Ханският съгледвач усети нещо. Беше следил двамата мъже в планината цели три дни, като стоеше далеч зад тях. Бяха го отвели дълбоко в лабиринт от каньони и високи хребети. Страната на хуните беше сурова, но съгледвачът бе опитен и познаваше всяка гънка на терена. Свечеряваше се и той вече не можеше да върви по следите им, затова потърси скривалище за през нощта.

Чувстваше се неспокоен, че ги е изгубил. В клисурата почувства сърбеж, сякаш някой го наблюдаваше. Може би бяха устроили засада? Нищо чудно. Пограничните хунски отряди познаваха района по-добре от него. Ако искаха, можеха да се движат като призраци и на съгледвача му се прииска да се върне назад, за да намери следата на другия ден. Поколеба се докато стоеше абсолютно неподвижно и се ослушваше да чуе нещо през стоновете на вятъра между хълмовете.

Чу избръмчаването на тетивата, но не бе достатъчно бърз да се хвърли на земята. Стрелата го улучи в гърлото, където нямаше броня. Съгледвачът изсумтя и се килна назад в седлото. Ръцете държаха дървения рог между краката му и го задържаха изправен, а конят му тревожно изцвили. Пое дъх, изплю кървава храчка и дръпна поводите. Очите му се бяха насълзили от болка и той беше сляп, докато обръщаше коня с надеждата, че сам ще намери пътя.

От сумрака изсвистя втора стрела и го улучи в гърба, разкъсвайки сърцето му. Съгледвачът полетя напред от удара и се плъзна през шията на коня. Животното понечи да побегне, но към него притичаха мъже и го задържаха.

– Мъртъв е – каза стрелецът на спътника си.

Докум постави ръката си на рамото му.

– Добра работа на такава слаба светлина.

Стрелецът сви рамене, свали тетивата от лъка, нави я и я прибра в торбичката на кръста си. Знаеше, че е добър, може би най-добрият в пограничния отряд. Въпреки това Докум явно познаваше врага. Беше успял да предскаже действията на съгледвача и да го изкуси точно, колкото да си получи стрелата.

Докум сякаш усети посоката на мислите му, въпреки сумрака в ждрелото.

– Затвори очите им и ханците престават да бъдат и наполовина толкова опасни – меко рече той. – Тангра насочи стрелата ти, багатуре.

Стрелецът сведе почтително глава, макар че бе майстор и се гордееше с уменията си.

– Ще успеем ли да освободим граничната крепост, господарю? Дядо ми е там. Иска ми се да мисля, че ще го измъкнем жив.

Докум се усмихна в тъмното.

– Никога не се съмнявай, багатуре. До сутринта ханците ще бъдат слепи, а съгледвачите им – мъртви. Ще излезем от хълмовете и ще стоварим върху тях като лавина.

Утрото настъпи и слънчевите лъчи осветиха прашните земи около граничната крепост. Четири цзюн се бяха разположили около високата кула на крепостта.

Част от вòините на челния отряд на император Гао Цзу бе обсадил крепостта от всички страни и те знаеха, че водата вътре е оскъдна. През долината минаваше дълбока река и те можеха спокойно да поят конете си, докато онези вътре усещаха единствено прахта в гърдите си. Някои от ханските вòини бродеха из изоставеното градче. Други бяха построили мост над реката, за да могат да ловуват по гористите склонове от другата страна. Не бързаха. Крепостта щеше да падне, а поредното селище – да приеме новия си управник или да бъде напълно унищожено. Командирите се мотаеха и гледаха как лъчите на слънцето разтеглят сенките по земята. Не им трябваше нито градчето, нито каквото и да било в него, но то се намираше по пътя на север, а императорът бе наредил пътят да се разчисти.

Бузан излезе от планините по изгрев слънце. Най-добрите му разузнавачи познаваха района по-добре от всеки хански съгледвач и ги бяха изловили в клисури и долини, докато не падна и последният. Ханците нямаше да бъдат предупредени за атаката. Бузан ликуваше, когато хората му се изсипаха в долината с блестящата на есенното слънце река. Ханците едва успяха да изтичат при конете си, а войската му вече се бе построила. Отрядът му бе разнороден. Имаше усуни, киргизи, юечжи и дунху. От лявата му страна яздеше старият му отряд и около това ядро Бузан бе обучил повереното му от кана ново попълнение.

Ханците ги посрещнаха със свистящи стрели от лъкове и арбалети, но той познаваше противника и хората му бяха облечени в нови доспехи от ковачниците на Паламар, и малцина паднаха при първите жестоки залпове. Щом дистанцията намаля, Бузан препусна напред с войнствени викове и ханските стрелци се прицелиха в безценните му коне. Те също бяха предпазени с най-добрите брони, които можеше да произведе Бугур – метални люспи, които се припокриваха по дългите им муцуни и гърдите. Това забавяше атаката, но пък стрелите не можеха да ги повалят с лекота.

