ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ

    Авитохол – През април Слънцето се намира в зодиакалния знак на Овена, но неговото начало е 21 март. В древните текстове на ариите от този знак започва сътворението на света и появата на първия човек. Той е изобразен на златна плочка на елен, който скача на новопоявилата се суша. На тази дата на бял свят се появява и Авитохол.

    Според Й.Микола и Х.Хаусиг, Авихол произлиза от хуно-алтайското avit (ata), aba – прародител (баща, дядо) и oyul – син, потомък,, чиято древнобългарска форма е ohol. Така мисли Б.Симеонов [Авътухул или Авухутул „Син на праотеца“, Потомък на праотеца, тоест „Потомък на родоначалника“].

    На 10.ІV.165 година, двадесет години по-късно, Авитохол застава на българския престол. Слънцето му вещае начало – точка на възникване. Не случайно. През 165 г., от н.е., Юпитер се намира в съзвездието Лъв. От началото на април Юпитер стои непосредствено над звездата Регул – Алфа от съзвездието лъв.

Александър Алексиев – Хофарт „Изгубените кодове на древните българи“ с.236

    Артавазд ІІ – цар на Велика Армения от 53 до 34 г.пр.н.е. Той наследява баща си Тигран Велики. Артавазд е съюзник на Рим, но когато Ород ІІ от Партия нахлува в Армения и побеждава римският консул Марк Луциний Крас в последвалата битка при Кара през 53 г.пр.н.е., Артавазд е принуден да се присъедини към партите. Той дава сестра си за съпруга на Пакор І – син на Ород ІІ.

    Бес – бактрийски сатрап и зет на Дарий ІІІ, който като самозванец срещу Александър Македонски умъртвява своя зет и последен персийски шах от династията на Ахеменидите.

    След убийството на ДарийІІІ, Бес узорпаторски се самообявява за шах под името Артаксеркс V. Бес се укрепява в Бактрия, обединявайки около себе си онези сили, които са решени до край с цената на краен фанатизъм да се противопоставят на македонците.

    В началото на пролетта на 329 г.пр.н.е., след обстойна разузнавателна мисия и бойна подготовка, Александър Велики преминава с главните сили на македонската армия през Хиндокуш и нахлува в Бактрия. Бес бяга в Согдиана. Тук той не е добре приет и скоро предаден от местните е пленен от македонския генерал Птолемей Лага.

    Бес е екзекутиран през 327 г.пр.н.е., след съдебен процес в Зариаспа в Бактрия, като сведенията за смъртта му се разминават – според едни източници е завързан между две наклонени дървета и разкъсан от тях, а според други е наказан с отрязване на носа и ушите, след което е разкъсан на кръст в Екбатана.

    Вананд – през 52 г., Гней Домиций Корбулон е управител на провинция Азия. Нерон го изпраща в Армения. По данни на Секст Фронтин, при обсадата на Тигранакерт в 59 г., за да сплаши арменците, обезглавил един от пленените варварски мегистани на име Вананд и главата му била изстреляна в обсадения град. Тацит в своите „Анали“ дава други  подробности – че „знатен варварин“ бил заловен в лагера на Корбулон и след приложени мъчения признал, че е изпратен с мисия да убие римския пълководец. След това той и сподвижниците му били наказани (екзекутирани). Обсадените жители на Тигранакерт се уплашили и изпратили златен венец на Корбулон като признание за покорност. Така той влязъл в града без бой. Това е второто споменаване на предводителя на българите Вананд, (освен от М.Хоренаци) който е бил съюзник на арменците.

    Това показва, че във ІІ-ІІІ в., римляните вече са знаели за арменската област „Вананд“ и интегрираните в арбенското общество нейни жители. Ингеграцията им обаче не е преминала в асимилация и при запазена родово-племенна организация те са вземали участие в общите действия за защита на страната. А това, че титлата е пратянска се обяснява с факта, че по това време Партия задава нормата за оценка от римската историография на всички появяващи се от изток племена.

    Вима Кадфиз – третият по ред цар на Кушанската империя. Управлявал от 80 до 103 г.сл.н.е.

    Готраз ІІ – цар на пртите.

    Град Истахар – съседен на древната столица на персите Персеполис.

    Дарий І – шахиншах („Велик цар“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 г.пр.н.е. до 486 пр.н.е. По баща Хистапс.

    Еврипид – гръцки поет и драматург, ученик на софистите Анаксагор, Продик и Протагор, приятел на Сократ. Буквално преведено „Еврипид“ означава „мъдър“, „преуспяващ“. Общо взето за него се знае малко – причината е , че той разчупва канона на старогръцката трагедия и за древните гърци не е представлявал голям интерес, но хората от по-новото поколение обаче виждат в лицето на Еврипид най-добрият драматург. Той е един от най-великите трагици на Класическа Гърция, заедно с Есхил и Софокъл. Роден е в Саламин през 480 г.пр.н.е., в деня на изключителната битка между гърци и перси.

    Ибн ал-Насир(1647-1717) – арабски пътешественик. Пътува до Етиопия, Ирак и Персия.

    Ирнак(Ки-Ок или Ки-Йог); (Де Гроот чете още Ки-Ор или Ки-Хор) – български кан син на кан Богатур(Модун). В книгата си „Заветът на кана“ съм го нарекъл с българското име Ирнак и с това име той е и на страниците на тази книга.

    Искандур – иранското име на Александър Македонски. След като завладява финикийският град Тир той се отправя за Египет, където го посрещнали като освободител от персите. В Египет Александър посетил храма на Амон, където жреците му отдали почести като на бог.

    В Согдиана Александър разгромява масагетите. За целта му се налага да премине река Яксарт (сега Сърдаря).

    Исмара – град на тракийското племе кикони, споменати от Омир в „Одисея.“

    Кан Баламир – според китайските летописи кан Цит-Ки.

    Канишка І – най-известния цар на кушаните, управлявал в началото на ІІ век от н.е. При Канишка кушанското царство достига апогея на своето развитие, и се превръща в крупна империя със столица Пурушапура, включваща в пределите си част от Средна Азия (Бактрия и на юго-изток Согдиана с Бухара и Самарканд), Ферганската долина, част от Източен Туркестан (басеина на Тарим, съвременния Сянцзян-Уйгурски автономен район на КНР с Яркенд, Хотам и Кашгар), съвременен Афганистан и Пакистан, а така също северна Индия.

    Кир ІІ Велики – шахиншах на Персийската империя от Ахеменидската династия. Той превръща малката зависима държава, която наследява от баща си, в най-голямата империя, съществувала до този момент, присъединявайки повечето цивилизовани области в Близкия Изток – от Средиземно и Мраморно море на запад до реката Инд на изток.

    Конфуций – китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е признат като „учител на10000 поколения“. Живял е почти в едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик

    Куджула Кадфиз – първият владетел на кушанското царство (30 – 80 г.н.е.). През 47 г.н.е., отблъснал пратите при нападението им над новообразуваната държава.

    Ксеркс І – персийски цар от династията на Ахеменидите, царувал в периода 485-465 г.пр.н.е.

