Богатур се усмихна при вида на сина си Ирнак, който шляпаше по брега на реката. Земите около река Орхон бяха по-тъмнозелени от всички други. Самата река беше широка и бистра. Тя трябваше да се погрижи за половин милион мъже и жени и два пъти повече коне, когато Сивин и Бузан пристигнеха. Под властта му народът се бе умножил и винаги отнякъде се чуваше детски плач.

След като дигна обсадата на платото Байдан, продължи на запад, победи и завладя множество малки държавици, които по онова време заемаха Таримската котловина – родината на предците му. Накрая се установи на постоянен летен лагер при реката, загърбвайки родния Ордос. Вярно, като родно място на по-голяма част от народа, Ордос винаги щеше да остане свещен, но беше твърде близо до Хан. А тук бе просторно и широко. Един водопад разбиваше водите на Орхон на бели пръски, конете и овцете можеха да пият колкото си искат. Самият той беше плувал много пъти в дълбоките вирове, които възвръщаха силите му.

Богатур се протегна. Чувстваше покой. Звуците на войната бяха далеч от това място и той се наслаждаваше на плача и смеха на момчетата, които се припичаха на слънце и се учеха да плуват като риби. Някои дори се гмуркаха и скачаха от скалите сред порой от пръски. Майките им викаха и се взираха неспокойно в дълбините, но те винаги се показваха на повърхността, като пуфтяха и се смееха на онези, които се тревожеха за тях.

Усети нечия малка ръка да го дърпа за гамашите и се наведе да люшне Ирнак във въздуха. Момчето беше едва петгодишно, но още когато бе само на няколко месеца, грейваше всеки път щом го видеше.

С рязко движение канът качи сина на раменете си и тръгна към водата. Трепваше леко, когато Ирнак стискаше прекалено силно косата му.

– Няма да позволя да паднеш, момчето ми – рече Богатур.

– Искам приказка! – викна Ирнак над главата му.

Богатур се позамисли. Жена му често се сърдеше, че разказите му са твърде жестоки за малко момче, но въпреки това синът му ги харесваше. Канът виждаше, че Алгара се намира недалеч от брега и ги наблюдава.

– Искаш ли да чуеш за вожда на чакарарите?

– Да разкажи ми! – с радостна възбуда викна Ирнак.

Богатур се усмихна и се завъртя наляво и надясно, а момченцето се разкиска от резките му движения.
– Беше огромен мъж – започна Богатур.  С толкова силни ръце, че можеше да огъне желязна пръчка. Брадата му бе като черно въже и стигаше почти до кръста! Беше преди две години, когато попаднах при него в двореца му. Скочи на гърба ми, докато минавах под една арка и не можах да се освободя от хватката му. Ръцете му сграбчиха гърлото ми и стискаха, стискаха, докато очите ми едва не изхвръкнаха от главата ми!

– И как успя да се освободиш от него? – попита малкият.

– Не успях, Ирнак. Опитах се да го отърся от себе си, както правя сега с тебе, но той беше прекалено силен за мен. Стисна още по-силно и изведнъж видях очите си да се търкалят по земята пред мен.

– Че как си ги видял, щом са били на земята? – моментално попита момчето.

Богатур се разсмя и го свали долу.

– Умничкият на татко. Не можех да ги видя. Всъщност, виждах себе си с две дупки на мястото на очите, а всъщност чакараринът още бе на гърба ми. И докато очите ми се търкаляха, видях огромен рубин да проблясва на челото му. Не знаех, че там е слабото му място, но бях отчаян. Вдигнах ръце и го изтръгнах. Силата му го напусна в същия миг, защото се криела точно в камъка. Прибрах си очите и продадох рубина, за да си купя бял кон. Оживях, но и до днес внимавам да не ми изхвръкнат очите, когато кихам.

– Вярно ли? – облещи очи Ирнак.

Богатур се засмя.

– Кой знае дали съм запомнил всичко както е било? Може пък да не е имал брада.

Ирнак изсумтя и го удари по крака, но Богатур май не забеляза. Момчето вдигна очи и видя, че баща му гледа към приближаващия чигот.