Удариха вражеските редици, които се оформиха пред тях от хаоса, стовариха се със зашеметяваща сила върху им, но те не отстъпиха. Последният залп стрели полетя към хората му и дори броните и щитовете не успяха да ги защитят, когато ги улучиха от упор. Багатур багаин Бузан ги видя да падат, но вече бе сред врага и сабята му пееше. В устрема си не прецени първия удар и той попадна върху шлема на един хански вòин. Скоростта му даде допълнителна сила, мъжът полетя назад и моментално бе стъпкан от копитата. Войската на Бузан бе оцеляла при първия контакт и центърът на ханците отстъпи объркано.

Видя по фланговете да се образуват криле и сетин багаин Докум изпрати хората си срещу тях, като ги спря още в самото начало на маневрата. Командирите и вòините на ханската войска бяха ужасени от рева на свирещите стрели и изненадани от тактическите умения на хуните. Бузан изкрещя от ярост и радост, когато врагът отстъпи под звуците на гонговете.

Обезумели, вòините на империята Хан, все пак продължаваха да се бият и клането стана ужасно, когато хуните ги притиснаха твърде силно. Командирите им все пак успяха да ги подредят в тесен строй и се оттегляха на групи, а най-близките редици ги прикриваха с алебарди с клюнове цзи и мечове. Бузан вдигна ръка и предната му редица опъна лъкове. Когато между двете сили се отвори разстояние, те пуснаха залп, като всеки се целеше във вражеските вòини, които нямаха щитове. Ревът на залпа отново вся паника в ханските редици. Оцелелите коне като подивели скачаха наляво и надясно, изправяха се на задните си крака и тъпчеха падналите си ездачи и съседите им. Десетки се строполиха мъртви като покосени от точността на изстрелите; а багатурите на Бузан продължаваха напред стъпка по стъпка, като ги отблъскваха от стените
на крепостта. Малкото жители на градчето ликуваха по стените.

Реката се намираше на по-малко от километър разстояние, когато вòините на императора се отказаха от съпротивата и препуснаха към моста. Бузан полетя в галоп с хората си след тях, твърдо решен да ги избие до крак. Заповедта на кан Богатур беше да не влиза в тежки сражения, но той не устоя на изкушението да се наслади на гледката. Препускаше леко, усещайки студения ветрец по лицето си.

Ханците не спряха при моста. Оцелелите вòини го прекосиха, без да намаляват ход, рискувайки живота си в блъсканицата. Мостът бе добре построен и хората на Бузан не се поколебаха да ги последват.

Военачалникът та Богатур видя как някои от ханските вòини скачат от конете си и се втурват с брадви към въжетата и гредите, без да обръщат внимание на връхлитащия противник. Може би стотина от конниците му бяха прекосили реката и с ужасна яснота багатур багаинът разбра, че ханците са решили да разделят силите му на две и да оставят онези при крепостта безпомощни, докато разкъсат като побеснели кучета тези, които са преминали отвъд реката. Хладнокръвното мислене на командирите им обузда буйната му кръв и той дръпна поводите. Можеше да заповяда да убият онези, които се мъчеха да разрушат подпорите на моста. Така щеше да избие ханците до последния човек, но ако мостът паднеше, мнозина от хората му щяха да загинат. Реши, че е направил достатъчно, а се сети и за заповедта на кана. Беше наранил и окървавил дракона, който досега не познаваше поражение. Вдигна рога, който висеше на кръста му и хората му като един се отзоваха на сигнала.

Онези, които още не бяха стигнали моста, отстъпиха назад и се построиха в блестящи редици, като вече надаваха победни викове. Другите се отдалечиха от врага и започнаха да се оттеглят по моста. Бузан гледаше с гордост как следват безпрекословно заповедите му и вдигат щитове, за да посрещнат летящите към тях стрели.

Мостът рухна в реката, вдигайки висок фонтан от пръски. Около двадесет души все още се намираха от другата страна и Бузан отиде до брега и погледна надолу към водите. Брегът от близката страна беше прекалено висок и отвесен. Може би в друг ден двадесетте можеха да преплуват с конете, но не и когато вражеските стрелци бяха готови да ги пронижат веднага щом се спуснат надолу по брега. Багатур багаинът вдигна сабята си за поздрав към онези, които го гледаха от другата страна на реката, към врагове и подчинени.

Хората му отвърнаха на жеста и обърнаха конете си, за да се хвърлят в последна атака срещу ханците. Бяха съсечени, но загинаха без страх, отнасяйки със себе си колкото може повече неприятели.
Противниковите сили стояха една срещу друга от двете страни на буйната река, задъхани и окървавени. Багатур багаинът едва ли би могъл да опише екстаза на този момент. Видя ханския командир да подкарва коня си към брега на реката и известно време двамата се взираха един в друг. Императорският генерал сви рамене към следата от мъртъвци, която водеше към крепостта в далечината. После вдигна меча си, повтаряйки жеста на уважение, след което обърна коня и се отдалечи. Богатур щеше да научи и не беше нужно Бузан да продължава да предизвиква неприятеля.