Император Гао Цзу се беше замечтал пред високия прозорец в залата за аудиенции на летния дворец. Усети, че е уморен и гладен. Не беше ял от сутринта, а денят бе изпълнен с твърде много срещи, за да ги запомни. Сякаш всеки, който заемаше някакъв пост в Чанан , имаше нужда от одобрение или съвета му за водене на държавните дела. А той и преди и сега си оставаше един.

Тази велика държава беше избрала пътя на войната. Разширяването ù беше родено в грохота на битките и пролятата кръв. До вчера тя бе разединена, обхваната от бунтове и гражданска война.

Той, Лиу Бан селянинът от провинция Цзянсу, успя с твърда ръка да сложи край на размириците. Това му струваше враждебността на бившите княжества, които бившият император Цин Шъхуан бе успял да събере в една държава. Някои от тях стояха зад стените на укрепените градове и чакаха провала, му който все не идваше, чакаха със страх, защото войските му бяха най-силните: на изток пребогатото Джао; пò на север особнякът Ци; към степната пустош – Йен, чийто вòини имаха репутация на диви орди; на юг – Чу и У, където условията на живот бяха много добри поради изобилие, контрастиращо с безводието на по-северните райони. Сега бившите им управници бяха превърнати в кротки васали и бе само въпрос на време да бъдат заменени от чиновниците на администрацията му.

Новият ред като ритуалната „бронзова брадва” щеше да подкастря и най-малките клонки, щом се установеше, че не растат в нужната посока. Така народът ще се подчинява безпрекословно, щом като централната власт му осигурява жизнения минимум.

В новата държава за армията ще бъдат заделяни колосални средства и тя в най-скоро време ще възвърне мощта си на империя, като в древните времена на Шан и Джоу. Империя, която ще се управлява лесно, защото ще се основава на терора, осъществяван от Тайната служба, чиято структурата представлява една от най-добре пазените тайни в империята.

Като всички тайни служби тя разполага с агенти, занимаващи се с шпионаж и контрашпионаж, които се набираха внимателно, срещу възнаграждение. Мнозина поданици на Хан от всякакъв произход – от бедния селянин до заможния търговец или писаря, все някой ден биваха пресрещани на улицата или в дома си от някой непознат. Това беше агент от Тайната служба, който най-любезно им искаше сведения относно този или онзи, за разговор или събитие, чийто свидетел са били.

Тежко на онези, които откажеха да сътрудничат! Един прекрасен ден съдбата се оказваше неблагосклонна към тях – падаха от високо или биваха нападнати от разбойници; животните им – ако имаха такива – умираха от незнайна болест; понякога и близките им биваха отвличани и откривани, разкъсани от диви животни.

Онези, които се съгласяваха да говорят, биваха възнаграждавани с по някоя дребна пара. Но превръщайки се в доносници, те се излагаха на отмъщението на тези, които бяха издали и в очите на жертвите си завинаги оставаха белязани с клеймото на позора. Тайната служба беше ефикасна машина за производство на омраза и пораждане на напрежение.

По такъв начин Тайната служба на Хан всяваше изключително ефикасен терор, който насаждаше дълбока мнителност сред населението, особено в големите градове. Тя беше успяла да опорочи отношенията между хората. Всеки виждаше в другия, независимо дали е случаен минувач или близък съсед с подозрително поведение, платен агент на Службата. Всеки внимаваше какво говори.

Когато трябваше да се пази тайна, хората си говореха шепнешком. Ако някой искаше да навреди на опонента си, достатъчно беше да пусне лъжлив слух по негов адрес и Тайната служба незабавно се заемаше с него.

Но главна задача на тази служба беше постоянно да следи за надеждността и дискретността на висшите чиновници и военни.

Ако зад някой беден селянин се криеше платен дребен шпионин на чужда държава, това не беше толкова важно, колкото ако това беше управител на провинция или комендант на гарнизон.

Защото, когато някой генерал се опитваше да не се подчини, това можеше да се превърне в държавен преврат.

Така според тази доведена до крайност логика, най-високопоставените служители в империята се превръщаха в основен обект на разследване и наблюдение от страна на агентите на Тайната служба. Главата на дракона следеше самата себе си.

Но това не беше всичко. Осигурила спокойствие вътре в Поднебесната империя, Тайната служба се грижеше и за непрестанното разширяване границите на империята за сметка на съседите.