– А сега иди при майка си. Довечера ще ти разкажа друга история, ако имам време.

– Господарю кан, съветът се събра и ви очаква – каза чиготът като се поклони.

Когато Богатур влезе в шатрата, всички поизпънаха гърбове. Той зае обичаното си място на издигнатия трон вляво от входа, с лице на изток. Показателно за този съвет бе, че върху коленете на кана отсъстваше любимата му сабя. В отсъствието на кавкан Булгар, който бе заболял, мястото до лявата му ръка бе заел кавкан Кардама, а отдясно седеше калутаркан Улат. Останалите: боилът колобър Боян, канът таркан Лабас, ичиргу боил Маготин, ичиргу багаин Курт, багатур багаин Сивин, багатур багаин Бузан, сетин багаин Безмер, сетин багаин Докум, Видура, Бинду и Паламар бяха насядали по старшинство.

Канът пое дълбоко дъх и постави ръце на коленете си. Както всички останали, той знаеше, че този съвет ще промени света и се наслаждаваше на моментната тишина, докато го чакаха да заговори.
– Когато се съгласихте с моето решение да отворим обръча на обсадата на платото Байдан и да освободим император Гао Цзу и всичките му войски да напуснат невредими, вие постъпихте мъдро.

Днес ние берем плодовете на това решение. И най-близкият до ръката ми плод бе това, че войската ни остана свежа и непокътната. Което пък ми даде възможност да върна във владение изконните земи на Ордос на българското племе боян и на предводителя им кана таркан Лабас. Да изпратя два отряда под предводителството на багатур багаините Сивин и Бузан за покоряването и присъединяването към империята ни на големите племена на окутите и осуните. За тяхна чест и наша радост те се справиха успешно с поставената задача, за което моля да станем на крака и ги поздравим.

Дълго време след това одобрителните възгласи на първенците издуваха и караха да трептят стените на шатрата, а Сивин, Бузан, Безмер, Докум и Анзой с радостни лица приемаха поздравленията.

Като изчака духовете да се успокоят канът продължи:

– Пленихме обозът на ханската войска, без от наша страна да пострада нито един вòин, с което осигурихме прехраната на войската и се сдобихме с голямо количество различни оръжия и други ценности. С безкръвната капитулация принудихме ханския император да се откаже от върховенството си и да признае върховенството на хунския кан . Но това е само формалната страна на отношенията ни с Хан. По-важно за нашия народ е вещественият израз на новия договор. И според по-раншните условия Хан беше задължен да плаща на хунската държава ежегоден данък. Сега този данък се увеличи три пъти. С тези придобивки нашият народ ще заживее още по-добре. И е хубаво да пожелаем на нашите братя и сестри, майки и бащи: Всеки Леко и Весело Да Живее !

– Този спокоен и сит живот на нашия народ привлича от доста години подложените на робски условия хански поданици в пограничните области и преди време Цин, а сега и Хан се видяха принудени да издигнат яки крайгранични укрепления и да трупат в тях достатъчно гранични войски, за да успяват да удържат масовите бягства и вековните изселвания на собственото си тежко отрудено население.

Предвид създалите се „братски” отношения с Хан възлагам на багатур Видура да изгради по южната граница тържища, на които хуните да разменят с ханците обработени кожи, кожуси, вълна, вълнени тъкани и добитък срещу коприна, ориз, южни плодове и други продукти, които да достигнат до всяко кътче на огромната ни по площ държава. Днес тя се доближава до границите на

Великата Арийска Империя и е най-голяма в света по територия. Източните граници се мият от водите на източното море, южните се простират на някои места на юг от река Хун-хъ, а другаде по хребета на Алтъндаг и Кунлун, през Болор-Имеон и далеч на запад към бреговете на голямото солено езеро и морето Ашхаена и планината между тях . И още пò на запад до реките Танаис и Булга. На север империята ни граничи с непроходимите северни гори и леденото море .

От западната порта на град Чжуно започва пътят към оазисите, които позволяват на пътниците да намерят вода сред пясъците и каменистите пустини, които водят далеч на запад към планината Болор-Имеон. Преминаването през тези планини е трудно затова, кавкан Кардама чакам предложение от вас за подобряване на пътищата, които по-лесно да ни свързват с Балх и Самарканд.

