно племе – изненада ги Богатур. – Наричам ви мои братя и сме един народ.

Мъжете вдигнаха глави, поразени от тона му и от смисъла на неговите думи. Ведър полъх повя от планината и Богатур обърна глава към Небето. Знаеше, че това е добър знак от Тангра.

– Братя мои! – обърна се отново към мъжете Богатур. – Дните на детството отдавна са зад гърба ни. Сега сме тук, далеч от родните огнища. Това тук е нашата държава и нашата собствена армия. Съдбата отново ни събра, но вече пораснали и възмъжали. Време е да станем истински воини, защото обикновените хора намират смъртта си там, където са неопитни, търпят поражение в това, от което не умеят да извлекат полза.

– Ние разполагаме с 10000 души. Много ли са и ли са малко само времето ще покаже. От нас четиримата се иска да ги обучим и екипираме така, че те да не се страхуват от много по-многочислен неприятел. А за да стане това трябва да въведем ред и дисциплина. Дисциплина, това е изпълнение на правилата и заповедите. Така че трябва да създадем и утвърдим правила и да изискваме никой, включително и ние, да не ги нарушава. Ако някой ги наруши – да бъде посечен. Това на практика ще стане като въведем системата на взаимната отговорност. Ядрото на нашата армия ще бъде чърдата – бойна единица от десетима конници; следват 100, 1000 и 10000 конници. Във всяко подразделение при провинение на отделен конник ще отговаря цялата част. „Когато някой в чърдата наруши някаква заповед или разпореждане, ако го издадат, другите се освобождават от наказание; ако знаят и не го издадат, и десетимата ще получат смъртна присъда. Например ако спешените конници не вървят в такт с барабана, те ще подлежат на наказание; ако разговарят или вдигат шум, ще получават смъртно наказание; ако не се подчинят на команда наказанието също ще бъде смърт.

– Сега искам да обърна вниманието ви на подбора, който трябва да извършите при определяне на военачалниците.

Разбира се способностите не са еднакви – могат да бъдат големи и незначителни. От вас зависи кого ще назначите.

Ще обърна вниманието ви първо на положителните, а след това и на отрицателните качества.

Този, който открива измяната и предвижда опасността, умее да привлича хората, е способен да командва чърда.

Този, който става рано и си ляга късно, говори обмислено и проницателно, е способен да командва сто конника.

Този, който действа решително, но внимава, смел е и изкусен в боя, може да командва хиляда конника.

Този, който е страшен на вид, а в душата си не знае що е страх, познава страданията на другите и пази хората си от глад и студ, е способен да командва десет хиляди конника.

Този, който дружи с достойни мъже и издига способните, не губи напразно ден, честен е, внушава на всички доверие, великодушен е и се пази в спокойни и смутни времена, може да командва сто хиляди конника.

Този, който разпростира обичта си върху всички свои подчинени, чиято искреност и честност прави от съседните племена съюзници, разбира небесните знамения, събитията около себе си и устройството на земята долу и, който смята целия свят за свой дом, той се способен да възстанови Империята на предците.

А сега ще обърна вниманието на пороците, които не трябва да притежават нашите военачалници.

Първо – ненаситна алчност.

Второ – завист към достойните и способни хора.

Трето – склонност да вярват на клеветниците и да дружат с изменниците.

Четвърто – мерак да съдят другите и неумение да видят собствената си вина.

Пето – плахост и нерешителност.

Шесто – пристрастие към виното и жените.

Седмо – любов към злонамерена лъжа и душевен страх.

Осмо – просташки език и груби маниери.

Вие познавате мъжете по-добре от мен. Затова определете най-достойните и им поверете командването. В хода на обучението, което ще започнем с тях може някой командир да не се окаже на нужното ниво. Не се притеснявайте да коригирате избора си към по-добро.

– Маготин – обърна се Богатур към най-зрелия от мъжете,.– назначавам те за бори таркан на табора. Искам в четирите ъгъла да изградиш дървени стражеви кули. Ако се налага между тях направи укрепления, така че да могат да се подкрепят със стрели от лъковете. Там да има сигналисти с рогове с готовност да сигнализират при опасност. В междините подреди талигите. Ти ще отговаряш и за пастирите на воловете, козите, овцете, бойните и тренировъчни коне. На теб ще са подчинени готвачите и помощниците им. Давам ти хиляда души. От тях шестстотин за охрана, а останалите разпредели както намериш за добре. Хора ще получиш от Бузан и Сивин.

– Бузан и Сивин – от днес вие сте кана багатури. Желанието ми е да направите от подчинените си багатури като вас. Разпределям хората ни на четири отряда. За хората на бори таркан Маготин вече казах. На вас, кана багатури Бузан и Сивин давам в подчинение по две хиляди конника.

– Ти, кана багатур Бузан, поемаш левия отряд, а ти кана багатур Сивин десния.

