Онова в мен се обади и започна да ме хапе и дращи отвътре. Вече не ревях, когато дойдеше това време, а протягах ръчички към голямото топло Нещо, което винаги бе край мен и вместо рев от устата ми излизаше “ма-ма, ма-ма”. Тогава  „ма-ма” ме повдигаше високо до две големи, меки топли неща, и издърпваше нещото, което пречеше устата ми да стигне до топлите бели кълба. Жадните ми устни сами намираха розовия издатък на кълбото, впиваха се в него и тутакси устата ми се изпълваше с топла, сладка, течност. Тя потичаше надолу и едва тогава Онова там вътре в мен спираше да хапе и дращи. Когато от едното кълбо спираше да извира  аз разтърсвах глава “ма-ма” ме обръщаше и доближаваше устата ми до другото кълбо.

Но сега  “ма-ма” я нямаше. Колкото и да обикалях местата, където я намирах преди все не я откривах. Наоколо не се виждаше и “ба-ба”. Затова хванах нещото, в което се движеха малки хубави топчета, забутах го пред себе си и се запътих нататък, накъдето виждах, че понякога заминава  “ма-ма”. Преминах празното пространство под голямото дърво и стигнах до мястото, където “ма-ма”, като ме отделяше от прегръдката си, мляскаше ме по страните и ме оставяше на земята, аз се хващах за фустата на “ба-ба”, а  “ма-ма” отиваше по-надолу и надолу по поляната, докато най-накрая изчезваше от погледа ми…

Сега добутах играчката с търкалящите се цветни топчета до това място и както правеше  “ма-ма” дръпнах високото нещо, което ми пречеше да изляза, но то не се отваряше, както го правеше  “ма-ма” и не можех да мина от другата страна.

Докато ръчичките ми опипваха грапавите пръчки, покрай мен минаха две наперени  “ко-ко-ко”, приклекнаха с тъничките си крачета и се промушиха под това, до което бях опрял босите си крачета.

Последвах ги и аз. Застанах на четири крачета избутах през отвора първо въртележката с цветните топчета, после като  “ко-ко” наведох главичка и я промуших след играчката. Нослето и устата ми се напълниха с това, което падаше от  “ко-ко” и още нещо от земята, но аз напирах и минах от другата страна. Изправих се, забутах колелцата напред – те оставяха две следи в топлата пепел и аз защъпурках между тях. 

Грамадни четирикраки неща с глави опрени до зелената земя се движеха като мърдаха големите си уши и размахваха, това което висеше по задните им крака. Когато наближих две  “ко-ко” до тях се изправиха много жълти пухчета, а едното  “ко-ко” се спусна към мен с наведена глава, дълга шия и отворена жълта човка  – “с-с-с-с” излизаше от нея. Завъртях цветните топчета към това  “с-с-с-с”, то се обърна, разпери крила, затича се до другото  “ко-ко”, покри  жълтите пухчета с крилата си, надигна глава и от устата му се проточи  “па-а-а-а-а –па-а-а-а”. Значи освен “ко-ко” имало и “па-па”, които правят  “с-с-с-с”.

Окрилен от победата над  “па-па”, но със зверчето в коремчето си  продължих надолу, докато стигнах мястото, където покрай грапавата земя, покрита с огладени камъчета, течеше вода. Покрай нея имаше висока зеленина, която миришеше хубаво. Малко по-надолу водата стана голяма и в нея видях две големи неща, които правеха “грух-грух”, изправяха се и отново лягаха във водата. Когато ги наближих едното повдигна голямата си глава, изправи се на предните си крака, разтресе големите си уши и към мен полетяха малки черни парченца, които се залепиха по бузите и бялата ми ризка и ми замириса ми на лошо, затова фукнах* с все сили, а топченцата пред мен се запремятаха и заскачаха още по-бързо между двете дървени колца.

Нещо, което беше много високо там в синьото горе, започна много силно да топли голата ми главичка, а края на блестящите камъчета пред мен не се виждаше, само от двете ми страни се редяха големи подредени като сиво-жълти кубчета неща, но хора около тях и пред мен не се виждаха. 

Камъчетата върху, които стъпвах, за почнаха да парят отдолу босите ми крачета, а не смеех да вляза във водата, защото, когато спирах за малко, там скачаха зелени  “ква-ква” с големи уста и ококорени очички.

Когато водата, покрай която вървях толкова време изчезна някъде, пред погледа ми се откри голямо празно място, а “ма-ма” пак не се виждаше.

Нещо започна да тече по страничките и вратлето надолу по гърдичките и овлажняваше ризката. А онова високото, блещящото, жълтото ме пареше  навсякъде: по главичката; по гръбчето; по босите крачета; пареше и в гърлото и на устицата ми, а “ма-ма” все я нямаше и нямаше! Нямаше я и водата, но   като погледнах там където тя се скри във високата ограда видях тъмна дупка. Отидох до нея и погледнах вътре – нямаше нищо. Наведох главица, за да разгледам по-добре и на челцето ми стана хладно. Пристъпих направих крачка – две и стигнах края. Той също бе хладен. Обърна се, свих крачетата си, смъкнах се надолу и седнах на хладния под. Тук бе хубаво. Хванах с две ръчички пръчката на играчката я издърпах, но колцата и шарените топчета останаха навън. Олекна ми и главичката ми се отпусна. Онова зверче от коремчето ми не се обаждаше вече. Очичките ми се затвориха.

По едно време усетих как две корави ръце подхванаха заголените ми крачета, внимателно ги издърпаха, подхванаха кръстчето ми издърпаха ме от хладината и ме вдигнаха нагоре.

– Хрихчо, бабиното, къде си се сврял, изкара ми акъла!? – чух познатия глас на  “ба-ба” и отново попаднах в горещото, но вече главата и едната ми ръчичка прегръщаха пазухата на  “ба-ба”, а другата стискаше пръчката с топчетата.

 И неочаквано за мен: дали от умиление, че ме е намерила, дали да предотврати гладния ми рев, тя разкопча сукмана си и направи, това което правеше  “ма-ма” поднесе към лакомата ми уста едното си топло нещо. Лакомо го захапах с вече наболите си зъбки и в очакване да се появи живителната, топла течност, затворих очички. Успокоен, с пълна уста,  унесен в ритмичната походка на  “ба-ба” чух глас да ми нашепва: „знай че никога няма да се откажеш от пътешествието, което започна днес, защото то започна още преди да се родиш. Това е пътешествието, за което дълго си се готвил и което те е довело тук, в това време и на това място. Запомни – твоят път няма да е по-добър от тези на другите, а само по-различен!…“

Нищо не разбрах, не разбрах дали „ба-ба” ми шепне да ме приспи, дали гласът излиза оттам, откъдето трябваше да потече онази тъй хубава течност, но уморен от Пътя и Слънцето, унесен в равната походка на  „ба-ба”, потънах в светъл обеден сън.

    *Фукнах /разг./ – хукнах, побягнах.