Искам и по-надеждна връзка между българските стражеви орди в този район. Това ще улесни и търговците, които донасят от запад златни накити, пурпурни тъкани и инкрустирани със слонова кост предмети, а превозват нататък ханска коприна и обработени кожи от нашите земи.

Керваните, които ще започнат да се движат по тези пътища трябва да бъдат посрещани от служители, обучени от Видура и следвани от вòини. Те ще отнемат част от стоката на всеки търговец, но пък за сметка на това ще го охраняват. Думата ми ще закриля пътищата на хиляда и повече километра във всички посоки. В тази връзка трябва по пътя да бъдат разположени стражеви кули построени от кавкан Кардама като първата да бъде до западната порта на Джуно.

Не съм архитект, но искам тази начална точка от пътя на керваните да отбелязва и тържествения вход към държавата ни. Тази врата трябва да е като укрепен замък с две огромни назъбени кули, свързани с тераса от бял мрамор, която да се намира точно над входа. Тази тераса да позволява на стражите отвисоко да наблюдават преминаващите и ако се наложи, да ги спрат за проверка.

Кавкан Кардама, сега ви давам думата да ни разкажете за висящите преминавания в планината Болор-Имеон.

– Веднага искам да кажа – изправи се кавкан Кардама, – че тези пътища представляват метални мостове и служат за връзка между българските отряди, които охраняват проходите през планината.

Металните вериги и въжета, с които ги изграждаме се изработват в работилниците на багатур Паламар. Местата, където са направени тези висящи преминавания са в „главоболните планини”. Там човек заболява и повръща. Дори нашите „проходопреминавачи” изпитват затруднения.

– Виждам, че имате много работа за вършене по пътищата, но желанието ми е колкото се може по-бързо те да бъдат построени, за да могат повече търговци безпрепятствено да преминават през планините с керваните си. Повече търговци – повече пари в хазната, а това ще даде възможност на кавкан Кардама да осъществи мечтата си – да построи лятна и зимна столица на империята.

Знам, че плановете ти за двата града вече са готови. Така ли е кавкан Кардама? – изрече Богатур.

– Да, господарю! – отново се изправи кавканът. – Вече започна изграждането на лятната столица тук край Орхон. Тя ще бъде защитена с два пояса. Външният ще се състои от ограда от забити в земята дънери. Непосредствено зад нея ще бъдат изкопани окопи и дупки, в които да се разполагат отбраняващи стрелци. След окопите на разстояние половин километър ще бъде изкопан дълбок ров като с пръстта от него ще се издигне висок насип от вътрешната му страна. По насипа ще бъдат построени стражеви кули и скели и четири подвижни моста – по един към север, запад, изток и юг. На един километър от насипа ще бъде изграден градът. В средата на града ще бъде построен дървения дворец на кана. Освен дворци за приеми и тържества ще бъдат построени и дървени къщи. А които не желаят, ще разположат там шатрите си.

Тук му е мястото да кажа, че за малките отряди, които ще бъдат изпратени да пазят проходите във вечнозаледените високи планини, ще изградим каменни къщи с дебели, плътно затварящи се врати и прозорци.

Ще започнем изграждането и на каменната столица на империята. Тя ще бъде разположена между завоя на Широката река и езерата.

Вътре в града и около него ще има три концентрични крепостни стени. Площта му ще бъде разделена на три части, всяка обградена със стена. В най-вътрешната част, на хълма ще бъде дворецът на кана. Средната част на града ще бъде разделена на занаятчийски квартали. Там ще има сгради за лекуване на болни и школи за обучение на децата ни. Най-отвън ще има предградие, където хората ще могат да се занимават със земеделие и животновъдство. В това предградие ще има многобройни пазари и голяма казарма.

Улиците на столицата ще бъдат широки и просторни. В града ще има още множество великолепни дворци и канали с чиста и отточна вода, покрай които ще растат нагъсто дървета. Жилищните квартали на столицата ще бъдат разположени в средната част на града. Обширното предградие ще е обкръжено с голяма стена, която ще обхваща също и всички прилежащи поселища, земеделски участъци и места за паша. Разстоянието от нея до втората градска стена ще бъде 30 километра. В столицата ще се влиза през четири врати – северна, източна, южна и западна, които ще са разположени на разстояние 70 километра една от друга.