    Син е на Дарий І и Атоса, дъщеря на Кир Велики. Ксеркс е най-известен като предводител на големия поход на персийската войска във война с Гърция.

    Марк Лициний Крас Дивес – римски банкер, политик, пълководец и триумвир. Той командва десния фланг на армията на Сула в битката при Колинската врата, потушава робското въстание водено от Спартак и влиза в политически съюз известен като Първи триумвират с Помпей Велики и Юлий Цезар. Твърди се, че притежавал повече от сто и петдесет милиона сестерции в пика на своето богатство. Той е един от най-богатите хора през тази ера и е една от най-богатите исторически личности.

    Ород ІІ – цар на Партското царство, управлявал от 57 г.пр.н.е., до 38 г.пр.н.е. Той е от династията на Арсакидите. Заедно с брат си Митридат ІІІ убиват техния общ баща Фраат ІІІ и след това се скарват за господството в Партия, което той успява да получи през 55 г.пр.н.е.

    Ород ІІ прави Армения васална държава на партите. Опитва се с успех да повдигне бунтове срещу Рим във Финикия и Мала Азия. Неговият генерал Сурена постига голяма победа над Крас в битката при Кара през 53 г.пр.н.е.

    Ород по това време е на поход против Армения, която отново е попаднала под властта на римляните. Походът му е успешен и Армения отстъпва голяма част от източните си области на партите.

    Ород е убит през 38 г.пр.н.е., в град Арсакия от най-големия му син Фраат ІV, който го последва на трона.

    О-Су-Ли(Де Гроот,І, с.150) – български кан син на Акум управлявал през периода от 105 – 102 г.пр.н.е. В книгата е под името Расате(справедлив, праддив, обичан, неопетнен, чист).

    О-уй (или О-Йонг) (Де Гроот,І,с.144) – български кан на хунската импрерия през периода 114 – 105 г.пр.н.е. В книгата е под името Акум.

    Пакор ІІ – цар на Партия (един от малкото, които са изписвали собственото си име на монетите)

    Помпей – римски държавник и пълководец. Консул на Рим.

    Пасматик І – първият фараон от двадесет и шеста династия на Древен Египет, позната още като Саиската династия, заради произхода на владетелте и от град Саис.

    Раждането на Авитохол – през април Слънцето се намира в зодиакалния знак на Овена, но неговото начало е 21 март. В древните представи на ариите от този знак започва сътворението на света и появата на първия човек. Той е изобразен на златна плочка като елен, който скача на новопоявилата се суша.

    При такова съчетание на звездите през 145 г. от н.е., се ражда Авитохол.

    На 10.ІV.165 година, двадесет години по-късно, Авитохол се качва на българския престол. Слънцето му вещае начало – точка на възникване. Не случайно през 165 г от н.е., Юпитер се намира в съзвездието Лъв. От началото на април Юпитер стои непосредствено над звездата Регул-Алфа от съзвездието Лъв.

    Салман – арабски пълководец, който през 723 г., превзема Беленджер.

    Сидхарта Гаутама Буда – (пали: Сидхатха Готама) е индийски духовен учител, поставил началото на будизма. Думата Буда е титла на първото духовно пробудило се същество в една ера. В повечето будистки традиции почитат Сидхарта Гаутама като Върховен Буда (Пали: Саммасамбуда, Санскрит: Самиаксамбуда) на нашата епоха, думата „Буда“ означава „пробуденият“, „просветленият“) на настоящата епоха. Сидхарта Гаутама също се споменава и като Гаутама Буда или Шакямуни („Мъдрецът от рода на

Шакиите“). Буда открил Срединя път, като отрекъл крайния аскетизъм, който съществувал в Шрамана вярванията по това време.

    Предполага се, че Буда е роден през 563 г.пр.н.е. Умира през 483 гр.пр.н.е.

    Сяопин-ди – кратко Пин-ди, лично име Лю Цзинзъ, впоследствие изменено на Лю Кан е четиринадесетият китайски император от династията Хан.

    Теофраст – гръцки учен и философ 370-285 г.пр.н.е., роден в Ересос на остров Лесбос. Ученик не на Аристопел в Перипатетическата школа. Рожденото му име е Тиртам, но по-късно става известен с прякора „Теофраст“ („божествен израз“), даден му по преданието от Аристотел, заради елегантната му реч.

    Томира – легендарна владетелка на масагетите, на която древногръцката традиция приписва смъртта на персийския шахиншах Кир Велики през 530 г.пр.н.е.

    У-ди, Сяоу-хуанди или Сяоу-ди – седми император на Хан с лично име Лю-Че, роден на 27.VІІІ.156 г.пр.н.е. – 29.ІІІ.87 г.пр.н.е. Управлявал през периода от 141 г.пр.н.е до 87 г.пр.н.е.

    Фраат – в случая Фраат ІV – партски шахиншах от 37 – до 2 г.пр.н.е.

    Хетшепсут – първата жена фараон от Древен Египет. Та е един от редките случаи, когато жена заема престола на фараоните на Египет. Управлявала 21 години. Тя избягва да води войни за териториално разширение. По нейно време са извършени големи строежи, като грандиозния храм в Даир-ел-Бахри и разширението на храма в Карнак. Та била дъщеря на Тутмос І. Хетшепсут се обличала в мъжки дрехи и носела фараонска брада. Тя останала завинаги в историята с добрите си дела.

ГЕОГРАФСКИ ПОНЯТИЯ И ПАМЕТНИ МЕСТА

        Александрия – (на арабски ал-искандрия) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия. Разположен е на Средиземно море между езерото Мереотис и остров Фарос, свързан е с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 4,1 милиона души.

    Александрия е проектирана от Дейнократ, който придружавал Александър Велики още от Тракия. След като Александър завладява Египет, той харесва естествено защитеното пристанище близо до Фарос и се разпорежда там да се построи град.   

    Александрия Есхате(Най-далечната Александрия) – днес град Ходжент (на руски Худжанд, наричан межу 1939 и 1991 г., Ленинабад) е град в Северен Таджикистан, център на Согдийска област. Разположен е на река Съръдаря в края на Ферганската долина. Градът е основан през 329 г.пр.н.е., от Александър Македонски.

    Амида – днес гр.Диарбекир

    Аракс – река извираща от Турция, след което образува границата между Армения и Турция а по-надолу между Армения и Иран както и между Азарбейджан и Иран.

    Артаксата – столица на древна Армения. Построена в края на 2 век пр.н.е., и разрушена от римският пълководец Корбулон през 58 сл.н.е.

    Болор – В съчинението на арабския географ Якут ар-Руми (1179-1229) се споменават областите Болор и Бурджан(Булгхар) между Кашмир и Бадахшан, което позоваване се приема за отбелязване на названията на първите български държави от арабската географска мисъл в Средна Азия (Табаков, 1999;с.204). Не е прецизирано обяснението, че земята Бурджан(Булгхар) съответства на Бадахшан, след като това име се цитира отделно от земята Болор, отговаряща приблизително на части на съвременната Северозападна гранична провинция на Пакистан. В коментара към минералогичния труд на ал-Бируни земята Булор(Болор) се отъждествява с Кафиристан(Нуристан), където се е зпазило и названието на хребет Болор-таг (Бируни, 1963 б, с.438).

