Не можех да заспя затова излязох от палатката, да се поразтъпча и да се поосвежа, белки ми се приспи. Гъста, лепкава мъгла бе затиснала клисурата и правеше хоризонталната видимост почти нулева и едва не се спънах в обтяжките на съседната палатка. Как да е направих двадесетина крачки в северна посока и обърнах глава към грамадата на „Хан Тенгри“ – върхът тъмнееше все така близък, все така загадъчен. А лавините, като по разписание продължаваха да раздират смълчаната пустош с грохота на близки и далечни “забързани влакове”.

Нямаше нищо за гледане, пък и мъглата пълнеше гърдите ми с влага, сякаш плувах под вода с отворена уста. Обърнах се надясно с намерение да се прибирам и тогава над двата безименни върха от южната страна на ледника се появи светло петно. То започна да се уголемява, а мъглата наоколо като скачен с него съд, да се оттича по течението на ледника. Бялото петно придоби формата на голям кълбест облак, а небето около него се изчисти и заблестяха звезди. И тогава от него започнаха да излизат стотици цветни ленти: оранжеви, жълти, сини; някои устремени към смълчания планински гребен се виеха като спирали; други, пречупвайки се стрелообразно, но всички озаряваха със собствена светлина небосклона над невидимата за очите ми Такла Макан. Трябваше да минат няколко секунди докато се сетя, че това са безмълвни светкавици изпратени да съживят поне за малко страшната пустиня. Прехласнат от това вълшебно зрелище забравих накъде бях тръгнал, къде се намирах, само гледах и немеех пред това чудо на Твореца, докато Той самият не напомни за себе си.

Не зная колко време бях в това състояние, но точно над облака небосвода се отвори и бял водопад бликна надолу. Завъртях глава назад, а бялото сияние вече бе обгърнало като в рамка обърнатия на изток триъгълник от изящната пирамида на „Хан Тенгри“. Смаян от това видение спрях погледа си в това магическо златно огледало и само след миг върху него се появи образ на древен български кан. Стоях като хипнотизиран, зад гърба ми изтокът тътнеше и се обливаше в неземни светлини, а отгоре ме гледаше Той – Праотецът. Какво бе това: копие, проекция, холограма? – каквото и да бе, То предизвикваше у цялото ми същество огромно чувство на преклонение, което едва не ме поваляше наземи.

– Добре дошъл тук, в Свещената планина на прадедите си – по-скоро осъзнах, отколкото чух звук или глас. Разбрах само, че ТОЙ общува с мен телепатично, чрез някакъв визуално-емоционален език.

“Представата, че още от библейски времена Бог е замлъкнал, с каменно лице и е спрял да говори на хората, е невярна, изопачена. Представата, че Бог се е разсърдил на човешкия род и го е изгонил от Рая е невярна, погрешна. Представата, че Бог Се Е обявил за съдник е невярна и погрешна. Бог обича всяко човешко същество, което някога е живяло, живее и някога ще живее.

Бог желае всяка душа да се върне при него и не може да допусне това Негово желание да не бъде изпълнено. Бог не е отделен от нищо и нищо не е отделено от Него. Бог не се нуждае от нищо, защото Той е всичко, което съществува.

Това е Новото, което трябва да Чуеш. Всичко останало е илюзия. Твоя малък народ и целия човешки род дълго са живели с илюзии. Не защото са глупави, а защото са много умни. Хората интуативно са разбрали, че илюзиите имат своя цел, при това твърде важна. Повечето хора са забравили, че знаят това. А някога вашите колобри го знаеха.

Забравили сте и, че самото забравяне е част от онова, което са забравили, а по този начин – и част от илюзията.

Дошъл си тук да търсиш стария ви Бог, аз ще ти кажа, че Сега и Тук от собствения си опит, чрез собственото си преживяване ще се убедиш, че Бог живее вътре в теб, че винаги, когато поискаш, можеш да се срещнеш с Мен. За твоя народ аз бях

Тангра, за други съм Саваот, Буда, Аллах, за някои твои съвременници съм просто Твореца. Обръщай се към мен както ти подсказва сърцето ти и това ще бъде вярното име. В това твое начинание-преживяване ще ме срещаш навсякъде около теб и вътре в теб. Но взорът ти трябва да проникне зад илюзиите на днешните хора. Трябва да ги отхвърлиш, преодолееш, пренебрегнеш.

Сега ще ти ги подскажа и ти ще ги запомниш, защото те са вътре в теб и винаги са били там, остава само да ги извадиш на бял свят, но не като древни скрижали, а като простички човешки истини. Вникни дълбоко в тях, за да ги осмислиш и припомниш на тези, които искат да си спомнят за тях. Ето ги: нужда, неуспех, разединение, недоимък, изискване, присъда, осъждане, ограничения и невежество.

Чудото, което е пред очите ти е, че в него няма нищо екзотично, нищо фантастично. То не е било само за дедите ти, не е и за определен елит, а за цялото човечество. Когато осъзнаеш това, ще усетиш силата на корените си и ще се слееш с тяхното удивително битие”.

Колко време трая това?! Когато дойдох на себе си планината отново тънеше в мрак. Тишина и спокойствие изпълваше долината на ледника, а нагоре винаги неспокойния пролом също мълчеше, сякаш сепнат от появата на Твореца.