– Господарю, това е което имах да кажа – поклони се Кардама и седна на мястото си.

– Е, остава да си пожелаем търговците на Видура да си свършат работата и хазната да се напълни. Тогава и Кардама ще може да започне строежите си на север.

– Дойде време и да отговорим на оплакванията на нашия „брат” император Гао Цзу.

Улат извади си кожите и четчиците и пиши, а аз ще ти диктувам:

„Великият кан на хуните, когото Тангра въздигна на трона, се осведомява почитателно дали императорът е свободен от грижи. По-рано императорът бе преговарял с мен върху приятелски отношения. Аз претеглих мислите на неговото писмо, чувствах се съгласен и бях доволен. Но тогава властите на Хан в граничните области на кана таркан Лабас се отнесоха високомерно и обидно. Канът таркан Лабас, без да пита за одобрението ми, позволи срещу това Хогило Холаноси и на други да се противопоставят на властите на Хан по съответен начин. Така се разруши договорът между нас, двамата владетели, в братските ни отношения се появи една пукнатина. Отново ме настигна едно писмо от императора, в което той се оплаква. Аз му изпратих вестоносци с писмен отговор, но те не са се завърнали и още по-малко са пристигнали тук пратеници от Хан.

Поради тук изложените причини смятам, че Хан не е миролюбиво настроен спрямо мен; съседната държава не е вече съюзена с мен, затова наказах кана таркан, който въз основа на обноските на по-нисши служащи на Хан унищожи нашия договор със задачата на намери юечжите на запад и да ги срази. Чрез благословията на Тангра боеспособността на началниците и войниците и силата на моите бойни коне той унищожи юечжите, всички там обезглави, смаза и подчини. Тогава той покори Лолан с 26 прилежащи държави; така тези всички са превърнати в хун-ну и народите, които опъват лъка, са вече сега обединени в едно семейство.

Тъй като земите на Севера са сега здраво под моята власт, желая да сложа оръжията, да дам спокойствие на предводителите и войниците си и да се погрижа за конете, затова да отстраня нашите спорове и да подновя предишното съглашение, така че на граничното население да бъде обезпечено спокойствие, което отговаря на настъпването на старостта. Бъде ли дадена възможност на младежта да отрасне и могат ли възрастните и старите да останат на родния праг, тогава ще живеят поколение на поколение в мир и радост.

Не съм получил никакво изявление от императора върху това и изпращам това по Хеуциен, един интендант на вътрешния двор, да ти предаде почитателно това писмо. Желая да ти предложа една камила, два ездитни коня и две впрегатни четворки за твоята кола. Ако ли императорът не би желал щото моите хун-ну да наближават укрепените граници, то тогава нека заповяда на своите чиновници и хора от народа, колкото и далеч да живеят, да отпратят веднага щом като пристигне там моето пратеничество. В течение на шестия месец ще се намирам в летния си дворец на река Орхон.”

Богатур излезе от шатрата и пое свежия степен въздух. В ушите му още звучаха думите на Кардама за места за учене, за лекари, които ще лекуват раните на вòините. Повечето от първенците гледаха към време, когато няма да се воюва. Никога племената с изключение на българите не са имали такива неща, но това не означаваше, че винаги ще бъде така. Децата на племената никога повече нямаше да познаят страха да бъдат преследвани и изпращани като заложници като него. Слушаше смеха и звънките им гласове и се дивеше на онова, което беше постигнал. Беше събрал племената и народите от степта и оазисите на пустинята и ги бе превърнал в един народ под властта на един човек и бог Тангра. Може би затова копнееше да отговори на предизвикателството на голямата Хан. Мъж без врагове бързо ставаше мекушав и тлъст. Един народ няма да добрува, ако никой не гледа към столиците му. Усмихна се. В този свят врагове не липсваха и той благодари на Тангра, че са толкова безчетни. Не можеше да си представи по-добър начин да изживее живота си, а му предстояха още много добри години .