    За областта Болор се споменава в пътеписа на Марко Поло, но като за страна локализирана вероятно в югоизточното прирамирие (Поло, 1986,с.102; виж Табаков, 19991 с.249). Областта Болор(Булар, Булгар, в китайски източници Боло, По-лу-ло) се локализира северно при Кашмир и южно от Ваханския хребет (Добрев, 1991, с.56; Табаков, 1999,с.249. В географско оношение тези земи попадат в най-северните части на територията на Пакистан и Индия (в различни времена и за различен обхват в области обозначавани като Болористан, Балтистан, Дардистан, Нуристан и до източен Памир и Кашмир). Примери на градове и владения Боло (Болуле,

Болу, Болюй, Булу) този регион е показан в трудовете на Николай Бичурин (1777-1853 (Бичурин, 19501 с.264, 270, 318-320, 324-325).

   Костов Р. Минералогичните познания на древните българи по някои средновековни източници.

     Бългана – в съвременните ирански езици много думи започващи с „б, п“ се произнасят с „ф“, например: България – Фалагария, Персия – Фарси, пендж – фонз и др. Като се вземе предвид тези закони за фонетичната трансформация в иранските езици [преход Б (П) – Ф и сарматската фонетична трансформация Р-Л], получаваме еквивалентност на думите ФЕРГАНА = БЕЛГАНА = БЪЛГАНА. По този начин историческия термин Фергана, „преведен“ на съвременен български език, дава Белган, Бългана, което се съгласува с данните, че историческата родина на древните българи е района западно от Белуртаг, планината Белур – днешен Памир, най-вероятно самата Фергана.

Сарматска фонетична трансформация Р-Л в българския език

Иван Танев Иванов

    Варачан-Беленджер – всъщност, името на град Беленджер е известно само частично, според неговия арабски и староеврейски запис във форма, при която отсъстват гласните звуци (БЛНГР). Произношението „беленджер“ е условно, при липса на друго, по-пълно. По подобен условен начин се предава и произношението на град Семендер, известен на арабските и староеврейски надписи като СМНДР. Интересно е, че през ХІ-век е живял кашмирския писател К.Semendra, чието име звучи много близко до названието Семендер. Понеже кашмирците са, подобно на древните българи, памирски народ, може да се предположи, че двете имена имат обща основа. От тук, памирското произношение СЕМЕНДРА сигурно е по-точно, отколкото арабизираното СЕМЕНДЕР. Аналогично, произношението от памирски тип БЕЛЕНДРА може да е по-близо до истината, отколкото условно приетото, арабизирано БЕЛЕНДЖЕР. Думите от вида „белендра“, „семендра“ не са чужди на българския език, защото в него присъства думата „колендро“ – голям тежът кеменен цилиндър (ивърлак) за изравняване на хармана.

    Ибн ал-Насира пише, че след превземането на Беленджер, Салман се насочва към друг град, който арабите наричали Вабандар и в който имало около 40000 къщи(семейства). Руският специалист по история на хазарите, М.И.Артамонов свързва названието на този град с етонима на българското племе уногундури, което при хазарите (в писмото на каган Йосиф) се предава като в-н-нт-р, а при арабите – венендери или нендери, а при византийците – уногундури-оногури. На основата на подобни документални свидетелства, Артамонов заключава, че през ранното Средновековие, Северен Дагестан е бил населен от древнобългарски племена и е правилно тази територия да се нарича Царство на българите с главен център град Варачан-Беленджер (М.И.Артамонов, История хазар, Ленинград, 1962, стр.184).  

    Варну – в похода си към Индия Александър Велики превзел един древен град, наричан от гърците АОРН-УС, а от местните жители Варну. Неговите руини до днес личат в областта Балх в Северен Афганистан, недалеч от град Хулм.

Ключ към древната българска история с.117 Проф.П.Добрев

    Вахви-Датя – от авестийски (вахви – добрата, датя – река). Днес Амударя.

    Ворукаша – Каспийско море.

    Даван – съвременна Фергана.

    Екбатана – в случая Южна Екбатана, става столица на Велика Мидия при управлението на Дарий І, и същевременно лятна резиденция на персийските царе от династията на Ахеменидите. Александър Велики след битката при Гавгамела завзема Екбатана и реквизира от града държавното съкровище на Дарий ІІІ, което му позволява да финансира по-нататъшния си поход към Индия.

    Загрос – най-голямата планинска верига на територията на Иран и Ирак

    Заинаспа – това днес е Балх, град в провинция Балх, Афганистан, на около 20 км., северозападно то Мазари Шариф и на 74 км., от река Амударя.

    Един от най-великите древни градове в света, носи ведическите имена Заинаспа и Бхакри, което като Бактра дава името на историческата област Бактрия.

    Първата българска столица на юг от река Дунав Плиска има същия архитектурен план като Балх.

    Зарафшан – древен приток на Амударя, която води началото си от Зарафшанския хребет и черпи водите си от Зарафшанския ледник. Тече на териториите на Таджикистан и Узбекистан.

    Златоносна река била неречена благодарение на древна легенда, в която се казва, че в стари времена край Самарканд имало незапомнена суша и реката пресъхнала. Опечаления владетел на града отишъл при мъдрец, който водел отшелнически живот. Мъдрецът посъветвал царя да изпрати децата на две самаркандски вдовици, трима сина и три дъщери, като заложници  на тъмните сили скрили водата. Момичетата били длъжни да вземат със себе си гълъби, които да донесат вести за, това което става с тях.

    На жителите на Самарканд мъдрецът казал да вярват в чудеса и да се готвят за празник на брега на реката.

    Когато и последният гълъб долетял с дългочаканата вест, празника започнал и 5 хиляди мъже с жертвени овни влезли в коритото на реката. Тогава гръм и трясък се появила водата, понесла се по сухото русло, като оставяла по вълната на овните зрънца златоносен пясък и парченца злато. Скоро на брега се образувала цяла камара злато.

    От тогава реката носи името си Златоносна.

    Легендата си е легенда но Зарафшан действително тече през териториите на богати залежи от злато, много от които и днес се разработват.

    Имеон – древното име на централноазиатската система от планински вериги, включваща днешните планини Хиндокуш, Памир и Тяншан, която се простира от планината Загрос на югозапад до Алтай на североизток, свързана с Кунлун, Каракорум и Хималаите на югоизток.