Гао Цзу помнеше предсказанието на Змията и не смееше открито да нападне хун-ну, но при всяка отдала се възможност агентите на Службата подстрекаваха вождовете на отделните племена да воюват едни с други.

Днес му докладваха, че синът на кан Дорбар е убил баща си и се е обявил за кан на хунската държава. Гао Цзу потри доволно ръце. Могъщата и единна довчера хунска държава, преживяваше тежко вътрешно сътресение. За първи път един хунски кан падаше убит не в сражение, а от ръката на своя собствен син.

Императорът изпита лека досада при спомена за смъртта на наложницата Ван Ди и офицера Лю Сюн. Опитът на предшественика му Цин Шъхуан-ди да постави на хунския престол цинско протеже бе претърпял провал. Но не всичко бе загубено. Юечжите бяха настроени враждебно срещу новия предводител на хун-ну, който ловко им се бе изплъзнал и осуетил жаждата им за мъст.

На изток държавата дунху бе на върха на своето могъщество. Нейният предводител също имаше сметки с хун-ну. Време беше да натовари ръководителя на Тайната служба – своя довереник генерал Хуан Вън да намери начин една от двете държави, а защо не и двете, да нападнат разклатената хунска империя.

Стигнал до това решение, Гао Цзу се отърси от налегналите го мисли, обърна гръб на прозореца и тръгна по мрачните коридори към къпалнята. Въздъхна, предвкусвайки удоволствието и влезе в залата с басейна. Робите вече бяха стоплили водата, той отново разкърши врат и се приготви да се освободи от грижите на деня.

Робите го съблякоха с обичайната експедитивност, докато той гледаше двете момичета, които го очакваха в басейна, за да натрият кожата му с масла.

Гол, Гао Цзу се отпусна в басейна, наслаждавайки се на усещането за пространство под високия таван. Водата се плискаше около него и той започна да се отпуска, докато момичетата разтриваха кожата му с ароматни билки. Докосването им го съживяваше. Не след дълго измъкна едната от басейна и я положи по гръб върху плочките. Зърната на гърдите ù се втвърдиха от внезапния студ. Долната част на краката ù остана в топлата вода, докато императорът я обладаваше мълчаливо. Тя беше добре обучена, ръцете ù се виеха по гърба му и тя пъшкаше под него. Другата ги наблюдаваше известно време с безстрастен интерес. После продължи да сапунисва гърба му, но притисна гърдите си в него и той изстена от удоволствие. Без да отваря очи, Гао хвана ръката ù и я насочи надолу, за да може да усети как прониква в приятелката ù. Тя се притисна към него с професионално умение и той се усмихна. Покой овладя ума му, докато тялото се стягаше и тресеше в конвулсии. Тук удоволствието вече бе към края си, но след малко в спалнята щеше да го поднови с твърдите тела на момчетата с белосаните лица .

Никога нямаше да забрави нощта, в която искрено започна да мрази съпруга си император Гао Цзу. И тя като него беше селско момиче, когато се ожениха. Родиха им се трима сина, а после събитията се развиха с главоломна бързина. Мъжът ù тръгна на война и се отдели от нея за дълъг период. После съдбата отреди той да стане император, а тя императрица. Но съпружеското ù щастие не трая дълго. Една вечер Лиу – тя все още не можеше да свикне с новото му име, без дори да си дава труда да се обърне към нея, я просна по корем и я облада, опитвайки се дори да премине тясната задна порта на нейната йони. Държа се непоносимо грубо, съвсем като пощръклял козел.

– Ти да не си полудял? Какво те прихваща? – каза тя тогава, разярена и шокирана, след като го отблъсна силно и седна на края на леглото.

И едва тогава установи, че императора на Поднебесната империя е пиян: вонеше на ракия от сорго и я гледаше заплашително. Вече не бе любящият ù съпруг и баща на децата ù, а просто мъж, търсещ животинското удоволствие, който се отнасяше с нея като с най-обикновена куртизанка и можеше просто да я хвърли, след като е взел каквото му трябва.

И без да сдържа повече гнева си, тя го зашлевила силно и тресна вратата под носа му.

Докато съпругът ù приемаше ласките на млади момичета и момчета, Люи хоу, без да губи и секунда, прие в спалнята си единствения мъж, с когото напоследък имаше истински любовни отношения.Само две неща можеха да подклаждат угасващите въглени на затихващата ù страст: мускулестото тяло на младия хун и миризмата на конско снаряжение и волен безкрай.

