Първите петли вдигнаха Вологез от твърдата рогозка, постлана в една от нишите в храма на Шамаш. Той скочи, загърна се зиморничаво с платненото наметало и по тясното стълбище бързо се отправи към плоския покрив на храма. Светлеещото небе бе чисто и безоблачно.

–           Ще бъде ясен ден, благоприятен за жертвоприношение! – обърна очи той към изгряващото слънце, все още скрито зад далечните планини.

    От вътрешността на храма се разнесе блеенето на агънцето, което за последен път се бе напило с майчино мляко. Вологез се спусна по стълбата в храма, където вече всичко бе приготвено за жертвоприношението. В средата на дълга тясна зала бе издигнат бял каменен жертвеник. Редом с него блестяха с позлатата си високи свещници. В дъното се издигаше статуята на бог Шамаш, около която като каменни изваяния, стояха коленопреклонно жреци. Вологез внимателно огледа дрехите, лицата и ръцете им. И най-малкото петънце по одеянията, нечисти ръце и лица можеха да опорочат свещенодействието. Вологез беше строг – той не би позволил някоя немарливост да попречи за правилното протичане на обреда.

    Когато първите лъчи на изгряващото слънце проникнаха през кръглото отверстие на покрива и докоснаха главата на огромната статуя на Шамаш се отвориха тежките бронзови врати, и на прага на храма се появи Пакор в цялото си царско великолепие. На главата му – висока митра от бяла вълна със сини ивици. Широка лента, обсипана с розетки от златни нишки, я придържаше към челото му. Тъмно син кафтан с къси ръкави, с извезани червени розетки. Долният му край беше украсен с ресни от стъклени мъниста. Наметалото му бе нашито с причудлива бродерия, каквато могат да бродират само партските жени. При по-внимателно вглеждане в тези бродерии, можеха отчетливо да се видят цели сцени от религиозни обреди където: царят се покланя на свещеното дърво, на друго място поднасят лъкове и стрели на боговете, а до тях – схватката на царя с два крилати сфинкса…

    Косите на царя бяха гладко вчесани и напомадени. На ушите – златни обеци, на ръцете – тежки златни гривни. Златна огърлица и меч в красива ножница допълваха празничното му облекло.

    Редом с него – синовете му, също в такива скъпи дрехи, но с по-малко украшения.

    С широк царствен жест Пакор даде началото на свещенодействието.

    Едва тогава Вологез също отправи знак към подчинените си. Един от тях му подаде голям остър нож, а друг положи агънцето на каменния жертвеник. Трети жрец застана на колене пред статуята на Шамаш и започна да чете въпросите, продиктувани от царя и записани на глинена плочица: „Шамаш, господарю на вселената, за това което ще те попитам, горещо моля да ми дадеш отговор. От този ден, от третия ден на месец айяр в продължение на сто дни и сто нощи са благоприятни за сбъдване на гаданията. В течение на този срок искам да узная какви са намеренията на Лиган, или Кушан, или който и да е враг? Очаква ли се някой от тях да нападне границите ни и да навлезе дълбоко във владенията ни, да обсади градовете и столицата ни?.. О, Шамаш, покровителю наш, за това, което те питам дай ми верен отговор!..“

    През това време Вологез, шепнейки молитви, вдигна ножа над жертвеното агне и само след миг димящия черен дроб се оказа в ръцете му. Той дълго се взира в него. Беше длъжен да даде отговор на царя. Но помощникът му все още не беше успял да отправи всички въпроси към бог Шамаш. И той се заслуша в монотонния глас, който продължаваше да пита ще се състои ли договора между партите и хунския кан Зилгиб. Той изпратил бързоходци при цар Пакор с искане царя да му даде за съпруга една от дъщерите си. В замяна на това той обещаваше мир и дружба с партите, както и помощ срещу враговете им.

–           Истина или притворство е това?- извиси се гласът на четеца.

    Големият син Фраат безмълвно наблюдаваше обреда на жертвоприношението. Щеше да дойде ден, когато и той щеше да отправи въпросите си към бог Шамаш. Дали ще стане жрец, както желае баща му или ще наследи престола – молитви към бог Шамаш винаги ще бъдат нужни. Много жертви и молитви са необходими, за да омилостивят страховития Шамаш. Той отмъщава на тези, които го забравят.

    Като завърши с четенето на въпросите от текста към бог Шамаш, жреца старателно ги подреди, за да бъдат върнати в царската библиотека. Там се съхраняваха хиляди от тях. Десетки от тях пазеха всички разпореждания на сегашния цар, проклятията му към враговете, молитвите и заклинанията, речите пред чуждоземните пратеници, военните му заповеди и писма.

    Вологез все още продължаваше да шепне молитви над димящия черен дроб, преди да се реши да даде дългоочаквания отговор. Накрая той се обърна към царя:

–           Виждам благоприятни знаци, които предполагат добри знамения.

Великият Шамаш предсказва победи в твоите походи. Повелителят на вселената прие твоята жертва. Ще има мир и благоденствие в земята на Партия.

    Обредът приключи. Един служител отвори тежките бронзови врати, и ослепителния поток слънчева светлина нахлу в полутъмната зала, изпълнена с дим и сажди от светилниците. Изчезнаха дългите, мрачни сенки, и като че ли окачените по стените щитове оживяха. Вълчите глави на позлатените им плоскости се раздвижиха, като се редуваха със сребърни изображения на глави на лъвове, дракони и бикове. Всички бяха излезли от ръцете на бактрийски майстори. Някога преди похода на Вонон, те украсяваха стените на лятната столица на кушанските царе. Той заповядал тогава да издирят майсторите, които са изковали щитовете, и също ги довел в Ктесифон.

    Златните щитове приковаха вниманието на Пакор. Преди да напусне храма той се спря пред тях и се обърна към Вологез:

–           Разпореди на роба Левота да направи нова статуя на бог Шамаш.

Побързай, докато е още жив. Нали дядо ми го доведе тук.

–           Статуята ще бъде направена – отвърна, кланейки се ниско, Вологез.

– Трябва само повече злато и скъпоценни камъни.

    От висотата на храма като на длан се виждаше цял Ктесифон. Удивително красива беше столицата на партите! Величествените дворци и храмове се редуваха с пищни, зелени градини!

–           Ето защо са нужни робите! – наставляваше синовете си Пакор, като протягаше десница към Ктесифон. – Със ръцете на робите е създаден този най-красив град на земята.

–           Ние се наслаждаваме на труда на бактрийци, согдийци, гърци, египтяни, перси! – усмихна се царевич Фраат. – Много ми се иска да повторим похода на Вонон, нашият велик предтеча. Нека кушаните узнаят, за кого са създадени всички тези богатства! Отново голяма плячка ще докараме от там, както и много роби.

–           Дано боговете са благосклонни… – отвърна, мръщейки се Пакор. – Сега не ми е до това. Там ще изпратим спахбод Варахран – нека превземе столицата им и ни донесе съкровищата и, нека да им напомни за гнева и силата на Шамаш. А наша грижа е да поставим на колене легионите на Лиган.