    Истхар – в 21-ва книга Вендиат на Авеста, гл.І, върховният бог Ахура Мазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които е и Бал(г)хара – Бактрия, „прекрасна в високо вдигнати знамена“ (Бахдим сриам ередво драфшам) и дори се говори за област наречена Варну (област в древен Иран). Традицията нарича Балгх резиденция на Кава-Вищасп (Гущасп), покровител на Заратустра. Съдейки по Авеста, отначало въпросният Гущасп оказва на Заратустра покровителство, после самият той става негов последовател. Гущасп построява в Балх храмове на огъня. От този момент съдбата на самият Зороастър и неговото учение рязко се променят. Скоро цялото население на Бал(г)хара стават зороастрийци, после новата религия се разпространява и в съседните области. Запазено е предание, че по заповед на Гущасп, текстът на Авеста още приживе на Зороастър бил изписан със златни букви върху тридесет хиляди телешки кожи. Когато Александър Македонски по време на похода си завладял древния град Истхар, заповядал да преведат на гръцки медицинските, философските и астрологическите раздели на Авеста, а оригиналните текстове изгорил.

    Кабура – днес град Кабул.

    Кайлас – планина висока 6700 метра, от която водят началото си четирите главни реки на Тибет, Индия и Непал (Инд, Сатледж, Брамапутра и Карнали). Това не е най-високата планина, но се отличава от останалите с пирамидалната си форма, със снежната си шапка и склоновете, ориентирани по четирите посоки на света. Тази планина и до ден днешен се счита за непокорена.

    Ако човек обиколи планината по определен път, може да получи опрощение на всички свои грехове; ако обиколи Кайлас 13 пъти, няма да попадне в Ада в течение на 500 последващи прераждания и получава правото да обиколи Кайлас по друг път… Ако направи това 108 пъти, се измъква от кръга на прераждания и получава просветлението на Буда. И само една малка подробност – това не трябва да се прави за удовлетворяване на собствените си амбиции…

    Кангюй – държава в Средна Азия (около ІІ в.пр.н.е.) в района на долното и средно течение на река Саръдаря.

    Кара (днес Харан) – древен град в северното Междуречие. В началото на юни 53 пр.н.е. на 30 км южно от Кара се провежда битката между римляните и Партското царство.В настоящо време е административен център в района на турската провинция Шанлъурфа. Намира се близо до границата със Сирия.   

    Киресхата – погранична крепост изградена от Кир Велики на река Яксарт и разрушена от Александър Велики.

    Кишиния – древнобългарска дума за владение (в сулчая квартал) в град Балх.

    Книд (град Книдос) – древногръцки град в Мала Азия. Намира се в самия край на дългия 70 км., полуостров Датча, в провинция Мугла, днешна Турция.

    Древният град Книдос е бил един от най-важните градове в западната част на Мала Азия. Своят най-голям разцвет градът достига по време на елинистичния период (300-30 г.пр.н.е.). Книдос се превръща в световен  град(метрополис), сече свои монети и развива морска търговия (вино и зехтин) от Египет до Черно море.

    Ктесифон – един от най-големите градове на древна Месопотамия, съществувал от V век пр.н.е., до VІІІ-ІХ век. Бил е столица на Партското царство и държавата на Сасанидите

    Лиган – Рим.

    Никомедя или Никомидия – античен и средновековен град във Витиния. Разположен в близост до Константинопол, на брега на Мраморно море, градът има стратегическо значение за Новия Рим.

    Градът е основан през 712 г.пр.н.е., под името Астак или Оливия. След първото му унищожаване, той е наново построен в 264 г.пр.н.е., от Тракийския цар на Витиния Никомед І, което е държава на траките в Мала Азия, в чест на който е преименуван в Никомедия и основно населението му са витински траки елинизирани в по-късно време.

    Град Бузирис-Джед – наричан от Птолемеите Мендес, се свързва с произхода на мистичното същество БАФОМЕД – Козела на ДЖЕД(Мендес). Предполага се, че този образ символизира астралния свят и е с древноегипетски корени. Мендес е гръцкото название на Ba-Neb-Ded – Дом на Владиката. При така изложената теза относно град ДЖЕД-БУЗИРИС-МЕНДЕС този древен град се определя като ПЪРВООБРАЗА на град ДЖЕДУСАЛИМ, стигнал до нас като град ДЖЕРУСАЛИМ – JEDUSALEM-JERUSALEM.

    Нарин – река в Киргизия. Извира от Тян Шан и тече на запад през Ферганската долина. Долината, за която става въпрос в книгата, днес е на дъното на Токтогулският язовир.

    Оногурия(Уструшана) – Историческа област на територията на днешен Северозападен Таджикистан, южен Узбекистан и западен Киргистан. Според Теофилакт Симоката, в областта Уструшана се е намирал градът Бакат (днешен Вокат), обитаван от оногурите.

    Палмира – превод от арамейското Tadmor, което означава палма. Палмира е наричана „Невестата на пустинята“.

    Градът възниква през второто хилядолетие пр.н.е. През 1-3 век е главен център на керванната търговия и занаяти. Разрушен от римляните през 273 г. В миналото е важен пункт на керванния път, пресичащ Сирийската пустиня.

    Пантикапей – древен град на полуостров Крим. Той се намира на мястото на днешния град Керч в Украйна.

    Градът е наричан също Боспорус (по наименованието на Кимерийския Боспор за Керченския проток). Градът е основан като колония от древните гърци от Милет в края на 7 и началото на6 век пр.н.е., и става столица на Боспорското царство.

    Градът се намирал на територията на скитите. След Боспорското царство гръцките градове са управлявани от царете на Понтийското царство, докато територията е превзета от римляните и става римски протекторат.

    Персеполис – това е гръцкото име на древния персийски град Парса, една от столиците на Персийската империя.

    Останките му са разположени на 70 км., североизточно от град Шираз в Иран. Предполага се, че строителството на града е започнало около 515 г., пр.н.е., от цар ДарийІ. Персеполис е опожарен от Александър-Македонски през 330 г., пр.н.е. И след това градът продължава да служи за столица на провинция Персия, но скоро е изоставен и центърът на областта е пренесен в съседния Истахр.

    Пурушапура –  селището възниква в началото на 1-то хилядолетие пр.н.е. С времето става важен център на будистката култура, наред с Кандахар и Кабул.

    В 159 г.пр.н.е., градът е завладян от Евкратид І и влиза в състава на Гръко-бактрийското царство, а след това под ударите на юечжите става тяхно владение. Смесването на гръцката, будистката и индийската култури пораждат културния феномен – гръко-будизъм. Благодарение на географското си положение и правилната политика на кушанските владетели, Пурушапура процъфтява и края на І век от новата ера наброява около 120000 хиляди жители, което я прави седми по ред от десетте най-големи градове в този момент.

    През 127 г., кушаните правят Пурушапура своя столица. 

    Пунт – в превод Страната на боговете е област на източния бряг на Африка, на юг от Судан, на южното крайбрежие на Червено море. Богатствата на страната са легендарни и затова египтяните предприемат пътешествия до Пунт. Сред по-известните експедиции на египетски кораби дотам са 12-те плавания на Кнемхотеп, извършени по поръчка на царица Хетшепсут. Египтяните докарват от Пунт смола за миро, дъски от абанос, слонова кост, злато, парфюми и електрум. Според изучаващите Библията учени, Пунт е земята на Фут, син на Хам.

