Уникален летопис е в основата на най-новата книга на Хрисо Милков „Легенда за яснооките”

Завръщането към корените. Това е първият и най-важен смисъл на повече от 10 години работа върху най-новата книга на Христо Милков „Легенда за яснооките”. Когато го попитах какво се крие зад заглавието, той обясни, че художественият разказ се базира както на устни предания, така и на документи. Нещо изключително рядко срещано, когато става въпрос за роман, разказващ историята на български род.

Радостно е, че такъв вид изследвания стават все по-чести и у нас. Идеята е младите хора, онези, които живеят тук, да намерят смисъл да останат. С други думи, книгата „Легенда за яснооките” третира и въпроса за емиграцията, обясни Милков.

В основата на всичко обаче стои уникалната летописна книга за с.Козлуджа, днешно Суворово. Това е втората част от Непрестолно свето евангелие и е писана от свещеник Христо Иванов, който е кръстил Милков. За него Иванов е пример за човек с възрожденски дух. И действително трябва да е така, защото в летописа освен рода на Христо Милков се описани подробно родословните дървета на почти всички семейства в Суворово.

Идеята за романа се родила през 90 – те години на миналия век, когато Милков попаднал на книгата „История на град Суворово”. Тогава той започнал проучване за своя род и успял да стигне до периода 1780 – 1790 г. През годините, докато разкривал все повече своите предци, Христо Милков написал 5 книги, всичките на военна тематика. Последната обаче е съвсем различна – тя е исторически роман, в който е преплетен и един много интересен разказ, предаван от уста на уста – историята на човек, кйто е бил изяден от вълци. Освен него в книгата има разкази на близки и роднини, все неща, които напомнят за легендите.

Дедите му били светли хора, със сини или синьозелени очи. Били яснооки. Затова и първата фамилия на рода на Христо Милков е Гюнгюрмезови, което означава буквално „слънце невидели”, разказва авторът.

 Има още нещо любопитно около книгата „Легенда за яснооките”. Това е нейната корица. Както често се случва, особено когато един писател разказва лична история, той е много ангажиран и с нейното книжно оформление. Затова на корицата на най-новата книга на Христо Милков има две много важни неща – една чешма и дърво на гърба. Чешмата е съвсем истинска и е тясно свързана с рода Гюнгюрмезови, защото е строена не от някой друг, а от прадядото на Христо Милков. Той обясни, че става въпрос за курбан, благодарност за това, че дядо му, носител на 2 Георгиевски кръста за храброст, се върнал невредим от Балканската война.

На представянето на книгата от 17 часа днес в сградата на ДНФ Милков очаква да види преди всичко роднини. Ще бъде щастлив да се съберат колкото може повече. Защото целта на 10 – годишния му труд върху „Легенда за яснооките” ще бъде осъществена.

                                                                                                                Нели Дерали