Връщах се от проверка на наблюдателния пост, който беше в гората на платото в края на залесителния пояс. Въпреки редките дървета Шахматиста и Черния така се бяха маскирали, че едва ги открих.Задачата им беше да водят непрекъснато наблюдение на военното летище и да съставят схема на основните му елементи. От стегнатия доклад на Шахматиста за движението на техническия и помощен персонал ставаше ясно, че предстоеше провеждането на нощни полети.

Удаваше ни се възможност да проследим режима на работа на военновъздушната база по време на тренировъчни полети в сложни условия. Но дотогава имаше още доста време, през което трябваше да систематизирам получената от наблюдението информация, да я изпратя в Центъра и да съставя план за действията на групата през нощта.

Пътеката, по която се връщах във временната база на групата, постепенно се спусна в ниското. Сега от лявата ми страна се издигаше висок, отвесен бряг, който белееше на североизток чак до хоризонта. Тук-там тъмнозелени петна покриваха бялата му снага и показваха местата, където избиваше оскъдната подпочвена влага на равна Добруджа. В такова петно от бряст, върба, бръшлян, оплетени плътно с диви лози, бях разположил останалата част от групата.

Пред мен лекият насрещен вятър диплеше като морски вълни избуялата до коленете трева, а вдясно истинското море блестеше под следобедните лъчи на майското слънце.

При поредния порив на вятъра на полегналите овчи опашки и генгери като риба изплува кафеникаво-червеният гръб на сърна. Беше само на петдесетина метра пред мен.

Заковах се на място и като не я изпусках от поглед, бавно се смъкнах – първо на колене, а после – на лакти. Мекият зелен килим под мен изпъстрен с жъли и виолетови ивици, се оказа измамен. Под тревата остри камъчета се впиваха в коленете и дланите ми, а хилядите бодилчета на кокалчето и бабини зъби проникнаха през тънкия плат на камуфлажа и безмилостно се впиха в телесата ми.

Дивата красавица продължаваше да се храни. От време на време повдигаше глава, обръщаше се на север, наостряше уши и дълго се взираше нататък. Вятърът духаше към мен и не можеше да ме чуе.

Реших да я изненадам и ясно си представих как стройното и тяло се върти на шиш над жаравата пред гладните погледи на момчетата.

Настроих придвижването си в ритъма на хранене на животното: когато главата и беше долу – пълзях; когато беше горе – притихвах.

Когато преполових разстоянието, легнах по корем и като смок се запровирах между бурените. В дългите секунди, когато не помръдвах мравки, стоножки и всякакви гадинки лазеха по лицето и врата ми миризливи бръмбари навираха ухаещите си на скункс задници в носа ми. Прашец от цветовете дразнеше носоглътката ми и едва удържах гръмотевичните кихавични спазми в гърдите си. Оставаха ми още двадесетина метра, когато отдясно чух предупредително съскане и само след миг току пред челото ми се появи уродливата глава на пепелянка. Рогчето на темето и беше щръкнало заплашително. Не виждах очите и, защото главата и се обърна и раздвоеният и и стрелкащ се език се насочи към по-лесна плячка. Докато влечугото се двоумеше накъде да поеме, напрегнатото ми като пружина тяло всеки момент беше готово да катапултира под напора на вихрещия се в топлата ми кръв ужас. Главата и се обърна. Стори ми се, че сивкавата лява зеница на близката смърт ме фиксира, чула кънтящите удари на сърцето ми. Не смеех да отклоня дори погледа си, докато тя, без да ми обърне внимание, се плъзна между зелените стръкове и дебелото и пепелява тяло, почти докосвайки ухото ми, потъна сред листа от повет.

Дълго лежах, без да помръдна. Смъкналата се от лицето ми кръв бавно се връщаше нагоре и шумеше в ушите ми. Препускащото ми сърце постепенно забавяше ход и ловният мерак отново се връщаше.

Продължих напред. Лютива пот се стичаше по челото и пресъхналата ми уста вече се пълнеше със слюнка. Кучешките ми зъби хищно се бялкаха през зелената завеса. Кръвта ми, кипнала от близостта на жертвата, пулсираше с нова сила и помпейки малки и големи надлъжни и напречни мускули, ги подготвяше за последния скок.

Примъкнах се като следобедна сянка още няколко метра и замрях в предстартова стойка. Дясната ми ръка пипнешком достигна черната смъртоносна тежест на десния ми хълбок. След това с едва доловимо движение я пренесе пред присвитите ми очи и следващия миг вече се взирах през мерника на бойния пистолет. Нежната мерна чертичка вече беше се забола в ъгъла на предната лява плешка, когато сърната повдигна глава и застина, ослушвайки се.

Господи, каква красота! – сякаш токов удар разтърси и без това напрегнатите ми сетива, лигите ми приседнаха, ръката с желязото се отпусна безсилно в тревата.

Така, както беше вдигнала глава – с наострени уши, с големи черни очи, вперени на север, тя излъчваше неповторимото съвършенство на дивата природа.

Червеникавият цвят, преливащ в златисто към корема и вътрешната страна на стройните крака, и придаваше царствена осанка. Само леко хлътналите и, потрепващи хълбоци и напрегнатите бозки издаваха, че е и грижовна майка. 

Тя отново сведе глава. Стана ми тягостно да лежа в засада само на няколко метра от трапезата на това невинно създание, затова внимателно се изправих.

Няколко мига не се случваше нищо. Изведнъж тялото и се изхвърли направо нагоре и тревожно проблейване разсече смълчания следобед. Гъвкавите и предни крака, още във въздуха, на два метра от земята, се присвиха към корема и описвайки дъга, стегнатото и тяло се понесе с шеметна скорост в посока обратна на тази, към която се обръщаше по време на пашата. Скоро я изгубих от погледа си. Чувах само кратките и проблейвания, с които предупреждаваше рожбата си да мълчи и я успокояваше, че скоро ще се върне.

Наведох глава. Не чувствах удовлетворение от скритото си придвижване, а по-скоро горест от това, че грубо прекрачих в един свят, където перченето бледнееше пред майчината грижовност и саможертва. Затова, следвайки нейния пример, дълго, като гърмян заек, правех осморки и кръстосвах следите си, преди да се прибера направо във временното си убежище.