    Река Талас пресича територията на Киргизстан и Казахстан. Образува се от вливането на реките Каракол и Учкоша, спускайки се през Таласката долина между Киргизкия хребет и Таласки Алатау. Пресича град Тараз и изчезва в пясъците, преди да стигне до езерото Айдин.

    Селището Българ – Находищата на лазурит Сари Санг са посетени и описани от европейски изследовател през 1838 година (Wood, 1841,р.246-245). Те са били познати в миналото с названието на селището Фиргаму (Wood, 1941, р.261; Ферсман, 1961, с.36).

    Възможно е това название да е производно от Биргаму (с корен билг-, бълг). Суфиксът –ар(-ор;-ур) и находището (селището) с корен Билг-(Бълг-) биха дали етнонима билгар (българ).

Костов Р. Минералогичните познания на древните българи по някои средновековни източници

    Сайда – наричан в древността Сидон е град в Ливан, административен център на мухафаза Южен Ливан. С население 164000 души, той е третият по големина град в страната след Бейрут и Триполи.

    Сайда е разположен на брега на Средиземно море, на 36 км., южно от Бейрут и на 34 км., северозападно от границата с Израел. Градът съществува от древността и е един от главните центрове на антична Финикия.

    Тесалия – историко-географска област в Гърция, граничеща на север с Македония, с Епир на запад, със същинска Гърция на юг и Егейско море на изток.

    Тигранакерт – град, който се е намирал близо до територията на град Силван в днешна Турция, източната част на Диарбекир. Построен е около 78-75 г.пр.н.е., от император Тигран Велики. Градът е създаден като нова столица на Велика Армения с цел да се намира на по-централна позиция в територията на разширяващата се Арменска империя и е един от четирите града носещи същото име.

    Тир – град в югозападен Ливан, административен център на района Тир в мухафаза Южен Ливан. Населението му е около 50000 души.

    Разположен е на брега на Средиземно море, на 70 км., южно от столицата Бейрут и на 20 км., от границата с Израел, като историческата част на града се намира на естествено защитен полуостров. Тир е основан около 2750 година пр.н.е., и през античността е един от основните финикийски градове.

    Фергана – обширна долина, заградена от три страни с планини и отворена на запад към Уструшана и Согдиана. Антропометричните данни за костите от древнобългарските некрополи в Североизточна България и Добруджа определят древните българи като народ от памиро-фергански расов тип. Уструшана е родината на оногурите(вероятно оногоднурите) – население родствено на согдийците, език близък до согдийския, религия – форма на зороастризъм с поклонение на дървени идоли. Уседнал живот в укрепени градове, поминък животновъдство и земеделие. Почвените и климатични условия правят Фергана една от най-гъсто населените райони в Азия в древността.

Сарматска фонетична трансформация Р-Л в българския език

Иван Танев Иванов

    Данни да древната средноазиатска държава, която заемала централната и източна част на Ферганската долина се намират в китайски писмени документи около 201 г. пр.н.е. По различен начин са наричали тази страна – Паркан, Даван, Даюан, Та-юан, Согд. В превод от древно-тюркски език Даюан означава „много красиво, живописно място“.

    В своите „Исторически записки“ на страница 200, Съма Циен пише: „В доклад до Сина на Небето се казва, че (страната) Даюан е разположена на юго-запад от хунну, на запад от Хан; и е на десет хиляди ли от Хан. Местните жители обработват земята и отглеждат ориз и пшеница, а от гроздето правят превъзходно вино. (Те имат) моного прекрасни коне, тези коне, които се потят с кръв, произхождат от коня на Небесния Владетел. Градовете им са защитени от стени и укрепления. Там са разположени повече от седемдесет големи и малки градове, населението им превишава няколко стотин хиляди души. Въоръжението им е – лъкове и копия; стрелят от движение“.

    Пак там на страница 454, той описва и преданието за „небесните коне“: … особености на тази порода – „В страната Даюан има високи планини, които обитавал кон, който не можели да хванат. Тогава в подножието им закарали куца кобила. Когато прибрали кобилата тя родила жребче, което се потяло с кървава пот. Затова (тези коне) нарекли потомци на коня на Небесния Владетел.

    Съма Циен. Исторические записки: Ши цзи: (В 9 т): Т.9 / пер. С кит. И коммент. Под ред. А.Р.Вяткина; вступ. Ст. А.Р.Вяткина. – М.;Вост. Лит., 2010.- 623 с. – (Памятники письменности Востока: осна. В 1965 г.; ХХХІІ, 9).

    Хинд – Индия.

    Хребета Болгар – един от централните хребети на Тян Шан, който носи името си от 1861 г. За това съобщава в своя труд „Пътешествия в Туркестан“ руският географ Н.А.Северцов.

    Хуанхъ „Жълтата река“ – втората по дължина река в Китай(след Яндзъ) и седмата най-дълга река в света. Дължината и е 5464 км.

    Хуанхъ е нарчана „люлка на китайската цивилизация“, тъй като в нейния басейн, най-вече пресичащата платото Ордос долина на река Уей, възникват първите китайски държави и в началото на китайската история точно тук се намират най-гъсто населените и процъфтяващи земи.

ТИТЛИ, ФУНКЦИОНАЛНИ ДЛЪЖНОСТИ, ВЪОРАЖЕНИЕ

    Акинак – къс меч или кинжал с право двойно острие без улей с дължина 35-45 см., и ефес в сърцевидна форма, гъбовидна глава и полумесец в задния край на дръжката. С тегло около два килограма той е служел предимно за промушване.

    Изработвани обикновено от желязо, рядко от бронз, мечовете акинак са особено популярни в Източното Средиземноморие в периода VІ-ІІІ в.пр.н.е. Името е персийско и се среща у много елински автори. Те внасят това оръжие от ковачниците на меди, перси, скити, масагети и други приемани от тях за варварски народи. Върху релефите от Пелопонес се срещат изображения на персийски воини с акинак, носени окачени отдясно на колана; долният край на ножницата е привързан с отделен ремък за бедрото. Златният акинак в Персия е традиционен царски подарък.

    Багатур багаин – началник на конен стрелкови отряд по-голям от 1000 души. в случая 2500.

    Бахар – лечител.

    Бирчия – бирник

    Бортаркан – управител на погранична крепост.

    Брамин – член на най-висшата, жреческа хиндуистка каста.

    Военен трибун – командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командвал легион. В епохата на Империята във всеки легион имало по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет – от съсловието на конниците.

    Дротик – копие намалено и облекчено в сравнение с копията за конен и ръкопашен бой(дължина1,2-1,5 м)

    Еран анбарагбад – главен интендант в армията на партите.

    Катафрактарий (от гръцки – покрит с броня) – тежко въоръжен конник.

    Казначей – ковчежник.

    Колобър – вожд, воин, поет и певец. Колобърът е владеел тайнството да управлява потоците лъчения от Космоса, както и енергиите от недрата на земята. Чрез тях, в състояние на транс, той можел да лети в космоса, където се срещал с други светове и същества.

    Кохорта основна военна структура в реформирания от Гай Марий републикански легион. В нея влизали приблизително 480 човека. Била съставена от шест центурии, обединени в три манипули.

