След успешното приключване на поредното тактическо учение военнослужещите от поделението за специална операции на ВМС с командир капитан ІІ ранг Евгени Станев имаха право на кратък отдих. Това стана на среща на няколко поколения флотски командоси – от о. р. капитан І ранг Славчо Василев бивш зам.началник на отдел до най-младите бойци, постъпили на служба преди година. Събра ги втората поредна мемоарна книга на техния колега мичман от резерва Христо Милков, озаглавена „Казармата”. Всеобщо бе мнението, че спецификата на темата е такава, че белият лист не може да бъде излъган: „Казармата е увлекателно написана книга от един добър разказвач. И тук, както в първата книга – „Тихина”, са поместени малко известни факти и подробности около тях, без да се прекрачва рамката на класифицираната информация. Умело е използван творческият похват при съчетаването на автобиографията с историята на едно много специфично поделение, което се създава във ВМС за първи път.

Впечатляват умелото описание на спецификата на този воински труд, търсенето на отговора, кое е по-трудното за преодоляване при изпълнението на сложните задачи: физическата болка, преумората или психическото напрежение пред неизвестността. „Казармата” се появява във времето, когато наборната военна служба постепенно си отива в историята. Отиват ли в историята обаче проблемите, не е ли всяко ново изпитание добре забравеното старо? Третата част от мемоарите е озаглавена „Върхът на копието” (използвана е символиката от Стария Завет). Наистина ли върхът на копието е бил толкова остър? В какви ръце е това копие сега? И ветерани, и воини от строя зададоха многобройни въпроси към автора, който не скри, че част от нещата, които е искал да каже, могат да бъдат прочетени и между редовете, стига читателят да поиска това.

Христо Милков готви и трета книга, в която ще потърси истинските корени на прабългарските воини – универсалните бойци от древността и средновековието, чиито наследници са и днешните командоси.

Атанас Панайотов