За мене остава средния отряд в състав от четири хиляди конника.

А сега за обучението. Ако воините не се занимават с военна подготовка, сто души няма да се справят със сам но обучен воин. Ето защо е казано: „Да изпратиш хората на война, без да си ги обучил, значи да ги изпращаш на сигурна смърт.”

Следователно, нашите конници трябва да бъдат обучавани неуморно. На първо място трябва да научат що е правилно поведение и какво значи да изпълниш дълга си, сетне да бъдат предани, да имат доверие, да им се разяснят правилата и санкциите при нарушение, а след това вече могат да бъдат управлявани чрез наградите и наказанията.

Когато конниците вече знаят какво се иска от тях, може да се премине към военно обучение. Един човек може да обучи десет, десет могат да обучат сто, стотина – хиляда, хиляда – десет хиляди. Ако войската ни бъде обучена по този начин, неприятелите ни ще треперят от ужас и ще бъдат победени.

Как ще протича обучението. То ще се провежда извън табора на определени места денем и нощем, зиме и лете при дъжд и вятър с пълно бойно снаряжение.

Местата за обучение ще бъдат следните:

– Район за строево обучение. Там досегашните конници ще бъдат спешени. Ще бъдат приучавани да се подреждат в кръг и квадрат, да сядат и стават, да маршируват и да стоят на място, да се обръщат наляво и надясно, да вървят напред и назад, да се разделят и обединяват, да се събират и разпръскват.

– Място за упражняване с палаш. Тук ще се тренират освен пробождане и сечене с палаша и други удари и маневри като: въртящи, лъжливи, докосващи, чупещи, режещи, срязващи, опасващи, цепещи и удушаващи.

– Място за обучение в хвърляне на късо копие на далечина и в цел. Като се научат да го хвърлят от земята ще преминат на обучение по мятане от кон. Първо от място, а после и в движение.

– Район за езда. За доброто владеене на коня трябва добра и качествена амуниция. Постепенно ще снабдим конниците с леки и удобни седла, с ребра от волски рог и бреза. С възглавнички от телешка кожа, натъпкани с еленова козина, която не се степва. И най-вече с метални стремена и подкови за конете, които са изобретение на колобър Дуло.
Така конниците вече могат с лекота да приложат наученото в първия център, а именно – да научат конете да спират и тръгват внезапно; да падат на колена; да се обръщат на 180 и н 90 градуса в галоп.

Да ги обучите да яздят отстрани на коня и под корема му, за да може по този начин да се прикриват от стрелите и копията на врага. Да се научат да имитират, че са улучени от стрела или друго оръжие, и да увисват като убити отстрани на коня, и след това, като заблудят преследвачите си, внезапно да се изправят и да използват оръжието си, като поразят врага с изненада.

Да овладеят позата за стрелба с лък от коня, като стрелецът е извърнат назад. По този начин стрелите, отправени към целта, се забиват по-силно, когато се пускат с голяма сила право към преследвачите, които, като препускат срещу стрелите, попадат и се натъкват на тях и така сами си нанасят много по-силен удар поради това, че ги преследват и биват удряни от извънредно близо.

И още нещо специално. При галопирне има един кратък миг, в който и четирите копита се намират едновременно във въздуха. Научете ги да пускат стрелата в този момент и те винаги ще улучват безпогрешно.

Подготовката на конните стрелци да включва упражнения по неподвижна и подвижна цел от галопиращ кон и в тръс, от всички възможни положения на гърба на коня. Целите да се разполагат на разстояние 75 аршина и да имат големина колкото волско око! Конните стрелци да стрелят в мишената направо, странично и назад от препускащия кон.
След като бъде овладяна до съвършенство единичната ездова подготовка може да се премине към тренировки за нападение в разсипан конен строй отначало в състава на чарда, стотна и хилядна конна част.

– Май доста ви замотах главите с толкова много приказки. Е, сега е време за действие. Кана багатури Бузан и Сивин стройте всичките ни хора и заедно с бори таркан Маготин отделете от тях по-слабите и тези, които не могат да носят военна служба. Бори таркан Маготин, твоите хора трябва също да минат през тренировъчния процес. Осигури им време, за да се включат за тренировки към хората на кана багатур Сивин. А преди да се заемеш със задълженията си, изпрати ми един вестоносец! Толкова по приказките, а сега на работа братя мои!
Конникът спря до шатрата на канартикина и тъкмо се канеше да скочи от коня, когато Богатур излезе от нея и го спря.

– Не слизай, вестоносецо! – каза той и хвана юздата на запенения алест кон.  Препускай до храма на Знанието. Той се намира край град Бугур. Там ще търсиш колобър Дуло. Предай му това писмо и се връщай обратно.

Ездачът пое свитъка и пришпори коня към южните поли на Небесната планина, а Богатур се метна на Високия и се отправи към широката поляна, където бе строена боеспособна част от хората му.