    Кърчия – старобългарска дума, означаваща ковач.

    Легион – наброявал 3000 тежковъоръжени пехотинци (принципи, хастати и триарии), 1200 лековъоръжени велити и 300 конници. Различните категории се набирали сред гражданите в зависимост от имуществения им ценз. Легионът бил разделен на 30 манипули (120 войници, с изключение на манипулите на триариите – 60 войници), всяка от които била съставена от 2 центурии по 60 души. 300-те конници били разделени на 10 турми.

    Манипуларният строй се състоял от 3 линии, във всяка от които участвали по 10 манипули. Между линиите, както вътре в самите тях имало празни пространства, равни на фронта на една манипула:

• Първата линия била съставена от хастати (1200 човека = 10 манипули =

20 цетурии; по 60 човека във всяка).

• Втората била съставена от принципи (1200 човека = 10 манипули = 20

центурии; по 60 човека във всяка).

• Третата линия се състояла от триарии (600 човека = 10 манипули = 20

центурии; по 30 човека във всяка).

    Велитите били извън манипуларния строй, а кавалерията се разполагала по фланговете.

    Махайра – оръжие на древните траки, което представлявало къс извит меч с едностранно острие откъм конкавната страна. Тракийското му име е „скалме“ или “сика.“ Споменава се от Тукидит, който нарича траките, обитаващи Родопите „махайрофори“т.е., „мечоносци.“

    Мегистан – водач на племе (средноазиатска титла).

    Миник – коняр от владетелската конюшня.

    Мобад – свещенослужител.

    Мобадан мобад – главен свещеник.

    Самъчия – древнобългарска дума. В случая пратеник, посланик.

    Сатрап – елинизираната персийска дума кшатрапаван, която била със значение „наместник на област“. Персийската държава административно е била разделена на сатрапии, управлявани от сатрапи. В техни ръце е била  съсредоточена върховната административна власт над областта. Военната власт често е принадлежала на друго лице. Дарий І учредява в Персия около 20 сатрапии, но това число не е постоянно.

    Сетин багаин – помощник на багатур багаина

    Спахбод (главнокомандващ) – военно звание в армията на партите.

    Сариса – пика дълга от 4 до 7 метра и използвана в Древна Гърция и Древна Макенония. Сарисата, тежаща над 5 кг., била много тежка за копие. Имала къс връх, във формата на листо, и бронзов шип в долната си част, която позволявала да се забие в земята и да спре атаките на противника.

    Субиги – в един летопис от времето на кушанската империя – І-ІІ в., открит от немския изследовател К.Цойс са изредени в кушанска транскрипция редица древни български титли, между, които виждаме званието ТОРХОНО (кушанска транскрипция на думата ТАРХАН), а също титлата КОВХОНО (или кавхан), БОГОНО (или багаин), ТОГИНО (или тегин) и ЗОВОГО (вероятно кушанска успоредица на българския епитет СУБИГИ), съдържаща се в титлата КАНА СУБИГИ.

    Фасции знак за магистратска власт (т.е. за правораздавателна, съдебна власт). Те представляват сноп пръчки, привързан с ремъци, който се носи от ликтор. Когато магистратът е извън Рим, в снопа се поставя и секира завързана с червена лента, знак за военните му прерогативи – да изпълнява телесни и смъртни наказания.

    Хоплити – тежко въоръжени пехотинци, бойни единици от античните полисни войски в Елада. Наименованието произлиза от щита, който носели – хоплон.

    Чигот – воин от личната охрана на български военачалник.   

    Юк боил – водач на род.

БОГОВЕ, ДУХОВЕ И ДРУГИ ПОНЯТИЯ И БЕЛЕЖКИ

    Агриани – войствено тракийско племе, населяващо горното течение на река Струма и територията на Пернишкото плато.

    В историческите извори са споменавани от Тукидид по повод похода на одриския цар Ситалк срещу македонците през 429 г.пр.н.е.

    Те са свързани също и с походите на Александър Македонски, в който са взели дейно участие, в битката при Пелион, в обсадата на Тива, в битките с персите и в преследването на войските на Дарий І.

    Аждаха – дух на разврата и прелюбодеянието в пантеона на древната религиозност на българите.

    Айяр – месец април според календара на партите.

    Албастий – дух на тъмнината в пантеона на древната религиозност на българите.

    Алпи – понятието „дух“ в стария български език се предавало чрез думите „ас“, „алп“ („алип“), „диу“, „див“ и др., те олицетворявали силите на природата, бурите, водните стихии, засухата, растенията, животните и др. Имало добри духове (алпи) и зли духове (йореги), мъжки и женски (към названията им се прибавяла думата „бика“, например алп-бика) и т.н. Духовете не умирали от старост и можели да загинат само от ръцете на други алпи или от оръжието на Хурса.

    Аполон – бог както от гръцката, така и от римската митология и религия. Той е братът-близнак на богинята на лова, съответно Диана, в римската и на Артемида в гръцката митология. Син е на Зевс и Лето. Аполон се счита за бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Той е предводител на музите. В изкуствата е представен като красив мъж, често с лира в ръка.

    Още като юноша Аполон се включил в битката срещу Питон, който тормозел майка му още преди раждането му и основал Питийските игри в памет на победата над чудовището. По същия повод основал в Делфи, в подножието на Парнас и светилище, където се намирал оракул, който да изрича волята на неговия баща Зевс.

    Аргимпаса – масагетска богиня, покровителница на зверовете и птиците, скотовъдците и ловците.

    Артемида – древногръцка богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака. Самата тя е девственица.

    Атар-Фарнбаг – огънят на мобадите.

    Бала – едно от имената на великата богиня Майка. Покровителка и защитничка на град Балх и на сакалибите(българите).

    Балас – древното название на червения шпинел(вид рубин) се извежда от древното название на провинцията (Балаксан от Балх).

    Бели хуни или ефталити – появяват се в писаната история в средата на V век., когато предводителят им Хингила е основател на Ефталитската империя започва да измества кушаните. Около 440 г., ефталитите завладяват Согдиана, а след това Балх и Бактрия. През следващите години ефталитите унищожават окончателно държавата на кушаните.

Костов Р. Минералогичните познания на древните българи по някои средновековни източници

    Бодхисатва – в будизма се превежда като просветлено (бодхи) съществуване (сатва), а също и същество на просветлението, или вариант на санскрит се изговаря сатва вместо саттва и означава „героично-мислещ човек (сатва) за просветление (бодхи)“. Будите винаги показват целта, а бодхисатвите показват пътя до нея.

    Боян – покровител на изцелението, гаданието и колобърството в пантеона на древните българи.

    Булгарина – древнобългарска китара.