Той добре познаваше вкусовете на императрицата и знаеше, че мазолестите му длани прекарани по гърдите и корема ù, можеха да я разтопят от удоволствие.В сравнение с обкръжението около императора, тайният любовник на Люи хоу се радваше на особен статут.

Гао Цзу го познаваше още от времето, когато бе само един чиновник в затвор в дълбоката провинция. После в дългите походи, лишения, кървави сражения Хуан Вън бе показал своята преданост и лоялност. Заклевайки се във вярност на Гао Цзу в момента, когато той обяви, че ще приеме титлата император, генерал Хуан Вън вече предвождаше най-боеспособния отряд от армията му.

В желанието си да докаже признателността си и същевременно окончателно да купи лоялността му, която бе пословична, императорът му беше поверил длъжността Пазител на закона.

Това беше една от най-високите и най-желани, но и най-опасни административни длъжности в империята. Беше пожизнена и само императорът можеше да назначава своя избраник. Пазителят на Закона имаше задачата да ръководи Тайната служба и лично да съобщава на императора какво не върви в държавата и какво готвят нейните външни врагове. Той можеше да пътува навсякъде, да проверява и да изслушва хора от всички слоеве на обществото. Нищо не трябваше да убягва от зоркия му поглед: от нарушенията на чиновниците и данъчните служители, до неправомерното забогатяване на писарите свързано с незаконната продажба на оръжие, от което се възползваха продажни военни, продавайки го на разбойници и вражески държави.

Така всичко, което противоречеше на закона и правилата достигаше до ушите му, благодарение на мрежата от шпиони и доносници. В тази гнусна среда на сплетни, интриги и доноси, в която на повърхността изплуваха само най-хитрите, генералът се опитваше да осъществи един почти невъзможен подбор между онова, което бе резултат на интриги и реалните факти, за които информираше Гао Цзу по всяко време. Той не искаше нито да се възползва, нито да злоупотребява с огромните правомощия, като ги използва за лични цели.

Службите му се помещаваха на три етажа. На втория етаж, охраняван като непристъпна крепост, се намираше залата с картите и плановете на всички настоящи и бъдещи бойни полета. Там имаше справки, съставени благодарение на информацията, получена от шпионите, които Вън изпращаше във всички вражески територии. Благодарение на тях се изработваха стратегиите за нападение и се доуточняваха внезапните нападения, които да осигурят на империята сигурно разширение на границите за сметка на съседите.

Така всички в империята Хан се страхуваха от него и го уважаваха за неподкупната му честност. Император Гао Цзу му вярваше безусловно и не се колебаеше да го дава за пример на министрите.

Единственото, на което не можа да устои бе тайната му връзка с жената на императора. Тя бе омаяла невинното му сърце с чара, ума и красотата си и след многобройните ù опити да го съблазни, накрая той не устоя пред удоволствията, които тялото ù можеше да предложи на един мъж.

Той пристъпи към нея.

– Овладей крепостта на Очарованието, генерале! – нежно прошепна Люи в ухото на знатния си любовник. – Тя очаква щурма ти с нетърпение…

Императрицата го изгледа с най-прелъстителния си поглед. Обичаше грубоватите му ласки, които я разтърсваха, за разлика от преситените лигавения на съпруга ù.

– Трябва да внимаваме. Страхувам се че Главният евнух ни шпионира – промърмори генералът, целувайки шията ù с цвят на слонова кост.

Тя застана на колене пред него, предлагайки на погледа му съблазнителното деколте на ризата си, през което надничаха розовите връхчета на малките ù щръкнали гърди и започна с безкрайна нежност да го обсипва с небесни грижи, пред които генералът не можеше да устои.

– Трябва да тръгвам. Могат да ни видят – прошепна младият мъж, като се насити на ласките, с които любовницата му го обсипа.

Той целуна красавицата и крадешком напусна стаята ù през дългата колонада, която водеше към закътания заден двор. В сянката на високата каменна стена стояха десетина конника. Генералът им махна с ръка и те безшумно поеха на изток. Пърхането на крила на прилеп издаде ново раздвижване. От сянката се появи спешен ездач, водещ кон с навити около подковите му парцали.

Генерал Вън приближи до него пошушна му нещо на ухото и ездачът безшумно се метна на коня и напусна двора през северната порта.