2 Август; 08:30 часа. Закусваме обилно, плоф, сметана, масло, конфитюр от ягоди, чай, мляко. След това товарим багажа си на автомобил КРАЗ* с удобно купе вместо каросерия.

10:00 часа. Потегляме. Пресичаме града от запад на изток. Той е административен център на и Исък-Кулската област на Киргизия. Разположен е на устието на река Каракол в източната част на Исък-Кулската падина, в подножието на „Терския хребет“ на Западен Тян Шан на височина 1770 метра над морското равнище.

Към забележителностите на Кракол се отнася мемориалният комплекс-музей на руския пътешественик-изследовател на Централна Азия Н.М.Пржевалски, разположен на 12 километра от града, на високия бряг на езерото Исък-Кул.
Града е много озеленен, истински град – градина. По улиците шуртят и ромонят аръци, от двете страни на тротоарите се редят тридесетметрови сребърни азиатски тополи и техните бели стволове създават впечатлението, че минаваме през древна колонада.

Оттук тръгват много планински маршрути за Централен Тян Шан. Нашият минава по бул. “Карл Маркс” оцветен с ротативки и видеоигри, но отново от отвореното стъкло усещам натрапчивия мирис на говежди тор и се оказва, че малко теленце кротко пасе тревица, вързано за висока топола на тротоарната ивица. Минаваме покай местния пазар. Отново спираме и Скрипко заедно с шофьора и другите двама руснаци слизат да допазаруват. Слизаме и ние. Наоколо гъмжи от киргизи, казахи, корейци и тук-там се белеят европеидни лица. Продава се всичко от прословутите дини до коне и овни, камили, крави, телета, овце, дърва за огрев, сувенири, димят мангали с апетитни “шашлици”.

Едва към 11:00 часа се измъкваме от града, но на връщане ми се иска да поостана тук, да се потопя в древното минало на този край, за да потърся древните корени, които свързват каркарите и усуните* с предците ни.

Асфалтовия път върви на изток покрай малки селца, пресича буйни потоци, които се спускат от гористите северни склонове на „Терския хребет“. Вляво се редуват белите петна на цъфнали картофени ниви, други жълтеят с избуяла ръж и овес, с още неожъната пшеница, но преобладава пищната свежа зеленина покрила всичко наоколо. Впечатляват ме с архитектурата си паметниците в гробищата край селцата, които приличат на малки дворци. Вярването на киргизите е, че колкото по-хубава гробница построиш за родителите си, толкова повече ги уважаваш. И понеже те имат големи сравнително равни площи, не е проблем гробището им да е с размера на малък квартал….

След 40 километра в северния край на село Ак Булак пътя завива надясно и потъва в гористата клисура на река Турген–Ак Су. Асфалта свърши и пътя стана чакълест и неравен, не е много комфортно, но сме сигурни, че високата проходимост на камиона няма да ни подведе.

13:30 часа вече сме на превала „Чон Ашу“. Слизаме да се поразтъпчем. Аз се затичвам и с това изненадвам некоректно дробовете си, все пак сме на височина 3882 метра, (досега не съм бил толкова нависоко) а и въздухът е оредял.

След високото започваме стръмно спираловидно спускане към долината на река „Оттук“. Вече долу при реката от двете ни страни се стелят килимите на алпийски ливади, по които пасат малки табуни дребни кончета, овце и сиви
говеда. Видях и жив мармот.

Руслото на реката постепенно се снижи, когато точно пред нас се изправи висок до възбог каменен връх, кротката „Оттук“ благоразумно го заобиколи и веднага след това вля бистрите си води в пенливата бяла вода на река „Саръ Джаз“. Наоколо ни дръвче, ни храст, само трева покрива дъното на долината и прилежащите склонове. Тук реката е разсякла каменната гръд на планината в криволичещ недълбок каньон и на местата, където пътят отбива встрани от брега, тя изчезва от погледа, като даже не се чува и шума от клокочещите и води.

Излизайки от остър завой на пътя камионът внезапно спря.

– Вижте, вижте! – чухме гласа на шофьора по вътрешната комуникация в купето. Измъкнахме глави от прозорците и погледнахме напред. Стадо архари* тъкмо пресичаше пътя и стремглаво се втурна нагоре, следвайки водача си по невидимата пътека на стръмните канари на десния бряг.

В 15:15 часа стигнахме селцето Енилчек. Малко преди него от северната му страна „Саръ Джаз“ събира водите си с река „Енилчек“. Така заедно двете пробиват планинските хребети на Югозападен Тян Шан, за да се влеят в река Тарим, а малко по на изток заедно с нея да се изгубят в пясъците на страховитата Такла Макан (на китайска територия).

Пресичаме реката по широк каменен мост и по левия бряг на река Енилчек се отправяме нагоре срещу течението и. Тук вече няма път, а само следи от стари коловози, там където страничните потоци не са ги отмили. Друсаме се и се клатим на всички страни, но уверено напредваме.

Южния склон на хребета „Саръ Джаз“ в близост до превала е прорязан от неголеми сипеи, а по-нататък е осеян с кичури трева. Широката и плоска долина жълтее с пясъчни коси и баластра, прорязана от лъкатушещата изумрудена лента на реката.

От дясната ни страна, край която криволичи пътя ни, се изправя стръмният хребет „Инилчек-тау“, покрит с тъмно-зелени гори от тяншански ели.

След 15 километра в 16:00 часа достигаме МАЦ “Инилчек”, и това е крайният ни пункт с автомобил. Разтоварваме багажа си, благодарим на шофьора и той си тръгва обратно.

Международния алпийски център представлява две масивни каменни постройки, само на няколко метра от хребета „Инилчек–Тау“, сред китна алпийска поляна. В сградите са поместени кухненски блок, столова и складови помещения. Всичко това на височина 2600 метра над морското равнище.

Само на петдесетина метра срещу МАЦ, почти на брега на реката е разположена гранична застава. Висока двуметрова бетонна стена пази, това което е вътре от любопитни очи и уши.

За нас са построени две палатки. Разпределяме се по четирима, ние с Христо се паднахме с Роже и Никола.

Пренасяме обемистия си багаж в складовото помещение, като си оставяме само тоалетните принадлежности.

*МАЦ – международен алпийски център.
*Инилчек (кирг.) – малкият принц.

*КРАЗ – кременчугски автомобилен завод.

*Каркари и усуни – древни протокиргизи, описвани в китайските хроники, с висок ръст, бяла, румена кожа, руси и рижи коси и синьозелени очи, т.е. типични европеиди.
*Архар – див овен.