    Винкелът и пергелът – Пергелът се интерпретира като Небесният Свод, Слънцето, или мъжкото начало. Пергелът очертава идеалният кръг на „всеобхватното човеколюбие.“  При ритуала за посвещаване в майсторство се приема, че единият връх е забит в собственото сърце, а другият свързва посветения с неговите събратя.Съчетание Пергел – Винкел – означава, че пергелът чертае космическия кръг, а винкелът – квадрата. Представляват връзката между небе и земя. Ако пергелът е разтворен под прав ъгъл се разчита като идеален баланс между тяло и дух. Ако винкелът е върху пергела – превес на материалното, преплитането или кръстосването се тълкува като равновесие на двата елемента, а пергелът над винкела означава, че духът е овладял материята. Ако върховете на пергела сочат на изток, той символизира откритост.

    Винкелът или екерът олицетворява Земята, женското начало. Той се разчита като праволинейност, справедливост, любов към Бога и ближния.

    В древен Китай винкелът и пергелът са изобразявани в ръцете на прародителите Фу Си(или Паоси) и Нюуа, митологични същества със змиевидна или драконова долна част на тялото. Винкелът там е символ на изграждането и целебните чародейни сили. По същия начин, със змиевидна долна част на тялото, са изобразявани и водните божества Наги в Индия, които са повелители на знанието.

    Дастан – (от староперсийски: “приказка“) е граничен между лириката и епоса литературен вид във фолклора и литературата на народите от Близкия изток. По форма дастаните биват изцяло прозаични, изцяло поетични и смесени. Стихът в поетичните дастани е 11-сричен или с редуване на 7/8 срички.

    Разработваните сюжети са предимно легендарни и фантастични. Някои от дастаните съдържат откъси от произведения на известни поети от Средна Азия като Навои, Низами и Фирдуоси.

    Двата символа – Един от най-опорочените, но в същото време изключително древен символ, е този на свастиката. Историята му е отредила както периоди, в които той е бил от изключително значение за ползвателите си, така и периоди, в които е напълно забранен и отречен, заличаван и сатанизиран.

    Българите повече от всеки друг народ трябва отново да усвоят това познание, защото то е свързано както с тяхното възникване, така и с тяхното предназначение в общата картина на човешката цивилизация

    Като начало трябва да се знае, че свастиката като графичен символ подобно на много други има и реверсивна вариация, тоест тя съществува и в негатив, и в позитив. Действието й е вихрово – сиреч въртеливо, но и двупосочно. Тя може да изобразява както градивната сила в мирозданието, така и деструктивната. Това е същината на създанието, така е устроен света. Между двата полюса трябва да има баланс.

    Съществуват огромно количество вариации на свастиката, но в същината си тя има две състояния: въртяща се надясно (градивна сила) и въртяща се наляво (деструктивна сила). От санскрит са ни известни и най-древните й названия. “Свастика” за дясно въртяща се и “сувастика” за ляво въртяща се. Най-старите свастики се откриват в ареала на северното причерноморие и Балканите. Датирани са на 12 и 8 хиляди години.

Добре известно е, че думата свастика произлиза от санскрит “су асти” и означава буквално „да бъде добро”, своего рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие. Неслучайно използваме думата “щастие”, защото тя е твърде близка по звучене и смисъл до „суасти”.

    Как обаче това има взаимовръзка с нашето начало, за да стигне до арийските селения в древна Бактрия (Балхара) и Северна Индия? Ще го разберем не само от фактите, че самите ни гени и етноним говорят за арийската връзка, но и от разбирането как именно това се случва.

    Съществува сказание сред волжките българи, съхранено във вид на песни, което разказва как божеството (което отговаряло слънцето да функционира хармонично) и божеството (което пък от своя страна отговаряло за луната) станали божествена двойка. Мар (слънцето) и Умай (луната).

    От тази любов се родили редица божества, заради което Умай (Омая – майка) почнала да се нарича майка на боговете или богинята-майка. Един от първите им трима сина се наричал СУБАН (Субаш, Сабас). Синът на слънцето, единствен между всички останали божества, който се жертвал за хората.

    Лично той станал покровител на народ, който той създал обединявайки седем племена.
    Неговото име ни е известно и като Сабазий, а от еленистичните извори ни е известен като Дионис. Бог на възраждащата се природа, но и на умиращата. Животни и растения се движели и живеели под неговата благословия. С него идвала пролетта.

    Диктувал плодородието, приплода, жътвата. Той владеел силата на изобилието. Често се трансформирал в различни животни – елен, бик, лъв, кон, дракон (змей), гарван. Понякога бил изобразяван като конник или юноша с плитки.

    Името му означава най-вече СПАСИТЕЛ, но се превежда и като ПАСТИР. Смисълът се съдържа в самото понятие СПАСИТЕЛ. Онзи, който се грижи, пази, пасе. ПАСИТЕЛ. Той споделил с народа си толкова много знания, че издигнал подопечните си на такова равнище, което за всички околни народи ги приравнявало с боговете.

    Започнали да ги наричат божествени пеласги (беласги), богари (божи хора, народа на Бог). Във волжко-българската летопис те са известни под името именци и синди. Именците са болгите, беласгите, а синдите – това са ариите. Ето как това образувало самия ни етноним болг-ари. Така започва и волжко-българската летопис.

    Енареи – гадател при масагетите, женоподобни мъже. Гадаели с помощта на върбови пръчки и липова мъзга. Херодот предполага, че енареите са потомци на тези скити, които, проявявайки кощунство, разграбили светилището на Афродита Урания в Сирия. Богинята ги наказала, поразявайки ги навеки с женски недъг.

    Жидан – древнобългарското название на сорт пшеница.

    Зърнастец – род храсти и малки дървета, които виреят край реки и влажни места.

    Именците – според „Джагфар тарихи“ (епоса на древните българи) именците са предците на рода Дуло.

    Йорег – особено зъл и нечистив дух от митологията на древните българи.

    Кабарга – мускусен елен. Мъжките притежават дълги извити резци, които надрастват останалите и излизат над горната устна с 7-9 см. В областта на корема имат жлеза, която произвежда мускус. Имат гъста и дълга но мека козина. Цвета им е сив до кафяв.

    Калансув – висока древнобългарска шапка, калпак. Неизменен атрибут на сакските жреци и българските колибри.

    Каршипта – свещена птица на зороастрийците, която донася законите на Ахура Мазда на хората.

    Капала – ритуална чаша.

    Копти – египетски християни. Те са най-голямата етнорелигиозна общност с древни корени. Смята се, че са преки потомци на древните египтяни – коренното доислямско (т.е., неарабско) население на Египет, наброяващи около 8-9% от населението на Египе, което прави приблизително 6 милиона души.

    По традиция са последователи на Коптската православна църква.

    Коре – или Персефона в древногръцката митология е единствената дъщеря на Деметра, богинята на плодородието и нейния брат Зевс. Тя е царицата на подземното царство, съпруга на Хадес.

    Кралицата на Пясъците – гюрза. Вид пепелянка.

    Кундуз – според китайските летописи Хо-Хан-Ша по-малък брат на Баламир, преминал обаче на страната на Хан (Китай).

    Лавър – вечнозелено средиземноморско дърво с продълговати, ароматни листа.

    Лалита – Божествената Майка, Върховния Абсолют.

    Масагети – древен ираноезичен номадски народ, обитавал през Античността териториите на север от Персия. Амиан Марцелин смята, че аланите са някогашните масагети. Родсвени на масагетите са редица племена – саки, скити, сармати, алани, самагети.

    Масагетите почитат един Бог, слънцето, и му принасят в жертва коне. Те воюват на коне и пеша, използват лъкове и копия, но предпочитаното им оръжие е бойната брадва.

    Махабхарата – (на деванагари: „Великото сказание за потомците на Бхарата“) е санкситски епос състоящ се от 100000 куплета, разделени на 18 книги, в които се разказва за 18-дневната война между 18 армии. Според легендата мъдрецът Вяса продиктувал Махабхарата на бог Ганеша в Бадрикашрам (дн.Бадриант, щат Утаракханд). Обемът на творбата, както и многото вплетени подсюжети предполагат повече от един автор. Датирането на събитията, описани в Махабхарата, както и самото написване на епоса са предмет на спорове. Основната част от творбата е написана преди новата ера. Махабхарата е една от най-дългите епични поеми на света и има огромно значение за културата и религията на древна и съвременна Индия. За амбицията на нейния обхват свидетелства заявлението, което се намира в началото на първата книга „Каквото може да се намери тук, може да се намери и другаде. Каквото не може да се намери тук, не може да се намери другаде.“

    Мистрия – инструмент на калфите, който отличава човека след приключване на чирашката степен, „одялания камък“, който трябва да разстила хоросана. С мистрията също така се зазижда и скрепява мълчанието пред новопосветените, за да се осигури дисциплина.

    Махасена – „Многосилният“ е непобедим бог на войната в индуистката митология, първороден син на „огнената същност“ на бог Шива. В кушанския пантеон той заема централно място. Другите имена на Махасена са Сканда, Карттикея, Муруган, Шаравана, Кумара. В митологията Махасена е млад воин-пълководец, който предвожда армиите на боговете в битката срещу злите демони. Неговите характерни атрибути са копие, лък, знаме. Птицата-емблема на Махасена е петел, универсалния вестител на слънцето.

    Митра – древен бог почитан от много народи. Наричан още Непобедимото Слънце.

    Михраган – ден на есенното равноденствие.

    Мойрите – богини на съдбата в гръцката митология. Дъщери са на Зевс и Темда, а според някои източници на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта. Те предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Мойрите са три:

• Клото е най-младата от тях (от гръцки плетачка), и преде нишката на

човешкия живот. Изобразява се с вретено в ръка.

• Лахесис, средната сестра, превежда тази нишка през всички превратности

в съдбата на един човек. Изобразявана е със свитък в ръка.

• Атропос, най-старата, отрязва нишката на живота, когато дойде времето

човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона носи нейното име.

    Нашата звезда – полярната звезда. Древните българи са я наричали „Върховно единство“.

    Оренда – знание свързано с древните българи. Оренда е Духовен път, Практика, Концентрирано намерение за щастие, свързано със същността ни от Светлина, Дъхът на Тангра.

    Орендата е дума с огромна сила и вибрации – познание, което когато го овладее, може с едно докосване да излекува, да убие или съживи човек.

    Отвесът и нивелирът(равнилото) – наред с чукът са атрибути на Първия и Втория Надзирател. Използват се съответно за проверка на вертикалността и хоризонталността на стените. Нивелирът е символ на равенството и е знак на първия надзирател. Отвесът е символ на истината(разбирането като правилност на думите и делата пред Бога и хората). Отвесът е знак на втория надзирател, символично се спуска в съвестта за проверка на духовния градеж. Символизира световната ос, съединяваща земята и небето, истинността, непреклонността, прямотата.

    Пагода – (португалско произношение; на санскрит: бхагават – свещен, славен; на японски: то; на китайски: бао-та – кула на съкровища) е будистка или по-рядко индуистка постройка, обикновено с религиозно-култов характер. Представлява кула, обикновено многоетажна, със стрехи, често извити, по етажите

    Пелий – цар на Йолк, полубог, син на Посейдон и смъртната Тиро.

    Пеони – тракийски племена, населяващи югозападнте райони на Балканския полуостров, в пределите на Гърция, Македония и България

    Питос – голям глинен съд (с размерите на човек) за съхранение на зърно, вино, мед.

    Притома – умора, отпуснатост.

    Рахш(светлина, сияние) – в иранският епос Шахнаме така е наречен конят на главният герой Рустам.

    Сарасвати – в хиндуизма богиня на мъдростта, познанието, изкуствата, музиката и науката. Нейното име означава „плуваща жена“ от saras – плувам и   wati „тази която.“ Богинята е символ на познанието, което се изменя така, както тече реката.

    Сияваршан(Сиявуш) – божествен соларен герой на средноазиатските скити(саки и масагети).

    Стадий – мярка за дължина равна на 600 стъпки(180 м)

    Ступа – будистка постройка с конусовиден или пирамидален силует – монументален обект на религиозен култ.

    Талант – в античността един талант е равен на 26 кг., злато.

    Торна – алп-бика(женски дух) на живота и любовта от митологията на древните българи.

    Тумир – разказвач, мъдрец.

    Улук – в случая – каменно корито за водопой на животни.

    Урвиш – древнобългарското название на ечемика.

    Усуни – етническа група в Централна Азия. През 2 в.пр.н.е., усуните обитават западните части на днешната провинция Гансу, но през 176 г.пр.н.е., претърпяват тежко поражение от хунну и се преселват на запад в басейна на река Или и езерото Исък Кул

    Фари – кушански бог на изобилието, който се изобразява като овен с мартеница на шията

    Хедуи  – галско племе от Лугдунска Галия, населяващи територията между реките Арар (Сона) и Лигер (Лоара) в днешна Франция. По времето на пристигането си в Галия (58 г.пр.н.е.) Цезар възстановява тяхната независимост. Въпреки това, хедуите се присъединяват към галската коалиция срещу Цезар. След предаването на Верцингеторикс при Алезия, отново изказват верността си към Цезар. Известни били и с добрите си коне.

    Черна болест в страната на партите – епидемия от вид едра шарка през декември 165 г.

    Чук и резец(длето) – резецът символизира преимуществото на образованието, идеята, взетото решение, а чукът волята за реализирането им. Острият чук и резецът са атрибути на чирака. Грубият камък(чиракът) трябва да бъде огладен, защото само съвършеният камък може да бъде положен за фундамент или в стените на храма.

    Цар Йима – първият владетел на арийците, по заповед на Бог тръгнал на юг и построил град подобен на яйце – символ на зараждането на живота във Вселената.

    Чирмиш – древнобългарски род от племето на именците. От „Джагфар тарихи“ знаем, че те са обитавали двата бряга на река Амул (Амударя).

    Шамаш – акадски и пратски бог на слънцето.

    Шурале(син на Тама и Улят) – дух на засухата и смъртта.

    Юечжи – древно азиатско племе. Първоначално юечжите обитават сухите степи в източната част на Таримския басейн. Съюзници на Китай срещу хунну. След разгрома им от хуните се преселват в Седморечието и Южна Азия. На територията на Бактрия създават Кушанската империя.